Икономика
АИКБ с 10 предложения за подобряване икономическата среда

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
В края на миналата седмица Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати своите 10 предложения, които са от съществено значение за българския бизнес, с чието приемане ще се създадат по-добри условия за развитие на предприемачеството и на по-конкурентна икономика в страната ни, до председателя на икономическата комисия в 44 НС Петър Кънев, до зам.министър председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов и до икономическия министър Емил Караниколов, информира председателят на местната структура Николай Григоров.
Първото от тях е свързано с дискутираната от няколко години такса „битови отпадъци“. Подготвените изменения и допълнения в ЗМДТ трябва да въведат безалтернативно принципа „замърсителят плаща“, така както е посочено в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година, относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.
Тези изменения и допълнения трябва да влязат в сила през 2018 г., за да се реализира дълго отлаганата реформа и да се създаде практика за коректно определяне на план-сметките на общините и възприемане на справедлива основа за разпределянето им в такса битови отпадъци, са категорични от АИКБ.
Те настояват за спешно приемане и влизане в сила на изготвения от работна група към министерството на финансите, с участието на представители на работодателските организации, законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
АИКБ счита още, че след като в НАП и НСИ се представя годишен финансов отчет на търговеца в съответните срокове, е неясна необходимостта да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, подчерта Николай Григоров.
Освен че не се огласява нещо различно, това задължение струва допълнително време и средства на бизнеса. Не на последно място подобно законодателно решение противоречи на елементи от Закона за електронното управление и от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно която административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
„По тези причини предлагаме да се предвиди възможност за служебен достъп път на АВп до финансовите отчети на търговците, а задължението за представяне на отчетите в търговския регистър на АВп за търговците да отпадне, което значително би улеснило работата както на бизнеса, така и на самата агенция“, отбеляза още г-н Григоров.
Той допълни, че Директива 2013/34/ЕС дава възможност държавите членки да приемат облекчена процедура за публикуване на финансовите отчети, особено за микро- и малките предприятия, като условието за това е съдържащата се в баланса информация да е надлежно подадена в най-малко един компетентен орган и тази информация да е изпратена в Търговския регистър, така че при поискване да може да бъде получено копие от нея.
Ако в България бъде създадена единна входна точка (например в НСИ), където предприятията подават годишните си финансови отчети, ще отпадне задължението им за публикация на ГФО в Търговския регистър, което ще намали значително административната и финансова тежест за бизнеса, във връзка с задължението им за публичност на финансовите отчети.
Според АИКБ изискването за представяне на свидетелство за съдимост от ЗОП е в колизия със Закона за електронното управление, съгласно който административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.
Освен посочените колизии, подобно изискване за представяне на налична в администрацията информация, води до значителна загуба на време и средства за предприемачите, поради което е крайно време да бъде отменено.
Освен това изискването за удостоверяване на липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника е прекомерно и следва да отпадне.
Обединените в АИКБ работодатели настояват още да се премахне допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /така наречения „клас“/, което според тях е дискриминационно различие между държавните служители, за които това допълнително възнаграждение отпадна преди години и наетите по трудово правоотношение работници или служители, както и в необоснованото различие във възнаграждението на лица, извършващи еднаква дейност. Но с различен по продължителност трудов стаж, което по същество е дискриминация по възрастов признак.
Отпадането на „класа“ освен премахване на анахронизъм без аналог в европейските страни, ще създаде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители, чието наемане е препятствано понастоящем от по-високите разходи за труд, които от своя страна са икономически необосновани, считат от Асоциацията.
Според работодателите решение на този проблем е възможно чрез приемане на Постановление за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 17.01.2007 г., с което да се отмени чл. 12 от Наредбата, както и да се отмени Постановление № 147 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Работодателите настояват още да отпадане на определяне на минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии. Те считат, че в годините след финансовата криза административно определяните МОД са се превърнали в препятствие за развитието и в генератор на сива икономика, тъй като не отчитат различията по отделни предприятия и сектори на икономиката, нито връзката със заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.
„Не случайно подобно решение няма аналог в нито една европейска държава – е позицията на АИКБ. – Освен това МОД са пречка за наемане на хора от уязвими социални групи с ниска квалификация“.
Работодателите настояват още за отпадане на възможността за ползване на отпуск по чл. 155 ал. 4 от КТ (основен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 20 работни дни) на основание вече ползван такъв по чл. 163 и 164 от КТ (Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст).
Правото на платен отпуск от минимум 20 дни годишно за периода, в който вече е ползван отпуск по майчинство следва да се преосмисли и отмени, считат от АИКБ. Както и първите три дни болнични за сметка на работодателя да отпаднат, тъй като са въведени като антикризисна и временна мярка да се изплащат 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение.
АИКБ настоява още за въвеждане на едно гише за трудови визи, което може да бъде решено чрез Агенция по трудова миграция, която да е съставена от ангажираните и понастоящем с решаване на проблема служители от МВР и АЗ, каквато е практиката в много развити европейски държави.
„Освен това в чл. 18, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, съгласно която е въведено изискване за упражняване на висококвалифицирана заетост за брутна работна заплата на чужденеца от трета държава най-малко 2 пъти по-висока от средната работна заплата в България, е прекомерно и не съответства на изискването на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Директивата (член 4, параграф 2) дава изрично възможност на държавите членки да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби за лицата, спрямо които същата се прилага. Тези възможности са ясно уредени в чл. 5, параграфи 3 и 5, където е предвидено прагът да е най-малко 1,5 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата (СБГЗ) в съответната държава членка, респективно за целите на заетостта в професии, в които има особена необходимост от работници граждани на трети държави и които попадат в основните групи 1 и 2 от ISCO, прагът на заплатите може да е най-малко 1,2 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава членка. Следователно няма пречка подобни по-ниски прагове да бъдат възприети и у нас“, е мнението на работодателите.
„В българския Закон за счетоводството не е изцяло възприет подходът, който се препоръчва в Директива 2013/34/ЕС, относно задължителните критерии за извършването на независим финансов одит на предприятията. Директивата определя задължението за одит не според правната форма, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т.е. според големината на предприятията. В закона се запази задължителния независим финансов одит за годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, т.е според правната им форма независимо от големината на предприятията, както и за годишните финансови отчети на предприятията, които консолидират своите отчети.
Това изискване създава огромна административна и финансова тежест за микро-, малки и средни предприятия, които са АД или КДА или са част от икономическа група. По този начин не се възприеха изцяло благоприятните за бизнеса последици, които директивата изрично допуска. Ал. 2 и ал. 3 на член 37 от Закона за счетоводството трябва да се заличат“, настояват членовете на АИКБ.
Според тях е добре да се обсъдят още веднъж различните прагове на същественост, тъй като в нашия закон те са значително по-ниски от тези, посочени в Директивата, т.е. отново сме свидетели на пререгулиране.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации от физическите и юридическите лица. Те имат възможност еднократно да коригират данните, които са посочили в годишната си декларация за облагане на доходите на физическите лица или в тази по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане на юридическите.
При откриване на грешка в декларираните данни гражданите и дружествата имат право еднократно и в срок до 30 септември на текущата година, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Физическите лица могат да проверят и да коригират декларираните си данни чрез електронната услуга на НАП „Предварително попълнена данъчна декларация“ достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис (КЕП).
С цел да напомни за тази възможност и необходимостта от корекции, НАП изпраща имейли на граждани, при които е установено разминаване между обявените от тях данни в годишната данъчна декларация и наличните в приходната агенция.
Според информацията в НАП, декларирана от работодатели и/или платци на доходи, през 2025 г. тези лица са получили хонорари, финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“, приходи от продажби в Интернет и др., но са пропуснали да ги обявят пред Агенцията или са ги декларирали неточно.
Повече информация за попълването и подаването на коригиращи декларации може да се получи от сайта на НАП , в YouTube канала на приходната агенция , както и на телефоните на Информационния център: 0700 18 700 и +359 2 9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор.

Икономика
На 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане

Фермерският пазар в Габрово отново събира на едно място местни производители, занаятчии и почитатели на качествената българска продукция. На 26 септември, от 9:00 часа, площад „Възраждане“ ще се превърне в място за срещи, разговори и споделени вкусове, където посетителите ще могат да открият разнообразие от свежи, сезонни и ръчно изработени продукти.
На щандовете традиционно ще присъстват млечни и месни продукти, мед и пчелни изделия, хляб и печива, домашно приготвени сладка, сиропи, вина и още много предложения. Всеки продукт носи своя история – за труда, грижата и традициите, които стоят зад него.
А за всички наши посетители сме подготвили и традиционната ни томбола!
В нея ще можете да спечелите по един продукт от всеки участник на пазара! Български Фермерски пазар е не само възможност за покупка на качествена храна, но и начин да подкрепим местните производители и тяхното развитие, а чрез прекия контакт между производител и клиент изграждаме доверие и даваме възможност посетителите да научат повече за произхода, начина на производство и качествата на продуктите, които избират.
Български Фермерски пазар продължава да утвърждава идеята, че качествената храна, местното производство и личният контакт между хората имат специално място в забързаното ни ежедневие.
Очакваме ви на 26 септември от 9:00 часа на площад „Възраждане“ в Габрово!

Икономика
„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:
1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.
Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.
През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.
Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.
В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.
Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.
2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.
Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.
Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.
Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.
3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?
След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.
Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.
Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.
4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.
Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.
Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.
5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“
Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.
Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.
Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.
6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.
Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.
И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.
7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.
На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.
В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.
Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.
8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.
Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“
9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.
Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.
На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.
И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“
Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.
10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.
И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.
11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.
Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.
12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

-
Новинипреди 6 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 6 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 5 дниПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир
-
Културапреди 4 дниГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Новинипреди 6 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Културапреди 4 дниИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България
-
Културапреди 4 дни„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър
-
Новинипреди 3 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова






