Свържи се с нас

Култура

Емил Елмазов представя храната Еньова омая и напитката Розова вода

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 24 юни Еньо намята кожуха си и тръгва да доведе зимата. Рано сутринта се берат билките, за да са най-лековити. Още в 05:00 часа Хвърковатата Еньова чета, водена от Емил Елмазов, тръгва да отбележи празника.

Всичко започва от църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, където ще бъде запален „здравеносен огън”. Ще бъде опушена Асеновата махала за здраве, а от поляните край Арбанаси ще бъдат набрани билките.

На Самоводската чаршия започва тяхното приготвяне, а по обед Емил Елмазов тръгва за Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово, където още от 09:00 часа билкари от цялата страна са разположили шатрите си.

Еньовден е празник на слънцето, билките и водата. Елмазов ще представи пред посетителите в музея как се приготвят Еньова омая и Розова зора – едното е напитка, другото – храна. И в двете е вложена много енергия, която подхранва духовното и материалното в човека.

Преди да разкаже за питието и храната, Емил Елмазов предлага да изясни повече за Еньовден – по думите му: „езически празник, приет от църквата, за да може народната енергия да се влее в християнската душа.”

„ХХ век протече през доказването, че цялото е по-силно от частите му. Химическата фармацевтика нарастваше и си избираше за храм лабораторията, а за вяра – анализа. Тоест, разкъсването на растението, за да бъде то изследвано. Едно растение би могло да се изследва, ако се се изстискат от него соковете, ако се приемат отделените вещества. Но не можа да се получи, природата отново спечели битката и бе доказано, че цялото е по-силно от частите си. Еньовден през последните години е манифестация на тази победа – на цялото над идеята за частите. На цялото като храна и лекарство.

Розовата зора е храна и най-добре се прави във време, каквото имаме тази година, когато розите успяха да дочака Еньовден. Берат се венечните листа от розата, смилат се и се вгражда в кристали от слънчева захар. Получава се сок, който се вари с чист пчелен мед. Силата идва от сливането на растителния и животински свят.

През последните години не е имало по-подходящо време за Розова зора. Захарта ни се получава, когато се подложат кристалите на захарта под слънчев лъч, преминал през лупа, каквато са ползвали и богомилите. Това е стара алхимична формула. Розовата вода приема мъдростта на Средновековието и древността, за да я приложи в съвремието. Който иска да намери в себе си повече сили за духовен живот, може да го направи от Розовата зора. Смилането и варенето се извършват много бавно, за да се запазят структурите, а който приготвя напитката изпраща вербалното влияние.

След като хапне от Розовата зора, човек има нужда да отпие от Еньовата омая – една смес от девет билки и вино.

снимка: ЕМО „Етър“

Билките съединяват Изтока и Запада, благодарение на смесването им с растения от нашите земи. Това питие увеличава енергията на привличането между хората, като в същото време се противопоставя на енергията на властната арогантност. Еньовата омая омайва хората и показва, че всичко е едно, че основния смисъл на битието ни тук е да не се мразим, да се убиваме, защото така нашата сила изтича в Земята и тя страда от това.“

Мускатово орехче, шафран, портокал, канела, ветрогон, бабини зъби – това са някои от деветте билки, които се ползват за Еньовата омая. Билките трябва да бъдат в съотношение 1/10 от виното. Светлата доза от това питие е една ракиена чаша. Ако се пие повече, се минава в тъмната страна.

Това е само част от философията, заложена в храните и напитките, приготвяни от чисти природни продукти, на базата на знание, съхранено от миналото. Рецептите за приготвяне на Еньова омая и Розова зора ще бъдат представени на 24 юни в ЕМО Етър от Емил Елмазов.

„Еньовден – празник на слънцето, билките и водата” в ЕМО „Етър”

24 юни
09:00 – 12:00 ч. Включете се в конкурса за „Еньовски венец” и „Момина китка и венче”
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Плетене на венци, боядисване с естествени багрила
11:00 – 14:00 ч. Музикална и танцова програма

25 юни
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Представяне на занаята „копаничарство”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа

Published

on

През 1970 г. в Габрово се организира за първи път в страната Фестивал на мъжките хорове, посветен на първия български композитор Емануил Манолов (1860-1902). Фестивалът се провежда от 30 октомври до 1 ноември 1970 г. В него взимат участие Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора с диригент Богдана Попова; Мъжки хор „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Христо Арищиров; Мъжки хор при Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе с диригент Христо Дюлгеров; Представителен мъжки хор „Родина” при Образцово народно читалище „Зора” – Русе с диригент Васил Арнаудов; Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна с диригент Сидер Сидеров и Представителен мъжки хор „Кавал” – София с диригент Атанас Маргаритов.

Откриване на фестивала, 30 окт. 1970 г.

В свое интервю за в. „Балканско знаме” от 4 октомври 1970 г. Стефан Ботев (1914-2010) – инспектор от методическия кабинет по художествена самодейност при Окръжния съвет за изкуство и култура – Габрово и създател и ръководител на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов” споделя; „ Патронът на фестивала Емануил Манолов” е живял и творил в Габрово. Тук той е бил диригент изключително на мъжки хорове, а именно те, мъжките хорове, са поставили началото на българското хорово изкуство. Тази традиция трябва не само да се възроди и запази, но и да се разшири. Най-доброто средство за това ще бъде един фестивал, какъвто не е устройван нито в нашата страна, нито в Европа. Не е без значение и фактът, че в Габрово има мъжки хор, носещ името на Емануил Манолов, който се равнява с най-добрите хорове от този род у нас. Ето това бяха най-съществените мотиви , които имаше предвид Изпълнителното бюро на Окръжния съвет за изкуство и култура, като реши на всеки две години в Габрово да се провежда фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов”.

Снимка на наградата на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово, 1970 г.

Целта на фестивала „Емануил Манолов” е да популяризира българското хорово изкуство и в частност изкуството на мъжките хорове. Всеки хор представя своя 45-минутна програма. Важно условие е половината от репертоара да бъде от български композитори. Изпълняват се творби от Петко Стайнов, Георги Димитров, Тодор Попов, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Александър Танев, Добри Христов, Емануил Манолов, руски и съветски композитори и такива от западните страни. За председател на организационния комитет е поканен акад. Петко Стайнов, който в бр. 34 на в. „Балканско знаме” от 6 ноември 1970 г. споделя „Починът на габровци да организират фестивал за мъжките хорове е толкова по-ценен, че той няма да бъде еднократно мероприятие, а ще се превърне в традиция.”. Заместник председател на комитета е Иван Трифонов, а членове инж. Илчо Илчев, Тодор Попов, Александър танев – композитор, Петко Йорданов – директор на ИХС-София, проф. Димитър Русков, Антонина Дюлгеров – гл. специалист в Главна дирекция „Българска музика”, Недьо Недев, Цонка Рачева, Цаньо Колев, Недялка Гугова, Донка Игова, Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Христо Питев и Димитър Илиев – началник отдел „Финансов” към Окръжен народен съвет – Габрово.

Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора, 30 окт. 1970 г.

В Габрово се поставя началото на Хорът на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Идеята за създаването му възниква още през 1960 г., но официално е реализирана на 9 май 1962 г. към Военното окръжие в града.

Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе, 30 окт. 1970 г.

Само за месец новосформираният хор привлича над 80 участници – всички, обединени от любовта към музиката и патриотичния дух. Основател и първи диригент на състава е Стефан Ботев, а негов корепетитор – Йонко Негенцов. В продължение на над 45 години хорът изгражда богат и разнообразен репертоар от над 200 хорови произведения – както класически, така и съвременни, от български и чуждестранни композитори. Неговите изпълнения звучат в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а творчеството му е съхранено и в три грамофонни плочи.

Представителен мъжки хор „Кавал” – София, б.д.

През годините хорът получава множество отличия, грамоти и признания за своя принос към културния живот на страната. Сред тях се открояват и два ордена „Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия за заслуги в областта на културата и изкуството.

Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна, б.д.

Днес историята на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов“ е неразделна част от културното наследство на Габрово. Снимки и документи, свързани с дейността му, се съхраняват в Държавен архив – Габрово като свидетелство за силата на духа, традицията и музиката. Представените снимки се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са от откриването на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово на 30 октомври 1970 г.; снимка на наградата на фестивала с лика на Емануил Манолов; снимки на участниците във фестивала – Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово в периода 1962-1967 г., Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе от 1968 г., Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора и Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията от 30 окт. 1970 г., Представителен мъжки хор „Кавал” – София и Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна.

Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе, 1968 г.

Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Стефан Ботев, [1962-1967]

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Излезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ представи Габровския регион в новия сборник „По следите на историята от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен: Личности, събития и любопитни факти“ – съвместен проект на краеведските отдели на регионалните библиотеки в четирите града.

Изданието е подготвено и отпечатано по повод 60-годишнината от създаването на краеведско обединение „Мизия“. Основната му цел е да представи на читателите по достъпен и увлекателен начин интересни личности, събития и любопитни факти от историята на Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен. Сборникът включва 100 материала – по 25 текста от всяка библиотека, придружени от илюстрации и библиографски справки.      

Сред подбраните от габровските краеведи материали читателите ще открият информация за акад. Иван Гюзелев: Първият математик, физик и философ в България; Българският Рокфелер: Пенчо Семов; Габровецът, заснел града от дирижабъл; Дан Колов – Балканският лъв; Емануил Манолов; Първата българка на сцената на Миланската скала Елена Доскова–Рикарди; Първата българска дипломирана лекарка д-р Тота Венкова; Първата електрическа крушка в България, светнала чрез водна енергия; Първият българин, номиниран за Нобелова награда за литература Пенчо Славейков; Първият българин, обиколил света по море капитан Иван Станчев; Първият български етнограф и нумизмат Васил Априлов; Първият български инженер – корабостроител инж. Иван Родев; Първият живописец в България Христо Цокев; Първомайсторът – уста Колю Фичето; С колело до Лондон – Димо Заимов; Теофана Крил – една от първите жени летци в България; Тодор Бурмов; Априловата чешма; Габровската стая в Рилския манастир; Два моста един до друг; Паметник в реката; Параход в гората; Първата българска банкнота; Първата метеорологична станция в България; Тревненската книгохранителница.

Сборникът беше официално представен на работна среща на КО „Мизия” през октомври в Дряново. Изданието очаква своите читатели в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово

Зареди още

Култура

Валентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор

Published

on

Младият певец Валентин Велчев срещна на свой концерт кметове от две съседни общини – Габрово и Севлиево, които се оказало, че не се познават лично. Носителят на наградите „Албум на годината 2023“ и „Певец на годината 2021“ за дебют бе специален гост на събора в габровското село Стоевци.

Тържеството се състоя навръх Димитровден на площада пред храма на Свети Димитър, построен от Стойчо Стоев по време на кметуването на неговата съпруга Николина Стоева.

„Великолепен Димитровден на събора в габровското село Стоевци! Благодаря за поканата на кмета Петко Червенски и Искрена Щерева от читалище „Отец Паисий 1931“! Благодаря и на кмета на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова, че пореден път уважи мой концерт и води хорото, както и за изненадата – разкошен домашен кекс и бурканчета със сладко от ягоди и смокини!“, написа в социалните мрежи Валентин Велчев.

Докато си говорел с двамата кметове след концерта, той разбрал, че те всъщност не се познават официално и ги представил един на друг.

„Миналата година Христинка Генова ме покани да пея на събора на нейното село Хирево и се получи страхотен празник. После тя дойде и на концерт-промоцията на новия ми албум „Свети Валентин“ в София, а сега и на събора на близкото село Стоевци.

Тя вече има любими песни от моя първи албум „Аз съм Валентин“ и щом чуе че започват, е на хорото, което ме прави много щастлив“, разказа лауреатът на „Пирин Фолк“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица