Свържи се с нас

Култура

Днес е Еньовден!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

снимка: ЕМО „Етъра“, Архив

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

източник: Vesti.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Трима габровски учители получиха почетно отличие „Неофит Рилски“

Published

on

На 14 май в електронна среда се проведе заключителният етап на 24-я Национален конкурс на СБУ „Учител на годината“ 2021.

Голямата награда „Учител на годината“ 2021 в „Природо-математическо направление“ спечели г-жа Зорница Дженкова, старши учител по математика в ПМГ „Академик Иван Гюзелев“ – Габрово.

Специалната награда на Председателя на СБУ получиха г-жа Татяна Петрова, заместник – директор в НУ „Неофит Рилски“ – Габрово в направление „Директори и заместник – директори“, и г-жа Детелина Иванова, старши учител в СУ „Райчо Каролев“ – Габрово в направление „Начално образование“. Всички те бяха удостоени и с почетния знак на МОН – грамотата „Неофит Рилски“.

В навечерието на 24-ти май Общинският КС на Синдиката на българските учители – Габрово честити наградите на номинираните учители, които достойно защитават с креативния си труд авторитета на педагогическата общност от Габрово!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският карнавал вече с обновен сайт

Published

on

Габровският Карнавал вече има своята обновена виртуална къща. Тя се намира на адрес carnival.gabrovo.bg и ще приема посетители целогодишно.

С пет големи стаи и множество коридори и антрета Виртуалната къща е истинско предизвикателство за любопитните и любознателните и райско кътче за хората, които обичат да се забавляват.

Точно срещу входната врата се намират най-важните новини от кухнята на Карнавала, които информират така, че да ви оставят с чувството, че сами сте били част от приготовленията. На вратата на стаята в ляво стои надпис: О, минало незабравимо”, а зад нея ви очаква „Олелийнята”.

Черно-бялото минало на Карнавала, подредено в уникална ретро-галерия, е едно от най-големите съкровища на къщата. Ако сте почитател на ретроспекциите, за вас е стаята в дясно от новините.

Тя ще ви припомни карнавалите от 1998 година до днес. Старите лога ще ви разсмеят, а всяко мото ще ви размисли. Дори да се залутате по коридорите, едно е сигурно – все ще попаднете на интересно място.

Може да е стаята, в която се помещават нещата за малки и големи, за хора и животни, за гледане и слушане, а може и да е тази, в която „виновници” и „потърпевши” на петото годишно време говорят, говорят, говорят….

До момента, единственото, което липсва на новия дом са неговите гости. Ако искате да сте едни от първите, побързайте. Пътуването до там отнема няколко секунди, но за самото гостуване си отделете поне час!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Асен Милчев дари ценни книги на Трявна

Published

on

Един вълнуващ следобед поднесе Асен Милчев на общинското ръководство, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство и представители на Тревненската художествена школа на 12-ти май.

Датата не е избрана случайно – на 12 май 1924 година в Кюстендил се ражда Христина Милчева – авторката, която ни остави бележити текстове за старите майстори -дюлгери, цветорезци, зографи, за прословутите български художествени школи – Тревненската, Самоковската и Дебърската.

По-голямата част от своя живот авторката посвещава на проучването на старите майстори, художествени занаяти и история. Асен Милчев дари книгите на Христина Милчева „За майсторите, цветорезците и зографите“ (2011, второ издание) и „Сандъкът от Терачина“ на Община Трявна, Специализирания музей, НГПИ „Тревненска школа“ и библиотеката при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Събитието се състоя на възможно най-подходящото за случая място – единственият у нас Музей на дърворезбата „Даскалова къща“. Асен Милчев разказа интересни моменти от живота и творческия път на своята майка.

По предложение на зам.-кметът на Община Трявна Марин Маринов, книгата „За майсторите, цветорезците и зографите“ ще се продава в музейните обекти в Трявна. Община Трявна изказва своята изключителна благодарност към Асен Милчев за ценното дарение, до което ще имат възможността да се докоснат тревненци и гости.

Важно е да се съхранява паметта за отминалите дни, за да вървим по-уверено към бъдещето, знаейки че „и ний сме дали нещо на света“.

ЗА ХРИСТИНА МИЛЧЕВА:

Христина Милчева е потомка на стар род от Босилеград (Западните покрайнини), в чиято фамилна хроника се говори за народни майстори строители.

„Детските й години са свързани с многократните премествания на семейството на бащата офицер по различни кътчета из страната. Особено силни са впечатленията и най-ранните й спомени от Палас – днес Рудозем, където бащата е бил граничен офицер, а майката – учителка на помашките деца. Времето, прекарано в Родопа, този непокорен, бунтовен и красив български край, оставя сърцето й завинаги там, което ярко се чувства в голяма част от нейните произведения.

За нещастие кървавата вакханалия на т. нар. Народен съд помита и баща й – подполковник Спас Милчев, герой от три войни, който е обвинен по скалъпени обвинения, осъден и екзекутиран. Последствията за семейството му са страшни – конфискация на цялото им имущество, изключителни материални затруднения… Като по чудо я оставят да се дипломира в специалността „Държавни и правни науки” в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, без да я изключат. В замяна на това никога не й дават постоянна работа, отговаряща на ценза й, тъй като попада в графата „дъщеря на враг на народа”. Започва да работи като журналист на свободна практика и така посвещава живота си на словото. Сътрудничи на детски издания и най-вече на Българското национално радио, където пише на културна тематика.

Осъществява за първи път в практиката на българското радио директни репортажи от откриването на художествени изложби. Заедно с това упорито работи и усъвършенства познанията си в областта на възрожденските занаяти и изкуството на старите български майстори. Цялото свободно време, с което разполага, използва за да обикаля страната – Трявна, Самоков, Банско, Жеравна, Велико Търново, Родопите и много други места, където се запознава с творенията на народното изкуство – зографско майсторство, иконопис, строителство, дърворезба. Сближава се и с последните живи представители на различните автентични резбарски школи – тревненската, самоковската и дебърската. Нейн учител по дърворезба става големият български художник дърворезбар Цаньо Антонов, измайсторил ненагледно красиви резбовани тавани у нас и в чужбина. Плод на този повече от десетилетен апостолски труд е първата й книга “За майсторите, цветорезците и зографите”, която излиза от печат през 1967 г. в издателството на НС на ОФ. Тя става настолна на поколения ученици в тревненското училище по дърворезба и за всички, които се интересуват от темата.

Следват още две малки книги от библиотеките „Бащино огнище” и „Малка туристическа библиотека” на същото издателство: „Банско” през 1969 г. и „Плиска, Преслав” (1973 г.). През 1982 г. в издателство „Народна младеж” излиза нейната историческа детско-юношеска повест „Мадара – място на звездобройци”, а през 1989 г. научно-художествената книга „Разговор за дърворезбата” на издателство „Отечество”. В нея популярно се разказва на младия читател за българските резбарски школи през Възраждането и техните най-изявени представители.

От 1991 година Христина Милчева възстановява известната елитарна философска библиотека през 30-те и 40-те години на миналия век „Безсмъртни мисли”, с чийто редактор стопанин Светослав Славянски – нейния съпруг, тя разделя в идейно и духовно единство живота и творчеството си през 70-те и 80-те години. Така се възражда издателството „Безсмъртни мисли”, където авторката издава последните две свои произведения: детско-юношеската повест „Детството на Христос” (1996 г.) и „Сандъкът от Терачина” (2001 г.). В тази художествена монография става дума за български исторически паметник от IX век, попаднал в Италия заедно с даровете, които изпраща новопокръстеният български княз Борис I на папа Николай I. Тази своя научна хипотеза Христина Милчева защитава, правейки подробен анализ и тълкувание на образите и символите, изобразени върху този малък резбован предмет.

Особено място в творческата биография на Христина Милчева заема съставителството, превода и издаването в чужбина под псевдоним на две десидентски творби: “Weizenkorn” (“Житно зърно”), излязло през 1982 г. в Мюнхен на немски език и “Тhe Grain of Wheat” („Житно зърно”) през 1989 г. в Лондон на английски език. Това са малки енциклопедии за същността и идеите на българско духовно учение за Всемирното бяло братство на Учителя Петър Дънов, едно уникално българско духовно явление с последователи по цял свят.

Освен художественото и научно-популярно творчество Христина Милчева е даровит и плодовит журналист с многобройни публикации в печата, предавания по радиото и телевизията, участва в литературни сборници, автор е на сценарии за научно-популярни филми, редактира краеведческа литература. Основна тема в нейното авторско дело е съдбата на българския народ през вековете, а така също и животът и моралният облик на възрожденските майстори, тяхната възвишена етика, която ги издига до най-светлите образи на нашите просветители и будители от епохата.

Христина Милчева си замина от този свят в самия край на 2009 г., оставяйки след себе си живот и творчество, посветени на високите идеали – вяра, истина и любов.“

Асен Милчев
(Редактор и издател на второто издание на книгата „За майсторите, цветорезците и зографите”, изд. „Безсмъртни мисли“, София, 2011 г.)

ЗА АСЕН МИЛЧЕВ:
Асен Милчев е роден през 1947 г. Има дългогодишна кариера на журналист, редактор и издател. Автор е на редица литературни и научно-популярни произведения (SF роман, детска художествена литература, авторски енциклопедии за спорта и за телекомуникациите и мн. др.), както и на многобройни публикации в печата, радио и телевизионни предавания, сценарии за научно-популярни филми… Носител е на награди за авторска и редакторска дейност. В продължение на дълги години е работил в българските културни институти (центрове) в Братислава и Прага, където отблизо следи развитието на литературните процеси в тези две страни, като става един от най-добрите познавачи на съвременната словашка и чешка литература. Прави следдипломна квалификация по словашки език в университета в гр. Нитра (Словакия). Работел е на различни позиции (от редактор до ген. директор) в различни журналистически издания и издателски къщи, както и като прес-аташе в Министерството на околната среда на България. Най-известните му преводачески творби са сборниците с поезия на големия словашки поет сюрреалист Алберт Маренчин (2005) и на чешкия поет Петр Крал (2006), на двата романа на успешния млад словашки писател Михал Хворецки – “Ескорта” (книгата получи субсидия от Програмата за превод, 2011 г.) и “Дунав в Америка” (2013), както и на нашумелия словашки роман “Майки” от Павол Ранков (2014). Следват романите “Кафене “Хиена” (2015) на Яна Беньова – с награда за литература на ЕС за 2012 г., “Петата лодка” (2016) от Моника Компаникова и “Къщата на глухия” (2017) от Петер Крищуфек, както и “Белвю” (2018) на Ивана Добраковова. Той е съставител и преводач на половината от материалите на специалния брой 1 / 2014 г. на литературното списание ”Панорама”, посветен на съвременната словашка проза.

Източник: https://liternet.bg/

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица