Свържи се с нас

Култура

Емил Елмазов представя храната Еньова омая и напитката Розова вода

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 24 юни Еньо намята кожуха си и тръгва да доведе зимата. Рано сутринта се берат билките, за да са най-лековити. Още в 05:00 часа Хвърковатата Еньова чета, водена от Емил Елмазов, тръгва да отбележи празника.

Всичко започва от църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, където ще бъде запален „здравеносен огън”. Ще бъде опушена Асеновата махала за здраве, а от поляните край Арбанаси ще бъдат набрани билките.

На Самоводската чаршия започва тяхното приготвяне, а по обед Емил Елмазов тръгва за Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово, където още от 09:00 часа билкари от цялата страна са разположили шатрите си.

Еньовден е празник на слънцето, билките и водата. Елмазов ще представи пред посетителите в музея как се приготвят Еньова омая и Розова зора – едното е напитка, другото – храна. И в двете е вложена много енергия, която подхранва духовното и материалното в човека.

Преди да разкаже за питието и храната, Емил Елмазов предлага да изясни повече за Еньовден – по думите му: „езически празник, приет от църквата, за да може народната енергия да се влее в християнската душа.”

„ХХ век протече през доказването, че цялото е по-силно от частите му. Химическата фармацевтика нарастваше и си избираше за храм лабораторията, а за вяра – анализа. Тоест, разкъсването на растението, за да бъде то изследвано. Едно растение би могло да се изследва, ако се се изстискат от него соковете, ако се приемат отделените вещества. Но не можа да се получи, природата отново спечели битката и бе доказано, че цялото е по-силно от частите си. Еньовден през последните години е манифестация на тази победа – на цялото над идеята за частите. На цялото като храна и лекарство.

Розовата зора е храна и най-добре се прави във време, каквото имаме тази година, когато розите успяха да дочака Еньовден. Берат се венечните листа от розата, смилат се и се вгражда в кристали от слънчева захар. Получава се сок, който се вари с чист пчелен мед. Силата идва от сливането на растителния и животински свят.

През последните години не е имало по-подходящо време за Розова зора. Захарта ни се получава, когато се подложат кристалите на захарта под слънчев лъч, преминал през лупа, каквато са ползвали и богомилите. Това е стара алхимична формула. Розовата вода приема мъдростта на Средновековието и древността, за да я приложи в съвремието. Който иска да намери в себе си повече сили за духовен живот, може да го направи от Розовата зора. Смилането и варенето се извършват много бавно, за да се запазят структурите, а който приготвя напитката изпраща вербалното влияние.

След като хапне от Розовата зора, човек има нужда да отпие от Еньовата омая – една смес от девет билки и вино.

снимка: ЕМО „Етър“

Билките съединяват Изтока и Запада, благодарение на смесването им с растения от нашите земи. Това питие увеличава енергията на привличането между хората, като в същото време се противопоставя на енергията на властната арогантност. Еньовата омая омайва хората и показва, че всичко е едно, че основния смисъл на битието ни тук е да не се мразим, да се убиваме, защото така нашата сила изтича в Земята и тя страда от това.“

Мускатово орехче, шафран, портокал, канела, ветрогон, бабини зъби – това са някои от деветте билки, които се ползват за Еньовата омая. Билките трябва да бъдат в съотношение 1/10 от виното. Светлата доза от това питие е една ракиена чаша. Ако се пие повече, се минава в тъмната страна.

Това е само част от философията, заложена в храните и напитките, приготвяни от чисти природни продукти, на базата на знание, съхранено от миналото. Рецептите за приготвяне на Еньова омая и Розова зора ще бъдат представени на 24 юни в ЕМО Етър от Емил Елмазов.

„Еньовден – празник на слънцето, билките и водата” в ЕМО „Етър”

24 юни
09:00 – 12:00 ч. Включете се в конкурса за „Еньовски венец” и „Момина китка и венче”
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Плетене на венци, боядисване с естествени багрила
11:00 – 14:00 ч. Музикална и танцова програма

25 юни
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Представяне на занаята „копаничарство”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица