Свържи се с нас

Култура

Българският народ знаел 18 начина за връщане на девствеността

Еротичното в историята, представено в сборник

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

„Когато човек е в неформален кръг, еротичните неща извират от него. Когато трябва да ги изрази в научно съчинение, историята на българската етнография показва, че има много стъписване.”

Това припомни главен асистент Татяна Цанкова, дългогодишен директор на музея „Дом на хумора и сатирата”. Тя и доц. д-р Ангел Гоев, директор на ЕМО „Етър” до 2014 година, представиха сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята”. Тази конференция стана традиционна за българските научни среди и се реализира от ЕМО „Етър”. Пред публиката Гоев разкри интересни факти, свързани с гегата, като символ на мъжество и дупката на геврека – символ на женското начало, който се нанизва на него.

снимка: ЕМО „Етър“

Богатият език на Татяна Цанкова, която участва във всички конференции „Еротичното в историята”, дава възможност чисто научните изследвания да се превърнат в интересен за широката публика разказ.

При представянето на сборника Татяна Цанкова припомни, че още през 1889 година Иван Шишманов пише в „Предмет и задачи на нашата етнография”, че един събирач на еротични истории трябва да ги представи по най-добрия начин и без всякакви задръжки.

„Найден Шейтанов прави през 30-те години ХХ век едно изследване за сексуалната философия на българина. Говори за псувни и еротични клетви. Шейтанов определя една линия, която минава от Санкт Петербург до албанското крайбрежие. От нея на изток псуват „на майка”, от нея на запад не могат да разберат защо се прави това. Още тогава Шейтанов казва нещо, което днес свободно се говори – че псувнята не е просто клетва, а вербално оплождане. Трябваше да минат много години, за да се стигне до отпушване на обществото и до появата на научни трудове върху еротичното в различните му аспекти”, каза Цанкова пред участниците в представянето на сборника.

Тя отчете ролята на конференциите в ЕМО „Етър”, свързани с еротичното, които дават възможност за изява на научните работници и представяне на техните изследвания в сферата на еротиката.

снимка: ЕМО „Етър“

„Аз се зарадвах на тази тема и за първата конференция направих едно изследване на еротичната фолклорна песен. Имах за цел да установя съвременното положение. Публикувах песните, които в нашето съвремие се пеят от интелигенцията, ако нейни представители са в затворен кръг, при почерпка, когато задръжките падат.

След това проследих кои са еротичните пословиците и поговорките, които ние наследяваме в семейството. Много често псувнята е скрит отдушник, което се признава и от психолозите.”

Татяна Цанкова припомни, че в изследванията си за еротичното във фолклора се е задълбочила и върху българската сватба, една популярна тема, в която винаги има какво да се открие.

„Когато бях в село Гостилица, за да събирам фолклорни материали, ми разказаха за „заложника” – пародията на кума. Както и за гайдаря, един от най-важните хора на сватбата. В миналото, както се знае, е трябвало булката да е девствена. По мелодията на гайдаря се разбирало дали това изискване е спазено или не. В Гостилица на една сватба, вместо да излъже, гайдарят решил да кара по „правата линия”, да бъде честен. Последвал ритуал с пробитата чаша. Но най-интересна е реакцията на свекървата, която смутолевила: „Ееее, то и аз едно време не бях съвсем в ред, ама то пък нашата булка…бая не е в ред”. Като че ли може да има градация в това отношение. На друг гайдар, на сватба в село Белица, му казали да свири на „блага ракия” (че булката е девствена). А той отвърнал: „Божееее, на кое да вярвам? На туй, което ми казват или на ручилото си?”.

Татяна Цанкова припомни с усмивка, че ручилото на гайдата също има връзка с еротиката и е фалически символ.

Ангел Гоев не се стърпя да допълни Татяна Цанкова за традицията, свързана с девствената булка. Той потвърди важната роля на гайдаря по време на българската сватба.

„В моите теренни проучвания съм издирил 18 начина за имитация на девственост. Има различни мелодии, с които се оповестява какво е положението. Репликите, които казват музикантите са паметни. Например: „Аз на гъдулката си ли да вярвам, на туй дето ми казват да свиря ли…?”

Половото общуване в миналото е било на ниво, но е трябвало да бъде социализирано. Тоест, булката в крайна сметка да бъде девствена.

снимка: ЕМО „Етър“

Ето един начин:

Взема се мехура на един шаран. Коли се кокошка и с глогов трън се пробива мехура. Със сламка се изсмуква кръв от кокошката и се вкарва в мехура, а дупчицата се затваря с малко восък. Мехурът се поставя в подходящото място, за да може в крайна сметка като се свърши работата булката да се окаже девствена.”

И днес все още се намират отделни хора, обществени среди или институции, които смятат, че да се говори за секс е грях. Участниците в представянето на сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята” не се притесняват от думите и действията си, защото получиха индулгенция.

снимка: ЕМО „Етър“

Даде я Венета Козарева, представител на емблематична за Габрово институция – музей „Дом на хумора и сатирата”.

Индулгенцията бе поверена лично на доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър, която ще даде възможност за свободен достъп до документа.

Самата Венета Козарева даде добър пример за опазване на габровските традиции. На 1 април, рожден ден на „Дома на хумора и сатирата”, екип на ЕМО „Етър” пристигна, бягайки след такси, за да спести пари. Козарева показа, че има още по-голяма спестовност. Тя пристигна в „Етър”а, ползвайки чужд транспорт. Така се съхранява енергията, пестят се пари и се запазват традициите.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Пет художници ще потърсят духа на Дряново в пленер по живопис

Published

on

От 1 до 5 юли 2026 г. Дряново отново ще се превърне в творческа сцена под открито небе. Историческият музей – Дряново и Община Дряново за пети пореден път организират Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.

В тазгодишното издание ще участват петима художници, избрани по регламент – живописци с различен творчески почерк, академична подготовка и богато изложбено присъствие. В продължение на пет дни те ще работят сред пейзажите, архитектурата и неповторима атмосферата на Дряново, превръщайки града в извор на художествено вдъхновение.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост. На участниците се предоставя пълна свобода да реализират творческите си идеи и пластични търсения. Именно тази откритост го прави поле за автентично и непосредствено художествено изследване.

Събитието носи конкурсен характер. Всяка година се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. Церемонията по обявяването на носителя за тази година ще се състои на 5 юли от 17.00 часа в Икономовата къща. Отличеният художник ще получи привилегията – право да представи своето творчество самостоятелно през 2027 г.

Участниците в петото издание са пет, с интересна и богата биография. Ивелина Петрова Иванова е родена в Шумен и е завършила специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а магистърска степен по „Графика и графични комуникации“ придобива в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Зад гърба й стоят редица самостоятелни изложби, участия в национални и международни пленери и значими отличия, сред които наградата „Тракийски конник“ на Есенен салон – Стара Загора (2008), награда на Съюза на българските художници от националната изложба „Лудогорие“, както и награда на Община Шумен за изкуство и култура (2020). Тя е член на Дружеството на шуменските художници и асистент в Шуменския университет.

Д-р Весела Николова е художник стенописец и педагог, завършила магистърска и докторска степен по Изящни изкуства — Стенопис и Педагогика на обучението по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода 2012–2013 г. специализира Графичен дизайн и илюстрация в университета „Монтфорт“ в Лестър, Великобритания, а по време на следването си участва в програми „Еразъм“ в Сърбия, Италия, Румъния, Германия, Холандия и другаде. Понастоящем преподава в Американски колеж „АРКУС“.

Нели Гашарова е завършила The Art Institute of Pittsburgh, специалност „Интериорен дизайн“, и се изявява активно и в областта на живописта. Платната й пресъздават екзотични географии, свързани с нейните продължителни пътувания, с акцент върху градския пейзаж, огледан в морската вода. Работата ѝ се отличава с експресивна въздейственост, полихромен и динамичен колорит, изграден с прецизна чувственост. Освен живописец, тя е и продуцент на анимационния филм „Денят на кървавите венци“, носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци, награда „Best Animated“ от кинофестивала Hollywood Weekly (2014), специална диплома от фестивала „Златен Ритон“ – Пловдив (2014), отличие от iPhone Film Festival и награди за видеоарт от VIDEOHOLICA и Delete TV.

Силвана Илиева е родена през 1989 г. в София и работи с широк спектър от медии – съвременен текстил, живопис, фотография, рисунка и видео. Завършила е живопис в Националното училище за изящни изкуства и сценография в НАТФИЗ, изучавала е дигитални изкуства и се е дипломирала като магистър по „Текстилно изкуство“ в Националната художествена академия в София. Творец с динамично и богато присъствие в художествения живот у нас и в чужбина.

Мария Алексиева е родена на 3 юли 1976 г. и е завършила специалност „Иконография“ – магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. работи като уредник, фонд живопис, в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред отличията ѝ са награда на журито от Биенале на рисунката в Македония (2016), награда за живопис от БХГ „Петко Задгорски“ (2016), наградата „Млад художник“ на името на Руси Стоянов (2015) и редица номинации от национални изложби.

Националният пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ е не само художествено събитие. Той е жест на принадлежност към едно място с изключително богато историческо и архитектурно наследство, носещо завинаги името на емблемата на българското възрожденско строителство.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица