Свържи се с нас

Новини

2 365 деца в област Габрово живеят в бедност

Регионална среща обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.

Published

on

Снимката е илюстративна

2 365 от малките жители на област Габрово през 2016 г. са живели под линията на бедността. Тревожните данни бяха оповестени на Регионална среща, която обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.

Броят на бедните деца във Във Велико Търново се е увеличил. За миналата година те са били 154, което е с 22 деца повече в сравнение с предходната година. Малчуганите в Силистра, изпитвали тежки материални лишения, са били 422, а в Разград – 662. Бедните деца в Русе през 2015 г. са 1 129, а през 2016 г. намаляват до 506.

Общо в Северен Централен регион на България в бедност живеят около 44% от децата, което с 0.5% по-високо от средното за страната.

Специалистите твърдят, че колкото по-дълго децата живеят в крайна нищета, толкова по сериозни са последствията за тях. По-вероятно е те да се сблъскат с трудности като социална изолация, проблеми с образованието и здравословни проблеми.

Данните и изводите са част от мащабен анализ за проблемите на децата от областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра, който бе представен на регионална среща във Велико Търново на 7 и 8 април.

Целта на събитието бе да събере хора от различни професии, работещи на различни места и на различни позиции, но обединени от една кауза – решаване проблемите на децата.

Ирина Алексиева

„За мен проектът „Гласът на българските деца“, от който тази среща е част, е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт“, заяви пред присъстващите представители на областите администрации, кметове и членове на неправителствени организации Ирина Алексиева, изп. директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което е организатор на форума.

Образованието е другата сфера с открояващи се не малко проблеми, показва още анализът, изготвен от образователния експерт Ирина Алексиева.

За учебната 2016-2017 г. в Северен Централен регион от училище са отпаднали общо 308 деца, като най-много от тях са от област Русе – 133. Във Велико Търново напусналите училище са 70, в Силистра – 50, в Разград – 47, а в Габрово – 8.

Ирина Алексиева

Децата остават извън класните стаи заради социални и семейни причини, неразбиране на преподаваното или неумения да наваксат пропуснат учебен материал. Причини са още ниските доходи и липса на средства за осигуряване на нужните условия за обучение от страна на родителите, нуждата учениците да работят, за да подпомагат семейния бюджет, както и необходимостта да полагат грижи за по-малки братя или сестри. В малките населени места, където са закрити училища, често майките и бащите се безпокоят за безопасността на децата си, особено ако те са момичетата, и предпочитат да ги оставят вкъщи вместо да пътуват до училище.
Проблеми има и при образованието и грижите за децата с увреждания и специални нужди.

Най-голям е техният брой в областите В. Търново, Габрово и Русе. Към февруари 2017 г. В област Велико Търново са регистрирани 694 деца с увреждания. Сравнителният анализ показва, че броят на тази рискова група се е увеличил почти три пъти от 2010 г. насам.

Почти двойно е нараснал броят на децата с увреждания в област Габрово и към февруари 2017 г. те са 446 като повечето от тях са с физически увреждания. Според специалистите няма изграден капацитет, достатъчен да задоволи потребностите им, включително и по отношение на свързаните групи в риск – семействата на деца с увреждания.

Като друго основно предизвикателство докладът посочва липсата на реален възрастен, който се грижи за израстването на детето до зрялост. Поради миграцията на родителите, високата им заетост или неумението им да комуникират с децата, много малчугани се отглеждат от баби и дядовци или растат сами, което възпрепятства образователния им успех и развитие.

На фона на анализа участващите в регионалната среща в старата столица набелязаха мерки за справяне с проблемите на децата от областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра. Сред предложените такива бяха създаване на мобилни училища, връщането на някогашните младежки домове в съвременна форма, развитието на мобилни консултативни екипи, обучение в предприемачество за семейства в затруднено материално положение, както и земеделски стопанства вместо помощи за такива семейства. Като мерки за справяне с проблемите на децата бяха отбелязани и евентуални законодателни промени, като премахване на порочната практика в образованието, където в момента едно дете е равно на определена парична сума.

Новини

Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система

Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система

Published

on

Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.

По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.

„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.

Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.

„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.

Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.

Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.

„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.

В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.

„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.

Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.

Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.

Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.

От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .

Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.

Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.

„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.

Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.

„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата

Published

on

Благодарение на правителствата на ГЕРБ, по времето на които беше отпуснат финансов ресурс, цели групи села от двете страни на пътя Габрово-Севлиево бяха присъединени към градската водопроводна мрежа и вече се водоснабдяват от язовир „Христо Смирненски“, в резултат на което жителите им не страдат от безводие.

Извършена е и реконструкция на водопроводната мрежа на съставните села на кметство Кметовци и допълнително водоснабдяване на Харачери. След тези села, от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово ще бъдат захранени и други групи села.

Вече е готов техническият проект и предстои издаване на разрешение за строеж на вътрешните водопроводи в селата Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци, като едновременно с това се проектират и довеждащи водопроводи за свързването им с водопроводната мрежа на Габрово от язовир „Христо Смирненски“.

В ход са и процедурите за водоснабдяването от язовира на селата Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци, както и Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини. Захранване от язовир „Христо Смирненски“ предстои и за кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки.

Само за година, по време на последното правителство е осигурено финансиране и за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица