Култура
Елин Пелин: Човекът ме удивлява, но не ме възхищава
През изминалата събота д-р Мирела Костадинова беше единствената габровка, поканена от Литературния музей, за да участва в празниците, посветени на 140 години от рождението на Елин Пелин в Байлово. На тях присъства и президентът Румен Радев със съпругата си, синът на писателя, Владимир Зарев, поетесата Мирела Иванова и още други известни личности. За това как е протекло събитието разговаряхме на чаша кафе с д-р Мирела Костадинова.

– Д-р Костадинова, какво Ви впечатли в родното място на Елин Пелин?
– Денят беше мрачен, дъждовен и студен. Оловно сини облаци, в които кръжаха щъркели… Пред очите ми оживяваха картини от разказите му – „ Вятърната мелница“, „Задушница“, „Любов“, „Косачи“, „Кумови гости“, „Печената тиква“ и др. Виждах Андрешко, Станчо и Стоилка от „Задушница“, Божан, Павел, Елка, баба Марга и старият Герак. В мен се пробуждаха приказките му, които и до днес чета с удоволствие, а също „Ян Бибиян на луната“. Посетих къщата-музей, в която е роден. Изненада ме, че там се пази люлката, в която бъдещият писател е люлян от своята майка. Там и до днес са съхранени ботушите и пушката му, с които е ходил на лов. Кутията за патрони, книгите му и мастилницата. Разгледах стаята, в която е започнало творчеството му. Насладих се на иконата на Св. Мина с иконостаса, пред която някога е светело кандило. Дори се помолих…
– А как преминаха тържествата?
– Шопите пяха и танцуваха на площада до късно. Имаше празнични речи от президента Румен Радев, на новия директор на Литературния музей г-н Капралов, от Владимир Зарев и други гости. Но за мен истински интерес възбуди богатата експозиция, която Румяна Пенчева, известна на четящата публика авторка и документалистка, литературовед и историк на българската литература беше подредила в една прекрасна зала на гърба на паметника на Елин Пелин. Тази експозиция показа неизвестни снимки от живота на писателя. Снимки с Александър Балабанов, Змей Горянин, Асен Разцветников, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, цар Борис и царското семейство, много негови рисунки и книги. Там видях бюрото му, върху което е писал и лампата, която му е светела. Във фоето беше сложен кабриолетът, изработен от известния врачански майстор Мито Орозов, който е ползван от Елин Пелин и неговите съселяни в ежедневния и празничен живот на Байлово през 20-те и 30-те години на ХХ век. Така, че благодаря на Румяна Пенчева за това, което разказа на българите чрез забравеното или неизвестното наследство останало от Елин Пелин.

– Знаем, че в момента пишете документална книга, в която участва и Елин Пелин?
– Да, без да искам научих една случка с него на габровската гара, а и знам адреса, където той е нощувал, когато е идвал в нашия град. Къщата още е пощадена от времето. Но няма да разкривам нещата преди книгата да види бял свят.
– Кои са Ви любимите изречения от Елин Пелин?
– Трудно е да отговоря. Всяко изречение, написано от ръката му стига до душата ми. Но ето ви нещо, което ми въздейства, то не е от творчеството му, а от списание „Селска разговорка“, 1902 г. Елин Пелин казва: „Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета. Лъже държавата. Мащеха е тя. Мащеха за един, а за други най-млечна майка“. Виждате, че думите му звучат сякаш са писани днес…
– Разкажете ни някоя история с Елин Пелин?
– Мога да ви разкажа много истории, които са малко известни. Той е знаел много народни песни. Любима му е била „Девойчице, роде мой“ докато не научил онази, от която му тръгнало името: “Елин-пелин, зелен пелин…“ Играел хоро с късите си крака. Не е бил бърз човек, обичал бавно да изпипва нещата.
Един път пътувал във влака с Ангел Каралийчев. Около тях се настанили девойки, които тъкмо завършили някакъв курс в София. Като съзряли Пелинко, веднага го познали и запяли:“Елин – пелин, зелен пелин, ти като се полюляваш…“ Двамата писатели стояли в коридора до прозореца и гледали навън. Елин Пелин се обърнал към закачливите момичета и рекъл:“Аз наистина се полюлявам, като ходя, но не защото съм посръбнал, у мене такова нещо няма, а защото ходенето ми е такова. Но вие си продължавайте песента“. Девойките продължили дяволито:“… край пелина малка мома, на пелин проговаря: „Ой те тебе, зелен пелин, берат ли те девойките, кършат ли те ергените?“
Влакът преминал гара Луково, която скоро била прекръстена „Елин Пелин“. Едно от момичетата попитало писателя на „Гераците“:
-Тази гара ваша ли е?
-Моя си е – отвърнал Пелинко, – но я продавам.
-Защо?
-Защото не мога да й плащам данъците. Ако ме насмете бирникът и рече: Имаш една гара, плащай за нея такъв и такъв данък – къде ще се дяна?
– Кое негово произведение обичате да препрочитате?
– „Под манастирската лоза“. Тази малка книжка като, че ли събира цялото творчество на автора в една точка. Тя е дълбочината на българския светоглед, поетичен израз на българина към живота, доброто и злото, към греха и светостта, към любовта и смъртта.
– Какво ще ни кажете накрая на този разговор?
– Тази година заради научна конференция на БАН не можах да отида на празниците, посветени на Иван Вазов в Сопот и много тъгувах. Благодаря за поканата на Катя Зографова и Стефан Филчев, директор на Къщата – музей, но ангажиментът ми беше неотложен. Присъствах на честването на Вазов в София пред паметника му. Ето, че се отвори път към Байлово, благодарение на прекрасниците от Литературния музей. Благодаря им за честта да отбележим заедно 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. Ще завърша с негови думи:“Човекът ме удивлява, но не ме възхищава!“
И още:“В малка страна малко книга се харчи. Където интелигенцията няма пари – още по малко. А където няма по-голям духовен интерес, съвсем малко…“ И накрая:“Пред славата предпочитам младостта… творческата и бурната младост“. В тези изречения на писателя виждам моя Елин Пелин. Светлина за душата му!
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Култура
Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.
Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.
За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.
Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.
Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

-
Новинипреди 3 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 5 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 5 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 5 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 5 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Културапреди 4 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Любопитнопреди 4 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 3 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение








