Свържи се с нас

Култура

Традициите, свързани с Гергьовден, оживяха в ЕМО „Етър” (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

В мандрата на музея посетителите видяха как се приготвя масло от прясно мляко в бутало. До Часовниковата кула можеха да седнат на гергьовска люлка и да се претеглят на кантар. На чардака на Табаханата – да омесят и опитат хляб с характерната за Гергьовден обредна украса.

снимка: ЕМО „Етър“

Валентина идва в ЕМО „Етър” от сибирския град Красноярск. Семейството й има къща на Черноморието и когато е в България не пропуска да посети места, свързани с общата ни история. Шипка е нещо свято за нея.

снимка: ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър” Валентина се запозна с българските традиции, свързани с Гергьовден.

Празникът се отбелязва по подобаващ начин и в Русия, но има по-скоро църковен характер. Новост за Валентина са люлките, закачени на кантар и обредните хлябове.

Маслото обаче се прави по един и същ начин. Дори буталото, което Валентина вижда в мандрата на ЕМО „Етър” почти не се различава от използваното от руснаците в миналото.

Но технологиите за биене на масло са различни, дори в отделните краища на България.

Вейлада Мутафчиева, която бие маслото в мандрата на ЕМО „Етър” на Гергьовден, е израснала в Родопите. Там масло се добива от квасено мляко, а буталото се нарича бурило. Матанът е известен като бърканица и се пие се като безалкохолно.

„В Централна Стара планина оставят издоеното мляко да престои два-три дена, за да се прокисне. Тогава се налива в буталото и започва да се бута. Ако е студено времето, се долива топла вода.

снимка: ЕМО „Етър“

Постепенно се получават грашки по буталото, което показва, че маслото започва да се оформя. След около час биене маслото може да се извади. В едно бутало се събират около 10 литра мляко, а от него се добива около половин килограм продукт, в зависимост от маслеността.”

снимка: ЕМО „Етър“

На Гергьовден в мандрата на ЕМО „Етър” Вейлада показва на посетителите как се приготвя сирене. Цедилото е сложено над медник, а в него е сместа, от която по-късно ще стане сирене. Прясното е безсолно и може да се яде веднага. По-голямото количество се осолява и оставя да узрее поне 40 дена.

снимка: ЕМО „Етър“

Мандрата, вкусното масло на Вейлада и прясното сирене дават представа на посетителите за битовата част от Гергьовден. Празничната се усеща на люлката, вързана на кантар, където човек може да се претегли. Няма страшно, ако някой установи, че е по-тежък от очакваното. Разбирането на българите в миналото е, че ако човек е наддал на килограми от предходния Гергьовден, годината му ще е здрава и успешна. Ако е отслабнал, нещата не са на добре.

снимка: ЕМО „Етър“

Това поверие не успява да успокои част от дамите, които емоционално реагират на показаните от люлката с кантар килограми. Някои твърдят, че устройството е неточно, други се заричат да започнат строга диета. И с мисълта за по-малко калории се насочват към Чаршията на ЕМО „Етър”, където с все по-намаляваща категоричност устояват на изкушенията да нарушават поетия ангажимент.

снимка: ЕМО „Етър“

Решителността им съвсем изчезва на чардака над Табаханата, където Милка Илиева показва на посетителите гергьовски хлябове. Как да не опиташ от тях, особено като научиш философията на празника и защо се прави характерната украса.

снимка: ЕМО „Етър“

„Сутринта се омесват два вида хляб – кошарница и овчарница. Различават се по украсата си. Берат се и билки, прави се венче. Овцата, която първа излезе от кошарата се украсява с венче, менчето – също. Фигурите върху хляба са символични и се правят за берекет.”

Посетителите в ЕМО „Етър” сами можаха да омесят и украсят гергьовски хляб.

Милка Илиева споделя, че много от хората знаят какви са символите, свързани с Гергьовден. Според нея, за запазване на традициите на българския народ, освен родовата памет, голяма роля имат и музеите като „Етър”-а.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица