Свържи се с нас

Новини

2 365 деца в област Габрово живеят в бедност

Регионална среща обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.

Published

on

Снимката е илюстративна

2 365 от малките жители на област Габрово през 2016 г. са живели под линията на бедността. Тревожните данни бяха оповестени на Регионална среща, която обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.

Броят на бедните деца във Във Велико Търново се е увеличил. За миналата година те са били 154, което е с 22 деца повече в сравнение с предходната година. Малчуганите в Силистра, изпитвали тежки материални лишения, са били 422, а в Разград – 662. Бедните деца в Русе през 2015 г. са 1 129, а през 2016 г. намаляват до 506.

Общо в Северен Централен регион на България в бедност живеят около 44% от децата, което с 0.5% по-високо от средното за страната.

Специалистите твърдят, че колкото по-дълго децата живеят в крайна нищета, толкова по сериозни са последствията за тях. По-вероятно е те да се сблъскат с трудности като социална изолация, проблеми с образованието и здравословни проблеми.

Данните и изводите са част от мащабен анализ за проблемите на децата от областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра, който бе представен на регионална среща във Велико Търново на 7 и 8 април.

Целта на събитието бе да събере хора от различни професии, работещи на различни места и на различни позиции, но обединени от една кауза – решаване проблемите на децата.

Ирина Алексиева

„За мен проектът „Гласът на българските деца“, от който тази среща е част, е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт“, заяви пред присъстващите представители на областите администрации, кметове и членове на неправителствени организации Ирина Алексиева, изп. директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което е организатор на форума.

Образованието е другата сфера с открояващи се не малко проблеми, показва още анализът, изготвен от образователния експерт Ирина Алексиева.

За учебната 2016-2017 г. в Северен Централен регион от училище са отпаднали общо 308 деца, като най-много от тях са от област Русе – 133. Във Велико Търново напусналите училище са 70, в Силистра – 50, в Разград – 47, а в Габрово – 8.

Ирина Алексиева

Децата остават извън класните стаи заради социални и семейни причини, неразбиране на преподаваното или неумения да наваксат пропуснат учебен материал. Причини са още ниските доходи и липса на средства за осигуряване на нужните условия за обучение от страна на родителите, нуждата учениците да работят, за да подпомагат семейния бюджет, както и необходимостта да полагат грижи за по-малки братя или сестри. В малките населени места, където са закрити училища, често майките и бащите се безпокоят за безопасността на децата си, особено ако те са момичетата, и предпочитат да ги оставят вкъщи вместо да пътуват до училище.
Проблеми има и при образованието и грижите за децата с увреждания и специални нужди.

Най-голям е техният брой в областите В. Търново, Габрово и Русе. Към февруари 2017 г. В област Велико Търново са регистрирани 694 деца с увреждания. Сравнителният анализ показва, че броят на тази рискова група се е увеличил почти три пъти от 2010 г. насам.

Почти двойно е нараснал броят на децата с увреждания в област Габрово и към февруари 2017 г. те са 446 като повечето от тях са с физически увреждания. Според специалистите няма изграден капацитет, достатъчен да задоволи потребностите им, включително и по отношение на свързаните групи в риск – семействата на деца с увреждания.

Като друго основно предизвикателство докладът посочва липсата на реален възрастен, който се грижи за израстването на детето до зрялост. Поради миграцията на родителите, високата им заетост или неумението им да комуникират с децата, много малчугани се отглеждат от баби и дядовци или растат сами, което възпрепятства образователния им успех и развитие.

На фона на анализа участващите в регионалната среща в старата столица набелязаха мерки за справяне с проблемите на децата от областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра. Сред предложените такива бяха създаване на мобилни училища, връщането на някогашните младежки домове в съвременна форма, развитието на мобилни консултативни екипи, обучение в предприемачество за семейства в затруднено материално положение, както и земеделски стопанства вместо помощи за такива семейства. Като мерки за справяне с проблемите на децата бяха отбелязани и евентуални законодателни промени, като премахване на порочната практика в образованието, където в момента едно дете е равно на определена парична сума.

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Икономика

Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане

Published

on

На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.

Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.

Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.

Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.

Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.

Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица