Култура
Ако ги няма пчелите, изчезва целият познат свят

снимка: ЕМО „Етър“
На празника Св. Харалампий през 2015 година започна националната кампания „На пчелите с любов”, която си постави за цел една важна задача: да подпомогне за справянето с проблема с високата смъртност при пчелите.
Пчеларите са наясно със синдрома на „празния кошер“, но широката публика – не. Това стана ясно от думите на Петя Чалъкова, която представи кампанията в Център Българка на Етнографски музей на открито „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“
„Има много хора, които въобще не бяха чули за проблема, че популациите в България намаляват и то драстично. Беше се стигнало до 56% смъртност при пчелите, изчислена през 2011 и 2012 година.
Пчеларите са информирали различни институции, но на практика без резултат. Чрез кампанията стигнахме до разговори на ниво Министерство, имаше разговори и в Европейската комисия. Там се взеха решения за забрана на дадени пестициди.”
Проблемът със смъртността при медоносните пчели засяга целия свят, не само България. Чалъкова припомня, че този проблем е регистриран за първи път в САЩ преди около 18 години. Под шапката „синдром на празния кошер” се поставят различни причини, довели до смъртност. Трябва да се знае, че за всяка страна те са различни.

снимка: ЕМО „Етър“
„Докато не се определи какви са, няма как да се вземат адекватни мерки. В САЩ е установено, че става въпрос за експлоатация, намаляване на имунната система на организма и като последствие зарази, с които пчелите не могат да се справят”, каза Петя Чалъкова.
По думите й, благодарение на глобализацията и търговията със стоки процесите не могат да се развиват само на една територия, а става пренос по целия свят.
В Европа, специално в Италия, една от причините за намаляване на пчелните семейства са ГМО-културите. Когато имаме такива култури и насаждане на много декари с една и съща култура, това на практика за тях е една голяма пустиня, защото няма с какво ад се хранят.
Ако пчелите изчезнат, се променя познатия ни свят. Преди да се породи екосистемата, която познаваме сега – с малки насекоми, цветчета и дървета, животните са били много по-големи, пренасяли са много по-големи семена на много по-големи разстояния.
Има растителни организми, които имат нужда от опрашители. Насекомите, които са опрашителите са много, но медоносната пчела е най-големия. Работата, която тя върши никои друго насекомо не може да свърши.
Петя Чалъкова се позова на изследване, което показва, че за България има две-три основни причини за смъртността на пчелите. Нерегламентираните пръскания са една от тях. Проблемът не е толкова в употребата на токсични пестициди, а в злоупотребата с тях. Ако се пръска по-голямо количество, измират много организми. Честа практика е да не се спазват часовете на пръскане. Понякога и самата Община не уведомява по правилния начин.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

-
Икономикапреди 6 дниБлизо 9 000 обявиха доходите си в НАП две седмици преди крайния срок
-
Икономикапреди 6 дниРегионална среща събира независими търговци във Велико Търново в края на април
-
Любопитнопреди 7 дниУченик от Габрово е сред най-добрите по английски език в страната
-
Новинипреди 6 дниТрети благотворителен турнир по адаптивно плуване в Габрово
-
Новинипреди 3 дни„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово
-
Новинипреди 7 дниДаниел Петров, Възраждане: Младите трябва да виждат бъдещето си в Габрово
-
Новинипреди 7 дни„БСП – Обединена левица“ закри предизборната си кампания в Габрово
-
Новинипреди 6 дниОт протестите през декември до избора днес: Да си довършим работата!













