Икономика
Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката
„Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката“, заяви Евгений Кънев, макроикономист и доктор по икономика, който в края на юни представи пред бизнеса на Габрово и региона мерките в Европейския съюз относно повишаване на инвестициите и ускорения растеж, известни като Плана Юнкер. Пред представителите на бизнеса той акцентира върху макроикономическите условия и влиянието им в България, както и представени банковите инструменти по Плана Юнкер.
© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Как България се вписва в Плана и ролята на администрацията в неговото прилагане, разговаряме с Евгений Кънев.
– Планът Юнкер стартира още през 2015 г. и неговата основна цел е подпомагане на растежа, увеличаване на работните места и съживяване стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Как България се вписва в него?
– България би се вписала добре, ако успее да разбере принципите на този план и да се подготви така, тъй като да има проекти, които биха били финансирани от него. Най-важното за Плана Юнкер е, че той се опитва да предизвика интереса на частния сектор да се включи по-активно с различни проекти с публична насоченост и не само. В този смисъл държавната администрация трябва да направи нещо като мини реформа, за да може да се подготви така, че да управлява такива проекти. От своя страна частният сектор трябва да знае, че в основната си част тези схеми са така наречените финансови инструменти, което означава или нисколихвени кредити, или съучастие в частни дружества. Важно е да има проекти, с характер, който имат максимален публичен отзвук, т.е. проекти, от които хората биха имали максимална полза.
– Нашата страна членува вече 10 години в ЕС. Усеща ли промяната обикновеният българин и как той би могъл да съдейства за реализирането на всички тези мерки? Може ли българският гражданин да окаже натиск върху публичните администрации, за по-скорошното реализиране на Плана?
– Ако говорим за връзката между Плана Юнкер в частност и еврофондовете в общия план и тяхното влияние върху икономиката, има такова. Въпросът е, че зависи от държавната администрация как ще реализира тези проекти. Какъв максимален брой фирми ще бъдат привлечени в тях или ще бъде, както в момента, концентрирани в малко на брой компании и съответно ефектът ще е по-малък. Зависи също и доколко финансовите инструменти ще бъдат лесни за възприемане, усвояване и развитие от самия частен бизнес. Програма „Конкурентоспособност“, от предходния период, не беше лесна за разбиране и усвояване, поради факта, че средствата там идваха в края, след като проектът се реализира. И ако съответният бизнес няма банкова гаранция той не може да има и авансово финансиране за реализиране на проектите. Това означава, че той трябва да има налични необходимите собствени средства или да изтегли кредит. Затова мисля, че с новата фаза, която не е само Планът Юнкер, а и така нареченият Фонд на фондовете ще се промени начинът, по който ще влизат пари в икономиката. В тези проекти в много по-голяма степен ще се търси пазарното начало, участието на частния бизнес и много по-малка роля би трябвало да играе администрацията в решаването на това кои проекти са добри и кои – не. По тази причина частни мениджъри ще управляват парите от Европа.
– До момента от държавната администрация ли зависеше използването на средствата, отпускани за България от различни фондове?
– Точно така. Затова е важно държавната администрация да притежава необходимите компетентности и да има воля за това. Ако едно от двете липсва – не се получават нещата. Може би и поради това част от решенията на Европейската комисия, касаещи новия програмен период и новите програмни инструменти, е именно реализацията да се осъществи чрез участието на частния сектор при самото избиране на проектите. Това е много важно, тъй като частният сектор има интерес проектите да се реализират. И то на пазарен принцип, което означава, че има търсене за продуктите или услугите на тази фирма. Ако трябва да правим сравнение с предходния период беше точно обратното. Имаше едни пари за усвояване и всичко се завърташе около това как те да бъдат усвоени. А като приключи програмата или самият бизнес фалира, или фирмата, която е усвоила парите, или пък са прекалено малко компаниите, достигнали до тези пари – затова виждаме, че идеята вече не е около европрограмата да се измисли проекта, а при новият начин на разпределението на парите трябва първо наистина да има реален проект, който да работи или да бъде избран от мениджърите в частния сектор. Той да показва виталност, стабилност, полза за обществото и едва тогава ще получи финансиране, т.е. виждаме, че проблемът с нашата администрация, създаваща затруднения пред усвояването на еврофондовете, е разбрана в Брюксел и е помислено за това. Така че се надяваме в по-голяма степен да се усети от самия българин, било по линията на повече привлечени чуждестранни инвестиции, било по линия на повече ангажираност в сектори, свързани със строителството или съпътстващи инфраструктурните проекти, било по линия на частни проекти от българския бизнес. Само така може да бъде почувствана ползата от евросредствата. Защото има едно много важно правило, когато се говори за повишаване на жизнения стандарт. Той е невъзможно да се повиши без участието на частни инвестиции. Частните инвестиции няма да дойдат без да има инфраструктура, ред, сигурност и правила. Едва ако са налице тези неща, можем да се надяваме да има повече работни места, повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок стандарт.
– Българинът често пъти е опитвал да хитрува. Дали и този път няма да открие някое слабо място?
– Със сигурност ще има търсене на начини и търсене на варианти за усвояване на пари, но за мен важното е, че европейското финансиране подпомага държавата в много голяма степен. Второто е, че и държавното, и европейското подпомагат частното финансиране. Всъщност цялата идея на този период е държавата да подпомогне частното финансиране. Ако представителят на бизнеса мисли, че ще загуби парите си, няма да инвестира. Както отбелязах, преди частното финансиране подпомагаше държавното, сега ролите са сменени – държавното подпомага частното. Надявам се това да доведе до определена промяна.
– Това правили ли Ви оптимист?
– По-скоро съм умерен оптимист от гледна точка на това, че България като цяло има добра среда, предвид най-ниски данъци, все още ниска цена на работната сила и цена на активите – строителството и земята. Има добри възможности за привличане на инвестиции. Но засега това се случва само в секторите, свързани с производството и износа. Може би, защото в тези сектори е най-малко съприкосновението с държавата. Но ако говорим за частни инвестиции, насочени към вътрешния пазар, те почти отсъстват. Поглеждайки статистиката ще видим, че те постоянно намаляват, а те са свързани с липсата на доверие. Нищо в икономиката не се получава и в крайна сметка не води до увеличение на стандарта на живот. Ако няма доверие как един инвеститор би могъл да си върне инвестицията с печалба?
– И отново се връщаме до администрацията?
– Която трябва да си върне доверието на хората. Затова толкова се говори за съдебна реформа, защото ако няма кой да наказва лошите актове на държавната администрация по справедлив начин, ако няма обратна връзка в икономиката чрез съдебната система, съответно няма хоризонт и за инвестицията. Никой не иска да си рискува парите, ако някой му открадне фирмата, ако някой му ограби стоката, ако трябва да я кара по разбити пътища или му обере реколтата. Дори няма и работна сила, която да стои тук и да работи. Защото ако тя е квалифицирана, ще отиде в друга държава. Ако е нискоквалифицирана и тук не я искат. От една страна искаме производство, с висока добавена стойност, за да станем богати, а същевременно не мислим кои ще са тези хора, които ще работят в отделните производства. Всичко е свързано помежду си – как да запазим хората, как да ги развиваме и как да ги образоваме. Завъртаме се в един „омагьосан“ кръг, който няма начало и край!
Над 4 000 души декларираха доходите си през първите четири дни от данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари. Подаването на данъчни декларации за доходите на физическите лица в офисите на НАП, по пощата с обратна разписка и в пощенските клонове започна на 12 януари, понеделник.
Срокът за деклариране на получените през 2025 година доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа и ползването на данъчни облекчения е 30 април 2026 г. С подаване на декларация за данъчно облекчение за две деца започна Данъчна кампания 2026 г. в офис на НАП Габрово.
Първият формуляр е на Ценко Атанасов, който с годишната си данъчна декларация заяви желанието си да ползва данъчно облекчение за двете си деца. В първите дни в офиса на НАП – Габрово са приети 114 данъчни декларации, като 52 от тях са подадени по електронен път с персонален идентификационен код.
Тази година, след присъединяването на България в еврозоната, доходите от миналата година се обявяват в левове, а данъкът върху тях ще се плаща в евро безкасово – с банкова карта онлайн или през физически ПОС терминал в офис на приходната агенция.
При плащане на данъка през януари в банков клон е възможно да се плати в левове, като след тяхното превалутиране те постъпват в съответната сметка на НАП в евро. Отстъпката от 5% от данъка за довнасяне може да се ползва при деклариране по електронен път и плащане до 31 март 2026 г. включително, като размерът й не може да надвишава 255,65 евро/500 лв.
Условие за ползване на отстъпката и данъчните облекчения, е лицето да няма неплатени публични задължения към датата на подаването на декларацията. В началото на март в Портала за електронни услуги на НАП ще е достъпна предварително попълнената декларация за облагане на доходите на физически лица.
Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис, ще могат да се възползват от предварително въведената в декларациите им информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, субсидии, изплатени на земеделски производители, доходи от наем за имоти, чиито наематели са юридически лица, доходи от продажби в интернет с цел печалба и др.
Те ще бъдат вписани в левове, тъй като се отнасят за период преди 1 януари 2026 г., когато официално беше въведена европейската единна валута у нас. Лицата, извършващи дейност като търговци, еднолични търговци и земеделски стопани, избрали този ред на облагане, подават декларациите си от 1 март до 30 юни 2026 г.
Това е срокът, в който и фирмите трябва да декларират корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби. Срокът за плащане на тези данъци е 30 юни 2026 г.
От НАП съветват данъкоплатците да използват електронните услуги на приходното ведомство , достъпни с ПИК или КЕП, за да си спестят време и посещенията в офисите на приходната агенция и пощенските станции. При необходимост от допълнителна помощ при попълването и подаването на декларациите по електронен път, агенцията е осигурила достъп до безплатен интернет (Wi-Fi) във всички офиси и технически устройства за ползване от клиентите при подаване на декларации и документи чрез портала на НАП с ПИК, с помощ на служител от НАП.
Допълнителна информация за декларирането на доходите може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП: 02 9859 6801; 0700 18 700, на цена, според тарифите на съответния оператор, както и в сайта на приходната агенция.
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
С поредица от подкаст епизоди Националната агенция за приходите (НАП) разяснява подробности около приемането на еврото като официална валута в България. Целта е чрез достъпно поднесено видео съдържание гражданите и бизнесът да се запознаят с изискванията, свързани с използването на единната европейска валута, декларирането и плащането на данъците и осигурителните вноски, посочват от НАП.
В единия от подкаст епизодите експерти на приходната агенция предоставят важна и полезна за бизнеса информация относно отчитането на продажби и сторно операции, както и фактури и известия към фактури, приключване на касови апарати на 31.12.2025 г. и работа в евро. Той е достъпен в YouTube канала на НАП: https://www.youtube.com/watch?v=BpsR7q8neKs&t=102s, както и в каналите на Агенцията в Инстаграм: https://www.instagram.com/p/DRxXvl9gHYj/ и TikTok: https://www.tiktok.com/@nationalrevenueagency/video/7578878570706095382?lang=en.
Друга тема, която е засегната в подкаст епизод, е свързана с данъчните и осигурителните декларации след 01.01.2026 г. След тази дата в НАП ще се подават, както декларации за данъчни и осигурителни периоди отпреди въвеждането на еврото в България, така и декларации за текущи периоди – т.е. за периоди през 2026 г.
Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=lQFi5VhPIVY, както и в Инстаграм и TikTok. В третия от публикуваните подкаст епизоди се дават подробности и за двойното обращение на лева и евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и за контролните дейности на Националната агенция за приходите.
Подкастът може да бъде видян на: https://www.youtube.com/watch?v=rDIBIBfDhsc&t=5s, както и в Инстаграм и TikTok. През следващите седмици предстои публикуването на епизоди с информация и за това в каква валута ще се плащат актовете по контролни производства след въвеждане на еврото и как ще става счетоводното отчитане след 1 януари 2026 г.
Подкаст епизод ще бъде посветен и на темата за електронен трудов запис, в каква валута ще се вписват заплатите ни, трябва ли работодателите да подават допълнителна информация в НАП след 1 януари 2026 г.; Декларирането на доходи от платформи за краткосрочно отдаване под наем в условията на новата валута, както и подаване на декларации за стар период, плащане на данъци след 01.01.2026 г., регистрация по ЗДДС също намира място във видео съдържанието.
Плащането на просрочени задължения след 01.01.2026 г. и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за публични вземания, е друга от темите в YouTube канала на Агенцията. Повече информация може да намерите в сайта на НАП, каналите на приходната агенция в YouTube и Rakuten Viber, страниците във Facebook, Twitter (Х) и LinkedIn.
-
Кримипреди 4 дни38-годишен катастрофира при опит за бягство от полицията
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново гостува с изложба в Полски Тръмбеш
-
Новинипреди 4 дниНиколай Василев и Стоян Ацаров застават начело на БФС – Габрово
-
Културапреди 4 дни„Здравей, здраве – Габрово“ празнува 10 години
-
Новинипреди 3 дниРъст на случаите на грип и ОРЗ: здравните власти с препоръки за превенция
-
Новинипреди 3 дниНивото на заболелите в Габрово достигна епидемични стойности
-
Новинипреди 2 дниИМ-Дряново ще проведе Петата конференция „Епохи, личности, памет“
-
Кримипреди 3 дниДядо се опита да пробута фалшиви 500 евро в магазин в Габрово и го сгащиха