Култура

Елин Пелин: Човекът ме удивлява, но не ме възхищава

През изминалата събота д-р Мирела Костадинова беше единствената габровка, поканена от Литературния музей, за да участва в празниците, посветени на 140 години от рождението на Елин Пелин в Байлово. На тях присъства и президентът Румен Радев със съпругата си, синът на писателя, Владимир Зарев, поетесата Мирела Иванова и още други известни личности. За това как е протекло събитието разговаряхме на чаша кафе с д-р Мирела Костадинова.

– Д-р Костадинова, какво Ви впечатли в родното място на Елин Пелин?

– Денят беше мрачен, дъждовен и студен. Оловно сини облаци, в които кръжаха щъркели… Пред очите ми оживяваха картини от разказите му – „ Вятърната мелница“, „Задушница“, „Любов“, „Косачи“, „Кумови гости“, „Печената тиква“ и др. Виждах Андрешко, Станчо и Стоилка от „Задушница“, Божан, Павел, Елка, баба Марга и старият Герак. В мен се пробуждаха приказките му, които и до днес чета с удоволствие, а също „Ян Бибиян на луната“. Посетих къщата-музей, в която е роден. Изненада ме, че там се пази люлката, в която бъдещият писател е люлян от своята майка. Там и до днес са съхранени ботушите и пушката му, с които е ходил на лов. Кутията за патрони, книгите му и мастилницата. Разгледах стаята, в която е започнало творчеството му. Насладих се на иконата на Св. Мина с иконостаса, пред която някога е светело кандило. Дори се помолих…

– А как преминаха тържествата?

– Шопите пяха и танцуваха на площада до късно. Имаше празнични речи от президента Румен Радев, на новия директор на Литературния музей г-н Капралов, от Владимир Зарев и други гости. Но за мен истински интерес възбуди богатата експозиция, която Румяна Пенчева, известна на четящата публика авторка и документалистка, литературовед и историк на българската литература беше подредила в една прекрасна зала на гърба на паметника на Елин Пелин. Тази експозиция показа неизвестни снимки от живота на писателя. Снимки с Александър Балабанов, Змей Горянин, Асен Разцветников, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, цар Борис и царското семейство, много негови рисунки и книги. Там видях бюрото му, върху което е писал и лампата, която му е светела. Във фоето беше сложен кабриолетът, изработен от известния врачански майстор Мито Орозов, който е ползван от Елин Пелин и неговите съселяни в ежедневния и празничен живот на Байлово през 20-те и 30-те години на ХХ век. Така, че благодаря на Румяна Пенчева за това, което разказа на българите чрез забравеното или неизвестното наследство останало от Елин Пелин.

– Знаем, че в момента пишете документална книга, в която участва и Елин Пелин?

– Да, без да искам научих една случка с него на габровската гара, а и знам адреса, където той е нощувал, когато е идвал в нашия град. Къщата още е пощадена от времето. Но няма да разкривам нещата преди книгата да види бял свят.

– Кои са Ви любимите изречения от Елин Пелин?

– Трудно е да отговоря. Всяко изречение, написано от ръката му стига до душата ми. Но ето ви нещо, което ми въздейства, то не е от творчеството му, а от списание „Селска разговорка“, 1902 г. Елин Пелин казва: „Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета. Лъже държавата. Мащеха е тя. Мащеха за един, а за други най-млечна майка“. Виждате, че думите му звучат сякаш са писани днес…

– Разкажете ни някоя история с Елин Пелин?

– Мога да ви разкажа много истории, които са малко известни. Той е знаел много народни песни. Любима му е била „Девойчице, роде мой“ докато не научил онази, от която му тръгнало името: “Елин-пелин, зелен пелин…“ Играел хоро с късите си крака. Не е бил бърз човек, обичал бавно да изпипва нещата.
Един път пътувал във влака с Ангел Каралийчев. Около тях се настанили девойки, които тъкмо завършили някакъв курс в София. Като съзряли Пелинко, веднага го познали и запяли:“Елин – пелин, зелен пелин, ти като се полюляваш…“ Двамата писатели стояли в коридора до прозореца и гледали навън. Елин Пелин се обърнал към закачливите момичета и рекъл:“Аз наистина се полюлявам, като ходя, но не защото съм посръбнал, у мене такова нещо няма, а защото ходенето ми е такова. Но вие си продължавайте песента“. Девойките продължили дяволито:“… край пелина малка мома, на пелин проговаря: „Ой те тебе, зелен пелин, берат ли те девойките, кършат ли те ергените?“

Влакът преминал гара Луково, която скоро била прекръстена „Елин Пелин“. Едно от момичетата попитало писателя на „Гераците“:
-Тази гара ваша ли е?
-Моя си е – отвърнал Пелинко, – но я продавам.
-Защо?
-Защото не мога да й плащам данъците. Ако ме насмете бирникът и рече: Имаш една гара, плащай за нея такъв и такъв данък – къде ще се дяна?

– Кое негово произведение обичате да препрочитате?

– „Под манастирската лоза“. Тази малка книжка като, че ли събира цялото творчество на автора в една точка. Тя е дълбочината на българския светоглед, поетичен израз на българина към живота, доброто и злото, към греха и светостта, към любовта и смъртта.

– Какво ще ни кажете накрая на този разговор?

– Тази година заради научна конференция на БАН не можах да отида на празниците, посветени на Иван Вазов в Сопот и много тъгувах. Благодаря за поканата на Катя Зографова и Стефан Филчев, директор на Къщата – музей, но ангажиментът ми беше неотложен. Присъствах на честването на Вазов в София пред паметника му. Ето, че се отвори път към Байлово, благодарение на прекрасниците от Литературния музей. Благодаря им за честта да отбележим заедно 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. Ще завърша с негови думи:“Човекът ме удивлява, но не ме възхищава!“

И още:“В малка страна малко книга се харчи. Където интелигенцията няма пари – още по малко. А където няма по-голям духовен интерес, съвсем малко…“ И накрая:“Пред славата предпочитам младостта… творческата и бурната младост“. В тези изречения на писателя виждам моя Елин Пелин. Светлина за душата му!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Виж също

Читалищни дейци обсъдиха с Кристина Сидорова законодателна промяна

Не изпускай

Отмъщението на Бранко Бабачев

Коментари

Култура

Изложба – графика: Хубава си, прекрасна си, Унгарийо

„Графиките ми, включени в тази изложба,
целят да припомнят една популярна унгарска песен,
която започва така: Хубава си, прекрасна си, Унгарийо”.

Изложбата на Антал Ревес се състои от 13 по-големи графики – изтънчено изображение на местности в Унгария, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО или отличени с наградата Europa Nostra.

Изображенията представят емблематични места в Унгария като Будапеща, Вишеград, Хортобад, Холокьо, Агтелек, Панонхалма, Токай, Кьосег, Мохач и езерото Фертьо. Антал Ревес е роден през 1931 г. в град Папа.

Завършва Унгарската академия по приложно изкуство, както и специалност Графика в Унгарската академия по изобразително изкуство. Негови преподаватели са: Дьорд Конечни, Ищван Боц Кьопеци, Йеньо Барчаи.

През 1995 г. получава професионалната награда на Националното сдружение на унгарските творци.

Като член на Творческата общност „Деркович” и на Съюза на графичните дизайнери през 1995 г. е организатор и основател на Фондация „За унгарския плакат”.

Като независим дизайнер, съвместно със съпругата си Юдит Вигнер, твори в различни области на графичния дизайн. Съвместно изготвят плакатите си, подписани с инициалите им RW. Паралелно с графиките изработва декоративни пана, календари и други. Антал Ревес умира през есента на 2016 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Разказвачът“ гостува в Габрово

В края на миналата седмица в залата за срещи и събития на РБ „Априлов-Палаузов“ в Габрово проф. Сава Василев от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ се срещна с габровци и представи своята нова белетристична книга-триптих „Разказвачът“.

Сава Василев е професор по история и теория на литературата, автор на над 25 книги с литературоведски студии, с разкази, роман, няколко пиеси, има много публикации в периодични издания, той е главен редактор и издател на литературния алманах „Света гора“ – едно изключително издание с национално и международно значение в областта на литературата.

Габровският творец и приятел на Василев, Велизар Велчев, представи автора и неговото белетристично творчество пред гостите. Многобройната публика с вълнение и интерес проследи разказа на „разказвача“ Сава Василев за появата на неговия „Разказвач“ на бял свят – предисторията на белетристичната творба, срещата му с интересни хора, с необикновени съдби, които дават идеята на писателя за създаването на най-новата му книга.

„Калейдоскопичният“ ефект, втъкан в книгата, където разказвач разказва за разказвач, който разказва пък друга история, която се прелива в следващата е много интересен и емоционално наситен – книгата е калейдоскоп от герои, пътища, места, съдби и преживявания, които не ни оставят безучастни до последния ред.

Проф. Василев отговори на въпроси на своите гости – той разказа за личното си познанство с големия габровски поет Радко Радков, сподели, че в последните години пише много поезия – стиховете му все още не са издавани и вероятно габровци ще имат възможност да се запознаят с тях чрез рецитал на самия автор.

Габровският музикант и композитор Илко Илиев поздрави Сава Василев и неговата публика със своя песен по стих на автора със заглавие „Клетва“.

Сава Василев със заслужена гордост показа излезлия съвсем скоро най-нов брой на литературния алманах „Света гора“ под номер „О“(Заб.: Броевете на алманаха са номерирани с буквите на кирилската азбука!).

Писателят раздаде автографи на своите почитатели и подари книги на библиотеката. Той благодари на габровци за вълнуващата среща и сподели, че тя в никакъв случай няма да бъде последна.

Автор: Анелия Мутафчиева – Христова, РБ „Априлов – Палаузов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Концерт на Габровския камарен оркестър

Тази сряда, 29 януари, от 19.00 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, на Габровския камерен оркестър ще гостуват виртуозната контрабасистка Маргарита Калчева и сръбският цигулар Йован Богосавлевич.

Програмата включва Концертна симфония за цигулка и контрабас от виенския класик Карл Дитерсдорф, Голям концертен дует за цигулка и контрабас от италианския романтичен композитор Джовани Ботезини, Италианска серенада от Хуго Волф и други.

Цената на билета е 3 лева, а за ученици, студенти и лица над 65г. входът е свободен.

Маргарита Калчева е родена в Плевен и е сред най-изявените български контрабасисти. След като завършва Плевенското музикално училище в класа по контрабас на Ирина Комитска (понастоящем член на Габровския камерен оркестър), продължава обучението си в Националната музикална академия “проф. Панчо Владигеров”, в класа по контрабас на проф. Тошо Тошев. Специализира камерна музика при проф. Виктор Чучков и в майсторски клас на Мишел Вейон в Швейцария. От 1995г. е водач на контрабасовата група в Симфоничния оркестър на Българското национално радио, а от 2009 е водач на контрабасовата група на симфоничния оркестър на Каназава, Япония. Лауреат е на конкурса “Светослав Обретенов” и “Виторио Буки” – Италия. Има интензивна и разнообразна международна концертна и звукозаписна дейност, като солист, камерен и оркестров музикант. Репертоарът й включва концерти за контрабас и оркестър от Карл Дитерсдорф, Джовани Ботезини, Сергей Кусевицки, Нино Рота, Емил Табаков, Марин Големинов и други.

Йован Богосавлевич е роден през 1980г. в Белград. От петгодишна възраст учи цигулка с баща си Драгутин Богосавлевич. В периода на обучението си получава няколко награди от конкурси в Италия. Завършва Брюкселсаката музикална академия при именития проф. Игор Ойстрах. Има редовни изяви като солист на всички симфонични оркестри в Сърбия, филхалмонията на Северна Македония, Истанбулската филхармония, Белгийски камерен оркестър, Загребски камерен оркестър. Гастролира и със национални симфонични оркестри в цяла Европа, Китай, Япония, Обединените арабски емирства. Сътрудничи с класни диригенти между които и с Урош Лайович. Носител е на най-престижните награди за музиканти в Сърбия. Йован Богосавлевич е професор по цигулка във Факултета по изкуства в Ниш и в Академията за музика в Университета в Източно Сараево.