Свържи се с нас

Новини

Бъдещето на Европа обедини премиери, политици и общественици

Станишев: България трябва да се бори да бъде в ядрото на ЕС, а не в периферията

Published

on

Дискусията „Европа отново на път“ обедини днес трима премиери, политици от всички парламентарно представени партии, общественици и анализатори.

„Убеден съм, че ЕС ще оцелее“, категоричен бе президентът на ПЕС Сергей Станишев, който е инициатор на събитието. „Но Европа трябва да се промени. Въпросът е дали България ще участва активно в тази промяна, или ще гледаме от периферията. Затова благодаря на премиера Борисов, както и на премиера Сакскобургготски, на вицепрезидента Илияна Йотова и лидера на БСП Корнелия Нинова за участието им в днешната дискусия. С нея започваме този важен обществен разговор у дома.“, продължи Станишев.

„През декември ще стартира същинският диалог по предложената от Жан-Клод Юнкер Бяла книга. Предлагам ви днешната ни среща да даде старт на инициатива, която да оформи позицията на страната ни през октомври-ноември тази година. В нея трябва да залегнат няколко принципа: България да участва пълноценно в интеграционното ядро на ЕС. Като пример посочвам Шенген – там продължава да се прилага двоен стандарт спрямо нас. Вторият пример е Еврозоната – нека имаме ясен хоризонт кога и как се присъединяваме към нея, но предложението ми е да отстояваме ясни, а не плаващи критерии за членство. Иначе ще се поставим в ситуацията с приемането ни в Шенгенското пространство.“, заяви лидерът на европейската левица.

„Членството ни в Еврозоната трябва да бъде предхождано от ясна стратегия за икономическа конвергенция, последователна и ясна политика за нарастването на доходите, жизнения стандарт и перспективата пред българските граждани.“, коментира Станишев.

„Третата важна тема на бъдещето на ЕС е солидарността. Едно от най-важните й проявления е кохезионната политика. Сега има реална опасност, ако не се включим активно в диалога, тя да се промени така, че да увеличи, вместо да намали различията.“, предупреди президентът на ПЕС.

В центъра на нашите приоритети по време на председателството, той постави Западните Балкани и Черноморския регион. „Едва ли е реалистично да мислим, че в Черномореския регион сега можем да постигнем съгласие по теми като сигурността. Но защо България да не върне отново Черно море в европейския дневен ред с теми като околна среда? Австрия ще заложи на Дунавската стратегия, а след нея Румъния е готова да продължи темата.“, посочи Сергей Станишев.

Предложението му бе категорично подкрепено от премиера Борисов, както и от лидера на опозицията Корнелия Нинова.

„Подкрепям идеята на лидера на ПЕС за Черно море. За нас и за ЕС то е икономика, туризъм, околна среда, инфраструктурни проекти. България може да е лидер в региона.“, заяви министър-председателят.

„Тревожен съм от това, което се случва в ЕС. Какво е Европа днес? Всяка сутрин се събуждаме с новината за поредните атентати, пишем поредните съболезнователни адреси. От нас зависи за запазим ЕС цялостен и силен.“, продължи Борисов.

„България може да постави в европейския дневен ред ключови въпроси, които да отстоим като високоотговорна нация. За нас е добре, че лидерът на втората по големина партия в ЕС е българин, който днес събва всички нас на едно място.“

Борисов коментира и общата европейска отбрана, членството на страната ни в Шенген и еврозоната, както и предложените сценарии в Бялага книга, предполагащи „различни скорости“ и повече или по-малко Европа.

„Г-н Борисов, днес сме тук на дискусия, инициирана от Сергей Станишев. Това е знак към нас и аз имам следните предложения: да напровим оценка на членството на България в ЕС – 10 години по-късно Такава оценка ясно ще очертае ползите от членството и ще ни въоръжи с аргументи срещу евроскептиците. Нека направим такъв анализ и на плюсовете и минусите на 5-те сценария, за да изберем най-подходящия за страната ни. И тогава да стартираме национална дискусия, като министърът по председателството внесе в НС предложения, по които да постигнем консенсус.“, предложи конструктивно лидерът на БСП Корнелия Нинова.

„Радвам се, че днешната дискусия успя да събере тук убедени европейци.“, започна изказването си вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя предупреди за редица рискове по отношение на забавянето на новата многогодишна финансова рамка, промяната в кохезионната политика и в Дъблинския регламент.

„Роден съм преди 80 години. По-възрастен съм от Европейската общност с едно пълнолетие. Затова принадлежа към поколение, за което Европейският съюз не е даденост, нещо наготово, подписи на лидери върху дълги документи. Моето поколение живя разделено в Европа. Разделено от войни, от политика, от Желязната завеса. Появата на този Съюз направи Европа общност от хора, с общи съдби и еднакви мечти. Имал съм нерадостната съдба да живея от двете страни на Завесата. Физически – от едната, сърцето ми – от другата. И затова почувствах думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск като свои: „Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина: нищо в нашия живот не е даденост завинаги – да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места на Земята. Но ние успяхме. Да се унищожи този свят е лесно. Нужен е кратък период от време.“

Така бившият премиер Симеон Сакскобургготски даде старт на дискусията „Европа отново на път“.


„За пръв път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се озове в по-лошо положение от това на техните родители. Европа не може да си позволи да изгуби най-образованата възрастова група, която някога е имала, и да позволи неравенството, популизмът и недоверието да предопределят нейното бъдеще.

На второ място, мигрантската криза – отново най-голямата след Втората световна война. И не на последно място, отново за пръв път след Войната, единството на Европа е поставено на карта.“, очерта предизвикателствата пред Европа бившият премиер Сакскобургготски.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица