Икономика
Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката

„Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката“, заяви Евгений Кънев, макроикономист и доктор по икономика, който в края на юни представи пред бизнеса на Габрово и региона мерките в Европейския съюз относно повишаване на инвестициите и ускорения растеж, известни като Плана Юнкер. Пред представителите на бизнеса той акцентира върху макроикономическите условия и влиянието им в България, както и представени банковите инструменти по Плана Юнкер.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Как България се вписва в Плана и ролята на администрацията в неговото прилагане, разговаряме с Евгений Кънев.
– Планът Юнкер стартира още през 2015 г. и неговата основна цел е подпомагане на растежа, увеличаване на работните места и съживяване стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Как България се вписва в него?
– България би се вписала добре, ако успее да разбере принципите на този план и да се подготви така, тъй като да има проекти, които биха били финансирани от него. Най-важното за Плана Юнкер е, че той се опитва да предизвика интереса на частния сектор да се включи по-активно с различни проекти с публична насоченост и не само. В този смисъл държавната администрация трябва да направи нещо като мини реформа, за да може да се подготви така, че да управлява такива проекти. От своя страна частният сектор трябва да знае, че в основната си част тези схеми са така наречените финансови инструменти, което означава или нисколихвени кредити, или съучастие в частни дружества. Важно е да има проекти, с характер, който имат максимален публичен отзвук, т.е. проекти, от които хората биха имали максимална полза.
– Нашата страна членува вече 10 години в ЕС. Усеща ли промяната обикновеният българин и как той би могъл да съдейства за реализирането на всички тези мерки? Може ли българският гражданин да окаже натиск върху публичните администрации, за по-скорошното реализиране на Плана?
– Ако говорим за връзката между Плана Юнкер в частност и еврофондовете в общия план и тяхното влияние върху икономиката, има такова. Въпросът е, че зависи от държавната администрация как ще реализира тези проекти. Какъв максимален брой фирми ще бъдат привлечени в тях или ще бъде, както в момента, концентрирани в малко на брой компании и съответно ефектът ще е по-малък. Зависи също и доколко финансовите инструменти ще бъдат лесни за възприемане, усвояване и развитие от самия частен бизнес. Програма „Конкурентоспособност“, от предходния период, не беше лесна за разбиране и усвояване, поради факта, че средствата там идваха в края, след като проектът се реализира. И ако съответният бизнес няма банкова гаранция той не може да има и авансово финансиране за реализиране на проектите. Това означава, че той трябва да има налични необходимите собствени средства или да изтегли кредит. Затова мисля, че с новата фаза, която не е само Планът Юнкер, а и така нареченият Фонд на фондовете ще се промени начинът, по който ще влизат пари в икономиката. В тези проекти в много по-голяма степен ще се търси пазарното начало, участието на частния бизнес и много по-малка роля би трябвало да играе администрацията в решаването на това кои проекти са добри и кои – не. По тази причина частни мениджъри ще управляват парите от Европа.
– До момента от държавната администрация ли зависеше използването на средствата, отпускани за България от различни фондове?
– Точно така. Затова е важно държавната администрация да притежава необходимите компетентности и да има воля за това. Ако едно от двете липсва – не се получават нещата. Може би и поради това част от решенията на Европейската комисия, касаещи новия програмен период и новите програмни инструменти, е именно реализацията да се осъществи чрез участието на частния сектор при самото избиране на проектите. Това е много важно, тъй като частният сектор има интерес проектите да се реализират. И то на пазарен принцип, което означава, че има търсене за продуктите или услугите на тази фирма. Ако трябва да правим сравнение с предходния период беше точно обратното. Имаше едни пари за усвояване и всичко се завърташе около това как те да бъдат усвоени. А като приключи програмата или самият бизнес фалира, или фирмата, която е усвоила парите, или пък са прекалено малко компаниите, достигнали до тези пари – затова виждаме, че идеята вече не е около европрограмата да се измисли проекта, а при новият начин на разпределението на парите трябва първо наистина да има реален проект, който да работи или да бъде избран от мениджърите в частния сектор. Той да показва виталност, стабилност, полза за обществото и едва тогава ще получи финансиране, т.е. виждаме, че проблемът с нашата администрация, създаваща затруднения пред усвояването на еврофондовете, е разбрана в Брюксел и е помислено за това. Така че се надяваме в по-голяма степен да се усети от самия българин, било по линията на повече привлечени чуждестранни инвестиции, било по линия на повече ангажираност в сектори, свързани със строителството или съпътстващи инфраструктурните проекти, било по линия на частни проекти от българския бизнес. Само така може да бъде почувствана ползата от евросредствата. Защото има едно много важно правило, когато се говори за повишаване на жизнения стандарт. Той е невъзможно да се повиши без участието на частни инвестиции. Частните инвестиции няма да дойдат без да има инфраструктура, ред, сигурност и правила. Едва ако са налице тези неща, можем да се надяваме да има повече работни места, повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок стандарт.
– Българинът често пъти е опитвал да хитрува. Дали и този път няма да открие някое слабо място?
– Със сигурност ще има търсене на начини и търсене на варианти за усвояване на пари, но за мен важното е, че европейското финансиране подпомага държавата в много голяма степен. Второто е, че и държавното, и европейското подпомагат частното финансиране. Всъщност цялата идея на този период е държавата да подпомогне частното финансиране. Ако представителят на бизнеса мисли, че ще загуби парите си, няма да инвестира. Както отбелязах, преди частното финансиране подпомагаше държавното, сега ролите са сменени – държавното подпомага частното. Надявам се това да доведе до определена промяна.
– Това правили ли Ви оптимист?
– По-скоро съм умерен оптимист от гледна точка на това, че България като цяло има добра среда, предвид най-ниски данъци, все още ниска цена на работната сила и цена на активите – строителството и земята. Има добри възможности за привличане на инвестиции. Но засега това се случва само в секторите, свързани с производството и износа. Може би, защото в тези сектори е най-малко съприкосновението с държавата. Но ако говорим за частни инвестиции, насочени към вътрешния пазар, те почти отсъстват. Поглеждайки статистиката ще видим, че те постоянно намаляват, а те са свързани с липсата на доверие. Нищо в икономиката не се получава и в крайна сметка не води до увеличение на стандарта на живот. Ако няма доверие как един инвеститор би могъл да си върне инвестицията с печалба?
– И отново се връщаме до администрацията?
– Която трябва да си върне доверието на хората. Затова толкова се говори за съдебна реформа, защото ако няма кой да наказва лошите актове на държавната администрация по справедлив начин, ако няма обратна връзка в икономиката чрез съдебната система, съответно няма хоризонт и за инвестицията. Никой не иска да си рискува парите, ако някой му открадне фирмата, ако някой му ограби стоката, ако трябва да я кара по разбити пътища или му обере реколтата. Дори няма и работна сила, която да стои тук и да работи. Защото ако тя е квалифицирана, ще отиде в друга държава. Ако е нискоквалифицирана и тук не я искат. От една страна искаме производство, с висока добавена стойност, за да станем богати, а същевременно не мислим кои ще са тези хора, които ще работят в отделните производства. Всичко е свързано помежду си – как да запазим хората, как да ги развиваме и как да ги образоваме. Завъртаме се в един „омагьосан“ кръг, който няма начало и край!
Икономика
На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации от физическите и юридическите лица. Те имат възможност еднократно да коригират данните, които са посочили в годишната си декларация за облагане на доходите на физическите лица или в тази по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане на юридическите.
При откриване на грешка в декларираните данни гражданите и дружествата имат право еднократно и в срок до 30 септември на текущата година, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Физическите лица могат да проверят и да коригират декларираните си данни чрез електронната услуга на НАП „Предварително попълнена данъчна декларация“ достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис (КЕП).
С цел да напомни за тази възможност и необходимостта от корекции, НАП изпраща имейли на граждани, при които е установено разминаване между обявените от тях данни в годишната данъчна декларация и наличните в приходната агенция.
Според информацията в НАП, декларирана от работодатели и/или платци на доходи, през 2025 г. тези лица са получили хонорари, финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“, приходи от продажби в Интернет и др., но са пропуснали да ги обявят пред Агенцията или са ги декларирали неточно.
Повече информация за попълването и подаването на коригиращи декларации може да се получи от сайта на НАП , в YouTube канала на приходната агенция , както и на телефоните на Информационния център: 0700 18 700 и +359 2 9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор.

Икономика
На 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане

Фермерският пазар в Габрово отново събира на едно място местни производители, занаятчии и почитатели на качествената българска продукция. На 26 септември, от 9:00 часа, площад „Възраждане“ ще се превърне в място за срещи, разговори и споделени вкусове, където посетителите ще могат да открият разнообразие от свежи, сезонни и ръчно изработени продукти.
На щандовете традиционно ще присъстват млечни и месни продукти, мед и пчелни изделия, хляб и печива, домашно приготвени сладка, сиропи, вина и още много предложения. Всеки продукт носи своя история – за труда, грижата и традициите, които стоят зад него.
А за всички наши посетители сме подготвили и традиционната ни томбола!
В нея ще можете да спечелите по един продукт от всеки участник на пазара! Български Фермерски пазар е не само възможност за покупка на качествена храна, но и начин да подкрепим местните производители и тяхното развитие, а чрез прекия контакт между производител и клиент изграждаме доверие и даваме възможност посетителите да научат повече за произхода, начина на производство и качествата на продуктите, които избират.
Български Фермерски пазар продължава да утвърждава идеята, че качествената храна, местното производство и личният контакт между хората имат специално място в забързаното ни ежедневие.
Очакваме ви на 26 септември от 9:00 часа на площад „Възраждане“ в Габрово!

Икономика
„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:
1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.
Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.
През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.
Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.
В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.
Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.
2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.
Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.
Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.
Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.
3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?
След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.
Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.
Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.
4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.
Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.
Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.
5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“
Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.
Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.
Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.
6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.
Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.
И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.
7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.
На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.
В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.
Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.
8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.
Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“
9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.
Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.
На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.
И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“
Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.
10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.
И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.
11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.
Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.
12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

-
Новинипреди 5 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 5 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 4 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Културапреди 3 дниГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Новинипреди 3 дниПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир
-
Културапреди 3 дни„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър
-
Културапреди 3 дниИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България
-
Новинипреди 2 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова






