Свържи се с нас

Култура

Традициите, свързани с Гергьовден, оживяха в ЕМО „Етър” (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

В мандрата на музея посетителите видяха как се приготвя масло от прясно мляко в бутало. До Часовниковата кула можеха да седнат на гергьовска люлка и да се претеглят на кантар. На чардака на Табаханата – да омесят и опитат хляб с характерната за Гергьовден обредна украса.

снимка: ЕМО „Етър“

Валентина идва в ЕМО „Етър” от сибирския град Красноярск. Семейството й има къща на Черноморието и когато е в България не пропуска да посети места, свързани с общата ни история. Шипка е нещо свято за нея.

снимка: ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър” Валентина се запозна с българските традиции, свързани с Гергьовден.

Празникът се отбелязва по подобаващ начин и в Русия, но има по-скоро църковен характер. Новост за Валентина са люлките, закачени на кантар и обредните хлябове.

Маслото обаче се прави по един и същ начин. Дори буталото, което Валентина вижда в мандрата на ЕМО „Етър” почти не се различава от използваното от руснаците в миналото.

Но технологиите за биене на масло са различни, дори в отделните краища на България.

Вейлада Мутафчиева, която бие маслото в мандрата на ЕМО „Етър” на Гергьовден, е израснала в Родопите. Там масло се добива от квасено мляко, а буталото се нарича бурило. Матанът е известен като бърканица и се пие се като безалкохолно.

„В Централна Стара планина оставят издоеното мляко да престои два-три дена, за да се прокисне. Тогава се налива в буталото и започва да се бута. Ако е студено времето, се долива топла вода.

снимка: ЕМО „Етър“

Постепенно се получават грашки по буталото, което показва, че маслото започва да се оформя. След около час биене маслото може да се извади. В едно бутало се събират около 10 литра мляко, а от него се добива около половин килограм продукт, в зависимост от маслеността.”

снимка: ЕМО „Етър“

На Гергьовден в мандрата на ЕМО „Етър” Вейлада показва на посетителите как се приготвя сирене. Цедилото е сложено над медник, а в него е сместа, от която по-късно ще стане сирене. Прясното е безсолно и може да се яде веднага. По-голямото количество се осолява и оставя да узрее поне 40 дена.

снимка: ЕМО „Етър“

Мандрата, вкусното масло на Вейлада и прясното сирене дават представа на посетителите за битовата част от Гергьовден. Празничната се усеща на люлката, вързана на кантар, където човек може да се претегли. Няма страшно, ако някой установи, че е по-тежък от очакваното. Разбирането на българите в миналото е, че ако човек е наддал на килограми от предходния Гергьовден, годината му ще е здрава и успешна. Ако е отслабнал, нещата не са на добре.

снимка: ЕМО „Етър“

Това поверие не успява да успокои част от дамите, които емоционално реагират на показаните от люлката с кантар килограми. Някои твърдят, че устройството е неточно, други се заричат да започнат строга диета. И с мисълта за по-малко калории се насочват към Чаршията на ЕМО „Етър”, където с все по-намаляваща категоричност устояват на изкушенията да нарушават поетия ангажимент.

снимка: ЕМО „Етър“

Решителността им съвсем изчезва на чардака над Табаханата, където Милка Илиева показва на посетителите гергьовски хлябове. Как да не опиташ от тях, особено като научиш философията на празника и защо се прави характерната украса.

снимка: ЕМО „Етър“

„Сутринта се омесват два вида хляб – кошарница и овчарница. Различават се по украсата си. Берат се и билки, прави се венче. Овцата, която първа излезе от кошарата се украсява с венче, менчето – също. Фигурите върху хляба са символични и се правят за берекет.”

Посетителите в ЕМО „Етър” сами можаха да омесят и украсят гергьовски хляб.

Милка Илиева споделя, че много от хората знаят какви са символите, свързани с Гергьовден. Според нея, за запазване на традициите на българския народ, освен родовата памет, голяма роля имат и музеите като „Етър”-а.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица