Свържи се с нас

Култура

Хуморът като храна и състезание

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

Националната среща – наддумване, която ще се проведе тази година на 21 май за седемнадесети път, си има своя история и предистория.

Преди 40 години, на 28 май 1977, в Дома се събират „представители на живия народен хумор” или „остродумци”, както съобщават тогава медиите. Те са от Трънско, Видинско, Родопите и Ямбол. Събитието е заснето от Българската национална телевизия.

През 1982 г. отново се събират и мерят сили разказвачи от Габровски, Смолянски, Велико-Търновски, Пернишки, Софийски окръг, а водещи са писателката Катя Воденичарова от редакция „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио и журналистката Румяна Цинцарска. Срещи на разказвачи на хумор се провеждат и в габровските села Гостилица, Лесичарка, Костенковци.

През 1983 – в севлиевското село Кръвеник, през 1984 срещата под мотото „От дума на дума – към закачка и глума” е в Дома. В края на годината самите музейни работници си правят свое наддумване – защото в Дома работят невероятни разказвачи не само на вицове, на 1 април 1985 отново в Дома е организиран вицмаратон с габровско участие и с участието на Клубовете на хумориста от страната.
Първата Национална среща-наддумване „Благолаж” е на 20 май 1985.

снимка: Дом на хумора и сатирата

За която и проява от споменатите да става дума, все ще кажем, че е плод на интереса към габровския хумор и провокация за неговото издирване, събиране и проучване.

Ако върнем лентата в края на миналия век, трябва да си припомним кметския „Благолаж”. Тогава срещата премина под мотото „Да изпратим ХХ век с усмивка! Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”

Първата от новото хилядолетие среща, която бе с младежка насоченост (2001), призоваваше „Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”.

Мотото „Хуморът гради приятелства, а не граници!” събра участници от арменския етнос (2003).
След това наддумването бе посветено на ловците и риболовците (2005).

През 2007 погледнахме към дома и рода: темата бе „Дом-семейство-род-Родина”. Както всяко наддумване, и това бе отворено за участници – наши сънародници, живеещи в чужбина. Тогава се запознахме с Клуба на българските жени и българските семейства в Хамбург, Германия, и неуморната му председателка и вдъхновителка д-р Емилия Иванова-Юкер.

През 2009 се надсмивахме над пороците. През 2011 възкликнахме „Смехът е здраве!”.
Петнадесетата национална среща (2013) зададе две теми за разказваческата надпревара: „За късмета – хумористично!” и „За цигарите и алкохола – сатирично!”. И този път партньор на изявата бе Министерството на здравеопазването.

И Шестнадесетата (2015) постави на наддумвачите две теми: „Трудът е песен!” и „Здравето е най-голямото богатство!” Партньор бе ЕМО „Етър”, който се включи със специална награда за семейно участие.

Тази година темата е само една: „Апетитът идва с яденето”. Може да разглеждаме апетита и в преносен смисъл, стига да намерим верния тон. В избора си не сме се подвели по всевъзможните конкурси и шоупрограми, в които неистово се готви (и здраво се хапва и пийва!), не копираме маниерите на многото „Мастър-шеф”, ръководили сме се единствено от чувството за хумор на габровеца, дето умее от нищо да приготви нещо, брои зърната на ориза, не слага цяло яйце в супата дори на празник и т.н. Какви габровци ще сме, ако не следваме (и доизобретяваме, доусъвършенстваме, превръщаме в план за действие!) наученото за габровската сметка!

Очакваме да чуем 31 деца и учащи от София, Севлиево и Габрово, като всеки трети участва с някого от семейството си.

Ще дойдат и врели и кипели в разказваческото изкуство участници от Враца, Попово, Омуртаг, с. Мрамор, с. Дамяново, с. Драшкова поляна, Априлци, Смолян, Русе, Габрово.

Без тоги (защото не са съдии)! ще бъде журито на наддумването, с председател доц.д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН), гл.ас. Татяна Цанкова, етнолог и Виолета Янева от ЕМО „Етър”, който е партньор на наддумването.

„Та – заповядайте на 21 май от 9 часа на 17-та Национална среща-наддумване „Благолаж”! Ще бъде предложена най-здравословната храна, която разсмива, удължава живота и ни прави по-близки и човечни.“

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Дом на хумора и сатирата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица