Свържи се с нас

Култура

Хуморът като храна и състезание

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

Националната среща – наддумване, която ще се проведе тази година на 21 май за седемнадесети път, си има своя история и предистория.

Преди 40 години, на 28 май 1977, в Дома се събират „представители на живия народен хумор” или „остродумци”, както съобщават тогава медиите. Те са от Трънско, Видинско, Родопите и Ямбол. Събитието е заснето от Българската национална телевизия.

През 1982 г. отново се събират и мерят сили разказвачи от Габровски, Смолянски, Велико-Търновски, Пернишки, Софийски окръг, а водещи са писателката Катя Воденичарова от редакция „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио и журналистката Румяна Цинцарска. Срещи на разказвачи на хумор се провеждат и в габровските села Гостилица, Лесичарка, Костенковци.

През 1983 – в севлиевското село Кръвеник, през 1984 срещата под мотото „От дума на дума – към закачка и глума” е в Дома. В края на годината самите музейни работници си правят свое наддумване – защото в Дома работят невероятни разказвачи не само на вицове, на 1 април 1985 отново в Дома е организиран вицмаратон с габровско участие и с участието на Клубовете на хумориста от страната.
Първата Национална среща-наддумване „Благолаж” е на 20 май 1985.

снимка: Дом на хумора и сатирата

За която и проява от споменатите да става дума, все ще кажем, че е плод на интереса към габровския хумор и провокация за неговото издирване, събиране и проучване.

Ако върнем лентата в края на миналия век, трябва да си припомним кметския „Благолаж”. Тогава срещата премина под мотото „Да изпратим ХХ век с усмивка! Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”

Първата от новото хилядолетие среща, която бе с младежка насоченост (2001), призоваваше „Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”.

Мотото „Хуморът гради приятелства, а не граници!” събра участници от арменския етнос (2003).
След това наддумването бе посветено на ловците и риболовците (2005).

През 2007 погледнахме към дома и рода: темата бе „Дом-семейство-род-Родина”. Както всяко наддумване, и това бе отворено за участници – наши сънародници, живеещи в чужбина. Тогава се запознахме с Клуба на българските жени и българските семейства в Хамбург, Германия, и неуморната му председателка и вдъхновителка д-р Емилия Иванова-Юкер.

През 2009 се надсмивахме над пороците. През 2011 възкликнахме „Смехът е здраве!”.
Петнадесетата национална среща (2013) зададе две теми за разказваческата надпревара: „За късмета – хумористично!” и „За цигарите и алкохола – сатирично!”. И този път партньор на изявата бе Министерството на здравеопазването.

И Шестнадесетата (2015) постави на наддумвачите две теми: „Трудът е песен!” и „Здравето е най-голямото богатство!” Партньор бе ЕМО „Етър”, който се включи със специална награда за семейно участие.

Тази година темата е само една: „Апетитът идва с яденето”. Може да разглеждаме апетита и в преносен смисъл, стига да намерим верния тон. В избора си не сме се подвели по всевъзможните конкурси и шоупрограми, в които неистово се готви (и здраво се хапва и пийва!), не копираме маниерите на многото „Мастър-шеф”, ръководили сме се единствено от чувството за хумор на габровеца, дето умее от нищо да приготви нещо, брои зърната на ориза, не слага цяло яйце в супата дори на празник и т.н. Какви габровци ще сме, ако не следваме (и доизобретяваме, доусъвършенстваме, превръщаме в план за действие!) наученото за габровската сметка!

Очакваме да чуем 31 деца и учащи от София, Севлиево и Габрово, като всеки трети участва с някого от семейството си.

Ще дойдат и врели и кипели в разказваческото изкуство участници от Враца, Попово, Омуртаг, с. Мрамор, с. Дамяново, с. Драшкова поляна, Априлци, Смолян, Русе, Габрово.

Без тоги (защото не са съдии)! ще бъде журито на наддумването, с председател доц.д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН), гл.ас. Татяна Цанкова, етнолог и Виолета Янева от ЕМО „Етър”, който е партньор на наддумването.

„Та – заповядайте на 21 май от 9 часа на 17-та Национална среща-наддумване „Благолаж”! Ще бъде предложена най-здравословната храна, която разсмива, удължава живота и ни прави по-близки и човечни.“

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Дом на хумора и сатирата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица