Култура
Бакърджийството е начин на живот!

снимка: ЕМО „Етър“
Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал и огън, бакърджийството е начин на живот!
Снимката от майсторското свидетелство на Стефан Вълев Йонков, разположена на видимо място в Бакърджийската работилница в ЕМО „Етър”, като икона пази мястото. Годините тук са замрели, времето сякаш е спряло в това царство на старото българско занаятчийство. Днес Бакърджийската работилница е същата както в миналото. Само хората са различни, но е спазено разбирането за приемственост.
Някога, преди майстор Стефан да спре да практикува, очите му се насълзявали от факта, че не иска да напусне занаята, но занаятът е започнал да го напуска.
Работата в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър” никога не е била съставена само от труд и усилие. Емоциите, нахлували в помещението през годините, все още имат своята сила, макар днес да са само спомен.
За сълзите на Стефан Йонков, първи майстор в Бакърджийската работилница, си спомня Петър Паунов – един от неговите някогашни чираци. В историята има всичко – и сблъсък на поколения, и респект от стария майстор, и откраднато знание. Нали всички сме чували, че занаят се краде?
Петър Паунов, обаче, не се притеснява да предаде своите умения на двамата чираци – Иван Димитров и Живко Димитров, които обучава в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър”. Изтеклото време е променило ситуацията. Днес става въпрос да се запазят старите техники, да се съхрани един занаят. Няма ги еснафските организации, а занаятчийските играят малко по-различна роля.
Майстор Стефан е обучил петима бакърджии и Петър Паунов е един от тях. Изтърсакът, както сам казва.
„На стената сме „белязали” два образа. Той обичаше да сяда на това място и да си почива. Облягаше се, а на стената се образуваше сянка от лицето му”, спомня си Петър Паунов. Чираците издебват спящия майстор и очертават силуета. Вторият е на Александър Раев от София – най-големият бакърджия през 80-те години на ХХ век.
„Добре, че не са ги замазали на стената досега”, размишлява Петър Паунов, отчитайки, че „номерата”, които някога чираците са гледали да извъртят на майсторите днес са неразделна част от историята на Бакърджийската работилница.

снимка: ЕМО „Етър“
Сега Петър Паунов е един от признатите майстори и има свои чираци. Живко Димитров и Иван Димитров нямат много време да мислят какъв номер да извъртят на майстора. Както казахме, времената вече са други. Двамата влагат много от себе си, за да получат знания и умения от един толкова сладкодумен човек, който е запазил ценни спомени.
Габровците са си габровци. В миналото купували леген от тънка ламарина, защото бил по-евтин. На следващата година им се налагало отново да минат през бакърджийската работилница, за да закупят нов. Съд от дебела ламарина е символ на богатство. Ако някой казвал, че няма да купува нов леген за децата си, ставало ясно, че е взел от по-скъпите.
„По-скъп е, но десет пъти повече живот има. И като чуе това, човек се научава, че от евтини неща не се пести. Който е глупав, продължава да купува легени от тънка ламарина”, смее се Петър Паунов.
Днес повечето хора свързват бакърджийския занаят с предмети, които могат да служат и за украса на дома. В едно джезве можеш да приготвиш кафе за гостите си – вкусна напитка, която все още не се е превърнала в екзотика. Макар че, натам вървят нещата. Един бакърджия трябва да може да изработи сахани, менчета, кани, тенджери.
Живко споделя с майстор Петър, че е запазил стари съдове от баба си. Сред тях е тенджера, в която е готвено в продължение на 40 години. Деформирана е от употреба.
Петър Паунов разказва историята си на своите чираци, не от желание да се изтъкне, а за да ги научи, че упоритостта, постоянството, усъвършенстването и вярата в себе си не са празни фрази. Ако липсват, успехът ти ще е кратък.

снимка: ЕМО „Етър“
„1980 година започнах да се обучавам. Шест месеца по-късно исках да се явя за майстор, но не ми дадоха. Малък ми бил стажът. И аз да покажа, че мога взех един ибрик и го направих. Бай Стефан каза, че не вярвал, че съм можел да го направя. Гледа го, гледа и каза: „Е-е-е, Петре, сега и космически кораб да кажеш, че можеш да направиш – ще ти повярвам. На една година ме допуснаха до майсторски изпит.”
Ибрикът е от най-трудните за изработка предмети.
Живко и Иван са ученици номер 11 и 12 за Петър Паунов. Той не ги подлага на изпитанието да проявят търпение, но преди десетилетия е трябвало три месеца единствено да стои на оджака и да вкарва струя въздух. Днес съзнава каква закалка е това. Петър е крал занаята си в буквалния смисъл на думата. И се осланя на усета си. Казва на учениците си, че наклона на чукчето, силата на удара, инструмента са важни, а особено важна е прецизността.
Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал, огън и инструменти. Бакърджийството е начин на живот. Истинският бакърджия е човек, изградил себе си като личност.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).
Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.
Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.
Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.
Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.
Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.
Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.
Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.
Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.
Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.


Култура
Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.
На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.


Икономика
Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.
„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.
През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.
Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.
Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.
През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.
Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.
Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.
Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.


-
Новинипреди 7 дниПускат еднодневна винетка, цената ѝ е 4,09 евро
-
Новинипреди 7 дниЗимата се завърна, -6⁰C на 2 февруари в Габрово
-
Новинипреди 5 дниДигитален клуб заработи във филиала на Регионалната библиотека в кв. Радичевец
-
Културапреди 7 дниВасил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово
-
Икономикапреди 6 дниДигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати
-
Културапреди 6 дниИсторическият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис
-
Любопитнопреди 6 дни„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване
-
Новинипреди 7 дниШест нови професии влизат в училищата от учебната 2026/2027 година






