Свържи се с нас

Икономика

Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката

Published

on


„Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката“, заяви Евгений Кънев, макроикономист и доктор по икономика, който в края на юни представи пред бизнеса на Габрово и региона мерките в Европейския съюз относно повишаване на инвестициите и ускорения растеж, известни като Плана Юнкер. Пред представителите на бизнеса той акцентира върху макроикономическите условия и влиянието им в България, както и представени банковите инструменти по Плана Юнкер.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Как България се вписва в Плана и ролята на администрацията в неговото прилагане, разговаряме с Евгений Кънев.

– Планът Юнкер стартира още през 2015 г. и неговата основна цел е подпомагане на растежа, увеличаване на работните места и съживяване стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Как България се вписва в него?

– България би се вписала добре, ако успее да разбере принципите на този план и да се подготви така, тъй като да има проекти, които биха били финансирани от него. Най-важното за Плана Юнкер е, че той се опитва да предизвика интереса на частния сектор да се включи по-активно с различни проекти с публична насоченост и не само. В този смисъл държавната администрация трябва да направи нещо като мини реформа, за да може да се подготви така, че да управлява такива проекти. От своя страна частният сектор трябва да знае, че в основната си част тези схеми са така наречените финансови инструменти, което означава или нисколихвени кредити, или съучастие в частни дружества. Важно е да има проекти, с характер, който имат максимален публичен отзвук, т.е. проекти, от които хората биха имали максимална полза.

– Нашата страна членува вече 10 години в ЕС. Усеща ли промяната обикновеният българин и как той би могъл да съдейства за реализирането на всички тези мерки? Може ли българският гражданин да окаже натиск върху публичните администрации, за по-скорошното реализиране на Плана?

– Ако говорим за връзката между Плана Юнкер в частност и еврофондовете в общия план и тяхното влияние върху икономиката, има такова. Въпросът е, че зависи от държавната администрация как ще реализира тези проекти. Какъв максимален брой фирми ще бъдат привлечени в тях или ще бъде, както в момента, концентрирани в малко на брой компании и съответно ефектът ще е по-малък. Зависи също и доколко финансовите инструменти ще бъдат лесни за възприемане, усвояване и развитие от самия частен бизнес. Програма „Конкурентоспособност“, от предходния период, не беше лесна за разбиране и усвояване, поради факта, че средствата там идваха в края,   след като проектът се реализира. И ако съответният бизнес няма банкова гаранция той не може да има и авансово финансиране за реализиране на проектите. Това означава, че той трябва да има налични необходимите собствени средства или да изтегли кредит. Затова мисля, че с новата фаза, която не е само Планът Юнкер, а и така нареченият Фонд на фондовете ще се промени начинът, по който ще влизат пари в икономиката. В тези проекти в много по-голяма степен ще се търси пазарното начало, участието на частния бизнес и много по-малка роля би трябвало да играе администрацията в решаването на това кои проекти са добри и кои – не. По тази причина частни мениджъри ще управляват парите от Европа.

– До момента от държавната администрация ли зависеше използването на средствата, отпускани за България от различни фондове?

– Точно така. Затова е важно държавната администрация да притежава необходимите компетентности и да има воля за това. Ако едно от двете липсва – не се получават нещата. Може би и поради това част от решенията на Европейската комисия, касаещи новия програмен период и новите програмни инструменти, е именно реализацията да се осъществи чрез участието на частния сектор при самото избиране на проектите. Това е много важно, тъй като частният сектор има интерес проектите да се реализират. И то на пазарен принцип, което означава, че има търсене за продуктите или услугите на тази фирма. Ако трябва да правим сравнение с предходния период беше точно обратното. Имаше едни пари за усвояване и всичко се завърташе около това как те да бъдат усвоени. А като приключи програмата или самият бизнес фалира, или фирмата, която е усвоила парите, или пък са прекалено малко компаниите, достигнали до тези пари – затова виждаме, че идеята вече не е около европрограмата да се измисли проекта, а при новият начин на разпределението на парите трябва първо наистина да има реален проект, който да работи или да бъде избран от мениджърите в частния сектор. Той да показва виталност, стабилност, полза за обществото и едва тогава ще получи финансиране, т.е. виждаме, че проблемът с нашата администрация, създаваща затруднения пред усвояването на еврофондовете, е разбрана в Брюксел и е помислено за това. Така че се надяваме в по-голяма степен да се усети от самия българин, било по линията на повече привлечени чуждестранни инвестиции, било по линия на повече ангажираност в сектори, свързани със строителството или съпътстващи инфраструктурните проекти, било по линия на частни проекти от българския бизнес. Само така може да бъде почувствана ползата от евросредствата. Защото има едно много важно правило, когато се говори за повишаване на жизнения стандарт. Той е невъзможно да се повиши без участието на частни инвестиции. Частните инвестиции няма да дойдат без да има инфраструктура, ред, сигурност и правила. Едва ако са налице тези неща, можем да се надяваме да има повече работни места, повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок стандарт.

– Българинът често пъти е опитвал да хитрува. Дали и този път няма да открие някое слабо място?

– Със сигурност ще има търсене на начини и търсене на варианти за усвояване на пари, но за мен важното е, че европейското финансиране подпомага държавата в много голяма степен. Второто е, че и държавното, и европейското подпомагат частното финансиране. Всъщност цялата идея на този период е държавата да подпомогне частното финансиране. Ако представителят на бизнеса мисли, че ще загуби парите си, няма да инвестира. Както отбелязах, преди частното финансиране подпомагаше държавното, сега ролите са сменени – държавното подпомага частното. Надявам се това да доведе до определена промяна.

– Това правили ли Ви оптимист?

– По-скоро съм умерен оптимист от гледна точка на това, че България като цяло има добра среда, предвид най-ниски данъци, все още ниска цена на работната сила и цена на активите – строителството и земята. Има добри възможности за привличане на инвестиции. Но засега това се случва само в секторите, свързани с производството и износа. Може би, защото в тези сектори е най-малко съприкосновението с държавата. Но ако говорим за частни инвестиции, насочени към вътрешния пазар, те почти отсъстват. Поглеждайки статистиката ще видим, че те постоянно намаляват, а те са свързани с липсата на доверие. Нищо в икономиката не се получава и в крайна сметка не води до увеличение на стандарта на живот. Ако няма доверие как един инвеститор би могъл да си върне инвестицията с печалба?

– И отново се връщаме до администрацията?

– Която трябва да си върне доверието на хората. Затова толкова се говори за съдебна реформа, защото ако няма кой да наказва лошите актове на държавната администрация по справедлив начин, ако няма обратна връзка в икономиката чрез съдебната система, съответно няма хоризонт и за инвестицията. Никой не иска да си рискува парите, ако някой му открадне фирмата, ако някой му ограби стоката, ако трябва да я кара по разбити пътища или му обере реколтата. Дори няма и работна сила, която да стои тук и да работи. Защото ако тя е квалифицирана, ще отиде в друга държава. Ако е нискоквалифицирана и тук не я искат. От една страна искаме производство, с висока добавена стойност, за да станем богати, а същевременно не мислим кои ще са тези хора, които ще работят в отделните производства. Всичко е свързано помежду си – как да запазим хората, как да ги развиваме и как да ги образоваме. Завъртаме се в един „омагьосан“ кръг, който няма начало и край!

Икономика

Три предприятия от Габровска област с одобрени проекти от „Социална закрила“

Published

on

Три социални предприятия от Габровска област са одобрени за финансиране на проектните им дейности по Компонент 2 „Подкрепа за осъществяването на социалната дейности/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в Регистъра на социалните предприятия“ към Фонд „Социална закрила“.

Това са габровските „Търнава БГ“ за проекта „Зелено възстановяване – природа и нов живот след зависимост“, Сдружение „ТКД Здравец – Габрово“ за проекта „Дигитален достъп – умения и възможности за хора с увреждания“ и „Ресто консулт“ от с. Батошево, Севлиево за проекта „В кухнята на възможностите: кулинарно приобщаване чрез умения и солидарност“.

С подкрепата на Регионален център за социална икономика – Габрово трите социални предприятия кандидатстваха с проектни предложения пред Фонд „Социална закрила“. Чрез тях ще бъдат изградени партньорства, ще се популяризират добри практики за хора от уязвимите групи и ще им се помогне да придобият нови умения за успешна реализация на пазара на труда.

Богата събитийна програма ще бъде част от проектните дейности. В нейното осъществяване ще се включи екипът на Регионален център за социална икономика – Габрово.

Предвидени са три семинара по трите проекта. Основните теми, върху които ще се акцентира са иновации в социалните предприятия, лидерски умения в социалното предприемачество, подходи към различни групи клиенти, социалното предприемачество като фактор за създаване на общности, застъпничество за социалните предприятия.

Ще се разгледат различни видове социални иновации и ще се създаде мрежа за сътрудничество в социалните предприятия. Ще бъдат насърчавани иновативни подходи за решаване на социални проблеми. Ще се представи на участниците в семинарите какво е социално предприемачество и ще се развие у тях разбиране за лична и обществена отговорност. Ще се създадат ключови умения в участниците като емпатия, активно слушане, критическо мислене, креативност, екипна работа, комуникативност и инициативност в социалното предприемачество.

По единия от проектите са предвидени посещения в три успешно функциониращи социални предприятия от България, където екипите ще обменят опит и ще споделят устойчиви модели от тяхната практика. Финансовата подкрепа от Фонд „Социална закрила“ е в размер на 9 900 лв. за всяко от проектните предложения на социалните предприятия от Габровска област. Съфинансирането от кандидата е 10% от общия бюджет на проекта. Дейностите ще се реализират и отчитат до 31 октомври 2025 г.

Зареди още

Икономика

Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници

Published

on

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.

Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg

За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.

Зареди още

Икономика

Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала

Published

on

Габровската фирма Интер Пауър беше избрана за изпълнител на проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, иницииран от „Енергийна общност Габрово“. Инсталацията ще бъде разположена на покрива на сграда, стопанисвана от Общинското предприятие „Транспорт“ – Габрово, с адрес ул. „Индустриална“ №20.

Проектът предвижда изграждането на съвременна фотоволтаична система с инсталирана мощност от 150 киловата(kWp). Ще бъдат използвани високоефективни соларни модули от модела Jinko Tiger Neo N-Type 72HL4- V, с номинална мощност между 570 и 590 Wp, в общ брой от 256 броя.

Електроцентралата ще бъде оборудвана с пет трифазни хибридни инвертора от серията Deye SUN, които осигуряват висока ефективност на преобразуване и позволяват последващо надграждане на системата с акумулиращи устройства за съхранение на енергия.

Всички компоненти са с дългосрочни производствени и експлоатационни гаранции, включително 30-годишна линейна гаранция за мощността на панелите. Изграждането на тази инсталация е част от усилията на местната енергийна общност за насърчаване на устойчивото производство и потребление на електроенергия чрез използване на възобновяеми енергийни източници. Реализацията на проекта ще допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък на сградата, ще оптимизира разходите за електроенергия и ще послужи като добър пример за прилагането на енергийно ефективни решения в рамките на публични и общински структури.

Екипът на Интер Пауър изразява благодарност към „Енергийна общност Габрово“ за гласуваното доверие и към всички участници в процедурата по избор. За компанията, която има дългогодишен опит в проектирането и изграждането на фотоволтаични системи в цялата страна, възможността да участва в този проект в родния си град има особена стойност.

Интер Пауър поема изпълнението с присъщите ѝ високи стандарти за качество, техническа прецизност и ангажираност към устойчивото развитие. Очаква се проектът да бъде завършен в рамките на установения график и да бъде въведен в експлоатация с пълна готовност за ефективна работа при пикови натоварвания и в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност и надеждност.

Какво представлява „Енергийна общност“?
Енергийните общности са нова форма на кооперативни структури, които обединяват граждани, институции, предприятия и общини с цел съвместно производство, съхранение и потребление на енергия от възобновяеми източници. Те създават възможност за демократизиране на енергийния сектор и насърчаване на енергийната независимост на местно ниво. Чрез подобни проекти се постига по-ниска цена на енергията, стабилност на снабдяването и дългосрочна полза за околната среда и икономиката.

За Интер Пауър
Интер Пауър е утвърдена габровска компания с над десетгодишен опит в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи, системи за индустриално и битово LED осветление, електроизграждане и умни решения за енергийна автоматизация. Фирмата е партньор на водещи производители и притежава множество успешно реализирани проекти както в частния, така и в публичния сектор, включително обекти, изградени с европейско финансиране.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица