

Култура
Елин Пелин: Човекът ме удивлява, но не ме възхищава
През изминалата събота д-р Мирела Костадинова беше единствената габровка, поканена от Литературния музей, за да участва в празниците, посветени на 140 години от рождението на Елин Пелин в Байлово. На тях присъства и президентът Румен Радев със съпругата си, синът на писателя, Владимир Зарев, поетесата Мирела Иванова и още други известни личности. За това как е протекло събитието разговаряхме на чаша кафе с д-р Мирела Костадинова.
– Д-р Костадинова, какво Ви впечатли в родното място на Елин Пелин?
– Денят беше мрачен, дъждовен и студен. Оловно сини облаци, в които кръжаха щъркели… Пред очите ми оживяваха картини от разказите му – „ Вятърната мелница“, „Задушница“, „Любов“, „Косачи“, „Кумови гости“, „Печената тиква“ и др. Виждах Андрешко, Станчо и Стоилка от „Задушница“, Божан, Павел, Елка, баба Марга и старият Герак. В мен се пробуждаха приказките му, които и до днес чета с удоволствие, а също „Ян Бибиян на луната“. Посетих къщата-музей, в която е роден. Изненада ме, че там се пази люлката, в която бъдещият писател е люлян от своята майка. Там и до днес са съхранени ботушите и пушката му, с които е ходил на лов. Кутията за патрони, книгите му и мастилницата. Разгледах стаята, в която е започнало творчеството му. Насладих се на иконата на Св. Мина с иконостаса, пред която някога е светело кандило. Дори се помолих…
– А как преминаха тържествата?
– Шопите пяха и танцуваха на площада до късно. Имаше празнични речи от президента Румен Радев, на новия директор на Литературния музей г-н Капралов, от Владимир Зарев и други гости. Но за мен истински интерес възбуди богатата експозиция, която Румяна Пенчева, известна на четящата публика авторка и документалистка, литературовед и историк на българската литература беше подредила в една прекрасна зала на гърба на паметника на Елин Пелин. Тази експозиция показа неизвестни снимки от живота на писателя. Снимки с Александър Балабанов, Змей Горянин, Асен Разцветников, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, цар Борис и царското семейство, много негови рисунки и книги. Там видях бюрото му, върху което е писал и лампата, която му е светела. Във фоето беше сложен кабриолетът, изработен от известния врачански майстор Мито Орозов, който е ползван от Елин Пелин и неговите съселяни в ежедневния и празничен живот на Байлово през 20-те и 30-те години на ХХ век. Така, че благодаря на Румяна Пенчева за това, което разказа на българите чрез забравеното или неизвестното наследство останало от Елин Пелин.
– Знаем, че в момента пишете документална книга, в която участва и Елин Пелин?
– Да, без да искам научих една случка с него на габровската гара, а и знам адреса, където той е нощувал, когато е идвал в нашия град. Къщата още е пощадена от времето. Но няма да разкривам нещата преди книгата да види бял свят.
– Кои са Ви любимите изречения от Елин Пелин?
– Трудно е да отговоря. Всяко изречение, написано от ръката му стига до душата ми. Но ето ви нещо, което ми въздейства, то не е от творчеството му, а от списание „Селска разговорка“, 1902 г. Елин Пелин казва: „Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета. Лъже държавата. Мащеха е тя. Мащеха за един, а за други най-млечна майка“. Виждате, че думите му звучат сякаш са писани днес…
– Разкажете ни някоя история с Елин Пелин?
– Мога да ви разкажа много истории, които са малко известни. Той е знаел много народни песни. Любима му е била „Девойчице, роде мой“ докато не научил онази, от която му тръгнало името: “Елин-пелин, зелен пелин…“ Играел хоро с късите си крака. Не е бил бърз човек, обичал бавно да изпипва нещата.
Един път пътувал във влака с Ангел Каралийчев. Около тях се настанили девойки, които тъкмо завършили някакъв курс в София. Като съзряли Пелинко, веднага го познали и запяли:“Елин – пелин, зелен пелин, ти като се полюляваш…“ Двамата писатели стояли в коридора до прозореца и гледали навън. Елин Пелин се обърнал към закачливите момичета и рекъл:“Аз наистина се полюлявам, като ходя, но не защото съм посръбнал, у мене такова нещо няма, а защото ходенето ми е такова. Но вие си продължавайте песента“. Девойките продължили дяволито:“… край пелина малка мома, на пелин проговаря: „Ой те тебе, зелен пелин, берат ли те девойките, кършат ли те ергените?“
Влакът преминал гара Луково, която скоро била прекръстена „Елин Пелин“. Едно от момичетата попитало писателя на „Гераците“:
-Тази гара ваша ли е?
-Моя си е – отвърнал Пелинко, – но я продавам.
-Защо?
-Защото не мога да й плащам данъците. Ако ме насмете бирникът и рече: Имаш една гара, плащай за нея такъв и такъв данък – къде ще се дяна?
– Кое негово произведение обичате да препрочитате?
– „Под манастирската лоза“. Тази малка книжка като, че ли събира цялото творчество на автора в една точка. Тя е дълбочината на българския светоглед, поетичен израз на българина към живота, доброто и злото, към греха и светостта, към любовта и смъртта.
– Какво ще ни кажете накрая на този разговор?
– Тази година заради научна конференция на БАН не можах да отида на празниците, посветени на Иван Вазов в Сопот и много тъгувах. Благодаря за поканата на Катя Зографова и Стефан Филчев, директор на Къщата – музей, но ангажиментът ми беше неотложен. Присъствах на честването на Вазов в София пред паметника му. Ето, че се отвори път към Байлово, благодарение на прекрасниците от Литературния музей. Благодаря им за честта да отбележим заедно 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. Ще завърша с негови думи:“Човекът ме удивлява, но не ме възхищава!“
И още:“В малка страна малко книга се харчи. Където интелигенцията няма пари – още по малко. А където няма по-голям духовен интерес, съвсем малко…“ И накрая:“Пред славата предпочитам младостта… творческата и бурната младост“. В тези изречения на писателя виждам моя Елин Пелин. Светлина за душата му!
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 5 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Любопитнопреди 5 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Културапреди 5 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 4 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 5 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 4 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 4 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи