

Култура
Българският народ знаел 18 начина за връщане на девствеността
Еротичното в историята, представено в сборник

снимка: ЕМО „Етър“
„Когато човек е в неформален кръг, еротичните неща извират от него. Когато трябва да ги изрази в научно съчинение, историята на българската етнография показва, че има много стъписване.”
Това припомни главен асистент Татяна Цанкова, дългогодишен директор на музея „Дом на хумора и сатирата”. Тя и доц. д-р Ангел Гоев, директор на ЕМО „Етър” до 2014 година, представиха сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята”. Тази конференция стана традиционна за българските научни среди и се реализира от ЕМО „Етър”. Пред публиката Гоев разкри интересни факти, свързани с гегата, като символ на мъжество и дупката на геврека – символ на женското начало, който се нанизва на него.

снимка: ЕМО „Етър“
Богатият език на Татяна Цанкова, която участва във всички конференции „Еротичното в историята”, дава възможност чисто научните изследвания да се превърнат в интересен за широката публика разказ.
При представянето на сборника Татяна Цанкова припомни, че още през 1889 година Иван Шишманов пише в „Предмет и задачи на нашата етнография”, че един събирач на еротични истории трябва да ги представи по най-добрия начин и без всякакви задръжки.
„Найден Шейтанов прави през 30-те години ХХ век едно изследване за сексуалната философия на българина. Говори за псувни и еротични клетви. Шейтанов определя една линия, която минава от Санкт Петербург до албанското крайбрежие. От нея на изток псуват „на майка”, от нея на запад не могат да разберат защо се прави това. Още тогава Шейтанов казва нещо, което днес свободно се говори – че псувнята не е просто клетва, а вербално оплождане. Трябваше да минат много години, за да се стигне до отпушване на обществото и до появата на научни трудове върху еротичното в различните му аспекти”, каза Цанкова пред участниците в представянето на сборника.
Тя отчете ролята на конференциите в ЕМО „Етър”, свързани с еротичното, които дават възможност за изява на научните работници и представяне на техните изследвания в сферата на еротиката.

снимка: ЕМО „Етър“
„Аз се зарадвах на тази тема и за първата конференция направих едно изследване на еротичната фолклорна песен. Имах за цел да установя съвременното положение. Публикувах песните, които в нашето съвремие се пеят от интелигенцията, ако нейни представители са в затворен кръг, при почерпка, когато задръжките падат.
След това проследих кои са еротичните пословиците и поговорките, които ние наследяваме в семейството. Много често псувнята е скрит отдушник, което се признава и от психолозите.”
Татяна Цанкова припомни, че в изследванията си за еротичното във фолклора се е задълбочила и върху българската сватба, една популярна тема, в която винаги има какво да се открие.
„Когато бях в село Гостилица, за да събирам фолклорни материали, ми разказаха за „заложника” – пародията на кума. Както и за гайдаря, един от най-важните хора на сватбата. В миналото, както се знае, е трябвало булката да е девствена. По мелодията на гайдаря се разбирало дали това изискване е спазено или не. В Гостилица на една сватба, вместо да излъже, гайдарят решил да кара по „правата линия”, да бъде честен. Последвал ритуал с пробитата чаша. Но най-интересна е реакцията на свекървата, която смутолевила: „Ееее, то и аз едно време не бях съвсем в ред, ама то пък нашата булка…бая не е в ред”. Като че ли може да има градация в това отношение. На друг гайдар, на сватба в село Белица, му казали да свири на „блага ракия” (че булката е девствена). А той отвърнал: „Божееее, на кое да вярвам? На туй, което ми казват или на ручилото си?”.
Татяна Цанкова припомни с усмивка, че ручилото на гайдата също има връзка с еротиката и е фалически символ.
Ангел Гоев не се стърпя да допълни Татяна Цанкова за традицията, свързана с девствената булка. Той потвърди важната роля на гайдаря по време на българската сватба.
„В моите теренни проучвания съм издирил 18 начина за имитация на девственост. Има различни мелодии, с които се оповестява какво е положението. Репликите, които казват музикантите са паметни. Например: „Аз на гъдулката си ли да вярвам, на туй дето ми казват да свиря ли…?”
Половото общуване в миналото е било на ниво, но е трябвало да бъде социализирано. Тоест, булката в крайна сметка да бъде девствена.

снимка: ЕМО „Етър“
Ето един начин:
Взема се мехура на един шаран. Коли се кокошка и с глогов трън се пробива мехура. Със сламка се изсмуква кръв от кокошката и се вкарва в мехура, а дупчицата се затваря с малко восък. Мехурът се поставя в подходящото място, за да може в крайна сметка като се свърши работата булката да се окаже девствена.”
И днес все още се намират отделни хора, обществени среди или институции, които смятат, че да се говори за секс е грях. Участниците в представянето на сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята” не се притесняват от думите и действията си, защото получиха индулгенция.

снимка: ЕМО „Етър“
Даде я Венета Козарева, представител на емблематична за Габрово институция – музей „Дом на хумора и сатирата”.
Индулгенцията бе поверена лично на доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър, която ще даде възможност за свободен достъп до документа.
Самата Венета Козарева даде добър пример за опазване на габровските традиции. На 1 април, рожден ден на „Дома на хумора и сатирата”, екип на ЕМО „Етър” пристигна, бягайки след такси, за да спести пари. Козарева показа, че има още по-голяма спестовност. Тя пристигна в „Етър”а, ползвайки чужд транспорт. Така се съхранява енергията, пестят се пари и се запазват традициите.

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Новинипреди 6 дни
Започва подготовката за благоустрояване на парк Баждар
-
Любопитнопреди 6 дни
Търсят кмет и заместник – кмет на Габрово за един ден
-
Културапреди 6 дни
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово
-
Кримипреди 5 дни
„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Кримипреди 5 дни
Извадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 2 дни
Стартъп с амбициозни планове за Габрово