Свържи се с нас

Икономика

Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката

Published

on


„Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката“, заяви Евгений Кънев, макроикономист и доктор по икономика, който в края на юни представи пред бизнеса на Габрово и региона мерките в Европейския съюз относно повишаване на инвестициите и ускорения растеж, известни като Плана Юнкер. Пред представителите на бизнеса той акцентира върху макроикономическите условия и влиянието им в България, както и представени банковите инструменти по Плана Юнкер.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Как България се вписва в Плана и ролята на администрацията в неговото прилагане, разговаряме с Евгений Кънев.

– Планът Юнкер стартира още през 2015 г. и неговата основна цел е подпомагане на растежа, увеличаване на работните места и съживяване стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Как България се вписва в него?

– България би се вписала добре, ако успее да разбере принципите на този план и да се подготви така, тъй като да има проекти, които биха били финансирани от него. Най-важното за Плана Юнкер е, че той се опитва да предизвика интереса на частния сектор да се включи по-активно с различни проекти с публична насоченост и не само. В този смисъл държавната администрация трябва да направи нещо като мини реформа, за да може да се подготви така, че да управлява такива проекти. От своя страна частният сектор трябва да знае, че в основната си част тези схеми са така наречените финансови инструменти, което означава или нисколихвени кредити, или съучастие в частни дружества. Важно е да има проекти, с характер, който имат максимален публичен отзвук, т.е. проекти, от които хората биха имали максимална полза.

– Нашата страна членува вече 10 години в ЕС. Усеща ли промяната обикновеният българин и как той би могъл да съдейства за реализирането на всички тези мерки? Може ли българският гражданин да окаже натиск върху публичните администрации, за по-скорошното реализиране на Плана?

– Ако говорим за връзката между Плана Юнкер в частност и еврофондовете в общия план и тяхното влияние върху икономиката, има такова. Въпросът е, че зависи от държавната администрация как ще реализира тези проекти. Какъв максимален брой фирми ще бъдат привлечени в тях или ще бъде, както в момента, концентрирани в малко на брой компании и съответно ефектът ще е по-малък. Зависи също и доколко финансовите инструменти ще бъдат лесни за възприемане, усвояване и развитие от самия частен бизнес. Програма „Конкурентоспособност“, от предходния период, не беше лесна за разбиране и усвояване, поради факта, че средствата там идваха в края,   след като проектът се реализира. И ако съответният бизнес няма банкова гаранция той не може да има и авансово финансиране за реализиране на проектите. Това означава, че той трябва да има налични необходимите собствени средства или да изтегли кредит. Затова мисля, че с новата фаза, която не е само Планът Юнкер, а и така нареченият Фонд на фондовете ще се промени начинът, по който ще влизат пари в икономиката. В тези проекти в много по-голяма степен ще се търси пазарното начало, участието на частния бизнес и много по-малка роля би трябвало да играе администрацията в решаването на това кои проекти са добри и кои – не. По тази причина частни мениджъри ще управляват парите от Европа.

– До момента от държавната администрация ли зависеше използването на средствата, отпускани за България от различни фондове?

– Точно така. Затова е важно държавната администрация да притежава необходимите компетентности и да има воля за това. Ако едно от двете липсва – не се получават нещата. Може би и поради това част от решенията на Европейската комисия, касаещи новия програмен период и новите програмни инструменти, е именно реализацията да се осъществи чрез участието на частния сектор при самото избиране на проектите. Това е много важно, тъй като частният сектор има интерес проектите да се реализират. И то на пазарен принцип, което означава, че има търсене за продуктите или услугите на тази фирма. Ако трябва да правим сравнение с предходния период беше точно обратното. Имаше едни пари за усвояване и всичко се завърташе около това как те да бъдат усвоени. А като приключи програмата или самият бизнес фалира, или фирмата, която е усвоила парите, или пък са прекалено малко компаниите, достигнали до тези пари – затова виждаме, че идеята вече не е около европрограмата да се измисли проекта, а при новият начин на разпределението на парите трябва първо наистина да има реален проект, който да работи или да бъде избран от мениджърите в частния сектор. Той да показва виталност, стабилност, полза за обществото и едва тогава ще получи финансиране, т.е. виждаме, че проблемът с нашата администрация, създаваща затруднения пред усвояването на еврофондовете, е разбрана в Брюксел и е помислено за това. Така че се надяваме в по-голяма степен да се усети от самия българин, било по линията на повече привлечени чуждестранни инвестиции, било по линия на повече ангажираност в сектори, свързани със строителството или съпътстващи инфраструктурните проекти, било по линия на частни проекти от българския бизнес. Само така може да бъде почувствана ползата от евросредствата. Защото има едно много важно правило, когато се говори за повишаване на жизнения стандарт. Той е невъзможно да се повиши без участието на частни инвестиции. Частните инвестиции няма да дойдат без да има инфраструктура, ред, сигурност и правила. Едва ако са налице тези неща, можем да се надяваме да има повече работни места, повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок стандарт.

– Българинът често пъти е опитвал да хитрува. Дали и този път няма да открие някое слабо място?

– Със сигурност ще има търсене на начини и търсене на варианти за усвояване на пари, но за мен важното е, че европейското финансиране подпомага държавата в много голяма степен. Второто е, че и държавното, и европейското подпомагат частното финансиране. Всъщност цялата идея на този период е държавата да подпомогне частното финансиране. Ако представителят на бизнеса мисли, че ще загуби парите си, няма да инвестира. Както отбелязах, преди частното финансиране подпомагаше държавното, сега ролите са сменени – държавното подпомага частното. Надявам се това да доведе до определена промяна.

– Това правили ли Ви оптимист?

– По-скоро съм умерен оптимист от гледна точка на това, че България като цяло има добра среда, предвид най-ниски данъци, все още ниска цена на работната сила и цена на активите – строителството и земята. Има добри възможности за привличане на инвестиции. Но засега това се случва само в секторите, свързани с производството и износа. Може би, защото в тези сектори е най-малко съприкосновението с държавата. Но ако говорим за частни инвестиции, насочени към вътрешния пазар, те почти отсъстват. Поглеждайки статистиката ще видим, че те постоянно намаляват, а те са свързани с липсата на доверие. Нищо в икономиката не се получава и в крайна сметка не води до увеличение на стандарта на живот. Ако няма доверие как един инвеститор би могъл да си върне инвестицията с печалба?

– И отново се връщаме до администрацията?

– Която трябва да си върне доверието на хората. Затова толкова се говори за съдебна реформа, защото ако няма кой да наказва лошите актове на държавната администрация по справедлив начин, ако няма обратна връзка в икономиката чрез съдебната система, съответно няма хоризонт и за инвестицията. Никой не иска да си рискува парите, ако някой му открадне фирмата, ако някой му ограби стоката, ако трябва да я кара по разбити пътища или му обере реколтата. Дори няма и работна сила, която да стои тук и да работи. Защото ако тя е квалифицирана, ще отиде в друга държава. Ако е нискоквалифицирана и тук не я искат. От една страна искаме производство, с висока добавена стойност, за да станем богати, а същевременно не мислим кои ще са тези хора, които ще работят в отделните производства. Всичко е свързано помежду си – как да запазим хората, как да ги развиваме и как да ги образоваме. Завъртаме се в един „омагьосан“ кръг, който няма начало и край!

Икономика

От Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж

Published

on

Преди десет години идеята да се отвори IT офис в Габрово изглежда нетипична за индустрия, концентрирана почти изцяло в столицата. За Божидар Бошнаков обаче това не е компромис, а целенасочен избор.

Офисът стартира през 2016 г. под името FFW – с ясната визия, че високотехнологичен бизнес може да се развива успешно и извън София. Днес той е част от Jakala – утвърдена международна организация с глобално присъствие. Още от самото начало залогът е ясен: да се изгради силен екип и да се работи на световно ниво, независимо от локацията. С времето този модел не просто се доказва, а се превръща в устойчив подход за растеж.

Хората като ключов фактор
В основата на развитието стои не технологията, а екипът.

Фокусът е върху създаване на среда, в която хората остават – с добри възнаграждения, дългосрочна перспектива и отношение, което изгражда доверие. В индустрия с високо текучество това се превръща в реален диференциатор. Резултатът е стабилен екип, способен да работи по сложни проекти и да изгражда дългосрочни партньорства.

Глобални клиенти, локална база
От старта през 2016 г. до днес екипът работи с международни компании като Ranstad, Vodafone, World Health Organization, Pfizer, Mars, Ferrero – доказателство, че качеството на работа определя доверието, а не географията.

С ясни процеси и високи стандарти, офисът в Габрово се позиционира като надежден партньор на глобални клиенти, конкурирайки компании от утвърдени технологични хъбове.

С времето офисът в Габрово се превръща в едно от най-силните звена на компанията в глобален мащаб.

Развитие отвъд един офис
В последствие Божидар прилага успешния пример от Габрово и в старата столица, отваряйки офис във Велико Търново и затвърждавайки стратегията за развитие извън столицата.

Паралелно с това екипът участва в разнообразни дейности, провежда редица обучения и инициативи на местно ниво като „Чисто Габрово“ и създава академия за обучение – дългосрочна инвестиция в кадри и отговор на един от най-големите проблеми в индустрията: недостигът на подготвени специалисти.

Този модел показва ясно, че устойчивият растеж изисква не само наемане, а създаване на таланти.

Технологии, общност и влияние
Компанията не се ограничава само до бизнес резултати. През годините организира шест издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, посветено на технологии и иновации в IT сектора.

Следващото издание ще се проведе на 20 юни 2026 г., като утвърждава ролята на Габрово като активна част от технологичната екосистема на страната.

В ерата на изкуствения интелект
Навлизането на изкуствен интелект променя динамиката на индустрията. Вместо да бъде възприеман като заплаха, той се разглежда като инструмент за развитие и ефективност.

Фокусът е върху адаптацията – както на процесите, така и на хората. Това позволява на екипа не просто да следва промените, а да ги използва като възможност за растеж.

Поглед напред
Десет години по-късно първоначалният риск вече има ясен резултат. Историята на FFW, днес част от Jakala, показва, че успешният технологичен бизнес не зависи от локацията, а от визията, последователността и способността да се инвестира в хора.

В случая на Божидар Бошнаков това е доказателство, че глобален бизнес може да бъде изграден от място, което мнозина биха подценили – стига някой да има смелостта да повярва в него.

Зареди още

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Икономика

Габрово оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите

Община Габрово предприема сериозни стъпки към по-безопасен и интелигентен градски трафик. Новите решения бяха представени пред специализиран съвет в началото на април.

Published

on

Съветът за устойчиво градско развитие на Габрово проведе заседание, на което градът показа амбициозни планове за трансформация на уличното движение. В центъра на дискусията бяха резултатите от мащабно изследване на осем ключови кръстовища в града, което постави началото на нова страница в управлението на градската мобилност.

Цифрата осем невинаги е голяма, но в случая е красноречива. Именно толкова стратегически кръстовища в Габрово бяха подложени на подробен анализ в рамките на европейски проект за иновации в активната мобилност и зелените градски решения. Изследването не е формално упражнение. То включва измерване на реалния трафик в различни часови диапазони, картографиране на конфликтните точки между автомобили, пешеходци и велосипедисти, и систематично събиране на данни, на базата на които да бъдат взети информирани решения.

Резултатите са категорични. Интензивността на движение се различава съществено в зависимост от часа на денонощието, а съществуващата организация на светофарните цикли не отразява тази реалност.

Изследването не е самоцел. На базата на събраните данни са разработени нови циклограми – технически планове, които определят продължителността и последователността на светофарните фази. Новите циклограми са съобразени с реалното натоварване на всяко кръстовище в конкретния час от деня, вместо да следват унифициран шаблон.

Очакваният ефект е конкретен, а именно намаляване на конфликтните точки между превозните средства и уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, като следствие, значително повишаване на безопасността на движение. Това е особено важно в контекста на европейските цели за нулева смъртност по пътищата, към които България все още изостава.

Паралелно с оптимизацията на циклограмите, Общината представи и нова интелигентна система за управление на трафика. Тя включва камери за преброяване и наблюдение, специализиран аналитичен софтуер и което е новото – възможност за централизирано управление на светофарите в реално време.

Подобен подход позволява гъвкава реакция при извънредни ситуации, обществени събития или промени в трафика.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица