Свържи се с нас

Култура

Емил Елмазов представя храната Еньова омая и напитката Розова вода

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 24 юни Еньо намята кожуха си и тръгва да доведе зимата. Рано сутринта се берат билките, за да са най-лековити. Още в 05:00 часа Хвърковатата Еньова чета, водена от Емил Елмазов, тръгва да отбележи празника.

Всичко започва от църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, където ще бъде запален „здравеносен огън”. Ще бъде опушена Асеновата махала за здраве, а от поляните край Арбанаси ще бъдат набрани билките.

На Самоводската чаршия започва тяхното приготвяне, а по обед Емил Елмазов тръгва за Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово, където още от 09:00 часа билкари от цялата страна са разположили шатрите си.

Еньовден е празник на слънцето, билките и водата. Елмазов ще представи пред посетителите в музея как се приготвят Еньова омая и Розова зора – едното е напитка, другото – храна. И в двете е вложена много енергия, която подхранва духовното и материалното в човека.

Преди да разкаже за питието и храната, Емил Елмазов предлага да изясни повече за Еньовден – по думите му: „езически празник, приет от църквата, за да може народната енергия да се влее в християнската душа.”

„ХХ век протече през доказването, че цялото е по-силно от частите му. Химическата фармацевтика нарастваше и си избираше за храм лабораторията, а за вяра – анализа. Тоест, разкъсването на растението, за да бъде то изследвано. Едно растение би могло да се изследва, ако се се изстискат от него соковете, ако се приемат отделените вещества. Но не можа да се получи, природата отново спечели битката и бе доказано, че цялото е по-силно от частите си. Еньовден през последните години е манифестация на тази победа – на цялото над идеята за частите. На цялото като храна и лекарство.

Розовата зора е храна и най-добре се прави във време, каквото имаме тази година, когато розите успяха да дочака Еньовден. Берат се венечните листа от розата, смилат се и се вгражда в кристали от слънчева захар. Получава се сок, който се вари с чист пчелен мед. Силата идва от сливането на растителния и животински свят.

През последните години не е имало по-подходящо време за Розова зора. Захарта ни се получава, когато се подложат кристалите на захарта под слънчев лъч, преминал през лупа, каквато са ползвали и богомилите. Това е стара алхимична формула. Розовата вода приема мъдростта на Средновековието и древността, за да я приложи в съвремието. Който иска да намери в себе си повече сили за духовен живот, може да го направи от Розовата зора. Смилането и варенето се извършват много бавно, за да се запазят структурите, а който приготвя напитката изпраща вербалното влияние.

След като хапне от Розовата зора, човек има нужда да отпие от Еньовата омая – една смес от девет билки и вино.

снимка: ЕМО „Етър“

Билките съединяват Изтока и Запада, благодарение на смесването им с растения от нашите земи. Това питие увеличава енергията на привличането между хората, като в същото време се противопоставя на енергията на властната арогантност. Еньовата омая омайва хората и показва, че всичко е едно, че основния смисъл на битието ни тук е да не се мразим, да се убиваме, защото така нашата сила изтича в Земята и тя страда от това.“

Мускатово орехче, шафран, портокал, канела, ветрогон, бабини зъби – това са някои от деветте билки, които се ползват за Еньовата омая. Билките трябва да бъдат в съотношение 1/10 от виното. Светлата доза от това питие е една ракиена чаша. Ако се пие повече, се минава в тъмната страна.

Това е само част от философията, заложена в храните и напитките, приготвяни от чисти природни продукти, на базата на знание, съхранено от миналото. Рецептите за приготвяне на Еньова омая и Розова зора ще бъдат представени на 24 юни в ЕМО Етър от Емил Елмазов.

„Еньовден – празник на слънцето, билките и водата” в ЕМО „Етър”

24 юни
09:00 – 12:00 ч. Включете се в конкурса за „Еньовски венец” и „Момина китка и венче”
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Плетене на венци, боядисване с естествени багрила
11:00 – 14:00 ч. Музикална и танцова програма

25 юни
10:00 – 18:00 ч. Базар на билкови продукти
11:00 – 16:00 ч. Представяне на занаята „копаничарство”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица