Свържи се с нас

Култура

Градище над Габрово в миналото е било малък град

Published

on

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Укрепеното селище Градище, намиращо се в едноименната местност над Габрово, вероятно в миналото е било малък град. Това твърдение изказа пред журналисти доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, която заедно с проф. дин Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ, ръководят проучвателните дейности на обекта.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Селището не е било само гарнизонно. Тук животът е продължавал достатъчно дълго време. Имаме няколко строителни периода. Да, имаме основание да говорим за малък град. Надявам се, че ще намерим и извадим още доказателства в секторите, в които работим, в подкрепа на това твърдение и да бъдем по-категорични“, заяви доц. д-р Росина Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

По думите на доц. Костова основната цел на разкопките е да бъде освободен теренът, за да бъде археологически цялостно проучен, преди да се предприемат каквито и да било реставрации и консервации.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Да предоставим обекта готов за участие в проекти, с цел културно – историческо наследство и неговата социализация“, коментира още ръководителят на разкопките. Четири фибули, пет монети, желязно писало, аксесоари за дрехи, луксозни парчета от стъклени съдове, железен катинар, остриета от ножове и върхове на стрели, железни инструменти, бронзова тока, сърп, са част от предметите, открити при разкопките.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Научните среди не са единни дали на сегашната местност Градище е имало град или единствено крепост от ранния византийски период, но според доц. Костова фактите, излизащи от разкопките, показват гъстото застрояване с добре оформени улици между сградите, говорещи за грижа, която е на център, а не обикновена крепост.

Малкият град на Градище е бил с население, приблизително около 1 000 души, разположено на площ от 24 дка. Според доц. д-р Росина Костова намерените през юли предмети, от битов характер, накланят везните в полза на твърдението, че става въпрос за град, а не само крепост, в която е бил разположен военен гарнизон, охраняващ Старопланинския проход.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Дейностите са съсредоточени в сектора северно от Базиликата, която е проучена, реставрирана и експонирана, както и на южния склон на крепостта. Открито е вече съоръжение, свързано с крепостта, което до този момент не е било известно, останало такова и на първия проучвател на местността.

снимка: РИМ – Габрово

До момента са проучени три помещения от града, с доста находки, представящи характера на населението. Все още не е открито доказателство за името, което е носил ранновизантийският град, но надеждите са, че ще бъде открит надпис.

„Сезонът няма да бъде достатъчен, за да бъдат проучени планираните терени. Надяваме се проучванията да продължат поне още 2 сезона, с по-голяма интензивност и повече работници, за да свършим задачите си и предоставим терена, за по-нататъшна работа, с която вече ще бъде свързана проектната дейност на Общината“, каза още доц. Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Думите й бяха допълнени от проф. дин Казимир Попконстантинов, според който наличието на монети, работилници и елементи, подсказващи обработката на желязо, дават основание да се настоява, че укрепеното селище е от градски тип.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Наличието на монети означава търговия. Наличието на работилници сочи, че има производство на предмети от стъкло. Имаме достатъчно основание да смятаме, че се обработвало и желязо. Наличието на занаятчийски отдели в разкопките дава основание да смятаме, че става въпрос за укрепено селище от градски тип. Новото, както за нас, така и за вас, е наличието на съоръжение в югоизточната част от крепостта. Строено е с мисъл. Нямаме хаотичност“, коментира проф. дин Казимир Попконстантинов.

снимка: РИМ – Габрово

Разкопките в местността Градище бяха възстановени след 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово. Предложението те да бъдат възобновени бе подкрепено единодушно от Общински съвет – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Историческият музей в Дряново с две нови книги

Published

on

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.

Зареди още

Култура

НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“

Published

on

Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.

Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.

Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.

Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“

Published

on

Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.

За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.

Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.

Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица