Новини
Бъдещето на Европа обедини премиери, политици и общественици
Станишев: България трябва да се бори да бъде в ядрото на ЕС, а не в периферията

Дискусията „Европа отново на път“ обедини днес трима премиери, политици от всички парламентарно представени партии, общественици и анализатори.

„Убеден съм, че ЕС ще оцелее“, категоричен бе президентът на ПЕС Сергей Станишев, който е инициатор на събитието. „Но Европа трябва да се промени. Въпросът е дали България ще участва активно в тази промяна, или ще гледаме от периферията. Затова благодаря на премиера Борисов, както и на премиера Сакскобургготски, на вицепрезидента Илияна Йотова и лидера на БСП Корнелия Нинова за участието им в днешната дискусия. С нея започваме този важен обществен разговор у дома.“, продължи Станишев.

„През декември ще стартира същинският диалог по предложената от Жан-Клод Юнкер Бяла книга. Предлагам ви днешната ни среща да даде старт на инициатива, която да оформи позицията на страната ни през октомври-ноември тази година. В нея трябва да залегнат няколко принципа: България да участва пълноценно в интеграционното ядро на ЕС. Като пример посочвам Шенген – там продължава да се прилага двоен стандарт спрямо нас. Вторият пример е Еврозоната – нека имаме ясен хоризонт кога и как се присъединяваме към нея, но предложението ми е да отстояваме ясни, а не плаващи критерии за членство. Иначе ще се поставим в ситуацията с приемането ни в Шенгенското пространство.“, заяви лидерът на европейската левица.
„Членството ни в Еврозоната трябва да бъде предхождано от ясна стратегия за икономическа конвергенция, последователна и ясна политика за нарастването на доходите, жизнения стандарт и перспективата пред българските граждани.“, коментира Станишев.
„Третата важна тема на бъдещето на ЕС е солидарността. Едно от най-важните й проявления е кохезионната политика. Сега има реална опасност, ако не се включим активно в диалога, тя да се промени така, че да увеличи, вместо да намали различията.“, предупреди президентът на ПЕС.
В центъра на нашите приоритети по време на председателството, той постави Западните Балкани и Черноморския регион. „Едва ли е реалистично да мислим, че в Черномореския регион сега можем да постигнем съгласие по теми като сигурността. Но защо България да не върне отново Черно море в европейския дневен ред с теми като околна среда? Австрия ще заложи на Дунавската стратегия, а след нея Румъния е готова да продължи темата.“, посочи Сергей Станишев.

Предложението му бе категорично подкрепено от премиера Борисов, както и от лидера на опозицията Корнелия Нинова.

„Подкрепям идеята на лидера на ПЕС за Черно море. За нас и за ЕС то е икономика, туризъм, околна среда, инфраструктурни проекти. България може да е лидер в региона.“, заяви министър-председателят.
„Тревожен съм от това, което се случва в ЕС. Какво е Европа днес? Всяка сутрин се събуждаме с новината за поредните атентати, пишем поредните съболезнователни адреси. От нас зависи за запазим ЕС цялостен и силен.“, продължи Борисов.
„България може да постави в европейския дневен ред ключови въпроси, които да отстоим като високоотговорна нация. За нас е добре, че лидерът на втората по големина партия в ЕС е българин, който днес събва всички нас на едно място.“
Борисов коментира и общата европейска отбрана, членството на страната ни в Шенген и еврозоната, както и предложените сценарии в Бялага книга, предполагащи „различни скорости“ и повече или по-малко Европа.
„Г-н Борисов, днес сме тук на дискусия, инициирана от Сергей Станишев. Това е знак към нас и аз имам следните предложения: да напровим оценка на членството на България в ЕС – 10 години по-късно Такава оценка ясно ще очертае ползите от членството и ще ни въоръжи с аргументи срещу евроскептиците. Нека направим такъв анализ и на плюсовете и минусите на 5-те сценария, за да изберем най-подходящия за страната ни. И тогава да стартираме национална дискусия, като министърът по председателството внесе в НС предложения, по които да постигнем консенсус.“, предложи конструктивно лидерът на БСП Корнелия Нинова.
„Радвам се, че днешната дискусия успя да събере тук убедени европейци.“, започна изказването си вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя предупреди за редица рискове по отношение на забавянето на новата многогодишна финансова рамка, промяната в кохезионната политика и в Дъблинския регламент.
„Роден съм преди 80 години. По-възрастен съм от Европейската общност с едно пълнолетие. Затова принадлежа към поколение, за което Европейският съюз не е даденост, нещо наготово, подписи на лидери върху дълги документи. Моето поколение живя разделено в Европа. Разделено от войни, от политика, от Желязната завеса. Появата на този Съюз направи Европа общност от хора, с общи съдби и еднакви мечти. Имал съм нерадостната съдба да живея от двете страни на Завесата. Физически – от едната, сърцето ми – от другата. И затова почувствах думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск като свои: „Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина: нищо в нашия живот не е даденост завинаги – да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места на Земята. Но ние успяхме. Да се унищожи този свят е лесно. Нужен е кратък период от време.“
Така бившият премиер Симеон Сакскобургготски даде старт на дискусията „Европа отново на път“.

„За пръв път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се озове в по-лошо положение от това на техните родители. Европа не може да си позволи да изгуби най-образованата възрастова група, която някога е имала, и да позволи неравенството, популизмът и недоверието да предопределят нейното бъдеще.
На второ място, мигрантската криза – отново най-голямата след Втората световна война. И не на последно място, отново за пръв път след Войната, единството на Европа е поставено на карта.“, очерта предизвикателствата пред Европа бившият премиер Сакскобургготски.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 22 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди един денКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото








