Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

В края на миналата седмица Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати своите 10 предложения, които са от съществено значение за българския бизнес, с чието приемане ще се създадат по-добри условия за развитие на предприемачеството и на по-конкурентна икономика в страната ни, до председателя на икономическата комисия в 44 НС Петър Кънев, до зам.министър председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов и до икономическия министър Емил Караниколов, информира председателят на местната структура Николай Григоров.

Първото от тях е свързано с дискутираната от няколко години такса „битови отпадъци“. Подготвените изменения и допълнения в ЗМДТ трябва да въведат безалтернативно принципа „замърсителят плаща“, така както е посочено в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година, относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.

Тези изменения и допълнения трябва да влязат в сила през 2018 г., за да се реализира дълго отлаганата реформа и да се създаде практика за коректно определяне на план-сметките на общините и възприемане на справедлива основа за разпределянето им в такса битови отпадъци, са категорични от АИКБ.

Те настояват за спешно приемане и влизане в сила на изготвения от работна група към министерството на финансите, с участието на представители на работодателските организации, законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.

АИКБ счита още, че след като в НАП и НСИ се представя годишен финансов отчет на търговеца в съответните срокове, е неясна необходимостта да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, подчерта Николай Григоров.

Освен че не се огласява нещо различно, това задължение струва допълнително време и средства на бизнеса. Не на последно място подобно законодателно решение противоречи на елементи от Закона за електронното управление и от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно която административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.

„По тези причини предлагаме да се предвиди възможност за служебен достъп път на АВп до финансовите отчети на търговците, а задължението за представяне на отчетите в търговския регистър на АВп за търговците да отпадне, което значително би улеснило работата както на бизнеса, така и на самата агенция“, отбеляза още г-н Григоров.

Той допълни, че Директива 2013/34/ЕС дава възможност държавите членки да приемат облекчена процедура за публикуване на финансовите отчети, особено за микро- и малките предприятия, като условието за това е съдържащата се в баланса информация да е надлежно подадена в най-малко един компетентен орган и тази информация да е изпратена в Търговския регистър, така че при поискване да може да бъде получено копие от нея.

Ако в България бъде създадена единна входна точка (например в НСИ), където предприятията подават годишните си финансови отчети, ще отпадне задължението им за публикация на ГФО в Търговския регистър, което ще намали значително административната и финансова тежест за бизнеса, във връзка с задължението им за публичност на финансовите отчети.

Според АИКБ изискването за представяне на свидетелство за съдимост от ЗОП е в колизия със Закона за електронното управление, съгласно който административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.

Освен посочените колизии, подобно изискване за представяне на налична в администрацията информация, води до значителна загуба на време и средства за предприемачите, поради което е крайно време да бъде отменено.

Освен това изискването за удостоверяване на липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника е прекомерно и следва да отпадне.

Обединените в АИКБ работодатели настояват още да се премахне допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /така наречения „клас“/, което според тях е дискриминационно различие между държавните служители, за които това допълнително възнаграждение отпадна преди години и наетите по трудово правоотношение работници или служители, както и в необоснованото различие във възнаграждението на лица, извършващи еднаква дейност. Но с различен по продължителност трудов стаж, което по същество е дискриминация по възрастов признак.

Отпадането на „класа“ освен премахване на анахронизъм без аналог в европейските страни, ще създаде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители, чието наемане е препятствано понастоящем от по-високите разходи за труд, които от своя страна са икономически необосновани, считат от Асоциацията.

Според работодателите решение на този проблем е възможно чрез приемане на Постановление за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 17.01.2007 г., с което да се отмени чл. 12 от Наредбата, както и да се отмени Постановление № 147 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Работодателите настояват още да отпадане на определяне на минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии. Те считат, че в годините след финансовата криза административно определяните МОД са се превърнали в препятствие за развитието и в генератор на сива икономика, тъй като не отчитат различията по отделни предприятия и сектори на икономиката, нито връзката със заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.

„Не случайно подобно решение няма аналог в нито една европейска държава – е позицията на АИКБ. – Освен това МОД са пречка за наемане на хора от уязвими социални групи с ниска квалификация“.

Работодателите настояват още за отпадане на възможността за ползване на отпуск по чл. 155 ал. 4 от КТ (основен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 20 работни дни) на основание вече ползван такъв по чл. 163 и 164 от КТ (Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст).

Правото на платен отпуск от минимум 20 дни годишно за периода, в който вече е ползван отпуск по майчинство следва да се преосмисли и отмени, считат от АИКБ. Както и първите три дни болнични за сметка на работодателя да отпаднат, тъй като са въведени като антикризисна и временна мярка да се изплащат 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение.

АИКБ настоява още за въвеждане на едно гише за трудови визи, което може да бъде решено чрез Агенция по трудова миграция, която да е съставена от ангажираните и понастоящем с решаване на проблема служители от МВР и АЗ, каквато е практиката в много развити европейски държави.

„Освен това в чл. 18, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, съгласно която е въведено изискване за упражняване на висококвалифицирана заетост за брутна работна заплата на чужденеца от трета държава най-малко 2 пъти по-висока от средната работна заплата в България, е прекомерно и не съответства на изискването на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Директивата (член 4, параграф 2) дава изрично възможност на държавите членки да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби за лицата, спрямо които същата се прилага. Тези възможности са ясно уредени в чл. 5, параграфи 3 и 5, където е предвидено прагът да е най-малко 1,5 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата (СБГЗ) в съответната държава членка, респективно за целите на заетостта в професии, в които има особена необходимост от работници граждани на трети държави и които попадат в основните групи 1 и 2 от ISCO, прагът на заплатите може да е най-малко 1,2 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава членка. Следователно няма пречка подобни по-ниски прагове да бъдат възприети и у нас“, е мнението на работодателите.

„В българския Закон за счетоводството не е изцяло възприет подходът, който се препоръчва в Директива 2013/34/ЕС, относно задължителните критерии за извършването на независим финансов одит на предприятията. Директивата определя задължението за одит не според правната форма, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т.е. според големината на предприятията. В закона се запази задължителния независим финансов одит за годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, т.е според правната им форма независимо от големината на предприятията, както и за годишните финансови отчети на предприятията, които консолидират своите отчети.

Това изискване създава огромна административна и финансова тежест за микро-, малки и средни предприятия, които са АД или КДА или са част от икономическа група. По този начин не се възприеха изцяло благоприятните за бизнеса последици, които директивата изрично допуска. Ал. 2 и ал. 3 на член 37 от Закона за счетоводството трябва да се заличат“, настояват членовете на АИКБ.

Според тях е добре да се обсъдят още веднъж различните прагове на същественост, тъй като в нашия закон те са значително по-ниски от тези, посочени в Директивата, т.е. отново сме свидетели на пререгулиране.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730