Свържи се с нас

Икономика

Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката

Published

on


„Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката“, заяви Евгений Кънев, макроикономист и доктор по икономика, който в края на юни представи пред бизнеса на Габрово и региона мерките в Европейския съюз относно повишаване на инвестициите и ускорения растеж, известни като Плана Юнкер. Пред представителите на бизнеса той акцентира върху макроикономическите условия и влиянието им в България, както и представени банковите инструменти по Плана Юнкер.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Как България се вписва в Плана и ролята на администрацията в неговото прилагане, разговаряме с Евгений Кънев.

– Планът Юнкер стартира още през 2015 г. и неговата основна цел е подпомагане на растежа, увеличаване на работните места и съживяване стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Как България се вписва в него?

– България би се вписала добре, ако успее да разбере принципите на този план и да се подготви така, тъй като да има проекти, които биха били финансирани от него. Най-важното за Плана Юнкер е, че той се опитва да предизвика интереса на частния сектор да се включи по-активно с различни проекти с публична насоченост и не само. В този смисъл държавната администрация трябва да направи нещо като мини реформа, за да може да се подготви така, че да управлява такива проекти. От своя страна частният сектор трябва да знае, че в основната си част тези схеми са така наречените финансови инструменти, което означава или нисколихвени кредити, или съучастие в частни дружества. Важно е да има проекти, с характер, който имат максимален публичен отзвук, т.е. проекти, от които хората биха имали максимална полза.

– Нашата страна членува вече 10 години в ЕС. Усеща ли промяната обикновеният българин и как той би могъл да съдейства за реализирането на всички тези мерки? Може ли българският гражданин да окаже натиск върху публичните администрации, за по-скорошното реализиране на Плана?

– Ако говорим за връзката между Плана Юнкер в частност и еврофондовете в общия план и тяхното влияние върху икономиката, има такова. Въпросът е, че зависи от държавната администрация как ще реализира тези проекти. Какъв максимален брой фирми ще бъдат привлечени в тях или ще бъде, както в момента, концентрирани в малко на брой компании и съответно ефектът ще е по-малък. Зависи също и доколко финансовите инструменти ще бъдат лесни за възприемане, усвояване и развитие от самия частен бизнес. Програма „Конкурентоспособност“, от предходния период, не беше лесна за разбиране и усвояване, поради факта, че средствата там идваха в края,   след като проектът се реализира. И ако съответният бизнес няма банкова гаранция той не може да има и авансово финансиране за реализиране на проектите. Това означава, че той трябва да има налични необходимите собствени средства или да изтегли кредит. Затова мисля, че с новата фаза, която не е само Планът Юнкер, а и така нареченият Фонд на фондовете ще се промени начинът, по който ще влизат пари в икономиката. В тези проекти в много по-голяма степен ще се търси пазарното начало, участието на частния бизнес и много по-малка роля би трябвало да играе администрацията в решаването на това кои проекти са добри и кои – не. По тази причина частни мениджъри ще управляват парите от Европа.

– До момента от държавната администрация ли зависеше използването на средствата, отпускани за България от различни фондове?

– Точно така. Затова е важно държавната администрация да притежава необходимите компетентности и да има воля за това. Ако едно от двете липсва – не се получават нещата. Може би и поради това част от решенията на Европейската комисия, касаещи новия програмен период и новите програмни инструменти, е именно реализацията да се осъществи чрез участието на частния сектор при самото избиране на проектите. Това е много важно, тъй като частният сектор има интерес проектите да се реализират. И то на пазарен принцип, което означава, че има търсене за продуктите или услугите на тази фирма. Ако трябва да правим сравнение с предходния период беше точно обратното. Имаше едни пари за усвояване и всичко се завърташе около това как те да бъдат усвоени. А като приключи програмата или самият бизнес фалира, или фирмата, която е усвоила парите, или пък са прекалено малко компаниите, достигнали до тези пари – затова виждаме, че идеята вече не е около европрограмата да се измисли проекта, а при новият начин на разпределението на парите трябва първо наистина да има реален проект, който да работи или да бъде избран от мениджърите в частния сектор. Той да показва виталност, стабилност, полза за обществото и едва тогава ще получи финансиране, т.е. виждаме, че проблемът с нашата администрация, създаваща затруднения пред усвояването на еврофондовете, е разбрана в Брюксел и е помислено за това. Така че се надяваме в по-голяма степен да се усети от самия българин, било по линията на повече привлечени чуждестранни инвестиции, било по линия на повече ангажираност в сектори, свързани със строителството или съпътстващи инфраструктурните проекти, било по линия на частни проекти от българския бизнес. Само така може да бъде почувствана ползата от евросредствата. Защото има едно много важно правило, когато се говори за повишаване на жизнения стандарт. Той е невъзможно да се повиши без участието на частни инвестиции. Частните инвестиции няма да дойдат без да има инфраструктура, ред, сигурност и правила. Едва ако са налице тези неща, можем да се надяваме да има повече работни места, повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок стандарт.

– Българинът често пъти е опитвал да хитрува. Дали и този път няма да открие някое слабо място?

– Със сигурност ще има търсене на начини и търсене на варианти за усвояване на пари, но за мен важното е, че европейското финансиране подпомага държавата в много голяма степен. Второто е, че и държавното, и европейското подпомагат частното финансиране. Всъщност цялата идея на този период е държавата да подпомогне частното финансиране. Ако представителят на бизнеса мисли, че ще загуби парите си, няма да инвестира. Както отбелязах, преди частното финансиране подпомагаше държавното, сега ролите са сменени – държавното подпомага частното. Надявам се това да доведе до определена промяна.

– Това правили ли Ви оптимист?

– По-скоро съм умерен оптимист от гледна точка на това, че България като цяло има добра среда, предвид най-ниски данъци, все още ниска цена на работната сила и цена на активите – строителството и земята. Има добри възможности за привличане на инвестиции. Но засега това се случва само в секторите, свързани с производството и износа. Може би, защото в тези сектори е най-малко съприкосновението с държавата. Но ако говорим за частни инвестиции, насочени към вътрешния пазар, те почти отсъстват. Поглеждайки статистиката ще видим, че те постоянно намаляват, а те са свързани с липсата на доверие. Нищо в икономиката не се получава и в крайна сметка не води до увеличение на стандарта на живот. Ако няма доверие как един инвеститор би могъл да си върне инвестицията с печалба?

– И отново се връщаме до администрацията?

– Която трябва да си върне доверието на хората. Затова толкова се говори за съдебна реформа, защото ако няма кой да наказва лошите актове на държавната администрация по справедлив начин, ако няма обратна връзка в икономиката чрез съдебната система, съответно няма хоризонт и за инвестицията. Никой не иска да си рискува парите, ако някой му открадне фирмата, ако някой му ограби стоката, ако трябва да я кара по разбити пътища или му обере реколтата. Дори няма и работна сила, която да стои тук и да работи. Защото ако тя е квалифицирана, ще отиде в друга държава. Ако е нискоквалифицирана и тук не я искат. От една страна искаме производство, с висока добавена стойност, за да станем богати, а същевременно не мислим кои ще са тези хора, които ще работят в отделните производства. Всичко е свързано помежду си – как да запазим хората, как да ги развиваме и как да ги образоваме. Завъртаме се в един „омагьосан“ кръг, който няма начало и край!

Икономика

„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

Published

on

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:

1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.

Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.

През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.

Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.

В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.

Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.

2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.

Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.

Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.

Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.

3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?

След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.

Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.

Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.

4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.

Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.

Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.

5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“

Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.

Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.

Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.

6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.

Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.

И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.

7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.

На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.

В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.

Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.

8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.

Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“

9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.

Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.

На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.

И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“

Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.

10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.

И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.

11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.

Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.

12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.

Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Зареди още

Икономика

Мирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026

Published

on

Управителят на „Интер Пауър“ ще представи практически решения за трансформацията на възобновяемата енергия и системите за съхранение в София.

Габрово отново има своето авторитетно представителство на международната сцена на зелените технологии. Управителят на габровската компания „Интер Пауър“ и член на Управителния съвет на „Соларна Академия България“, Мирослав Дончев, ще бъде сред водещите лектори на престижната международна конференция RENPOWER Bulgaria 2026.

Събитието се организира от глобалната платформа Euroconvention Global и събира на едно място ключови инвеститори, държавни институции, енергийни експерти и технологични лидери.

Форумът е част от глобалното турне RENPOWER Tour 2026, което през тази година преминава през Милано, Атина, Панама, Кито и Гватемала, а на 17 септември негов домакин е хотел Sofia Balkan Palace в столицата.

Фокус върху реалните предизвикателства: Мрежа, пазар и съхранение Основната тема на тазгодишното издание на форума е изграждането на следващото поколение мащабни соларни паркове и системи за съхранение на енергия (BESS) в България.

Мирослав Дончев ще вземе участие във втората работна сесия от 11:00 ч., посветена на най-критичните въпроси пред сектора:

  • Интеграцията на новите мощности в електроенергийната мрежа;
  • Развитието на пазара и капацитета за съхранение;
  • Прехода от чисто количество към качествено управление.

Неговата лекция е озаглавена „От инсталирани мощности към гъвкави мощности“ — тема с изключителна стратегическа важност на фона на безпрецедентно бързото развитие на пазара в страната.

Практически опит и иновативни решения от Габрово
В рамките на участието си Мирослав Дончев ще сподели практически изводи, натрупани от реализацията на над 100 обекта в страната, както и опита от внедряването на специализирания софтуер за енергиен мениджмънт OptiSol.

„За три години България измина пътя от почти нулеви нива до внушителните 5,4 GW мощности за съхранение — цифра, която надхвърля над четири пъти първоначално заложените цели за 2030 година. Технологичната база вече е налична, но решаващият фактор оттук нататък е интелигентното и гъвкаво управление на тези системи,“ подчертава Дончев.

Участието на габровския експерт на този мащабен форум за пореден път доказва, че местният бизнес разполага с технологичен и управленски капацитет, който не само отговаря на глобалните тенденции, но и активно формира бъдещето на енергийния сектор в България.

Зареди още

Икономика

Нова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово

Published

on

Нова инициатива с амбицията да обедини предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи в Габрово ще проведе първата си среща на 26 септември. Организаторите зад Gabrovo Informal твърдят, че градът разполага с достатъчно активни и предприемчиви хора, но им липсва средата, в която да се засекат извън дигиталното пространство.

Събитието, наречено „Вечер №1“, ще се състои от 19.30 до 21.30 часа в заведение Curly, разположено в бизнес комплекс Сиентиа в Габрово. Форматът е замислен като чист нетуъркинг, без гост-лектори, презентации или официална програма, а с акцент върху директния разговор между участниците.

Организаторите са предвидили и структуриран елемент „speed networking“ в рамките на вечерта, при който участниците ще имат възможност за кратки, но насочени разговори с повече хора за по-кратко време. Този формат е познат от бизнес конферентните среди като ефективен инструмент за обмен на контакти.

Gabrovo Informal се обръща към три групи хора: собственици на бизнеси и хора с идея за собствен проект, които търсят партньори, клиенти или екип; професионалисти и фрийлансъри, които искат нови контакти и следваща стъпка в развитието си, и по-опитни участници, готови да споделят съвет и опит с останалите.

Според организаторите целта е да се създаде среда, в която амбицията и предприемчивостта не са изключение, а норма. Входът за събитието е свободен, но регистрацията е задължителна заради ограничения брой места.

Ако интересът в общността се потвърди, организаторите планират месечни срещи с гост-предприемачи и тематични вечери, като дългосрочната цел е изграждането на постоянна общност, в която хората намират бизнес партньори и възможности целогодишно, а не само веднъж месечно.

Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица