Свържи се с нас

Култура

Първи национален панаир на музейните сувенири в ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър” ще се проведе Първи национален панаир на музейните сувенири

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Първи национален панаир на музейните сувенири ще се проведе в ЕМО „Етър” на 16, 17 и 18 юни. Събитието включва академичен и търговски панели, творческа работилница и изложба.

Началото на Първия национален панаир на музейните сувенири е на 16 юни от 12:30 часа, когато е откриването на изложбата „Майсторство от близо и далеч”. Експозицията е разположена над Дърворезбарската работилница в музея.

От 13:00 часа стартира академичната част, в която ще се включат специалисти, чието професионално развитие е свързано със създаването и разпространението на музейни сувенири – дизайнери, финансисти, търговци.

„Сувенирът – огледало на музейната идентичност”, е темата, с която Борил Караиванов от Дизайн студио „Редизайн“ ще открие академичния панел на Панаира.

За „Мястото на сувенирния магазин в музея – архитектурна, дизайнерска и търговска перспектива” ще говори Делчо Делчев, представител на Smart FabLab.

Евгения Ангелова, главен счетоводител на ЕМО „Етър”, ще представи какъв опит има музеят при създаването и пласмента на сувенирите си.

„Икономика на музейните сувенири в чужбина. Сувенирите в Музей „Дом на хумора и сатирата” е темата, която ще представи Маргарита Доровска, директор на Музей „Дом на хумора и сатирата”.

Художникът Янко Янков е насочил вниманието си към „Музейните сувенири през погледа на производителя”. Творецът ще представи добрите практики и проблемите, които съществуват пред развитието на музейната сувенирна индустрия.

След 16:30 часа Академичният панел продължава с отворена дискусия между участниците.

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

Събитията от втория ден на Първия национален панаир на музейните сувенири, 17 юни, започват в 09:30 ч. с „Творческа работилница по дизайн-мислене”, която ще се проведе в лоби бара на Хотел „Странноприемница” в ЕМО „Етър”.

В същия час, 09:30, в музея започва Пазарище за сувенири, където свои продукти ще представят музеи, фирми-производители, неправителствени организации и други, които работят в сферата на разработването на музейни сувенири.

От 16 до 25 юни във фоайето на хотел „Странноприемницата” към ЕМО „Етър” ще може да се види изложбата „София за вкъщи” – проект на Студио „Комплект”, представящ осем прототипа на сувенири за столицата.

Идеята на създателите й е да зададат нови подходи в комуникацията с различни публики. „София за вкъщи” променя възприятието за идентичност на българските сувенири и разширява представата за тях чрез нови дизайн обекти. Представените прототипи имат висока художествена стойност, но заедно с това са функционални и говорят еднакво добре на българи и чужденци. Поканени са осем дизайнери, които се изявяват в различни сфери – графичен и продуктов дизайн, мода, илюстрация и текстил, бижута.

Организатори на Първия национален панаир на музейните сувенири са: Министерство на културата, ЕМО „Етър” и Сдружение „Български музеи”. Партньори на инициативата са: Studio Komplekt и Smart FabLab.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица