„Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката“, заяви Евгений Кънев, макроикономист и доктор по икономика, който в края на юни представи пред бизнеса на Габрово и региона мерките в Европейския съюз относно повишаване на инвестициите и ускорения растеж, известни като Плана Юнкер. Пред представителите на бизнеса той акцентира върху макроикономическите условия и влиянието им в България, както и представени банковите инструменти по Плана Юнкер.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Как България се вписва в Плана и ролята на администрацията в неговото прилагане, разговаряме с Евгений Кънев.

– Планът Юнкер стартира още през 2015 г. и неговата основна цел е подпомагане на растежа, увеличаване на работните места и съживяване стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Как България се вписва в него?

– България би се вписала добре, ако успее да разбере принципите на този план и да се подготви така, тъй като да има проекти, които биха били финансирани от него. Най-важното за Плана Юнкер е, че той се опитва да предизвика интереса на частния сектор да се включи по-активно с различни проекти с публична насоченост и не само. В този смисъл държавната администрация трябва да направи нещо като мини реформа, за да може да се подготви така, че да управлява такива проекти. От своя страна частният сектор трябва да знае, че в основната си част тези схеми са така наречените финансови инструменти, което означава или нисколихвени кредити, или съучастие в частни дружества. Важно е да има проекти, с характер, който имат максимален публичен отзвук, т.е. проекти, от които хората биха имали максимална полза.

– Нашата страна членува вече 10 години в ЕС. Усеща ли промяната обикновеният българин и как той би могъл да съдейства за реализирането на всички тези мерки? Може ли българският гражданин да окаже натиск върху публичните администрации, за по-скорошното реализиране на Плана?

– Ако говорим за връзката между Плана Юнкер в частност и еврофондовете в общия план и тяхното влияние върху икономиката, има такова. Въпросът е, че зависи от държавната администрация как ще реализира тези проекти. Какъв максимален брой фирми ще бъдат привлечени в тях или ще бъде, както в момента, концентрирани в малко на брой компании и съответно ефектът ще е по-малък. Зависи също и доколко финансовите инструменти ще бъдат лесни за възприемане, усвояване и развитие от самия частен бизнес. Програма „Конкурентоспособност“, от предходния период, не беше лесна за разбиране и усвояване, поради факта, че средствата там идваха в края,   след като проектът се реализира. И ако съответният бизнес няма банкова гаранция той не може да има и авансово финансиране за реализиране на проектите. Това означава, че той трябва да има налични необходимите собствени средства или да изтегли кредит. Затова мисля, че с новата фаза, която не е само Планът Юнкер, а и така нареченият Фонд на фондовете ще се промени начинът, по който ще влизат пари в икономиката. В тези проекти в много по-голяма степен ще се търси пазарното начало, участието на частния бизнес и много по-малка роля би трябвало да играе администрацията в решаването на това кои проекти са добри и кои – не. По тази причина частни мениджъри ще управляват парите от Европа.

– До момента от държавната администрация ли зависеше използването на средствата, отпускани за България от различни фондове?

– Точно така. Затова е важно държавната администрация да притежава необходимите компетентности и да има воля за това. Ако едно от двете липсва – не се получават нещата. Може би и поради това част от решенията на Европейската комисия, касаещи новия програмен период и новите програмни инструменти, е именно реализацията да се осъществи чрез участието на частния сектор при самото избиране на проектите. Това е много важно, тъй като частният сектор има интерес проектите да се реализират. И то на пазарен принцип, което означава, че има търсене за продуктите или услугите на тази фирма. Ако трябва да правим сравнение с предходния период беше точно обратното. Имаше едни пари за усвояване и всичко се завърташе около това как те да бъдат усвоени. А като приключи програмата или самият бизнес фалира, или фирмата, която е усвоила парите, или пък са прекалено малко компаниите, достигнали до тези пари – затова виждаме, че идеята вече не е около европрограмата да се измисли проекта, а при новият начин на разпределението на парите трябва първо наистина да има реален проект, който да работи или да бъде избран от мениджърите в частния сектор. Той да показва виталност, стабилност, полза за обществото и едва тогава ще получи финансиране, т.е. виждаме, че проблемът с нашата администрация, създаваща затруднения пред усвояването на еврофондовете, е разбрана в Брюксел и е помислено за това. Така че се надяваме в по-голяма степен да се усети от самия българин, било по линията на повече привлечени чуждестранни инвестиции, било по линия на повече ангажираност в сектори, свързани със строителството или съпътстващи инфраструктурните проекти, било по линия на частни проекти от българския бизнес. Само така може да бъде почувствана ползата от евросредствата. Защото има едно много важно правило, когато се говори за повишаване на жизнения стандарт. Той е невъзможно да се повиши без участието на частни инвестиции. Частните инвестиции няма да дойдат без да има инфраструктура, ред, сигурност и правила. Едва ако са налице тези неща, можем да се надяваме да има повече работни места, повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок стандарт.

– Българинът често пъти е опитвал да хитрува. Дали и този път няма да открие някое слабо място?

– Със сигурност ще има търсене на начини и търсене на варианти за усвояване на пари, но за мен важното е, че европейското финансиране подпомага държавата в много голяма степен. Второто е, че и държавното, и европейското подпомагат частното финансиране. Всъщност цялата идея на този период е държавата да подпомогне частното финансиране. Ако представителят на бизнеса мисли, че ще загуби парите си, няма да инвестира. Както отбелязах, преди частното финансиране подпомагаше държавното, сега ролите са сменени – държавното подпомага частното. Надявам се това да доведе до определена промяна.

– Това правили ли Ви оптимист?

– По-скоро съм умерен оптимист от гледна точка на това, че България като цяло има добра среда, предвид най-ниски данъци, все още ниска цена на работната сила и цена на активите – строителството и земята. Има добри възможности за привличане на инвестиции. Но засега това се случва само в секторите, свързани с производството и износа. Може би, защото в тези сектори е най-малко съприкосновението с държавата. Но ако говорим за частни инвестиции, насочени към вътрешния пазар, те почти отсъстват. Поглеждайки статистиката ще видим, че те постоянно намаляват, а те са свързани с липсата на доверие. Нищо в икономиката не се получава и в крайна сметка не води до увеличение на стандарта на живот. Ако няма доверие как един инвеститор би могъл да си върне инвестицията с печалба?

– И отново се връщаме до администрацията?

– Която трябва да си върне доверието на хората. Затова толкова се говори за съдебна реформа, защото ако няма кой да наказва лошите актове на държавната администрация по справедлив начин, ако няма обратна връзка в икономиката чрез съдебната система, съответно няма хоризонт и за инвестицията. Никой не иска да си рискува парите, ако някой му открадне фирмата, ако някой му ограби стоката, ако трябва да я кара по разбити пътища или му обере реколтата. Дори няма и работна сила, която да стои тук и да работи. Защото ако тя е квалифицирана, ще отиде в друга държава. Ако е нискоквалифицирана и тук не я искат. От една страна искаме производство, с висока добавена стойност, за да станем богати, а същевременно не мислим кои ще са тези хора, които ще работят в отделните производства. Всичко е свързано помежду си – как да запазим хората, как да ги развиваме и как да ги образоваме. Завъртаме се в един „омагьосан“ кръг, който няма начало и край!