Култура
Българският народ знаел 18 начина за връщане на девствеността
Еротичното в историята, представено в сборник

снимка: ЕМО „Етър“
„Когато човек е в неформален кръг, еротичните неща извират от него. Когато трябва да ги изрази в научно съчинение, историята на българската етнография показва, че има много стъписване.”
Това припомни главен асистент Татяна Цанкова, дългогодишен директор на музея „Дом на хумора и сатирата”. Тя и доц. д-р Ангел Гоев, директор на ЕМО „Етър” до 2014 година, представиха сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята”. Тази конференция стана традиционна за българските научни среди и се реализира от ЕМО „Етър”. Пред публиката Гоев разкри интересни факти, свързани с гегата, като символ на мъжество и дупката на геврека – символ на женското начало, който се нанизва на него.

снимка: ЕМО „Етър“
Богатият език на Татяна Цанкова, която участва във всички конференции „Еротичното в историята”, дава възможност чисто научните изследвания да се превърнат в интересен за широката публика разказ.
При представянето на сборника Татяна Цанкова припомни, че още през 1889 година Иван Шишманов пише в „Предмет и задачи на нашата етнография”, че един събирач на еротични истории трябва да ги представи по най-добрия начин и без всякакви задръжки.
„Найден Шейтанов прави през 30-те години ХХ век едно изследване за сексуалната философия на българина. Говори за псувни и еротични клетви. Шейтанов определя една линия, която минава от Санкт Петербург до албанското крайбрежие. От нея на изток псуват „на майка”, от нея на запад не могат да разберат защо се прави това. Още тогава Шейтанов казва нещо, което днес свободно се говори – че псувнята не е просто клетва, а вербално оплождане. Трябваше да минат много години, за да се стигне до отпушване на обществото и до появата на научни трудове върху еротичното в различните му аспекти”, каза Цанкова пред участниците в представянето на сборника.
Тя отчете ролята на конференциите в ЕМО „Етър”, свързани с еротичното, които дават възможност за изява на научните работници и представяне на техните изследвания в сферата на еротиката.

снимка: ЕМО „Етър“
„Аз се зарадвах на тази тема и за първата конференция направих едно изследване на еротичната фолклорна песен. Имах за цел да установя съвременното положение. Публикувах песните, които в нашето съвремие се пеят от интелигенцията, ако нейни представители са в затворен кръг, при почерпка, когато задръжките падат.
След това проследих кои са еротичните пословиците и поговорките, които ние наследяваме в семейството. Много често псувнята е скрит отдушник, което се признава и от психолозите.”
Татяна Цанкова припомни, че в изследванията си за еротичното във фолклора се е задълбочила и върху българската сватба, една популярна тема, в която винаги има какво да се открие.
„Когато бях в село Гостилица, за да събирам фолклорни материали, ми разказаха за „заложника” – пародията на кума. Както и за гайдаря, един от най-важните хора на сватбата. В миналото, както се знае, е трябвало булката да е девствена. По мелодията на гайдаря се разбирало дали това изискване е спазено или не. В Гостилица на една сватба, вместо да излъже, гайдарят решил да кара по „правата линия”, да бъде честен. Последвал ритуал с пробитата чаша. Но най-интересна е реакцията на свекървата, която смутолевила: „Ееее, то и аз едно време не бях съвсем в ред, ама то пък нашата булка…бая не е в ред”. Като че ли може да има градация в това отношение. На друг гайдар, на сватба в село Белица, му казали да свири на „блага ракия” (че булката е девствена). А той отвърнал: „Божееее, на кое да вярвам? На туй, което ми казват или на ручилото си?”.
Татяна Цанкова припомни с усмивка, че ручилото на гайдата също има връзка с еротиката и е фалически символ.
Ангел Гоев не се стърпя да допълни Татяна Цанкова за традицията, свързана с девствената булка. Той потвърди важната роля на гайдаря по време на българската сватба.
„В моите теренни проучвания съм издирил 18 начина за имитация на девственост. Има различни мелодии, с които се оповестява какво е положението. Репликите, които казват музикантите са паметни. Например: „Аз на гъдулката си ли да вярвам, на туй дето ми казват да свиря ли…?”
Половото общуване в миналото е било на ниво, но е трябвало да бъде социализирано. Тоест, булката в крайна сметка да бъде девствена.

снимка: ЕМО „Етър“
Ето един начин:
Взема се мехура на един шаран. Коли се кокошка и с глогов трън се пробива мехура. Със сламка се изсмуква кръв от кокошката и се вкарва в мехура, а дупчицата се затваря с малко восък. Мехурът се поставя в подходящото място, за да може в крайна сметка като се свърши работата булката да се окаже девствена.”
И днес все още се намират отделни хора, обществени среди или институции, които смятат, че да се говори за секс е грях. Участниците в представянето на сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята” не се притесняват от думите и действията си, защото получиха индулгенция.

снимка: ЕМО „Етър“
Даде я Венета Козарева, представител на емблематична за Габрово институция – музей „Дом на хумора и сатирата”.
Индулгенцията бе поверена лично на доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър, която ще даде възможност за свободен достъп до документа.
Самата Венета Козарева даде добър пример за опазване на габровските традиции. На 1 април, рожден ден на „Дома на хумора и сатирата”, екип на ЕМО „Етър” пристигна, бягайки след такси, за да спести пари. Козарева показа, че има още по-голяма спестовност. Тя пристигна в „Етър”а, ползвайки чужд транспорт. Така се съхранява енергията, пестят се пари и се запазват традициите.

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди един денНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








