Култура
Бакърджийството е начин на живот!

снимка: ЕМО „Етър“
Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал и огън, бакърджийството е начин на живот!
Снимката от майсторското свидетелство на Стефан Вълев Йонков, разположена на видимо място в Бакърджийската работилница в ЕМО „Етър”, като икона пази мястото. Годините тук са замрели, времето сякаш е спряло в това царство на старото българско занаятчийство. Днес Бакърджийската работилница е същата както в миналото. Само хората са различни, но е спазено разбирането за приемственост.
Някога, преди майстор Стефан да спре да практикува, очите му се насълзявали от факта, че не иска да напусне занаята, но занаятът е започнал да го напуска.
Работата в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър” никога не е била съставена само от труд и усилие. Емоциите, нахлували в помещението през годините, все още имат своята сила, макар днес да са само спомен.
За сълзите на Стефан Йонков, първи майстор в Бакърджийската работилница, си спомня Петър Паунов – един от неговите някогашни чираци. В историята има всичко – и сблъсък на поколения, и респект от стария майстор, и откраднато знание. Нали всички сме чували, че занаят се краде?
Петър Паунов, обаче, не се притеснява да предаде своите умения на двамата чираци – Иван Димитров и Живко Димитров, които обучава в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър”. Изтеклото време е променило ситуацията. Днес става въпрос да се запазят старите техники, да се съхрани един занаят. Няма ги еснафските организации, а занаятчийските играят малко по-различна роля.
Майстор Стефан е обучил петима бакърджии и Петър Паунов е един от тях. Изтърсакът, както сам казва.
„На стената сме „белязали” два образа. Той обичаше да сяда на това място и да си почива. Облягаше се, а на стената се образуваше сянка от лицето му”, спомня си Петър Паунов. Чираците издебват спящия майстор и очертават силуета. Вторият е на Александър Раев от София – най-големият бакърджия през 80-те години на ХХ век.
„Добре, че не са ги замазали на стената досега”, размишлява Петър Паунов, отчитайки, че „номерата”, които някога чираците са гледали да извъртят на майсторите днес са неразделна част от историята на Бакърджийската работилница.

снимка: ЕМО „Етър“
Сега Петър Паунов е един от признатите майстори и има свои чираци. Живко Димитров и Иван Димитров нямат много време да мислят какъв номер да извъртят на майстора. Както казахме, времената вече са други. Двамата влагат много от себе си, за да получат знания и умения от един толкова сладкодумен човек, който е запазил ценни спомени.
Габровците са си габровци. В миналото купували леген от тънка ламарина, защото бил по-евтин. На следващата година им се налагало отново да минат през бакърджийската работилница, за да закупят нов. Съд от дебела ламарина е символ на богатство. Ако някой казвал, че няма да купува нов леген за децата си, ставало ясно, че е взел от по-скъпите.
„По-скъп е, но десет пъти повече живот има. И като чуе това, човек се научава, че от евтини неща не се пести. Който е глупав, продължава да купува легени от тънка ламарина”, смее се Петър Паунов.
Днес повечето хора свързват бакърджийския занаят с предмети, които могат да служат и за украса на дома. В едно джезве можеш да приготвиш кафе за гостите си – вкусна напитка, която все още не се е превърнала в екзотика. Макар че, натам вървят нещата. Един бакърджия трябва да може да изработи сахани, менчета, кани, тенджери.
Живко споделя с майстор Петър, че е запазил стари съдове от баба си. Сред тях е тенджера, в която е готвено в продължение на 40 години. Деформирана е от употреба.
Петър Паунов разказва историята си на своите чираци, не от желание да се изтъкне, а за да ги научи, че упоритостта, постоянството, усъвършенстването и вярата в себе си не са празни фрази. Ако липсват, успехът ти ще е кратък.

снимка: ЕМО „Етър“
„1980 година започнах да се обучавам. Шест месеца по-късно исках да се явя за майстор, но не ми дадоха. Малък ми бил стажът. И аз да покажа, че мога взех един ибрик и го направих. Бай Стефан каза, че не вярвал, че съм можел да го направя. Гледа го, гледа и каза: „Е-е-е, Петре, сега и космически кораб да кажеш, че можеш да направиш – ще ти повярвам. На една година ме допуснаха до майсторски изпит.”
Ибрикът е от най-трудните за изработка предмети.
Живко и Иван са ученици номер 11 и 12 за Петър Паунов. Той не ги подлага на изпитанието да проявят търпение, но преди десетилетия е трябвало три месеца единствено да стои на оджака и да вкарва струя въздух. Днес съзнава каква закалка е това. Петър е крал занаята си в буквалния смисъл на думата. И се осланя на усета си. Казва на учениците си, че наклона на чукчето, силата на удара, инструмента са важни, а особено важна е прецизността.
Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал, огън и инструменти. Бакърджийството е начин на живот. Истинският бакърджия е човек, изградил себе си като личност.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Новинипреди 5 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 3 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Културапреди 5 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Културапреди 6 дниВалентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор
-
Новинипреди 5 дниТържествен Академичен съвет за Деня на народните будители
-
Културапреди 6 дниПромяна в мястото на концерта на грузинския ансамбъл „Мхедрули“ в Габрово
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема втория в елита в мач за Купата на България
-
Културапреди 4 дни55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа












