

Култура
Градище над Габрово в миналото е било малък град

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Укрепеното селище Градище, намиращо се в едноименната местност над Габрово, вероятно в миналото е било малък град. Това твърдение изказа пред журналисти доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, която заедно с проф. дин Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ, ръководят проучвателните дейности на обекта.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
„Селището не е било само гарнизонно. Тук животът е продължавал достатъчно дълго време. Имаме няколко строителни периода. Да, имаме основание да говорим за малък град. Надявам се, че ще намерим и извадим още доказателства в секторите, в които работим, в подкрепа на това твърдение и да бъдем по-категорични“, заяви доц. д-р Росина Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
По думите на доц. Костова основната цел на разкопките е да бъде освободен теренът, за да бъде археологически цялостно проучен, преди да се предприемат каквито и да било реставрации и консервации.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
„Да предоставим обекта готов за участие в проекти, с цел културно – историческо наследство и неговата социализация“, коментира още ръководителят на разкопките. Четири фибули, пет монети, желязно писало, аксесоари за дрехи, луксозни парчета от стъклени съдове, железен катинар, остриета от ножове и върхове на стрели, железни инструменти, бронзова тока, сърп, са част от предметите, открити при разкопките.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Научните среди не са единни дали на сегашната местност Градище е имало град или единствено крепост от ранния византийски период, но според доц. Костова фактите, излизащи от разкопките, показват гъстото застрояване с добре оформени улици между сградите, говорещи за грижа, която е на център, а не обикновена крепост.
Малкият град на Градище е бил с население, приблизително около 1 000 души, разположено на площ от 24 дка. Според доц. д-р Росина Костова намерените през юли предмети, от битов характер, накланят везните в полза на твърдението, че става въпрос за град, а не само крепост, в която е бил разположен военен гарнизон, охраняващ Старопланинския проход.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Дейностите са съсредоточени в сектора северно от Базиликата, която е проучена, реставрирана и експонирана, както и на южния склон на крепостта. Открито е вече съоръжение, свързано с крепостта, което до този момент не е било известно, останало такова и на първия проучвател на местността.

снимка: РИМ – Габрово
До момента са проучени три помещения от града, с доста находки, представящи характера на населението. Все още не е открито доказателство за името, което е носил ранновизантийският град, но надеждите са, че ще бъде открит надпис.
„Сезонът няма да бъде достатъчен, за да бъдат проучени планираните терени. Надяваме се проучванията да продължат поне още 2 сезона, с по-голяма интензивност и повече работници, за да свършим задачите си и предоставим терена, за по-нататъшна работа, с която вече ще бъде свързана проектната дейност на Общината“, каза още доц. Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Думите й бяха допълнени от проф. дин Казимир Попконстантинов, според който наличието на монети, работилници и елементи, подсказващи обработката на желязо, дават основание да се настоява, че укрепеното селище е от градски тип.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
„Наличието на монети означава търговия. Наличието на работилници сочи, че има производство на предмети от стъкло. Имаме достатъчно основание да смятаме, че се обработвало и желязо. Наличието на занаятчийски отдели в разкопките дава основание да смятаме, че става въпрос за укрепено селище от градски тип. Новото, както за нас, така и за вас, е наличието на съоръжение в югоизточната част от крепостта. Строено е с мисъл. Нямаме хаотичност“, коментира проф. дин Казимир Попконстантинов.

снимка: РИМ – Габрово
Разкопките в местността Градище бяха възстановени след 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово. Предложението те да бъдат възобновени бе подкрепено единодушно от Общински съвет – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 6 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Новинипреди 7 дни
Спират транзитния трафик през Шипка заради тържествата
-
Новинипреди 7 дни
Технически университет – Габрово откри академичната 2025/2026 година
-
Кримипреди 7 дни
Заловиха бракониер в язовир „Александър Стамболийски“
-
Културапреди 6 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 6 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство
-
Кримипреди 5 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Кримипреди 5 дни
Агресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби