Свържи се с нас

Култура

Градище над Габрово в миналото е било малък град

Published

on

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Укрепеното селище Градище, намиращо се в едноименната местност над Габрово, вероятно в миналото е било малък град. Това твърдение изказа пред журналисти доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, която заедно с проф. дин Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ, ръководят проучвателните дейности на обекта.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Селището не е било само гарнизонно. Тук животът е продължавал достатъчно дълго време. Имаме няколко строителни периода. Да, имаме основание да говорим за малък град. Надявам се, че ще намерим и извадим още доказателства в секторите, в които работим, в подкрепа на това твърдение и да бъдем по-категорични“, заяви доц. д-р Росина Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

По думите на доц. Костова основната цел на разкопките е да бъде освободен теренът, за да бъде археологически цялостно проучен, преди да се предприемат каквито и да било реставрации и консервации.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Да предоставим обекта готов за участие в проекти, с цел културно – историческо наследство и неговата социализация“, коментира още ръководителят на разкопките. Четири фибули, пет монети, желязно писало, аксесоари за дрехи, луксозни парчета от стъклени съдове, железен катинар, остриета от ножове и върхове на стрели, железни инструменти, бронзова тока, сърп, са част от предметите, открити при разкопките.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Научните среди не са единни дали на сегашната местност Градище е имало град или единствено крепост от ранния византийски период, но според доц. Костова фактите, излизащи от разкопките, показват гъстото застрояване с добре оформени улици между сградите, говорещи за грижа, която е на център, а не обикновена крепост.

Малкият град на Градище е бил с население, приблизително около 1 000 души, разположено на площ от 24 дка. Според доц. д-р Росина Костова намерените през юли предмети, от битов характер, накланят везните в полза на твърдението, че става въпрос за град, а не само крепост, в която е бил разположен военен гарнизон, охраняващ Старопланинския проход.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Дейностите са съсредоточени в сектора северно от Базиликата, която е проучена, реставрирана и експонирана, както и на южния склон на крепостта. Открито е вече съоръжение, свързано с крепостта, което до този момент не е било известно, останало такова и на първия проучвател на местността.

снимка: РИМ – Габрово

До момента са проучени три помещения от града, с доста находки, представящи характера на населението. Все още не е открито доказателство за името, което е носил ранновизантийският град, но надеждите са, че ще бъде открит надпис.

„Сезонът няма да бъде достатъчен, за да бъдат проучени планираните терени. Надяваме се проучванията да продължат поне още 2 сезона, с по-голяма интензивност и повече работници, за да свършим задачите си и предоставим терена, за по-нататъшна работа, с която вече ще бъде свързана проектната дейност на Общината“, каза още доц. Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Думите й бяха допълнени от проф. дин Казимир Попконстантинов, според който наличието на монети, работилници и елементи, подсказващи обработката на желязо, дават основание да се настоява, че укрепеното селище е от градски тип.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Наличието на монети означава търговия. Наличието на работилници сочи, че има производство на предмети от стъкло. Имаме достатъчно основание да смятаме, че се обработвало и желязо. Наличието на занаятчийски отдели в разкопките дава основание да смятаме, че става въпрос за укрепено селище от градски тип. Новото, както за нас, така и за вас, е наличието на съоръжение в югоизточната част от крепостта. Строено е с мисъл. Нямаме хаотичност“, коментира проф. дин Казимир Попконстантинов.

снимка: РИМ – Габрово

Разкопките в местността Градище бяха възстановени след 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово. Предложението те да бъдат възобновени бе подкрепено единодушно от Общински съвет – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица