Свържи се с нас

Култура

Българският народ знаел 18 начина за връщане на девствеността

Еротичното в историята, представено в сборник

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

„Когато човек е в неформален кръг, еротичните неща извират от него. Когато трябва да ги изрази в научно съчинение, историята на българската етнография показва, че има много стъписване.”

Това припомни главен асистент Татяна Цанкова, дългогодишен директор на музея „Дом на хумора и сатирата”. Тя и доц. д-р Ангел Гоев, директор на ЕМО „Етър” до 2014 година, представиха сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята”. Тази конференция стана традиционна за българските научни среди и се реализира от ЕМО „Етър”. Пред публиката Гоев разкри интересни факти, свързани с гегата, като символ на мъжество и дупката на геврека – символ на женското начало, който се нанизва на него.

снимка: ЕМО „Етър“

Богатият език на Татяна Цанкова, която участва във всички конференции „Еротичното в историята”, дава възможност чисто научните изследвания да се превърнат в интересен за широката публика разказ.

При представянето на сборника Татяна Цанкова припомни, че още през 1889 година Иван Шишманов пише в „Предмет и задачи на нашата етнография”, че един събирач на еротични истории трябва да ги представи по най-добрия начин и без всякакви задръжки.

„Найден Шейтанов прави през 30-те години ХХ век едно изследване за сексуалната философия на българина. Говори за псувни и еротични клетви. Шейтанов определя една линия, която минава от Санкт Петербург до албанското крайбрежие. От нея на изток псуват „на майка”, от нея на запад не могат да разберат защо се прави това. Още тогава Шейтанов казва нещо, което днес свободно се говори – че псувнята не е просто клетва, а вербално оплождане. Трябваше да минат много години, за да се стигне до отпушване на обществото и до появата на научни трудове върху еротичното в различните му аспекти”, каза Цанкова пред участниците в представянето на сборника.

Тя отчете ролята на конференциите в ЕМО „Етър”, свързани с еротичното, които дават възможност за изява на научните работници и представяне на техните изследвания в сферата на еротиката.

снимка: ЕМО „Етър“

„Аз се зарадвах на тази тема и за първата конференция направих едно изследване на еротичната фолклорна песен. Имах за цел да установя съвременното положение. Публикувах песните, които в нашето съвремие се пеят от интелигенцията, ако нейни представители са в затворен кръг, при почерпка, когато задръжките падат.

След това проследих кои са еротичните пословиците и поговорките, които ние наследяваме в семейството. Много често псувнята е скрит отдушник, което се признава и от психолозите.”

Татяна Цанкова припомни, че в изследванията си за еротичното във фолклора се е задълбочила и върху българската сватба, една популярна тема, в която винаги има какво да се открие.

„Когато бях в село Гостилица, за да събирам фолклорни материали, ми разказаха за „заложника” – пародията на кума. Както и за гайдаря, един от най-важните хора на сватбата. В миналото, както се знае, е трябвало булката да е девствена. По мелодията на гайдаря се разбирало дали това изискване е спазено или не. В Гостилица на една сватба, вместо да излъже, гайдарят решил да кара по „правата линия”, да бъде честен. Последвал ритуал с пробитата чаша. Но най-интересна е реакцията на свекървата, която смутолевила: „Ееее, то и аз едно време не бях съвсем в ред, ама то пък нашата булка…бая не е в ред”. Като че ли може да има градация в това отношение. На друг гайдар, на сватба в село Белица, му казали да свири на „блага ракия” (че булката е девствена). А той отвърнал: „Божееее, на кое да вярвам? На туй, което ми казват или на ручилото си?”.

Татяна Цанкова припомни с усмивка, че ручилото на гайдата също има връзка с еротиката и е фалически символ.

Ангел Гоев не се стърпя да допълни Татяна Цанкова за традицията, свързана с девствената булка. Той потвърди важната роля на гайдаря по време на българската сватба.

„В моите теренни проучвания съм издирил 18 начина за имитация на девственост. Има различни мелодии, с които се оповестява какво е положението. Репликите, които казват музикантите са паметни. Например: „Аз на гъдулката си ли да вярвам, на туй дето ми казват да свиря ли…?”

Половото общуване в миналото е било на ниво, но е трябвало да бъде социализирано. Тоест, булката в крайна сметка да бъде девствена.

снимка: ЕМО „Етър“

Ето един начин:

Взема се мехура на един шаран. Коли се кокошка и с глогов трън се пробива мехура. Със сламка се изсмуква кръв от кокошката и се вкарва в мехура, а дупчицата се затваря с малко восък. Мехурът се поставя в подходящото място, за да може в крайна сметка като се свърши работата булката да се окаже девствена.”

И днес все още се намират отделни хора, обществени среди или институции, които смятат, че да се говори за секс е грях. Участниците в представянето на сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята” не се притесняват от думите и действията си, защото получиха индулгенция.

снимка: ЕМО „Етър“

Даде я Венета Козарева, представител на емблематична за Габрово институция – музей „Дом на хумора и сатирата”.

Индулгенцията бе поверена лично на доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър, която ще даде възможност за свободен достъп до документа.

Самата Венета Козарева даде добър пример за опазване на габровските традиции. На 1 април, рожден ден на „Дома на хумора и сатирата”, екип на ЕМО „Етър” пристигна, бягайки след такси, за да спести пари. Козарева показа, че има още по-голяма спестовност. Тя пристигна в „Етър”а, ползвайки чужд транспорт. Така се съхранява енергията, пестят се пари и се запазват традициите.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Нови отличия за изпълнители от ДФА „Габровче“

Published

on

Поредни отличия донесоха децата от ДФА „Габровче“, този път от Националния фолклорен конкурс “От извора на Севера”.

Организатори на събитието са Община Пордим и СНЦ “От извора на Севера”, под патронажа на кмета Детелин Василев. В горещите юнски дни, в надпревара с близо 1500 участника в двата конкурсни дни, певиците и танцьорите на ансамбъла бяха отличени с общо 10 награди.

Танцьорите от 3 възрастова група при ДФА „Габровче“ грабнаха заслужено първо място в своята категория.

Вокалния квартет при ансамбъла също е оценен от журито с първа награда. Тамбуристът Виктор Спасов – втора наград, Трета награда има и изпълнителят в първа възрастова група на кавал Филип Църов.

Вокална група “Габровските славеи”, с ръководител Румелия Алексиева, получиха първа награда, а Деница Проданова за индивидуалното си изпълнение – трета награда.

Още една първа награда е присъдена – този път за ВГ „Габровски славеи“ при ДФА „Габровче“.

Малките певици, с ръководител Боряна Христова, имат 4 награди – 2 първи за Борислава Димитрова и Дима Йонкова, 1 втора за Рада Даскалова и една поощрителна награда .

Националният фолклорен конкурс “От извора на Севера” е събитие, което събира изпълнители на български народни песни и танци. В рамките на конкурса се представят камерни танци, танцови състави и ансамбли. Този мащабен фолклорен форум има за цел развитие и популяризиране на музикалния и танцов фолклор от Средна Северна България, както и подпомагане на младите фолклорни таланти. В сборника “От извора на Севера” са нотирани над 50 автентични народни песни от Средна Северна България, създадени от младата народна певица Полина Порумова и народния певец Християн Ангелов от Пордим. Фолклорният конкурс е посветен на големия български композитор и диригент Маестро Иван Вълев.

*Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово.

Зареди още

Култура

НМО – Габрово домакинства национална научна конференция

Published

on

На 14 и 15 юни, в Националния музей на образованието в Габрово се проведе Национална научна конференция „Музеите и българското образование – традиции и модерност“. Форумът беше открит от директора на НМО Любка Тинчева.

Инициативата е част от програмата по повод половинвековния юбилей на Национален музей на образованието и 235 години от рождението на благодетеля на новобългарското образование – създателя на Габровското училище Васил Априлов.

Директорът на НМО открива конференцията

Всички събития в програмата на честването преминават под патронажа на Министерството на образованието и науката. Темата за „Музеите и българското образование – традиции и модерност“ привлече близо 40 представители на академичната общност от УниБИТ, СУ „Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, музейни специалисти и педагози от цялата страна.

Работата на форума протече под научното ръководство на проф. дин Вера Бонева в три тематични направления: „Представяне на културно- историческото наследство – традиции, иновации, съвременни тенденции и музейни практики“; „Васил Априлов – дарител и основоположник на модерното българско училище. Приносът му за българското образование, история, нумизматика, етнография, фолклористика“; „Просветни дейци през Възраждането и ролята им за развитието на българското образование“.

Научният ръководител на конференцията проф. дин Вера Бонева и
директорът на НМО

С финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката изнесените от участниците доклади ще бъдат издадени в сборник. Официални гости на конференцията бяха заместник-областният управител на област Габрово Даниела Маринова, заместник-кметът на община Габрово Невена Минева, началникът на Регионалното управление на образованието – Юлия Влаева, председателят на Синдиката на българските учители – Габрово Ренета Колева.

Поздравителни адреси по повод 50-годишнината на музея бяха получени от: министъра на културата Найден Тодоров, областния управител на област Габрово Мария Башева, Регионално управление на образованието – Габрово, председателя на СБУ Янка Такева, СБУ – Габрово, Регионалния съвет на КНСБ – Габрово, Съюза на учените в България, РБ „Априлов–Палаузов“, ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово.

Участници в конференцията

Исторически музей – Панагюрище, Регионален исторически музей – Ловеч, Регионален етнографски музей на открито „Етър“. Националният музей на образованието бе удостоен с почетен плакет на Областен управител на област Габрово и с почетната статуетка „Победа“ на Синдиката на българските учители.

Зареди още

Култура

Музей „Етър“ и Музеят на Шаоксинг подписаха договор за сътрудничество

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ и Музеят на китайския град Шаоксинг подписаха договор за сътрудничество. Това стана по време на Петата международна конференция с участието на градове, които са побратимени с Шаоксинг. Българската делегация е включвала представители на Община Габрово и културни институции, между които директорът на музей „Етър“ проф. Светла Димитрова.

В Китай определено има интерес към българската история и култура. По време на конференцията, в рамките на два практически модула, Елена Минковска е направила демонстрация за изработване на бижута и аксесоари от гайтан, изплетен в гайтанджийската одая в музей „Етър“. В работилниците са се включили и жени, и мъже, като всеки е имал възможност да създаде свое изделие, което да отнесе със себе си.

Музеят на Шаоксинг е общоисторически с много добър баланс при представяне на отделните експонати. Експозициите му са дело на различни специалисти, наети специално за целта – куратори, художници, дизайнери и др. Там се съхранява и показва на публиката арбалет на две хиляди години. Сувенирният магазин е малък и в него се влиза без багаж. Екипът на музей „Етър“ има намерение да отправи официална покана към зам.-директора на Музея на Шаоксинг за участие в церемонията по раздаване на наградите „Жива“, която ще се проведе в Габрово между 25 и 29 септември.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица