Свържи се с нас

Култура

Алтернативни форми на изкуство II – Комичната страна на нещата

Published

on

снимка: Община Габрово

Свеж хумор, качествена музика и пълноценен релакс върху прясно окосена трева, ще предложи в разгара на лятото второто издание на фестивала „Алтернативни форми на изкуство“, информираха от Община Габрово.

За тези, които бяха част от прощъпулника миналата година, е излишно да се прави реклама, а тези, които чуват за него едва сега, задължително трябва да впишат в графика си – 4 и 5 август, в Габрово, на поляната до читалището в квартал Русевци.

Събитието е алтернатива на традиционните в страната фестивали, а мястото, типично по габровски, е избрано като алтернативна градска среда, която предлага бягство от асфалтовия център и бетонираните квартали, без да е необходимо дълго, сложно и скъпо извънградско пътуване.

Музикантите, които ще огласят поляната, а и целия квартал, изпълняват фолклор със съвременно звучене, своеобразен микс от етно-джаз, при който фолклорът и свободните импровизации се преливат в необичайна симбиоза, в която мелодии, носители на историческа и национална традиция, придобиват характер, присъщ на новото време.

Второто издание ще предложи още: Stand-up comedy, Beatbox, а поляната ще бъде преобразена от арт инсталация „Балкана ми е до колене“ – горско-морска фото точка, изработена от сборна формация художници.

Начало 19.30 часа, а входът е свободен!

А ето и участниците:

4 август

Acoustic Corporation – стилът им е смесица от acoustic funk, swing, reggae и balkan ethno music

Miroslav Simeonoff „за Връзката“ – тежка категория смях! – Stand Up comedy

Pe4enkata Beatbox – световен шампион по бийтбокс

ETNOTIX – най-младата етно, поп и рок група в България. Ново явление за българската музикална култура, пресъздадена от талантливи и млади музиканти, с изключителна визия. Групата се състои от квартет гъдулки, вокал, перкусии и соло китара и предлага музикална програма от популярни хитови пиеси от световната класическа и поп музика. Съвременният етно саунд и популярни тракове от филми и спектакли звучат по оригинален и атрактивен начин.

5 август

Stand up Comedy – (очаквайте неочакваното!)

Balkan kHans – етно-фолк супергрупа, създадена от виртуозния ромски цигулар Венци Такев, гайдаря Кольо Иванов, мултиинструменталиста Николай Иванов и бийтбокс шампиона Skiller. Български, цигански и балкански фолклорни ритми са преплетени с влияния от Изтока, джаза и електронни бийтове, а цялата тази лудост е допълнена с дълбоката туба на Митко Узунов, взета от репетициите на „Рейн Голд“ на Вагнер в Националната опера.

Skiller – бийтбокс шампион

Тъпани и гайди – Хорхе, Бъни, Росен, Тодор и Григор. Хорхе свири на диджериду, а Бъни на кахон. Неразделна част са от Оратница и са сладкия кошмар на всеки озвучител с нетрадиционните инструменти, които са избрали. Резултатът обаче е прекалено завладяващ и истински, влиза директно във вените на слушателя и няма пускане… Росен, Тодор и Григор са гайдари. Те допълват числото от известния български проект „101 каба гайди”.

Фестивал „Алтернативни форми на изкуство“ II e проект на НЧ „Христо Смирненски – 1949“, финансиран по програма Култура на Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица