Свържи се с нас

Новини

Бъдещето на Европа обедини премиери, политици и общественици

Станишев: България трябва да се бори да бъде в ядрото на ЕС, а не в периферията

Published

on

Дискусията „Европа отново на път“ обедини днес трима премиери, политици от всички парламентарно представени партии, общественици и анализатори.

„Убеден съм, че ЕС ще оцелее“, категоричен бе президентът на ПЕС Сергей Станишев, който е инициатор на събитието. „Но Европа трябва да се промени. Въпросът е дали България ще участва активно в тази промяна, или ще гледаме от периферията. Затова благодаря на премиера Борисов, както и на премиера Сакскобургготски, на вицепрезидента Илияна Йотова и лидера на БСП Корнелия Нинова за участието им в днешната дискусия. С нея започваме този важен обществен разговор у дома.“, продължи Станишев.

„През декември ще стартира същинският диалог по предложената от Жан-Клод Юнкер Бяла книга. Предлагам ви днешната ни среща да даде старт на инициатива, която да оформи позицията на страната ни през октомври-ноември тази година. В нея трябва да залегнат няколко принципа: България да участва пълноценно в интеграционното ядро на ЕС. Като пример посочвам Шенген – там продължава да се прилага двоен стандарт спрямо нас. Вторият пример е Еврозоната – нека имаме ясен хоризонт кога и как се присъединяваме към нея, но предложението ми е да отстояваме ясни, а не плаващи критерии за членство. Иначе ще се поставим в ситуацията с приемането ни в Шенгенското пространство.“, заяви лидерът на европейската левица.

„Членството ни в Еврозоната трябва да бъде предхождано от ясна стратегия за икономическа конвергенция, последователна и ясна политика за нарастването на доходите, жизнения стандарт и перспективата пред българските граждани.“, коментира Станишев.

„Третата важна тема на бъдещето на ЕС е солидарността. Едно от най-важните й проявления е кохезионната политика. Сега има реална опасност, ако не се включим активно в диалога, тя да се промени така, че да увеличи, вместо да намали различията.“, предупреди президентът на ПЕС.

В центъра на нашите приоритети по време на председателството, той постави Западните Балкани и Черноморския регион. „Едва ли е реалистично да мислим, че в Черномореския регион сега можем да постигнем съгласие по теми като сигурността. Но защо България да не върне отново Черно море в европейския дневен ред с теми като околна среда? Австрия ще заложи на Дунавската стратегия, а след нея Румъния е готова да продължи темата.“, посочи Сергей Станишев.

Предложението му бе категорично подкрепено от премиера Борисов, както и от лидера на опозицията Корнелия Нинова.

„Подкрепям идеята на лидера на ПЕС за Черно море. За нас и за ЕС то е икономика, туризъм, околна среда, инфраструктурни проекти. България може да е лидер в региона.“, заяви министър-председателят.

„Тревожен съм от това, което се случва в ЕС. Какво е Европа днес? Всяка сутрин се събуждаме с новината за поредните атентати, пишем поредните съболезнователни адреси. От нас зависи за запазим ЕС цялостен и силен.“, продължи Борисов.

„България може да постави в европейския дневен ред ключови въпроси, които да отстоим като високоотговорна нация. За нас е добре, че лидерът на втората по големина партия в ЕС е българин, който днес събва всички нас на едно място.“

Борисов коментира и общата европейска отбрана, членството на страната ни в Шенген и еврозоната, както и предложените сценарии в Бялага книга, предполагащи „различни скорости“ и повече или по-малко Европа.

„Г-н Борисов, днес сме тук на дискусия, инициирана от Сергей Станишев. Това е знак към нас и аз имам следните предложения: да напровим оценка на членството на България в ЕС – 10 години по-късно Такава оценка ясно ще очертае ползите от членството и ще ни въоръжи с аргументи срещу евроскептиците. Нека направим такъв анализ и на плюсовете и минусите на 5-те сценария, за да изберем най-подходящия за страната ни. И тогава да стартираме национална дискусия, като министърът по председателството внесе в НС предложения, по които да постигнем консенсус.“, предложи конструктивно лидерът на БСП Корнелия Нинова.

„Радвам се, че днешната дискусия успя да събере тук убедени европейци.“, започна изказването си вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя предупреди за редица рискове по отношение на забавянето на новата многогодишна финансова рамка, промяната в кохезионната политика и в Дъблинския регламент.

„Роден съм преди 80 години. По-възрастен съм от Европейската общност с едно пълнолетие. Затова принадлежа към поколение, за което Европейският съюз не е даденост, нещо наготово, подписи на лидери върху дълги документи. Моето поколение живя разделено в Европа. Разделено от войни, от политика, от Желязната завеса. Появата на този Съюз направи Европа общност от хора, с общи съдби и еднакви мечти. Имал съм нерадостната съдба да живея от двете страни на Завесата. Физически – от едната, сърцето ми – от другата. И затова почувствах думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск като свои: „Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина: нищо в нашия живот не е даденост завинаги – да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места на Земята. Но ние успяхме. Да се унищожи този свят е лесно. Нужен е кратък период от време.“

Така бившият премиер Симеон Сакскобургготски даде старт на дискусията „Европа отново на път“.


„За пръв път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се озове в по-лошо положение от това на техните родители. Европа не може да си позволи да изгуби най-образованата възрастова група, която някога е имала, и да позволи неравенството, популизмът и недоверието да предопределят нейното бъдеще.

На второ място, мигрантската криза – отново най-голямата след Втората световна война. И не на последно място, отново за пръв път след Войната, единството на Европа е поставено на карта.“, очерта предизвикателствата пред Европа бившият премиер Сакскобургготски.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица