Младежи от „Училище за коледари“ пресъздават обичая Коледуване в музей „Етър“. През 2024 коледарските групи, които се обучават, са две – от Габрово и Трявна. Възстановките пред посетителите в музея са на 26 декември от 11:30 и 13:30 часа. На следващия ден – 27 декември от 11:30 часа, е коледуването в Трявна.

Който е коледувал, по седенки може да ходи, гиздави моми да задиря, китките им да краде, а когато му дойде времето – да се задоми! Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на образователната програма екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая коледуване.

Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най- чакани гости.

С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.

Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.

Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.

Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване. Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ – жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“.

Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:

„Благославяйте братя, да благославяме-е-е…“

Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.

Сътрудничеството между Община Трявна и музей „Етър“ вече е утвърдено и с принос за опазване на българските традиции.

На 18 декември от 17.15 ч. в читалня „Д-р П. Цончев“ на РБ „Априлов-Палаузов“ писателката Ружа Велчева, чиято житейска и творческа история е свързана и с град Габрово, ще се срещне с четящите габровци.

Ружа Велчева е родена в гр.Павликени, но от 1956 г. живее и твори във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „Електроника“, без да изневерява на първата си любов – поезията. Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ – „Смяна  81“с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“, „Културна палитра“  и „Света гора“. Ружа Велчева живее три години в Калифорния, САЩ (2004 – 2008). Сама превежда стиховете си на испански и английски и има много публикации в поетични издания и на двата езика.

Автор е на поетични и прозаични книги: „Синя птица“ (съвместно с още 2 авторки); „Полетът на кондора“; „Любовни досиета” (проза); „Пустинята на времето“; „Благословената река на спомените“; „Не отвръщай лице, Господи“; „Морга за изгубени души (сборник разкази); „Вън от Рая“; „Рая и дъгата“ (детска приказка); „Нестинарка“; и най-новите творби – “Буревестник“ и „Асансьор към небето“ (проза).

Поезията на Ружа Велчева е с изчистена форма, директност на изказа, недоизказаност, бягаща от игривото метафорично въображение, което обаче присъства като асоциативно докосване до спомените за минали „белези“ от живота, но най-вече заровени в настоящето, задаващи реторични въпроси:

Сезоните оставяха следи
по тялото – душата пощадиха.
Танцувам още, с огнени коси –
за глътка лудост болката смених… („Нестинарка“)

Отличена с много национални награди за поезия и проза.

„…През дългия си живот
носех протрити дънки и кларкове.
Бях уморена жена в командировка.
Бях мъжко момиче.
Бях майка с две скъпоценни цветя на гърдите си – син и дъщеря.
Обичах.
Страдах.
Прощавах.
И в откраднатите мигове
между командировките и домакинските грижи
пишех своите несресани
полунощни стихове не със златно перо.
С кръв от сърцето си…“
(Р. Велчева)

В празничния месец декември и по повод светлите Рождественски празници, Камерният детски хор към Ротари клуб Габрово за трета поредна година дарява габровци с концерта „Свята нощ“. Той ще се проведе в храма „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“ /кв. Голо бърдо/.

Концертът включва празнични изпълнения, а в програмата участват и деца от различни образователни институции, както и църковният хор при Храм „Света Троица“ Габрово.

Организатор на събитието е Ротари клуб Габрово, със съдействието на Община Габрово и Габровско архиерейско наместничество. Подарете си този празничен концерт на днес, 16 декември, от 18.00 ч.