Новини
2 365 деца в област Габрово живеят в бедност
Регионална среща обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.
Снимката е илюстративна
2 365 от малките жители на област Габрово през 2016 г. са живели под линията на бедността. Тревожните данни бяха оповестени на Регионална среща, която обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.
Броят на бедните деца във Във Велико Търново се е увеличил. За миналата година те са били 154, което е с 22 деца повече в сравнение с предходната година. Малчуганите в Силистра, изпитвали тежки материални лишения, са били 422, а в Разград – 662. Бедните деца в Русе през 2015 г. са 1 129, а през 2016 г. намаляват до 506.
Общо в Северен Централен регион на България в бедност живеят около 44% от децата, което с 0.5% по-високо от средното за страната.
Специалистите твърдят, че колкото по-дълго децата живеят в крайна нищета, толкова по сериозни са последствията за тях. По-вероятно е те да се сблъскат с трудности като социална изолация, проблеми с образованието и здравословни проблеми.
Данните и изводите са част от мащабен анализ за проблемите на децата от областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра, който бе представен на регионална среща във Велико Търново на 7 и 8 април.
Целта на събитието бе да събере хора от различни професии, работещи на различни места и на различни позиции, но обединени от една кауза – решаване проблемите на децата.
Ирина Алексиева
„За мен проектът „Гласът на българските деца“, от който тази среща е част, е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт“, заяви пред присъстващите представители на областите администрации, кметове и членове на неправителствени организации Ирина Алексиева, изп. директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което е организатор на форума.
Образованието е другата сфера с открояващи се не малко проблеми, показва още анализът, изготвен от образователния експерт Ирина Алексиева.
За учебната 2016-2017 г. в Северен Централен регион от училище са отпаднали общо 308 деца, като най-много от тях са от област Русе – 133. Във Велико Търново напусналите училище са 70, в Силистра – 50, в Разград – 47, а в Габрово – 8.
Ирина Алексиева
Децата остават извън класните стаи заради социални и семейни причини, неразбиране на преподаваното или неумения да наваксат пропуснат учебен материал. Причини са още ниските доходи и липса на средства за осигуряване на нужните условия за обучение от страна на родителите, нуждата учениците да работят, за да подпомагат семейния бюджет, както и необходимостта да полагат грижи за по-малки братя или сестри. В малките населени места, където са закрити училища, често майките и бащите се безпокоят за безопасността на децата си, особено ако те са момичетата, и предпочитат да ги оставят вкъщи вместо да пътуват до училище.
Проблеми има и при образованието и грижите за децата с увреждания и специални нужди.
Най-голям е техният брой в областите В. Търново, Габрово и Русе. Към февруари 2017 г. В област Велико Търново са регистрирани 694 деца с увреждания. Сравнителният анализ показва, че броят на тази рискова група се е увеличил почти три пъти от 2010 г. насам.
Почти двойно е нараснал броят на децата с увреждания в област Габрово и към февруари 2017 г. те са 446 като повечето от тях са с физически увреждания. Според специалистите няма изграден капацитет, достатъчен да задоволи потребностите им, включително и по отношение на свързаните групи в риск – семействата на деца с увреждания.
Като друго основно предизвикателство докладът посочва липсата на реален възрастен, който се грижи за израстването на детето до зрялост. Поради миграцията на родителите, високата им заетост или неумението им да комуникират с децата, много малчугани се отглеждат от баби и дядовци или растат сами, което възпрепятства образователния им успех и развитие.
На фона на анализа участващите в регионалната среща в старата столица набелязаха мерки за справяне с проблемите на децата от областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра. Сред предложените такива бяха създаване на мобилни училища, връщането на някогашните младежки домове в съвременна форма, развитието на мобилни консултативни екипи, обучение в предприемачество за семейства в затруднено материално положение, както и земеделски стопанства вместо помощи за такива семейства. Като мерки за справяне с проблемите на децата бяха отбелязани и евентуални законодателни промени, като премахване на порочната практика в образованието, където в момента едно дете е равно на определена парична сума.
Пиян водач с лек автомобил „Тойота“ предизвика катастрофа в Габрово. Пътният инцидент е станал вчера, 23 август, около 17.00 часа на ул.“Капитан Дядо Никола“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габроово.
По данни на полицията 54-годишният водач, който е от Габрово, е шофирал с 2,49 промила алкохол. При движение по улицата, той се ударил в задната част на лек автомобил марка „Хюндай И 20″, който предприел маневра завиване на ляво.
Пробата за алкохол на втория водач пробата е отрицателна.
54-годишният габровец е дал кръвна проба за химически анализ. По случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
*Снимки: Симеон Петков, фейсбук.
Още един безобразно пиян водач е бил хванат отново вчера в Габрово. Часове по-късно, около 19.25 часа, на бул. Столетов, екип на полицията спрял лек автомобил „Мазда 3“, управляван от 52-годишен водач от Габрово.
При извършаната проверка за алкохол дрегерът отчел данни от 2,86 промила в количеството издишан въздух.
Габрово започва реализацията на пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Проектът е насочен към два от все по-актуалните проблеми на градовете – интензивните валежи и продължителните сухи периоди.
Вместо дъждовната вода да бъде отвеждана, тя ще се задържа, съхранява и използва при необходимост. Преди избора на решение са проучени девет варианта. Избран е комбиниран подход с два локални източника – дъждовна вода и повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие.
Дъждовната вода ще се събира от покрива на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – сградата на НЧ „Априлов-Палаузов-1861“. След филтриране тя ще се отвежда към съоръжения за съхранение. Допълнителен ресурс ще осигурява дренажно водовземане от р. Синкевица.
Специално съоръжение до реката ще събира инфилтрирана в речното дъно вода при високи води.
Системата ще обслужва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“. Напояването ще бъде автоматизирано.
Ще се следят количеството използвана вода и влажността на почвата, за да се ограничи ненужният разход на ресурс. Предвидена е и фотоволтаична система, която ще осигурява възобновяема енергия за съоръженията и напояването.
Целта е въглеродният отпечатък на системата да бъде сведен почти до нула. Пилотният проект е практическа стъпка към адаптацията на Габрово към климатичните промени.
Градът ще тества модел, при който водата от интензивните валежи се превръща в ресурс за зелената инфраструктура, а използването на питейна вода за поливане се ограничава.
Община Габрово извърши подмяна на феромоновите уловки, поставени на засегнатото дърво от вид бор в зелената площ, разположена между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
Действието е част от планираните мерки за наблюдение и контрол на разпространението на боровата процесионка и се реализира със съдействието на екипа на ОП „Озеленяване“ и “Отрови“ ЕООД.
През май т.г., след проверка във всички паркове в града, беше установено наличие на един пашкул в короната на дърво в зоната между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
През юни беше поставен капан, което сега показва реално резултат, тъй като в него се събират мъжки пеперуди, което е индикатор за успешно привличане и ограничаване на популацията.
Сега феромонът е подменен, за да се осигури непрекъснат мониторинг и ефективност на уловката. Дейностите се изпълняват по указания на експертите от Лесозащитна станция – София, с които Община Габрово работи по темата.
Мерките са превантивни и ще продължават, а капаните ще се увеличават, за да се гарантира спокойствието на гражданите. Целта е ранно установяване и ограничаване на разпространението на процесионката в градската среда.
