Култура
Българският народ знаел 18 начина за връщане на девствеността
Еротичното в историята, представено в сборник

снимка: ЕМО „Етър“
„Когато човек е в неформален кръг, еротичните неща извират от него. Когато трябва да ги изрази в научно съчинение, историята на българската етнография показва, че има много стъписване.”
Това припомни главен асистент Татяна Цанкова, дългогодишен директор на музея „Дом на хумора и сатирата”. Тя и доц. д-р Ангел Гоев, директор на ЕМО „Етър” до 2014 година, представиха сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята”. Тази конференция стана традиционна за българските научни среди и се реализира от ЕМО „Етър”. Пред публиката Гоев разкри интересни факти, свързани с гегата, като символ на мъжество и дупката на геврека – символ на женското начало, който се нанизва на него.

снимка: ЕМО „Етър“
Богатият език на Татяна Цанкова, която участва във всички конференции „Еротичното в историята”, дава възможност чисто научните изследвания да се превърнат в интересен за широката публика разказ.
При представянето на сборника Татяна Цанкова припомни, че още през 1889 година Иван Шишманов пише в „Предмет и задачи на нашата етнография”, че един събирач на еротични истории трябва да ги представи по най-добрия начин и без всякакви задръжки.
„Найден Шейтанов прави през 30-те години ХХ век едно изследване за сексуалната философия на българина. Говори за псувни и еротични клетви. Шейтанов определя една линия, която минава от Санкт Петербург до албанското крайбрежие. От нея на изток псуват „на майка”, от нея на запад не могат да разберат защо се прави това. Още тогава Шейтанов казва нещо, което днес свободно се говори – че псувнята не е просто клетва, а вербално оплождане. Трябваше да минат много години, за да се стигне до отпушване на обществото и до появата на научни трудове върху еротичното в различните му аспекти”, каза Цанкова пред участниците в представянето на сборника.
Тя отчете ролята на конференциите в ЕМО „Етър”, свързани с еротичното, които дават възможност за изява на научните работници и представяне на техните изследвания в сферата на еротиката.

снимка: ЕМО „Етър“
„Аз се зарадвах на тази тема и за първата конференция направих едно изследване на еротичната фолклорна песен. Имах за цел да установя съвременното положение. Публикувах песните, които в нашето съвремие се пеят от интелигенцията, ако нейни представители са в затворен кръг, при почерпка, когато задръжките падат.
След това проследих кои са еротичните пословиците и поговорките, които ние наследяваме в семейството. Много често псувнята е скрит отдушник, което се признава и от психолозите.”
Татяна Цанкова припомни, че в изследванията си за еротичното във фолклора се е задълбочила и върху българската сватба, една популярна тема, в която винаги има какво да се открие.
„Когато бях в село Гостилица, за да събирам фолклорни материали, ми разказаха за „заложника” – пародията на кума. Както и за гайдаря, един от най-важните хора на сватбата. В миналото, както се знае, е трябвало булката да е девствена. По мелодията на гайдаря се разбирало дали това изискване е спазено или не. В Гостилица на една сватба, вместо да излъже, гайдарят решил да кара по „правата линия”, да бъде честен. Последвал ритуал с пробитата чаша. Но най-интересна е реакцията на свекървата, която смутолевила: „Ееее, то и аз едно време не бях съвсем в ред, ама то пък нашата булка…бая не е в ред”. Като че ли може да има градация в това отношение. На друг гайдар, на сватба в село Белица, му казали да свири на „блага ракия” (че булката е девствена). А той отвърнал: „Божееее, на кое да вярвам? На туй, което ми казват или на ручилото си?”.
Татяна Цанкова припомни с усмивка, че ручилото на гайдата също има връзка с еротиката и е фалически символ.
Ангел Гоев не се стърпя да допълни Татяна Цанкова за традицията, свързана с девствената булка. Той потвърди важната роля на гайдаря по време на българската сватба.
„В моите теренни проучвания съм издирил 18 начина за имитация на девственост. Има различни мелодии, с които се оповестява какво е положението. Репликите, които казват музикантите са паметни. Например: „Аз на гъдулката си ли да вярвам, на туй дето ми казват да свиря ли…?”
Половото общуване в миналото е било на ниво, но е трябвало да бъде социализирано. Тоест, булката в крайна сметка да бъде девствена.

снимка: ЕМО „Етър“
Ето един начин:
Взема се мехура на един шаран. Коли се кокошка и с глогов трън се пробива мехура. Със сламка се изсмуква кръв от кокошката и се вкарва в мехура, а дупчицата се затваря с малко восък. Мехурът се поставя в подходящото място, за да може в крайна сметка като се свърши работата булката да се окаже девствена.”
И днес все още се намират отделни хора, обществени среди или институции, които смятат, че да се говори за секс е грях. Участниците в представянето на сборника с научни доклади от IV конференция „Еротичното в историята” не се притесняват от думите и действията си, защото получиха индулгенция.

снимка: ЕМО „Етър“
Даде я Венета Козарева, представител на емблематична за Габрово институция – музей „Дом на хумора и сатирата”.
Индулгенцията бе поверена лично на доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър, която ще даде възможност за свободен достъп до документа.
Самата Венета Козарева даде добър пример за опазване на габровските традиции. На 1 април, рожден ден на „Дома на хумора и сатирата”, екип на ЕМО „Етър” пристигна, бягайки след такси, за да спести пари. Козарева показа, че има още по-голяма спестовност. Тя пристигна в „Етър”а, ползвайки чужд транспорт. Така се съхранява енергията, пестят се пари и се запазват традициите.

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 6 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди един денСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара







