На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.

Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.

„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“

Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.

Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).

През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.

„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“

Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.

Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.

„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“

През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.

Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.

„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.

Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.

Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.

Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.

Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.

Четири дни преди крайния срок за гласуване в Конкурса „Събитие на годината в областта на културата” – Габрово 2025, фаворитът е толкова оспорван, че не могат да се правят никакви прогнози. Четири от номинираните общо 10 събития имат незначителна разлика в броя на събраните по интернет гласове и във всеки от предстоящите дни резултатът може да бъде коренно променен.

Като не е изключено феновете на някое от събитията с най-ниска подкрепа да се активират и да го изведат пред останалите. Освен това, на този етап не се знае как гласуват хората по електронната пощ, със SMS или в нарочните за това кутии.

Едно е категорично ясно – в това издание на конкурса постъпиха по-малко номинации, но всички номинирани събития имат потенциал да бъдат отличени като най-добри в сърцата на своята публика.

През миналата година в Габрово се създадоха много „яки” продукции, в по-голям от обичайния за провинцията мащаб, интелектуален и художествен заряд. Би било любопитно увеличението, или намаляване броя на зрителите и слушателите на габровските сцени, зали и публични места. Но никой не води такава такава статистика.

Със сигурност, обаче, след КОВИД местата в салоните се запълниха в по-голяма степен, отколкото преди него. Влезе много млада публика с далеч по-висока взискателност за ефек, визия и ритъм. И съответно тя промени облика на културния продукт като цяло. Поне според списъка на номинираните в конкурса събития има едно „завръщане” към националната културно-историческа и художествена тема – народното творчество /което без друго не е напускало сцените, особено що се отнася до танцовия фолклор/, материалното културно-историческо наследство и джаза, специално суинга в Габрово.

Габровските творци и институти обърнаха поглед към наследството на творци от национален мащаб в недалечното минало. За нас като организатори е чудно защо извън полезрението на този единствен по рода си преглед на художествената продукция в Габрово остават индивидуалните творения на немалко визуални артисти, които работят и показват тук, но това е въпрос на съответните гилдии и склонноста им да отбелязват общите изяви, а не отделни художествени явления.

Става традиция и Областният управител да отличава по едно събитие във всеки от градовете на областта и обикновено критериите как да бъде избрано то се задават от Общините, като най-големите меценати в културата.

За да активираме участието на повече габровци в гласуването, а чрез него и в оценката за събитията, публикуваме номинациите още веднъж по реда на тяхното постъпване в читалище „Будителите 2017“ – Габрово, а не според подкрепата на този етап.

1. „Да разкършим котките“ – поредица събития от програмата на габровския карнавал. Куратори: Росина Пенчева и Васил Хаджигрудев.

2. Исторически фестивал „Градище“ – посветен на 165 години Габрово град, 105 години разкопки на укрепеното селище и 50 години редовни археологически проучвания. Организатор: Регионален исторически музей – Габрово.

3. „Невидимо дете“ –копродукция на Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Режисьор – Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев. Авторска музика и текст на песните – група P.I.F.

4. Международна седмица на джаза „Swing Dixie Week“ – четири концертни вечери с музиканти от България, Великобритания, Гърция и Норвегия, джаз лектории, концерт за деца, диксиленд шествие и суинг танци. Артистичен директор: д-р Павлина Хинкова. Организатор: НЧ „Будителите 2017“ – Габрово.

5. „Лъжливото овчарче“ – спектакъл на Държавен куклен театър – Габрово. Драматизация и режисура – Венера Нечкова, Краси Кирчев, сценография – Мария Ибришимова, музика и аранжимент – Мирослав Моравски-Моро. Спектакълът е отличен с приз „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“ от IV международна седмица на кукленото изкуство в Китай.

6. „Иглика Килим Фест“ – представи българското килимарско изкуство в неговата автентична среда. Куратор: Якоб ван Бейлен. Организатор: НЧ „Невена Коканова 2011“ – с. Иглика.

7. „Биг Бенд парад“ – с участието на Духов оркестър – Русе, Представителен духов оркестър на Военноморските сили на Република България, гости от град Паневежис и Оркестър „Габрово“. Организатор: Община Габрово.

8. „Нощ в миналото“ – продукция на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“. С участието на Николина Чакърдъкова, Неврокопски танцов ансамбъл и др. Режисьор: Христо Ив. Димитров.

9. „Микрофест: Три за щастие“ – в квартал „Шести участък“, с участието на: Кром Багелски – визуален артист; „Глас и акордеон“ Деси Андонова и Илко Градев; MonoandtheStereos – музикални артисти; Невена Екимова и Вера Георгиева (Ателие Noteit!)–творчески работилници. Куратор и продуцент: CapturingCreativityCollective.

10. Ретроспективна изложба за 100-годишнината от рождението на Борис Димовски – експозиция на Музей „Дом на хумора и сатирата“. Куратор: Красимир Илиев.

Всеки може да гласува от един профил: https://forms.gle/hC4bK1spaa5ryVA69, по ел.поща на: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, във фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ или Клуб на будителите. В кутии в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Краен срок за гласуване – 20 февруари 2026 г. Победителят в класацията на публиката и оценките на журито ще получи специалната награда на Клуба на будителите. Призовете ще бъдат връчени на церемония през месец март.