

Култура
Всеки музей има атрактивна история, можеща да се продаде като сувенир
Всеки български музей има атрактивна история, която може да продаде на публиката като сувенир

снимка: ЕМО „Етър“
Българските музеи пазят във фондовете си уникални предмети, разказващи историите на различни цивилизации. Пропътували през времето и пространството, тези ценности са били докосвани от личности, които днес определяме като „велики”, от хора, за които сме забравили или от такива, за чието съществуване дори не подозираме.
Как едно мънисто с формата на скарабей, създадено във времето, когато в Египет управлява фараон Ментохотеп Четвърти, се е озовало в Родопите, заедно с кехлибарени зърна от Балтийско море?
Има ли кой да разкаже интересния им път? И биха ли били нашите съвременници заинтригувани от тази история? Съмнение няма. И кой човек не би искал да отнесе със себе си част от тази история, под формата на сувенир?
Скарабеят е открит, заедно с 28 кехлибарени зърна, в една местност близо до смолянското село Любча. „Вдън гори телилейски”, казва Таня Марева директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков”, град Смолян.

снимка: ЕМО „Етър“
Големият български египтолог д-р Васил Добрев датира скарабея. Според него, той е създаден по времето на Ментохотеп Четвърти, управлявал Египет от 1992 до 1985 година.
Таня Марева взе участие, заедно със свои колеги от различни музеи от цялата страна, в „Творческа работилница по дизайн-мислене”, водена от Делчо Делчев, представител на SmartFabLab. Работилницата бе част от проявите по време на Първия панаир на музейните сувенири, който се проведе в ЕМО „Етър” от 16 до 18 юни.
Скарабеят, атрактивна ценност от фонда на смолянския музей, предизвика съвсем естествено интереса на участниците в работилницата, които обсъдиха практически варианти за превръщането на интересни истории и предмети в сувенири.
Според Таня Марева, тази лаборатория е много интересна, а още в самото начало екипът на музея в Смолян е дал точни отговори на изпратената от ЕМО „Етър” анкета за участие в проявата.

снимка: ЕМО „Етър“
„По време на лабораторията се случи така, че цялата група работи по тема, свързана с наша културна ценност.
Как така на тази точка на Земята се срещат тези култури, отдалечени от времето и пространството? Едно символично погребение, извършено през седми век, в което има скарабей от времето на Ментохотеп и всичко това открито в наши дни.
От това искаме да направим уникален разказ, който да привлича хората в нашия музей. Те да предадат историята на своите приятели и да имат желание отново да се върнат.
По време на лабораторията, задачата беше да се направи сувенир, свързан с тези уникални ценности – скарабея и кехлибарените зърна.
Интересно предложение е да се направи 3D игра, в която скарабеят да пътува през времето и пространството и чрез случващото се да се дава историческа информация.
Някои колеги поискаха да се заложи на същността на скарабея, като символ на постоянно възраждащия се живот. Мурсалският чай или меда, с които е известен региона, могат да бъдат свързани със скарабея, като се продават заедно под формата на сувенир.
Родопският силиврек е цвете, което дълго време, дори десетилетия, може да бъде в състояние на анабиоза – да остане сухо, а след това отново да се възроди. Съчетаването му със скарабея, също символ на възраждането на живота, е една чудесна идея за сувенир, който посетителите в музея да могат да отнесат със себе си.”
Делчо Делчев, водещ на лабораторията и представител на SmartFabLab:

снимка: ЕМО „Етър“
„Искаме да представим пред музеите различен подход, да започнат сами да си изграждат отношение към сувенирната тематика. Лоша практика е търговците да предлагат някакъв сувенир да се изработи по мостра. Искаме да представим през определен казус – в случая избрахме скарабея на смолянския музей, как може на базата на реална история да се създаде сувенир. За някои музеи е по-лесно, за други – не. Понякога историята, която даден сувенир въплъщава, може да не е толкова важна за специалистите, но има значение за посетителите. По този начин в един музей може да се вкара широката публика. Сувенирът, ако е достатъчно интересен, ако служи за медия, ако разказва нещо, той може да се продава и извън музея. Самите хора, които са го закупили стават рекламни лица на музея. Това се постига, ако един сувенир е аксесоар, може да е стикер и т.н., стига да е достатъчно атрактивен и да има своята художествена стойност.
Важна задача бе да се разбере как започва измислянето на един сувенир. Голям проблем за музеите са липсващите средства. Но по време на лабораторията се оказа, че има такива, които работят с подходящи висши учебни заведения. От една страна музеят може да ползва студентите, от друга студентите могат да реализират своите практически занятия.
Самите служители в музеите могат да измислят подходящи сувенири. Музеят в Русе е създал сувенир от свой известен експонат – мамут, който може да бъде видян в естествени размери.
В ЕМО „Етър” много ни допаднаха плашилата. Около тях могат да се измислят много истории, които да бъдат продавани под формата на сувенири.
Случаят със смолянския музей и неговия скарабей е много интересен. Там могат да се измислят различни видове сувенири – по-творчески ориентирани или пък такива, които да отключват суетата на посетителите – бижутата, например. Може и да се направят сувенири, свързани с храненето. Например бурканче мед, капачката на което да разказва история, а лъжичката да завършва със скарабей.”

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор


Младият певец Никълъс Александър Мак Доналд от музикалната школа “Wild Sound” към читалище “Будителите 2017” – Габрово, с вокален педагог Зора Колева, завоюва първо място и спечели купа на XIII Международен фестивал на изкуствата “Морско конче”, провел се в Обзор.
С впечатляващо сценично присъствие и блестящо вокално изпълнение на песните „Болката от ляво“ на Васил Найденов и „I’m Still Standing“ на Елтън Джон, Никълъс впечатли международното жури и публиката.
Фестивалът събра над 200 участници – вокални и танцови изпълнители от България, Грузия, Естония и Украйна. Компетентното жури бе с председател Румяна Иванова и членове Мила Пендичева, Красимир Янкулов и Александър Ромалийски от Украйна.



Култура
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново


Тази събота, 5 юли, от 11.00 часа, в храма „Свети Никола“ в Дряново ще се състои тържествен концерт на мъжкия хор към храм „Успение на Пресвета Богородица” – Габрово и мъжкия хор към храм „Св. Троица” – Габрово.
Събитието се осъществява със съдействието на Архиерейско наместничество – Дряново и е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор – строител, които се организират от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерство на културата.
Преди концерта, от 09.00 часа, в църквата ще бъде отслужена Света литургия. Не е случайно, че музикалното събитие ще се състои именно в храма „Св. Никола“ – едно от най-значимите архитектурни постижения на възрожденския майстор Колю Фичето.
Построен през 1851 г., храмът е сред трите запазени негови обекта в родния му град. Именно тук той проявява своя собствен архитектурен почерк и създава един от шедьоврите си.
Обявен за паметник на културата от национално значение, храмът „Св. Никола“ е и една от най-посещаваните забележителности на територията на община Дряново.


Култура
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО


XVII Годишна конференция на творческите градове към ЮНЕСКО се проведе във френския град Сент Гратиен на 23 и 24 юни 2025 година. Габрово е част от тази организация, благодарение на съхраненото в музей „Етър“ културно наследство. Зам-кметът по културата Невена Минева, Велимира Христова, главен експерт в Община Габрово и Тихомир Църов от екипа на музей „Етър“ участваха в световния форум.
Невена Минева се включи в панела на местните власти и представи визията на Габрово за култура и устойчиво развитие. „Габрово, определен за Творчески град на занаятите и народното изкуство през 2017 година, възприема културата като стратегически фактор за устойчиво градско развитие. Нашата ангажираност е в пълно съответствие с Манифеста от Брага, който призовава културата да бъде самостоятелна цел в глобалната програма за развитие след 2030 година. Активно интегрираме културни политики на местно и международно ниво, насърчавайки творчество, приобщаване и устойчивост“, заяви зам.-кметът на Община Габрово по време на своята презентация.
Невена Минева сподели конкретни действия и политики в областта на културата, провеждани от местната власт в Габрово. Има ясен стремеж към подобряване на културната инфраструктура – инвестиции в креативни хъбове, музеи и обществени пространства, които стимулират артистичното изразяване. Реализират се програми за участие на общността – инициативи, които насърчават културното включване и гарантират достъп за всички граждани. Обособяват се зелени културни пространства, които са устойчива градска среда, интегрираща културата с екологичното мислене.
Що се отнася до международното сътрудничество и прилагането на Манифеста от Брага, по думите на Невена Минева, Габрово активно участва в мрежата творчески градове на ЮНЕСКО, като си сътрудничи с други творчески градове от цял свят, обменя добри практики и работи по съвместни проекти. Оказва се подкрепа за културните права, дигиталните иновации и културните политики с екологична съзнателност.

Зам.-кметът на Община Габрово смята, че се засилват партньорствата с европейски градове в подкрепа на културната дипломация. Пред участниците в международния форум Невена Минева обяви, че Габрово официално издига кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2032 година.
„Тази инициатива носи значителни социални, културни и икономически ползи. Тя насърчава градското обновление, подобрява образа на града, повишава международната му видимост и подкрепя туризма. Но тя също така има и важен социален ефект, чрез програми за достъпност и междукултурен диалог. Кандидатурата ни предлага възможност да подчертаем уникалната идентичност на Габрово, да засилим културния сектор и да осигурим дългосрочно положително въздействие.“
Невена Минева цитира думи на кмета на Габрово Таня Христова, че кандидатурата не е просто събитие, а дългосрочна стратегия с трансформиращ ефект.

Тихомир Църов, журналист и ПР на музей „Етър“, представи Международния панаир на традиционните занаяти, който през 2025 година се провежда за 19 път. Акцент в презентацията бяха майсторите, които се очаква да пристигнат от Креативните градове от мрежата на ЮНЕСКО.
Между 6 и 8 септември в „Етър“ се очакват над 50 занаятчии от три континента. Тихомир Църов припомни, че през 2017 и 2018 година в Международния панаир взема участие проф. Лейла Адам от Судан, която представи местни техники за създаване на съдове от глина. В следващите издания се представят занаятчии от Южна Африка, Бразилия, Египет и Китай.

Интересът към презентация бе видим, като бе заявено желание за създаване на нови и затвърждаване на вече съществуващи контакти и обмяна на занаятчии по време на форуми в различни части на света – Малайзия, Южна Африка, Нигер, Италия и др. По време на Годишната среща бе отделено специално внимание на внедряването на Изкуствен интелект в създаването на културен продукт.
По време на последното пленарно заседание бе обявено, че мароканския град Есауира ще бъде домакин на годишната среща на Мрежата през 2026 година.


-
Културапреди 6 дни
История и изкуство се преплитат в Националния пленер по живопис на Дряново
-
Новинипреди 4 дни
Габрово излезе в подкрепа на българския лев
-
Културапреди 6 дни
Литовският оркестър „Garsas“ ще омагьоса публиката на Биг Бенд парада в Габрово
-
Новинипреди 5 дни
Жителите на кв. „Шенини“ в Габрово започват изграждането на нов параклис
-
Новинипреди 2 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Новинипреди 5 дни
ЖБД „Майчина грижа“ отличи седем зрелостници с награди
-
Икономикапреди 7 дни
Вземете безвъзмездно до 100 000 лв. за фотоволтаици – нова програма за бизнеса
-
Културапреди 2 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО