Свържи се с нас

Култура

Елин Пелин: Човекът ме удивлява, но не ме възхищава

Published

on

През изминалата събота д-р Мирела Костадинова беше единствената габровка, поканена от Литературния музей, за да участва в празниците, посветени на 140 години от рождението на Елин Пелин в Байлово. На тях присъства и президентът Румен Радев със съпругата си, синът на писателя, Владимир Зарев, поетесата Мирела Иванова и още други известни личности.  За това как е протекло събитието разговаряхме на чаша кафе с д-р Мирела Костадинова.

– Д-р Костадинова, какво Ви впечатли в родното място на Елин Пелин?

– Денят беше мрачен, дъждовен и студен. Оловно сини облаци, в които кръжаха щъркели… Пред очите ми оживяваха картини от разказите му – „ Вятърната мелница“, „Задушница“, „Любов“, „Косачи“, „Кумови гости“, „Печената тиква“ и др. Виждах Андрешко, Станчо и Стоилка от „Задушница“, Божан, Павел, Елка, баба Марга и старият Герак. В мен се пробуждаха приказките му, които и до днес чета с удоволствие, а също „Ян Бибиян на луната“. Посетих къщата-музей, в която е роден. Изненада ме, че там се пази люлката, в която бъдещият писател е люлян от своята майка. Там и до днес са съхранени ботушите и пушката му, с които е ходил на лов. Кутията за патрони, книгите му и мастилницата. Разгледах стаята, в която е започнало творчеството му. Насладих се на иконата на Св. Мина с иконостаса, пред която някога е светело кандило. Дори се помолих…

– А как преминаха тържествата?

– Шопите пяха и танцуваха на площада до късно. Имаше празнични речи от президента Румен Радев, на новия директор на Литературния музей г-н Капралов, от Владимир Зарев и други гости. Но за мен истински интерес възбуди богатата експозиция, която Румяна Пенчева, известна на четящата публика авторка и документалистка, литературовед и историк на българската литература беше подредила в една прекрасна зала на гърба на паметника на Елин Пелин. Тази експозиция показа неизвестни снимки от живота на писателя. Снимки с Александър Балабанов, Змей Горянин, Асен Разцветников, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, цар Борис и царското семейство, много негови рисунки и книги. Там видях бюрото му, върху което е писал и лампата, която му е светела. Във фоето беше сложен кабриолетът, изработен от известния врачански майстор Мито Орозов, който е ползван от Елин Пелин и неговите съселяни в ежедневния и празничен живот на Байлово през 20-те и 30-те години на ХХ век. Така, че благодаря на Румяна Пенчева за това, което разказа на българите чрез забравеното или неизвестното наследство останало от Елин Пелин.

– Знаем, че в момента пишете документална книга, в която участва и Елин Пелин?

– Да, без да искам научих една случка с него на габровската гара, а и знам адреса, където той е нощувал, когато е идвал в нашия град. Къщата още е пощадена от времето. Но няма да разкривам нещата преди книгата да види бял свят.

– Кои са Ви любимите изречения от Елин Пелин?

– Трудно е да отговоря. Всяко изречение, написано от ръката му стига до душата ми. Но ето ви нещо, което ми въздейства, то не е от творчеството му, а от списание „Селска разговорка“, 1902 г. Елин Пелин казва: „Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета. Лъже държавата. Мащеха е тя. Мащеха за един, а за други най-млечна майка“. Виждате, че думите му звучат сякаш са писани днес…

– Разкажете ни някоя история с Елин Пелин?

– Мога да ви разкажа много истории, които са малко известни. Той е знаел много народни песни. Любима му е била „Девойчице, роде мой“ докато не научил онази, от която му тръгнало името: “Елин-пелин, зелен пелин…“ Играел хоро с късите си крака. Не е бил бърз човек, обичал бавно да изпипва нещата.
Един път пътувал във влака с Ангел Каралийчев. Около тях се настанили девойки, които тъкмо завършили някакъв курс в София. Като съзряли Пелинко, веднага го познали и запяли:“Елин – пелин, зелен пелин, ти като се полюляваш…“ Двамата писатели стояли в коридора до прозореца и гледали навън. Елин Пелин се обърнал към закачливите момичета и рекъл:“Аз наистина се полюлявам, като ходя, но не защото съм посръбнал, у мене такова нещо няма, а защото ходенето ми е такова. Но вие си продължавайте песента“. Девойките продължили дяволито:“… край пелина малка мома, на пелин проговаря: „Ой те тебе, зелен пелин, берат ли те девойките, кършат ли те ергените?“

Влакът преминал гара Луково, която скоро била прекръстена „Елин Пелин“. Едно от момичетата попитало писателя на „Гераците“:
-Тази гара ваша ли е?
-Моя си е – отвърнал Пелинко, – но я продавам.
-Защо?
-Защото не мога да й плащам данъците. Ако ме насмете бирникът и рече: Имаш една гара, плащай за нея такъв и такъв данък – къде ще се дяна?

– Кое негово произведение обичате да препрочитате?

– „Под манастирската лоза“. Тази малка книжка като, че ли събира цялото творчество на автора в една точка. Тя е дълбочината на българския светоглед, поетичен израз на българина към живота, доброто и злото, към греха и светостта, към любовта и смъртта.

– Какво ще ни кажете накрая на този разговор?

– Тази година заради научна конференция на БАН не можах да отида на празниците, посветени на Иван Вазов в Сопот и много тъгувах. Благодаря за поканата на Катя Зографова и Стефан Филчев, директор на Къщата – музей, но ангажиментът ми беше неотложен. Присъствах на честването на Вазов в София пред паметника му. Ето, че се отвори път към Байлово, благодарение на прекрасниците от Литературния музей. Благодаря им за честта да отбележим заедно 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. Ще завърша с негови думи:“Човекът ме удивлява, но не ме възхищава!“

И още:“В малка страна малко книга се харчи. Където интелигенцията няма пари – още по малко. А където няма по-голям духовен интерес, съвсем малко…“ И накрая:“Пред славата предпочитам младостта… творческата и бурната младост“. В тези изречения на писателя виждам моя Елин Пелин. Светлина за душата му!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Людмила Людмилова гостува в РБ „Априлов-Палаузов“

Published

on

На 5 март от 17.15 ч. читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов-Палаузов“ гостува Людмила Людмилова – педагог, детски и семеен психолог.

Преподавателката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констелации и лечението на хранителни зависимости.

Автор на собствен метод за лечение на хранителни разстройства Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“. Л. Людмилова: „Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“…

Зареди още

Култура

Показват в изложба победата при Шипка и Шейново през Освободителната война

Published

on

На 29 февруари, четвъртък, от 17.30 часа в Икономовата къща ще се състои откриването на изложбата „Последното сражение”. Временната експозиция е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877- 1878 г.

Това е последното сражение от военните действия в района на Шипченския проход, започнали с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължили с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене.

Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград.

На 16 януари в Казанлък започват първите преговори за мир, а на 31 януари е подписано Одринското примирие.

Експозицията разказва историята на това величаво сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка.

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата…“

В музей „Етър“ показват пушката на Бенковски и Възванието за обявяване на Априлското въстание.

Published

on

От 1 до 5 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ може да видите пушката, с която Георги Бенковски води Хвърковатата чета и воюва за българската свобода. Оръжието на този харизматичен революционер и негови документи ще бъдат показани на третия етаж в Музейния център. Това е най-голямата сграда в музея, известна е като Кръстник–Колчов хан и за първи път се отваря за посетители. Освен пушката на Бенковски, в изложбата са представени Възванието за обявяване на Априлското въстание от 22 април 1876 година и документи, свързани с живота на Бенковски преди да стане един от Апостолите на Априлското въстание.

Пушката е „Уинчестър“, модел 1866 година, и с това оръжие Георги Бенковски се изправя срещу огромната военна и административна мощ на Османската империя. Революционерът вярва толкова пламенно в българската национална независимост, че увлича хиляди в една борба, която чрез неговата личност не изглежда обречена. Георги Бенковски е символ на непокорния дух на българите. Някой би казал, че е живял в бунтовно време, станал е един от апостолите на свободата, но не е дочакал да я види с очите си. Дали е така, обаче? По-скоро Георги Бенковски я изживява като усещане и затова се бори за нея с толкова плам и ентусиазъм. Непокорният му дух го превръща в един от символите на свободата, а следващите поколения съхраняват спомена за него.

Из „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски:

„Бенковски е необикновена, изключителна, „на голямо скроена“ личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстание, което и днес някои още смятат за луда и безполезна авантюра. И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол; да криеш истинското си име, което би всяло ужас всред благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш фактически главен организатор на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни собственици, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества. Бенковски не бе назначен за водач на въстанието с указ. Той дори не бе избран на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за главен апостол, а Бенковски бе пратен само за негов помощник. Но това било, докато те били в Гюргево, докато способностите и достойнствата се ценели по диплома и атестат. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага.“

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица