Свържи се с нас

Култура

Хуморът като храна и състезание

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

Националната среща – наддумване, която ще се проведе тази година на 21 май за седемнадесети път, си има своя история и предистория.

Преди 40 години, на 28 май 1977, в Дома се събират „представители на живия народен хумор” или „остродумци”, както съобщават тогава медиите. Те са от Трънско, Видинско, Родопите и Ямбол. Събитието е заснето от Българската национална телевизия.

През 1982 г. отново се събират и мерят сили разказвачи от Габровски, Смолянски, Велико-Търновски, Пернишки, Софийски окръг, а водещи са писателката Катя Воденичарова от редакция „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио и журналистката Румяна Цинцарска. Срещи на разказвачи на хумор се провеждат и в габровските села Гостилица, Лесичарка, Костенковци.

През 1983 – в севлиевското село Кръвеник, през 1984 срещата под мотото „От дума на дума – към закачка и глума” е в Дома. В края на годината самите музейни работници си правят свое наддумване – защото в Дома работят невероятни разказвачи не само на вицове, на 1 април 1985 отново в Дома е организиран вицмаратон с габровско участие и с участието на Клубовете на хумориста от страната.
Първата Национална среща-наддумване „Благолаж” е на 20 май 1985.

снимка: Дом на хумора и сатирата

За която и проява от споменатите да става дума, все ще кажем, че е плод на интереса към габровския хумор и провокация за неговото издирване, събиране и проучване.

Ако върнем лентата в края на миналия век, трябва да си припомним кметския „Благолаж”. Тогава срещата премина под мотото „Да изпратим ХХ век с усмивка! Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”

Първата от новото хилядолетие среща, която бе с младежка насоченост (2001), призоваваше „Да посрещнем новото хилядолетие с усмивка!”.

Мотото „Хуморът гради приятелства, а не граници!” събра участници от арменския етнос (2003).
След това наддумването бе посветено на ловците и риболовците (2005).

През 2007 погледнахме към дома и рода: темата бе „Дом-семейство-род-Родина”. Както всяко наддумване, и това бе отворено за участници – наши сънародници, живеещи в чужбина. Тогава се запознахме с Клуба на българските жени и българските семейства в Хамбург, Германия, и неуморната му председателка и вдъхновителка д-р Емилия Иванова-Юкер.

През 2009 се надсмивахме над пороците. През 2011 възкликнахме „Смехът е здраве!”.
Петнадесетата национална среща (2013) зададе две теми за разказваческата надпревара: „За късмета – хумористично!” и „За цигарите и алкохола – сатирично!”. И този път партньор на изявата бе Министерството на здравеопазването.

И Шестнадесетата (2015) постави на наддумвачите две теми: „Трудът е песен!” и „Здравето е най-голямото богатство!” Партньор бе ЕМО „Етър”, който се включи със специална награда за семейно участие.

Тази година темата е само една: „Апетитът идва с яденето”. Може да разглеждаме апетита и в преносен смисъл, стига да намерим верния тон. В избора си не сме се подвели по всевъзможните конкурси и шоупрограми, в които неистово се готви (и здраво се хапва и пийва!), не копираме маниерите на многото „Мастър-шеф”, ръководили сме се единствено от чувството за хумор на габровеца, дето умее от нищо да приготви нещо, брои зърната на ориза, не слага цяло яйце в супата дори на празник и т.н. Какви габровци ще сме, ако не следваме (и доизобретяваме, доусъвършенстваме, превръщаме в план за действие!) наученото за габровската сметка!

Очакваме да чуем 31 деца и учащи от София, Севлиево и Габрово, като всеки трети участва с някого от семейството си.

Ще дойдат и врели и кипели в разказваческото изкуство участници от Враца, Попово, Омуртаг, с. Мрамор, с. Дамяново, с. Драшкова поляна, Априлци, Смолян, Русе, Габрово.

Без тоги (защото не са съдии)! ще бъде журито на наддумването, с председател доц.д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН), гл.ас. Татяна Цанкова, етнолог и Виолета Янева от ЕМО „Етър”, който е партньор на наддумването.

„Та – заповядайте на 21 май от 9 часа на 17-та Национална среща-наддумване „Благолаж”! Ще бъде предложена най-здравословната храна, която разсмива, удължава живота и ни прави по-близки и човечни.“

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Дом на хумора и сатирата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица