Свържи се с нас

Култура

Българският народ знаел 18 начина за връщане на девствеността

Еротичното в историята, представено в сборник

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

„Когато човек е в неформален кръг, еротичните неща извират от него. Когато трябва да ги изрази в научно съчинение, историята на българската етнография показва, че има много стъписване.”

Това припомни главен асистент Татяна Цанкова, дългогодишен директор на музея „Дом на хумора и сатирата”. Тя и доц. д-р Ангел Гоев, директор на ЕМО „Етър” до 2014 година, представиха сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята”. Тази конференция стана традиционна за българските научни среди и се реализира от ЕМО „Етър”. Пред публиката Гоев разкри интересни факти, свързани с гегата, като символ на мъжество и дупката на геврека – символ на женското начало, който се нанизва на него.

снимка: ЕМО „Етър“

Богатият език на Татяна Цанкова, която участва във всички конференции „Еротичното в историята”, дава възможност чисто научните изследвания да се превърнат в интересен за широката публика разказ.

При представянето на сборника Татяна Цанкова припомни, че още през 1889 година Иван Шишманов пише в „Предмет и задачи на нашата етнография”, че един събирач на еротични истории трябва да ги представи по най-добрия начин и без всякакви задръжки.

„Найден Шейтанов прави през 30-те години ХХ век едно изследване за сексуалната философия на българина. Говори за псувни и еротични клетви. Шейтанов определя една линия, която минава от Санкт Петербург до албанското крайбрежие. От нея на изток псуват „на майка”, от нея на запад не могат да разберат защо се прави това. Още тогава Шейтанов казва нещо, което днес свободно се говори – че псувнята не е просто клетва, а вербално оплождане. Трябваше да минат много години, за да се стигне до отпушване на обществото и до появата на научни трудове върху еротичното в различните му аспекти”, каза Цанкова пред участниците в представянето на сборника.

Тя отчете ролята на конференциите в ЕМО „Етър”, свързани с еротичното, които дават възможност за изява на научните работници и представяне на техните изследвания в сферата на еротиката.

снимка: ЕМО „Етър“

„Аз се зарадвах на тази тема и за първата конференция направих едно изследване на еротичната фолклорна песен. Имах за цел да установя съвременното положение. Публикувах песните, които в нашето съвремие се пеят от интелигенцията, ако нейни представители са в затворен кръг, при почерпка, когато задръжките падат.

След това проследих кои са еротичните пословиците и поговорките, които ние наследяваме в семейството. Много често псувнята е скрит отдушник, което се признава и от психолозите.”

Татяна Цанкова припомни, че в изследванията си за еротичното във фолклора се е задълбочила и върху българската сватба, една популярна тема, в която винаги има какво да се открие.

„Когато бях в село Гостилица, за да събирам фолклорни материали, ми разказаха за „заложника” – пародията на кума. Както и за гайдаря, един от най-важните хора на сватбата. В миналото, както се знае, е трябвало булката да е девствена. По мелодията на гайдаря се разбирало дали това изискване е спазено или не. В Гостилица на една сватба, вместо да излъже, гайдарят решил да кара по „правата линия”, да бъде честен. Последвал ритуал с пробитата чаша. Но най-интересна е реакцията на свекървата, която смутолевила: „Ееее, то и аз едно време не бях съвсем в ред, ама то пък нашата булка…бая не е в ред”. Като че ли може да има градация в това отношение. На друг гайдар, на сватба в село Белица, му казали да свири на „блага ракия” (че булката е девствена). А той отвърнал: „Божееее, на кое да вярвам? На туй, което ми казват или на ручилото си?”.

Татяна Цанкова припомни с усмивка, че ручилото на гайдата също има връзка с еротиката и е фалически символ.

Ангел Гоев не се стърпя да допълни Татяна Цанкова за традицията, свързана с девствената булка. Той потвърди важната роля на гайдаря по време на българската сватба.

„В моите теренни проучвания съм издирил 18 начина за имитация на девственост. Има различни мелодии, с които се оповестява какво е положението. Репликите, които казват музикантите са паметни. Например: „Аз на гъдулката си ли да вярвам, на туй дето ми казват да свиря ли…?”

Половото общуване в миналото е било на ниво, но е трябвало да бъде социализирано. Тоест, булката в крайна сметка да бъде девствена.

снимка: ЕМО „Етър“

Ето един начин:

Взема се мехура на един шаран. Коли се кокошка и с глогов трън се пробива мехура. Със сламка се изсмуква кръв от кокошката и се вкарва в мехура, а дупчицата се затваря с малко восък. Мехурът се поставя в подходящото място, за да може в крайна сметка като се свърши работата булката да се окаже девствена.”

И днес все още се намират отделни хора, обществени среди или институции, които смятат, че да се говори за секс е грях. Участниците в представянето на сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята” не се притесняват от думите и действията си, защото получиха индулгенция.

снимка: ЕМО „Етър“

Даде я Венета Козарева, представител на емблематична за Габрово институция – музей „Дом на хумора и сатирата”.

Индулгенцията бе поверена лично на доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър, която ще даде възможност за свободен достъп до документа.

Самата Венета Козарева даде добър пример за опазване на габровските традиции. На 1 април, рожден ден на „Дома на хумора и сатирата”, екип на ЕМО „Етър” пристигна, бягайки след такси, за да спести пари. Козарева показа, че има още по-голяма спестовност. Тя пристигна в „Етър”а, ползвайки чужд транспорт. Така се съхранява енергията, пестят се пари и се запазват традициите.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор

Published

on

Младият певец Никълъс Александър Мак Доналд от музикалната школа “Wild Sound” към читалище “Будителите 2017” – Габрово, с вокален педагог Зора Колева, завоюва първо място и спечели купа на XIII Международен фестивал на изкуствата “Морско конче”, провел се в Обзор.

С впечатляващо сценично присъствие и блестящо вокално изпълнение на песните „Болката от ляво“ на Васил Найденов и „I’m Still Standing“ на Елтън Джон, Никълъс впечатли международното жури и публиката.

Фестивалът събра над 200 участници – вокални и танцови изпълнители от България, Грузия, Естония и Украйна. Компетентното жури бе с председател Румяна Иванова и членове Мила Пендичева, Красимир Янкулов и Александър Ромалийски от Украйна.

Зареди още

Култура

Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново

Published

on

Тази събота, 5 юли, от 11.00 часа, в храма „Свети Никола“ в Дряново ще се състои тържествен концерт на мъжкия хор към храм „Успение на Пресвета Богородица” – Габрово и мъжкия хор към храм „Св. Троица” – Габрово.

Събитието се осъществява със съдействието на Архиерейско наместничество – Дряново и е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор – строител, които се организират от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерство на културата.

Преди концерта, от 09.00 часа, в църквата ще бъде отслужена Света литургия. Не е случайно, че музикалното събитие ще се състои именно в храма „Св. Никола“ – едно от най-значимите архитектурни постижения на възрожденския майстор Колю Фичето.

Построен през 1851 г., храмът е сред трите запазени негови обекта в родния му град. Именно тук той проявява своя собствен архитектурен почерк и създава един от шедьоврите си.

Обявен за паметник на културата от национално значение, храмът „Св. Никола“ е и една от най-посещаваните забележителности на територията на община Дряново.

Зареди още

Култура

Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО

Published

on

XVII Годишна конференция на творческите градове към ЮНЕСКО се проведе във френския град Сент Гратиен на 23 и 24 юни 2025 година. Габрово е част от тази организация, благодарение на съхраненото в музей „Етър“ културно наследство. Зам-кметът по културата Невена Минева, Велимира Христова, главен експерт в Община Габрово и Тихомир Църов от екипа на музей „Етър“ участваха в световния форум.

Невена Минева се включи в панела на местните власти и представи визията на Габрово за култура и устойчиво развитие. „Габрово, определен за Творчески град на занаятите и народното изкуство през 2017 година, възприема културата като стратегически фактор за устойчиво градско развитие. Нашата ангажираност е в пълно съответствие с Манифеста от Брага, който призовава културата да бъде самостоятелна цел в глобалната програма за развитие след 2030 година. Активно интегрираме културни политики на местно и международно ниво, насърчавайки творчество, приобщаване и устойчивост“, заяви зам.-кметът на Община Габрово по време на своята презентация.

Невена Минева сподели конкретни действия и политики в областта на културата, провеждани от местната власт в Габрово. Има ясен стремеж към подобряване на културната инфраструктура – инвестиции в креативни хъбове, музеи и обществени пространства, които стимулират артистичното изразяване. Реализират се програми за участие на общността – инициативи, които насърчават културното включване и гарантират достъп за всички граждани. Обособяват се зелени културни пространства, които са устойчива градска среда, интегрираща културата с екологичното мислене.

Що се отнася до международното сътрудничество и прилагането на Манифеста от Брага, по думите на Невена Минева, Габрово активно участва в мрежата творчески градове на ЮНЕСКО, като си сътрудничи с други творчески градове от цял свят, обменя добри практики и работи по съвместни проекти. Оказва се подкрепа за културните права, дигиталните иновации и културните политики с екологична съзнателност.

Зам.-кметът на Община Габрово смята, че се засилват партньорствата с европейски градове в подкрепа на културната дипломация. Пред участниците в международния форум Невена Минева обяви, че Габрово официално издига кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2032 година.

„Тази инициатива носи значителни социални, културни и икономически ползи. Тя насърчава градското обновление, подобрява образа на града, повишава международната му видимост и подкрепя туризма. Но тя също така има и важен социален ефект, чрез програми за достъпност и междукултурен диалог. Кандидатурата ни предлага възможност да подчертаем уникалната идентичност на Габрово, да засилим културния сектор и да осигурим дългосрочно положително въздействие.“

Невена Минева цитира думи на кмета на Габрово Таня Христова, че кандидатурата не е просто събитие, а дългосрочна стратегия с трансформиращ ефект.

Тихомир Църов, журналист и ПР на музей „Етър“, представи Международния панаир на традиционните занаяти, който през 2025 година се провежда за 19 път. Акцент в презентацията бяха майсторите, които се очаква да пристигнат от Креативните градове от мрежата на ЮНЕСКО.

Между 6 и 8 септември в „Етър“ се очакват над 50 занаятчии от три континента. Тихомир Църов припомни, че през 2017 и 2018 година в Международния панаир взема участие проф. Лейла Адам от Судан, която представи местни техники за създаване на съдове от глина. В следващите издания се представят занаятчии от Южна Африка, Бразилия, Египет и Китай.

Интересът към презентация бе видим, като бе заявено желание за създаване на нови и затвърждаване на вече съществуващи контакти и обмяна на занаятчии по време на форуми в различни части на света – Малайзия, Южна Африка, Нигер, Италия и др. По време на Годишната среща бе отделено специално внимание на внедряването на Изкуствен интелект в създаването на културен продукт.

По време на последното пленарно заседание бе обявено, че мароканския град Есауира ще бъде домакин на годишната среща на Мрежата през 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица