Свържи се с нас

Култура

Хуморът като храна и състезание

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

Националната среща – наддумване, която ще се проведе тази година на 21 май за седемнадесети път, си има своя история и предистория.

Преди 40 години, на 28 май 1977, в Дома се събират „представители на живия народен хумор” или „остродумци”, както съобщават тогава медиите. Те са от Трънско, Видинско, Родопите и Ямбол. Събитието е заснето от Българската национална телевизия.

През 1982 г. отново се събират и мерят сили разказвачи от Габровски, Смолянски, Велико-Търновски, Пернишки, Софийски окръг, а водещи са писателката Катя Воденичарова от редакция „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио и журналистката Румяна Цинцарска. Срещи на разказвачи на хумор се провеждат и в габровските села Гостилица, Лесичарка, Костенковци.

През 1983 – в севлиевското село Кръвеник, през 1984 срещата под мотото „От дума на дума – към закачка и глума” е в Дома. В края на годината самите музейни работници си правят свое наддумване – защото в Дома работят невероятни разказвачи не само на вицове, на 1 април 1985 отново в Дома е организиран вицмаратон с габровско участие и с участието на Клубовете на хумориста от страната.
Първата Национална среща-наддумване „Благолаж” е на 20 май 1985.

снимка: Дом на хумора и сатирата

За която и проява от споменатите да става дума, все ще кажем, че е плод на интереса към габровския хумор и провокация за неговото издирване, събиране и проучване.

Ако върнем лентата в края на миналия век, трябва да си припомним кметския „Благолаж”. Тогава срещата премина под мотото „Да изпратим ХХ век с усмивка! Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”

Първата от новото хилядолетие среща, която бе с младежка насоченост (2001), призоваваше „Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”.

Мотото „Хуморът гради приятелства, а не граници!” събра участници от арменския етнос (2003).
След това наддумването бе посветено на ловците и риболовците (2005).

През 2007 погледнахме към дома и рода: темата бе „Дом-семейство-род-Родина”. Както всяко наддумване, и това бе отворено за участници – наши сънародници, живеещи в чужбина. Тогава се запознахме с Клуба на българските жени и българските семейства в Хамбург, Германия, и неуморната му председателка и вдъхновителка д-р Емилия Иванова-Юкер.

През 2009 се надсмивахме над пороците. През 2011 възкликнахме „Смехът е здраве!”.
Петнадесетата национална среща (2013) зададе две теми за разказваческата надпревара: „За късмета – хумористично!” и „За цигарите и алкохола – сатирично!”. И този път партньор на изявата бе Министерството на здравеопазването.

И Шестнадесетата (2015) постави на наддумвачите две теми: „Трудът е песен!” и „Здравето е най-голямото богатство!” Партньор бе ЕМО „Етър”, който се включи със специална награда за семейно участие.

Тази година темата е само една: „Апетитът идва с яденето”. Може да разглеждаме апетита и в преносен смисъл, стига да намерим верния тон. В избора си не сме се подвели по всевъзможните конкурси и шоупрограми, в които неистово се готви (и здраво се хапва и пийва!), не копираме маниерите на многото „Мастър-шеф”, ръководили сме се единствено от чувството за хумор на габровеца, дето умее от нищо да приготви нещо, брои зърната на ориза, не слага цяло яйце в супата дори на празник и т.н. Какви габровци ще сме, ако не следваме (и доизобретяваме, доусъвършенстваме, превръщаме в план за действие!) наученото за габровската сметка!

Очакваме да чуем 31 деца и учащи от София, Севлиево и Габрово, като всеки трети участва с някого от семейството си.

Ще дойдат и врели и кипели в разказваческото изкуство участници от Враца, Попово, Омуртаг, с. Мрамор, с. Дамяново, с. Драшкова поляна, Априлци, Смолян, Русе, Габрово.

Без тоги (защото не са съдии)! ще бъде журито на наддумването, с председател доц.д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН), гл.ас. Татяна Цанкова, етнолог и Виолета Янева от ЕМО „Етър”, който е партньор на наддумването.

„Та – заповядайте на 21 май от 9 часа на 17-та Национална среща-наддумване „Благолаж”! Ще бъде предложена най-здравословната храна, която разсмива, удължава живота и ни прави по-близки и човечни.“

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Дом на хумора и сатирата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица