

Култура
Войните от 1912-1918 и отражението им върху училището, показва изложба на НМО

снимка: НМО – Габрово
Богата на снимков материал фотодокументална изложба „Училището и войните“ предлага на посетителите през летните месеци Националният музей на образованието – Габрово. Изложбата е създадена по повод 100-годишнината от Балканската война и в юбилейния си вариант е придружена от 50 документални и веществени материали от музейния фонд.
Най-важното събитие в реализацията на българската национална програма – войните от 1912-13 година, и отпечатъкът, който те слагат върху запазилата възрожденската си същност институция – училището, е тема, която придава особено значим и актуален характер на изложбата. Не случайно тя започва с получилата широк обществен отклик литография на Николай Павлович – ощетената и посечена на три след Берлинския договор България.
Изложбата проследява положението на останалото под робство българско население в Македония и Одринска Тракия, и усилената дейност за издигане на националното му съзнание, за укрепване на неговата просвета и култура чрез откриване на български училища.
Екзархията, като единствен легитимен представител на това население пред турската власт, играе основна роля за тяхното утвърждаване.
През 1911-12 година българските училища в Македония и Одринска Тракия са 1373 (13 гимназии и средни училища, 87 прогимназии и 1273 основни) с 2266 учители. В тях се обучават 78854 ученици. Гимназиите в Солун и Одрин се превръщат в огнища на родолюбие.

снимка: НМО – Габрово
Десетилетните усилия за национално самоопределение и обединение на българите намират своята кулминация в Балканските войни. Изложбата проследява отражението, което те имат върху цялото учебно дело.
Заради нуждите на войската училищата се освобождават и се превръщат в щаб-квартири, военни болници и складове. От своя страна Министерството на народното просвещение взема спешни мерки за възстановяване на учебните занятия – намиране на нови учители на мястото на мобилизираните, почистване на училищни сгради, сливане на класове. Урежда се положението и на екзархийските учители като правата им се изравняват с тези в Царството.

снимка: НМО – Габрово
Много учители вземат участие във войните, някои преминават през всички фронтове от 1912 до 1918 г. Министерството на просвещението прави всичко, за да се почита паметта на загиналите – издирва техни биографии, в училищата се правят молебени, организират се сказки, окачват се портрети. На семействата се отпускат помощи. Урежда се положението и на учениците доброволци. Дава им се възможност да държат изпити и да преминат в по-горен клас.
Жертвите на войните са огромни. Трийсет процента от българското население в Тракия е избито или загинало през 1912-13 г. Във Вардарска Македония са затворени 641 български училища с 37000 ученици. Уволнени са 10013 учители. На 36000 е забранено да учат на роден език, отменено е честването на българските празници. През лятото и есента на 1913 г. 140000 бежанци от Македония, Тракия и Добруджа идват в България.
Изложбата показва мерките, които държавата и обществото предприемат за подкрепа на пострадалите. През 1913 г. министър Петър Пешев създава благотворителен фонд за подпомагане сираците на загиналите учители – една от първите подобни инициативи.
На 15 септември 1913 г. под патронажа на княгините Евдокия и Надежда се учредява втори фонд за сираци. Той заедно с женски дружества и религиозни организации поема патронажа и част от издръжката на съществуващите сиропиталища. През 1915 г. се открива Домакински институт „Евдокия и Надежда“ за девойки сираци. Под егидата на фонда до 1919 г. се създават 12 окръжни и 2 държавни дома.

снимка: НМО – Габрово
За една година се откриват сиропиталища в Плевен, Шумен, Враца, Кюстендил, Варна, Велико Търново, Чирпан, с. Искрец, с. Шипка, Одрин. Ежегодно фондът обявява около 100 стипендии за професионалните училища. Приюти, безплатни трапезарии за бежанци, сираци и бедни ученици се откриват под егидата на Българския Червен кръст и на частни благотворителни организации.

снимка: НМО – Габрово
В тези кратки като хронология, но наситени с висок национален дух години е показано и участието на учители и ученици от Габровския край в Балканските войни.
Много от документите в изложбата носят подписа на министър Петър Пешев, който води натовареното с отговорни функции министерство на народното просвещение от 1913 до 1918 година. Интересен факт е, че роденият в Севлиево министър е по-малък брат на Стефан Пешев, един от главните организатори на Априлското въстание.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 6 дни
Пиян шофьор предизвика катастрофа със загинал и петима ранени
-
Кримипреди 6 дни
Причинилият катастрофата със загинал и 5-ма ранени празнувал кръщене
-
Новинипреди 5 дни
Днес започват честванията на Шипченската епопея (Програма)
-
Кримипреди 3 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Девет са критичните електропроводи, премахват опасните дървета в сервитутите им
-
Културапреди 5 дни
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея
-
Културапреди 6 дни
Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“
-
Кримипреди 5 дни
Прокуратурата ще поиска арест за пияния, убил жена и ранил 4-ма при тежка катастрофа