Свържи се с нас

Новини

2 365 деца в област Габрово живеят в бедност

Регионална среща обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.

Published

on

Снимката е илюстративна

2 365 от малките жители на област Габрово през 2016 г. са живели под линията на бедността. Тревожните данни бяха оповестени на Регионална среща, която обсъди проблемите на децата в Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра.

Броят на бедните деца във Във Велико Търново се е увеличил. За миналата година те са били 154, което е с 22 деца повече в сравнение с предходната година. Малчуганите в Силистра, изпитвали тежки материални лишения, са били 422, а в Разград – 662. Бедните деца в Русе през 2015 г. са 1 129, а през 2016 г. намаляват до 506.

Общо в Северен Централен регион на България в бедност живеят около 44% от децата, което с 0.5% по-високо от средното за страната.

Специалистите твърдят, че колкото по-дълго децата живеят в крайна нищета, толкова по сериозни са последствията за тях. По-вероятно е те да се сблъскат с трудности като социална изолация, проблеми с образованието и здравословни проблеми.

Данните и изводите са част от мащабен анализ за проблемите на децата от областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра, който бе представен на регионална среща във Велико Търново на 7 и 8 април.

Целта на събитието бе да събере хора от различни професии, работещи на различни места и на различни позиции, но обединени от една кауза – решаване проблемите на децата.

Ирина Алексиева

„За мен проектът „Гласът на българските деца“, от който тази среща е част, е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт“, заяви пред присъстващите представители на областите администрации, кметове и членове на неправителствени организации Ирина Алексиева, изп. директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което е организатор на форума.

Образованието е другата сфера с открояващи се не малко проблеми, показва още анализът, изготвен от образователния експерт Ирина Алексиева.

За учебната 2016-2017 г. в Северен Централен регион от училище са отпаднали общо 308 деца, като най-много от тях са от област Русе – 133. Във Велико Търново напусналите училище са 70, в Силистра – 50, в Разград – 47, а в Габрово – 8.

Ирина Алексиева

Децата остават извън класните стаи заради социални и семейни причини, неразбиране на преподаваното или неумения да наваксат пропуснат учебен материал. Причини са още ниските доходи и липса на средства за осигуряване на нужните условия за обучение от страна на родителите, нуждата учениците да работят, за да подпомагат семейния бюджет, както и необходимостта да полагат грижи за по-малки братя или сестри. В малките населени места, където са закрити училища, често майките и бащите се безпокоят за безопасността на децата си, особено ако те са момичетата, и предпочитат да ги оставят вкъщи вместо да пътуват до училище.
Проблеми има и при образованието и грижите за децата с увреждания и специални нужди.

Най-голям е техният брой в областите В. Търново, Габрово и Русе. Към февруари 2017 г. В област Велико Търново са регистрирани 694 деца с увреждания. Сравнителният анализ показва, че броят на тази рискова група се е увеличил почти три пъти от 2010 г. насам.

Почти двойно е нараснал броят на децата с увреждания в област Габрово и към февруари 2017 г. те са 446 като повечето от тях са с физически увреждания. Според специалистите няма изграден капацитет, достатъчен да задоволи потребностите им, включително и по отношение на свързаните групи в риск – семействата на деца с увреждания.

Като друго основно предизвикателство докладът посочва липсата на реален възрастен, който се грижи за израстването на детето до зрялост. Поради миграцията на родителите, високата им заетост или неумението им да комуникират с децата, много малчугани се отглеждат от баби и дядовци или растат сами, което възпрепятства образователния им успех и развитие.

На фона на анализа участващите в регионалната среща в старата столица набелязаха мерки за справяне с проблемите на децата от областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе и Силистра. Сред предложените такива бяха създаване на мобилни училища, връщането на някогашните младежки домове в съвременна форма, развитието на мобилни консултативни екипи, обучение в предприемачество за семейства в затруднено материално положение, както и земеделски стопанства вместо помощи за такива семейства. Като мерки за справяне с проблемите на децата бяха отбелязани и евентуални законодателни промени, като премахване на порочната практика в образованието, където в момента едно дете е равно на определена парична сума.

Крими

61-годишен мъж загуби живота си след катастрофа с мотор

Published

on

61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.

Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.

На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.

Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.

Причините за инцидента са в процес на изясняване.

Зареди още

Новини

Денислав Иванов от ШК „Орловец 1997“ стана първи на турнир

Published

on

Състезателят на ШК „Орловец 1997“ Габрово Денислав Иванов спечели градския шахматен турнир в Дряново при мъжете.

Той бе посветен на дългогодишния треньор и състезател на Дряново Марин Денев и се организира от Община Дряново и НЧ „Дряновска пробуда 2008“.

Денислав Иванов, който мери сили в турнира за възрастни, заслужено се нареди първи и грабна купата и златния медал.

13-годишният Стефан Тотев и 10-годишният Иван Екимов също се включиха в турнира за възрастни. Стефан беше на крачка от медала, като се нареди на 4-то място.

Достойно в турнира за големи се представи и 10-годишният Иван Екимов. Всички участници получиха грамоти и натрупаха ценен опит.

Зареди още

Култура

30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Published

on

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.

Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.

Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.

В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.

Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица