Култура
Защо един младеж иска да съхрани изчезваща традиция?
Със звук от хлопки и кавал Симеон Акмаджов иска да посреща посетителите в ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“
Във времето на компютърните технологии един младеж взе решение да запази стар занаят. Симеон Акмаджов живее в Габрово, роден е в Родопите, а в работилницата на ЕМО „Етър” се обучава да прави хлопки.
Защо един 20-годишен младеж иска да съхрани изчезваща традиция?
Макар да казва, че би се гордял, ако успее, едва ли само това чувство е в основата на решението му. Майстор Никифор Иванов – един близо 70-годишен габровец, го обучава. За малко повече от седмица Симеон има няколко готови хлопки и с желание споделя как ги е направил.
„Имаш шаблон, отрязваш ламарината, според нужния номер. С чук започваш студената обработка. Има няколко калъпа, тръгва се от по-плитките и постепенно се преминава към по-дълбоките. И така ламарината се сгъва. Следва горещата обработка, която се извършва на пещта. Ламарината се захваща с клещи, тъй като вече е гореща. С чук става оформлението. Слага се нит от двете страни. Горе се поставя дръжката, а на пещта става запояването. Външната страна на хлопката се облива с глина, боракс и сол, а вътрешната с бронзови стружки и боракс. Загрява се в пещта, където бронзовите стружки се стопяват. Хлопката се потапя във вода за заздравяване. Слага се езичето и се настройва на звук.”

снимка: ЕМО „Етър“
Хлопката е като инструмент, макар да служи за чисто практически цели. Настройването става като се изтънява ламарината, оформя се отвора, премахват се неравности по повърхността.

снимка: ЕМО „Етър“
Симеон често си ходи в Родопите. В село Джурково живеят дядо му и баба му. Някога там има 2000 жители, сега са около 100. Симеон Акмаджов чете история, писана от местни жители, откъдето разбира, че за един ден от селото се изселват 200 души, търсейки препитание.

снимка: ЕМО „Етър“
Семейството на 20-годишния младеж е музикално. Самият той свири на кавал, дядо му на акордеон, а баба му пее. На бъдещия хлопкар му се струва, че би било добре да донесе кавала си в работилницата в ЕМО „Етър”, където майстор Никифор го обучава.

снимка: ЕМО „Етър“
Инструментът няма да му пречи, но скоро от работилницата, освен звука от хлопките, ще се чува и кавала на Симеон.

снимка: ЕМО „Етър“
Първите две хлопки на младежа са доста успешни. Издават различен звук, но са от един номер. Ако бъдат сложени на животно, то трябва да е агне.

снимка: ЕМО „Етър“
„Хлопкарството не е лесна работа. Трябва да имаш знания за ковачеството”, това са думите на майстор Никифор, които Симеон е запомнил. Хлопките могат да бъдат с дванадесет номера. Големината им зависи от големината на животното. Най-големите са за крави и биволи, по-малките – за овен. На овцата се слага още по-малка.

снимка: ЕМО „Етър“
Хлопките са три вида – траки, рогати и обли. Най-простите са траките, но след това майсторите ги усъвършенстват. Хлопката се закача на врата на животното с каишка и когато то се движи тя звъни. Звукът на хлопката показва на овчаря къде е стадото му.

снимка: ЕМО „Етър“
„Бих бил горд, ако успея да съхраня занаята. В тази работилница на ЕМО „Етър”, минават много хора, но в същото време е спокойно”, казва Симеон Акмаджов плъзгайки поглед по окачените около него хлопки, по пещта и инструментите. След това взема къс ламарина, отрязва я. Обучението на младежа в ЕМО „Етър” продължава. Традицията трябва да се съхрани.

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







