Култура
Елин Пелин: Човекът ме удивлява, но не ме възхищава
През изминалата събота д-р Мирела Костадинова беше единствената габровка, поканена от Литературния музей, за да участва в празниците, посветени на 140 години от рождението на Елин Пелин в Байлово. На тях присъства и президентът Румен Радев със съпругата си, синът на писателя, Владимир Зарев, поетесата Мирела Иванова и още други известни личности. За това как е протекло събитието разговаряхме на чаша кафе с д-р Мирела Костадинова.

– Д-р Костадинова, какво Ви впечатли в родното място на Елин Пелин?
– Денят беше мрачен, дъждовен и студен. Оловно сини облаци, в които кръжаха щъркели… Пред очите ми оживяваха картини от разказите му – „ Вятърната мелница“, „Задушница“, „Любов“, „Косачи“, „Кумови гости“, „Печената тиква“ и др. Виждах Андрешко, Станчо и Стоилка от „Задушница“, Божан, Павел, Елка, баба Марга и старият Герак. В мен се пробуждаха приказките му, които и до днес чета с удоволствие, а също „Ян Бибиян на луната“. Посетих къщата-музей, в която е роден. Изненада ме, че там се пази люлката, в която бъдещият писател е люлян от своята майка. Там и до днес са съхранени ботушите и пушката му, с които е ходил на лов. Кутията за патрони, книгите му и мастилницата. Разгледах стаята, в която е започнало творчеството му. Насладих се на иконата на Св. Мина с иконостаса, пред която някога е светело кандило. Дори се помолих…
– А как преминаха тържествата?
– Шопите пяха и танцуваха на площада до късно. Имаше празнични речи от президента Румен Радев, на новия директор на Литературния музей г-н Капралов, от Владимир Зарев и други гости. Но за мен истински интерес възбуди богатата експозиция, която Румяна Пенчева, известна на четящата публика авторка и документалистка, литературовед и историк на българската литература беше подредила в една прекрасна зала на гърба на паметника на Елин Пелин. Тази експозиция показа неизвестни снимки от живота на писателя. Снимки с Александър Балабанов, Змей Горянин, Асен Разцветников, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, цар Борис и царското семейство, много негови рисунки и книги. Там видях бюрото му, върху което е писал и лампата, която му е светела. Във фоето беше сложен кабриолетът, изработен от известния врачански майстор Мито Орозов, който е ползван от Елин Пелин и неговите съселяни в ежедневния и празничен живот на Байлово през 20-те и 30-те години на ХХ век. Така, че благодаря на Румяна Пенчева за това, което разказа на българите чрез забравеното или неизвестното наследство останало от Елин Пелин.

– Знаем, че в момента пишете документална книга, в която участва и Елин Пелин?
– Да, без да искам научих една случка с него на габровската гара, а и знам адреса, където той е нощувал, когато е идвал в нашия град. Къщата още е пощадена от времето. Но няма да разкривам нещата преди книгата да види бял свят.
– Кои са Ви любимите изречения от Елин Пелин?
– Трудно е да отговоря. Всяко изречение, написано от ръката му стига до душата ми. Но ето ви нещо, което ми въздейства, то не е от творчеството му, а от списание „Селска разговорка“, 1902 г. Елин Пелин казва: „Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета. Лъже държавата. Мащеха е тя. Мащеха за един, а за други най-млечна майка“. Виждате, че думите му звучат сякаш са писани днес…
– Разкажете ни някоя история с Елин Пелин?
– Мога да ви разкажа много истории, които са малко известни. Той е знаел много народни песни. Любима му е била „Девойчице, роде мой“ докато не научил онази, от която му тръгнало името: “Елин-пелин, зелен пелин…“ Играел хоро с късите си крака. Не е бил бърз човек, обичал бавно да изпипва нещата.
Един път пътувал във влака с Ангел Каралийчев. Около тях се настанили девойки, които тъкмо завършили някакъв курс в София. Като съзряли Пелинко, веднага го познали и запяли:“Елин – пелин, зелен пелин, ти като се полюляваш…“ Двамата писатели стояли в коридора до прозореца и гледали навън. Елин Пелин се обърнал към закачливите момичета и рекъл:“Аз наистина се полюлявам, като ходя, но не защото съм посръбнал, у мене такова нещо няма, а защото ходенето ми е такова. Но вие си продължавайте песента“. Девойките продължили дяволито:“… край пелина малка мома, на пелин проговаря: „Ой те тебе, зелен пелин, берат ли те девойките, кършат ли те ергените?“
Влакът преминал гара Луково, която скоро била прекръстена „Елин Пелин“. Едно от момичетата попитало писателя на „Гераците“:
-Тази гара ваша ли е?
-Моя си е – отвърнал Пелинко, – но я продавам.
-Защо?
-Защото не мога да й плащам данъците. Ако ме насмете бирникът и рече: Имаш една гара, плащай за нея такъв и такъв данък – къде ще се дяна?
– Кое негово произведение обичате да препрочитате?
– „Под манастирската лоза“. Тази малка книжка като, че ли събира цялото творчество на автора в една точка. Тя е дълбочината на българския светоглед, поетичен израз на българина към живота, доброто и злото, към греха и светостта, към любовта и смъртта.
– Какво ще ни кажете накрая на този разговор?
– Тази година заради научна конференция на БАН не можах да отида на празниците, посветени на Иван Вазов в Сопот и много тъгувах. Благодаря за поканата на Катя Зографова и Стефан Филчев, директор на Къщата – музей, но ангажиментът ми беше неотложен. Присъствах на честването на Вазов в София пред паметника му. Ето, че се отвори път към Байлово, благодарение на прекрасниците от Литературния музей. Благодаря им за честта да отбележим заедно 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. Ще завърша с негови думи:“Човекът ме удивлява, но не ме възхищава!“
И още:“В малка страна малко книга се харчи. Където интелигенцията няма пари – още по малко. А където няма по-голям духовен интерес, съвсем малко…“ И накрая:“Пред славата предпочитам младостта… творческата и бурната младост“. В тези изречения на писателя виждам моя Елин Пелин. Светлина за душата му!
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 4 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 6 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 6 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 6 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Кримипреди 3 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Културапреди 7 дниРекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)







