Свържи се с нас

Култура

София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово

Published

on

София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово, със специална селекция филми. Събитието е факт благодарение на съвместните усилия на Арт Фест/София Филм Фест и Община Габрово, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, веригата киносалони Europa Cinemas, както и спонсорите на инициативата „София Филм Фест на път”.

Зала „Възраждане” отново ще бъде дом за киноманите, в рамките на четири дни през месец юни.
Филмите са десет, а цената на билета е 3 лева !

Програмата стартира на 8 юни (четвъртък) в 18,00 часа с филма, с който беше открит 21-вия София Филм Фест през март – „Белгийският крал” („King of the Belgians”, Белгия-Холандия-България, 2016), като творбата ще бъде представена от директора на София Филм Фест и копродуцент на филма – Стефан Китанов, както и от актрисите-певици Екатерина Ангелова и Ваня Вакари.

Световната премиера на четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс беше в програмата „Хоризонти” на 73-ия кинофестивал във Венеция 2016. Оттогава филмът е участвал с успех и вече е поканен в програмите на почти 50 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг и София.

„Белгийският крал” е една комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите… Ние не знаем кога се развива действието – дали в миналото или бъдещето, но тази историческа свобода дава възможност на режисьорите да говорят за Европа днес с лекота и с известна горчивина, независимо от това дали става дума за Белгия, Турция или Балканите…” cineuropa.org

Първата фестивална вечер продължава в 20,15 часа с едно изключително важно заглавие – най-новия филм на Андрей Кончаловски. Световната премиера на „РАЙ” (Русия-Германия, 2016) беше на 73-ия фестивал във Венеция. Наградата „Сребърен лъв” за най-добър режисьор бе получена от двама творци – Андрей Кончаловски за „Рай” и Амат Ескаланте за неговия филм „Опасна зона”. „РАЙ” разказва завладяваща история за съдбите на трима души – Олга, Жюл и Хелмут, чиито пътища се пресичат сред безмилостните разрушения от Втората световна война. Ролите са разпределени между Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков, Петер Курт и др.

„В историята има много големи трагедии, повечето от които се загнездват в паметта ни като древни грехове, които не биха могли да се повторят в наши дни. Един от най-ужасяващите моменти в историята на нашето поколение е издигането на власт на нацистката партия в Германия и избиването на милиони хора, които не се вписваха в идеала на нацистите за „перфектния” немски „рай”… „Рай” е образ-разсъждение върху историята на ХХ век, изпълнена с големи илюзии, погребани в руини; върху опасността от омразата, която властва между хората и отчаяната необходимост от любов, която човечеството трябва да използва в битката си с повсеместното зло…” – Андрей Кончаловски

На 9 юни (петък) в 18,00 часа започва прожекцията на един от най-добрите български филми от последните няколко години – „СЛАВА” („Glory”, България-Гърция, 2016) на авторския дует Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът беше удостоен с наградата за Най-добър балкански филм на 21-вия София Филм Фест и има в актива си десетки отличия от международни филмови форуми в цял свят. Филмът ще бъде представен от актьора, изпълняващ главната роля в историята – Стефан Денолюбов, който ще очаква впечатленията на публиката и въпросите на зрителите.

Кантонерът Цанко Петров намира милиони левове на влаковите релси. Решава да ги предаде на полицията и в замяна е награден с нов ръчен часовник, който скоро спира да работи, a пиарът на Министерството на транспорта губи стария му часовник. Петров започва отчаяна битка не само за стария си часовник, но и за изгубеното си достойнство.

„Интересуват ни социалните теми, темите за отношенията между хората. Харесва ни да правим човешки филми за човешки същества, които показват как тези човешки същества живеят в реалността, била тя политическа или социална. Фокусираме се върху това как те се справят с всичко, което им се случва. „Урок“ е първият филм от нашата трилогия, „Слава“ е вторият. Вдъхновяваме се от вестникарските заглавия. Това е основата: и в двете истории има социален елемент, какъвто ще има и в третия филм.”
Кристина Грозева и Петър Вълчанов пред FourThreeFilm.com

Втората фестивална вечер предлага още една забележителна среща, с един от емблематичните филми на 2016 година. С наградата на ФИПРЕССИ от Кан и Сан Себастиан, с номинация за чуждоезични „Оскар” и „Златен Глобус”, носител на Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет отличия на Европейските филмови награди (най-добри актьор, актриса, сценарий, режисура и най-добър филм), третият филм на Марен Аде – „Тони Ердман” беше един от важните акценти на 21-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест.

Премиерата на копродукцията между Германия, Австрия и Румъния беше на фестивала в Кан, където по червения килим минаха и… кукерски маски от България. Това е една топла, трогателна, забавна история, посветена на сложните взаимоотношения между една дъщеря, която заема отговорна позиция в корпоративна структура и се е отдала на работохолизъм (Сандра Хюлер) и нейния нестандартно-находчив и забавен възрастен татко (Петер Симоничек). „Тони Ердман” е филм, който не бива да бъде пропускан!

Кен Лоуч отново беше удостоен с престижната „Златна палма” в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви”. „АЗ, ДАНИЕЛ БЛЕЙК” („I, Daniel Blake”, Великобритания-Франция-Белгия, 2016) ще бъде представен пред публиката в Габрово в събота (10 юни), от 18,00 часа. Филмът има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновнци, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…

„Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.” – Кен Лоуч

Показана премиерно в „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, най-новата творба с подписа на Паоло Вирдзи „ЛУДЕТИНИ” („Like Crazy”, Италия-Франция, 2016) среща зрителите с две дами, настанени в психиатрична клиника в Тоскана. Животът ги събира по случайност, те не се поколебават да грабнат шанса и да избягат заедно и се оказват в приключение, което ще промени съдбата им завинаги… Превърнал се в любимец на публиката на фестивалите във Валядолид и Варшава, този филм вече завладява сърцата и на киноманите в България, благодарение на страхотните актриси Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти. Начален час на прожекцията в Габрово – 20,00 часа, на 10 юни (събота).

С първата неделна прожекция на 11 юни, начален час 11,00 – предлагат фестивална среща с един провокативен и увлекателен документален филм, който ще очарова зрители от всички поколения. Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Заснет на снежния континент миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция, „ИМПЕРАТОРЪТ” („L’empereur”/„March of the Penguins 2”, Франция, 2016) предлага на зрителите невиждани кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин, чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата… Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…

В програмата на „София Филм Фест в Габрово” е включена една страхотна, трогателна биографична творба, посветена на може би най-великия футболист на всички времена – „ПЕЛЕ: РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА” („Pele: Birth of a Legend”, САЩ, 2016). Прожекцията на филма на Джеф и Майкъл Цимбалист започва в 16,00 часа, в неделя, 11 юни. От гетата в Бразилия до централно място на едно от най-големите спортни събития в света, кариерата на Пеле, започнала от това, че става най-младия футболист (на 17 години), спечелил Световната купа, е истинско чудо. „Пеле: Раждането на една легенда” е изпълнен със смях, житейски уроци и сърдечност. Това е един вдъхновяващ биографичен филм, който дава прекрасна възможност на всички фенове да се запознаят с пътя на легендата Пеле.

На финала на 21-вия София Филм Фест „БЕЗБОГ” („Godless”, България-Дания-Франция, 2016) получи Голямата награда „София – град на киното” в Международния конкурс, както и с Наградата за най-добър български игрален филм, определена от международно жури. Отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза” филм на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност.

„Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Филмът ще бъде представен в Габрово от Ралица Петрова – автор и режисьор, която ще бъде специален гост и ще очаква Вашите впечатления и въпроси!

Предложението за финал на фестивалната ни програма в Габрово през 2017 година е „ФРАНЦ” („Frantz”, Франция-Германия, 2016), най-новия филм на майстора на модерното френско кино Франсоа Озон („Осем жени”, „Басейнът”). Творбата е увлекателно упражнение по стил в черно-белия спектър, което отвежда зрителите в дните след Първата световна война, за да им разкаже история, наситена с любов и драматични обрати. Анна тъгува за годеника си и всеки ден носи цветя на гроба му. Именно там немската девойка среща тайнствен французин, който също е дошъл да отдаде почит на загиналия Франц. Премиерата на копродукцията между Франция и Германия беше на Венецианския фестивал през септември 2016, а Паула Беер беше удостоена с наградата „Марчело Мастрояни” за най-добра млада актриса. В ролята на младия французин е Пиер Нини, когото видяхме фестивално у нас в образа на прочутия дизайнер във филма на Жалил Леспер „Ив Сен Лоран”.

Ето какво споделя Озон за своята работа по „Франц”: „Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филма, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен… Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица