Свържи се с нас

Любопитно

Светослав Казаков: Където има воля има и път!

Published

on

снимка: Светослав Казаков, личен архив

29-годишният Светослав Казаков е алпинист от Дряново, покорил много планини и върхове. Посвещава времето си на това свое любимо занимание. Освен с алпинизъм той практикува скално и ледено катерене. Обича предизвикателствата и не крие, че е пробвал доста екстремни неща. Признава, че е запален по планинарството още от ранна възраст, а чувството от изкачване, в комбинация с адреналина, му носи удовлетвореност. 

Новинарският портал „Габрово Нюз“ се свърза със Светослав Казаков, за да научи повече за уникалните му постижения, подготовката, какво изпитва човек, когато е високо в планината, трудностите през които минава, мечтите и да разговаря какви са бъдещите му планове, към които се е насочил.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво те накара да се захванеш със скалното катерене и алпинизма?

– Пленен съм от планината още от ранна възраст, може би 13-14-годишен, докато бях ученик в СОУ,,Максим Райкович‘‘, в родния ми град Дряново. Тук е мястото да изкажа благодарност на тогавашния ни зам. директор на училището г-н Любен Богданов, който беше основният виновник да тръгнем по планините. Също голяма част от първоначалния си опит дължа и на Туристическо Дружество „Бачо Киро“ – Дряново, на което все още съм член. Първоначално се запалих по кратковременни походи и преходи, в по-ниските части на нашите планини. След това ми станаха скучни. Почнаха да ме влекат върховете над хижите и по-трудния път до тях. Постепенно започнахме да ги изкачваме, като с годините пробвахме и зимно. В мен се беше отключила някаква много силна връзка с планината. Нямаше спирка! Оттам нататък просто следвах логичния път нагоре – курс по скално катерене, алпинизъм и изкачвания, който го изкарах в школа „Вертикален свят“ – София при Димитър Колешев. Исках непрестанно да доказвам нещо единствено на себе си – да раста, със стремеж към по-трудното, по-високото. Това не ми даваше мира и е така до ден днешен. Искам да отбележа, че нямам някой родител, близък, който да ме е насочил към алпинизма и катеренето, както обикновено става. Решението е изцяло мое.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Откога се занимаваш?

– С планинарство като цяло от близо 16-17 години, докато с алпинизъм и катерене (скално, ледено) от близките 5-6 години.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Пробвал ли си други екстремни спортове?

– Да, принципно съм екстремна личност. Скачал съм с парашут от самолет, летящ на височина 3500 м. Този спорт се нарича скайдайвинг. Скачал съм с бънджи от мостове. Летял съм с парапланер. Неща, които може би доста хора са пробвали, но някои пък не биха никога се осмелили. В бъдеще искам да преодолея страха си от вода, дълбока вода, който от малък е заложен в мен и може би просто не съм искал досега или намирал време с другите си занимания. Бих пробвал различни гмуркания и дори бих изкарал курс за водолаз.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво изисква алпинизмът като физически качества, не трябва да си бодибилдър, не трябва да си бегач, каква подготовка е необходима?

– Подготовката е страшно обемна и комплексна. Чел съм доста книги, блогове и статии за тренировки, подготовка за изкачвания, за алпинисти изобщо и съм си направил с времето цикъл на тренировка според тях. Смятам, че е работеща и дава резултат. Искат се изключителна обща издържливост и физическа подготовка. Смея да кажа на цялото тяло, тъй като натоварванията реално засягат всяка мускулна група, били по-малко или повече в дадения случай. Изисква се пъргавина, гъвкавост и ловкост, както и така на взимане на бързи решения, вариативност. До голяма степен е като шах! Внимаваш и трябва да си един ход напред. Това ми харесва, че е много комплексно и развива не самото доста качества и тялото комплексно, но и мисълта.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кога тренираш и по колко пъти?

– Иска се изключителна обща издържливост, която се постига с бягане – крос, спринт, на равно, на пресечен терен. Това развива доста и дихателния апарат, както и капацитета на белия дроб. Научаваш се да поддържаш сравнително нисък пулс, при продължително натоварване, дори с часове и дни, което не е маловажн0, особено на голяма надморска височина. Обикновено зависимост от сезона и възможността ми бягам или карам колело 1-2 пъти седмично. Зимата 1 път, лятото преди излизане във високата планина може до 2-3 пъти. Общата физическа издържливост и сила не означава, че трябва да си „напомпан“ и яко мускулест, но да си комплексно развит и трениран. В седмицата отделям 2 дни за тренировка с тежести, разделени за долна и горна част. Колоезденето е също доста важно и го редувам и заменям според случая с бягането. Изкачването на хълм, склон с около 15 кг. раница (средно) за време и възможно най-голяма денивелация, е много подходящо за големи и сериозни експедиции във високите планини. Естествено, не на последно място, най-добрата тренировка за катеренето е самото катерене. Правя го при първа възможност на терен (на скали), докато през другото време си имам импровизирана зала със специални хватки и приспособления за тренировка. Там се тренират пръстите, специфичната силова издържливост на фалангите, предмишницата, всички връзки и сухожилия, необходими за дейността. Ходя и в зала на познати, тъй като в Дряново няма изкуствена стена за катерене. Надявам се, че в бъдеще ще бъде спечелен някакъв проект за стена и ние ще имаме, по подобие на други градове, където има такива. Като цяло тренирам средно по 5 дни в седмицата, според сезона и целта може да са 6, може и 4.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кои върхове в България си покорил досега?

– Върховете в България са безброй. Основните като Мусала, Ботев, Вихрен съм ги изкачвал десетки пъти и ги използвам за тренировка преди заминаване навън. Зимата също. Тогава условията са други и е различно. Ползва се необходимият катерачен и алпийски инвентар. Имам изкачени и много от най-високите и основни върхове по нашите главни планински вериги – Стара планина, Рила и Пирин.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Как стоиш в това отношение в международен план?

– Засега имам успешен траверс на масива на връх Монблан 4808м., най-високия в Алпите, където се гордея с едно доста добро темпо за преминаване – под 13 часа. Неуспешен опит на Матерхорн 4478м., заради лоша логистика и сезон, в който почти нямаше изкачвания на върха, дори от местните гидове в Цермат. Пирамидата му е не само пленителна и внушителна, но те смазва и психически, предвид това, че се извисява над 1200 м. над всичко друго наоколо. Успешно изкачване на връх Казбек – 5033 м. (в Кавказ) на границата между Русия и Грузия. В близките страни около България съм правил траверс на алпийското било на Карпатите в Румъния, изкачване на стената на Стефани и траверс на Митикас, Сколио и Скала на Олимп в Гърция.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Алпинизмът за теб отборен или индивидуален спорт е?

– Отборен е, поне на този етап. Доста пъти съм пробвал да излизам сам в планината, но мисля, че това не е начинът. Има си правила и те трябва да се спазват. Там си никой и трябва да наведеш глава и да бъдеш смирен, иначе рискуваш да получиш плесница. Има атлети, които катерят и изкачват соло. Например  Боян Петров, но те са на друго ниво. Трудно е да намериш човек, който да ти пасва като характер, като виждания и качества, защото там горе, това може да е животоспасяващо. Но смятам, че съм намерил такива на този етап, за което съм благодарен. Все пак алпинизмът е отборна игра за мен.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво те държи по време на дългите изкачвания, мисли за близките или…?

– Най-вече мисли за близките, за уюта долу и у дома. Въпреки, че в трудни и критични моменти само и единствено твоя дух, воля, качества и възможности са най-важни. Защото както е казал Христо Проданов: „Където има воля има и път“.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Предвид бързо променящите се понякога в сложни метеорологични условия не се ли страхуваш, че нещо може да се обърка горе в планината?

– Обърквало се не малко пъти, но благодаря, че досега всичко е завършвало благополучно и сме имали благоразумието да изберем нелекото решение да слезем, да се откажем. Това, може би, е едно от най-тежките решения, които трябва да се вземат там горе. С времето, натрупания опит и годините мисля, че малко или много мисленето ти се променя. Страх, като първичния такъв, да трепериш, да си ужасен, да не можеш да мислиш и действаш дори от вцепенение, не съм изпитвал никога в планината. Изпитвам по-скоро респект и до голяма степен се мъча да държа под контрол ситуацията. Оставам спокоен, доколкото е възможно.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Изпадал ли си подобна ситуация? Кога?

– Слава Богу, не съм изпадал в бедствена ситуация и дано не ми се налага в близко бъдеще. Имал съм критични моменти и тук, и навън, но в рамките на нормалното. Всичко е било под контрол в крайна сметка.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кой е „урокът“ на планината, който никога няма да забравиш?

– Да не бъдеш инат, да не правиш всичко на всяка цена. Трябва да си знаеш силите и възможностите, и понякога да признаеш загубата. Това е част от играта. Така е и в живота. Това е, което съм научил с годините, от различни ситуации при пребиваването си в планината, катерене на скали и т.н. Много е важно да не подценяваш ситуацията или планината, дадения тур, който катериш… Направиш ли го – моментално се излагаш на опасност, без дори да разбереш. Както казах, надявам се да нямам скоро „по-суров“ урок.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кой е най-високият връх, който си изкачвал и къде се намира?

– В момента това е връх Казбек, който се намира в област Казбеги в Грузия и Северна Осетия в Русия. През него минава границата между двете държави. Висок е 5033 м. и се смята, че е спящ стратовулкан. Името му на грузински означава -„ледников връх“ или „смразяващ връх“.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– За какво си мечтаеш?

– Естествено за по-високи и трудни за изкачване върхове. Тази година, поради финансови причина и липса на време за подготовка, отказах експедиция за изкачване на връх Ленин, намиращ се в Памир, втори по височина – 7134 м. Там „играта загрубява“ доста и мисля, че е необходимо поне още едно стъпало и малко време, за да съм напълно сигурен в себе си за подобна височина. В най-близко бъдеще имам планове. както и с човека в моята свръзка, за връх Алпамайо. Това е един от трита най-красиви върха изобщо. Представлява гигантска ледена пирамида. Намира се в Кордилера Бланка, част от необятната верига на Андите и е висок 5947 м. Там не толкова височината, но трудността е висока. Катери се предимно по лед и фирн, доста е техничен, но смятам, че е постижим в близките 1-2 години. Проблем е финансирането, тъй като става дума за Южна Америка и само билетите са поне в порядъка на 1500 – 2000 лв. Движеща сила за там е не само страшната му и пленителна красота, но и фактът, че по мои сведения само 3-4 български свръзки са стъпвали досега на него.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Обезпечаването на една експедиция, била тя в България или по света, е свързано с осигуряване на финансиране. Нужни са добра екипировка, алпинистки инвентар и др. Срещате ли подкрепа и разбиране?

– Подготовката за една експедиция е доста важна, ако не най-важната. Основното перо обаче е именно финансирането на такава. Досега, както споменах, това е ставало само от мои лични средства, събирани с голямо удоволствие, но доста бавно, мъчително и трудно. Екипировката за висока планина, ледено катерене, скално катерене съм си я набавил по същия начин с течение на годините и много лишения от други неща. Свикнал съм да отделям. Мисля и живея за моите бъдещи планове, но с течение на времето и целите стават доста по-мащабни. За финансиране и спонсорство досега не съм се обръщал към никой, предвид това, че все пак засега излизанията ми са били долу-горе поносими откъм средства. За следващите ми цели обаче ще трябва да се обърна за подкрепа по някакъв начин, било то частично и смятам да намеря одобрение у хората. Както вече споменах по-горе една експедиция на Ленин или Алпамайо, каквито са бъдещите ми планове, няма да струва по-малко от 4000-5000лв. Силно се надявам по някакъв начин да срещна разбиране и одобрение, и да получа нужната помощ. Основното перо са самолетните билети. Искам хората да разберат, че алпинизмът е доста сериозно занимание, начин на живот и повече от спорт…

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кои са предизвикателствата и целите пред теб, които си поставил на дневен ред през тази година?

– През тази година съм се насочил към Елбрус, първенец на Европа и Кавказ, намиращ се на територията на Руската Федерация, с височина от 5642 м. Макар и привлекателна точка за доста други планинари и алпинисти аз го намирам като нужното и необходимо стъпало за следващите ми експедиции. Височината му позволява отново да изпитам удоволствието над 5000, дори над 5500 м. и е възможно най-близката подобна точка. Този връх обаче е взел много жертви и изобщо не е за подценяване. Изкачването му изисква много издържливост, много отвратително и бавно изкачване, предвид условията, постоянния вятър, височината и продължителния наклон, който няма край. Не искам да бързам. Всичко с времето си. Това са нужните стъпала, през които са минали всички алпинисти и аз не правя изключение. За Елбрус съм отправил запитване и кандидатствал за финансиране от Австрийския Алпийски Клуб, тъй като съм техен член отскоро и клуба подпомага подобни изкачвания и експедиции по цял свят, благодарение на техния експедиционен фонд. Ще се радвам да получа някаква подкрепа. Колкото до някакви други цели съм си заложил Матерхорн като резервен вариант, понеже ми е на сърце и предвид неуспеха преди. Може да прескочим и до Гросглокнер (Австрия),3798м.,който е доста техничен и подходящ за тренировка. Но това са резервни варианти. Бог да е с нас!

снимка: Светослав Казаков, личен архив

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово посрещна Захари Карабашлиев с пълна зала

Published

on

Пълна зала посрещна в Габрово писателя Захари Карабашлиев. Повече от час и половина снощи в Актовата зала на Национална Априловска гимназия, популярният автор разговаря с почитателите си за писаното слово, историята, паметта и новата си книга “Рана“.

Областният управител на Габрово Мария Башева – Венкова постави началото на литературната среща, цитирайки Стивън Кинг и неговите думи:“ Книгата е онова нещо в нашия свят, което е най-близо до магията.“

Захари Карабашлиев подчерта, че представя книгите си в цялата страна и е рядкост областен управител да уважи събитието, а още по-малко да инициира провеждането му. Авторът поясни, че заглавието на романа препраща към раната, която главният герой в книгата получава още в първото сражение, в което участва, но и към раната, нанесена на целия български народ от опустошителните войни, в периода на второто десетилетие на 20 век.

Авторът допълни, че творбата му е късче памет за българската история. Той определи романа като семеен, развиващ се на фона на Първата Световна война, но и представящ последиците от Първата национална катастрофа.

Модераторът на срещата Иван Христов, директор на Исторически музей- Дряново, сподели наблюденията си относно документалната стойност на творбата, която съдържа подробна библиография.

След края на увлекателната дискусия областният управител подари на Захари Карабашлиев изображение на Паметника на Свободата, изрисувано върху стъкло, като му пожела свобода на мисълта и творчеството.

Зареди още

Любопитно

Седмица на виното и любовта в Трявна

Published

on

Днес е 14 февруари! Денят на влюбените и празникът на виното Трифон Зарезан, който се отбелязва на тази дата по стар стил. По традиция на много места у нас ритуално ще бъдат зарязани лозови масиви за здрава, богата и плодородна година. Честити да са!

Днес Трявна също ще отбележи двата празника с подготвени събития през целия ден от своята обявена Седмица на виното и любовта. Програмата започва в 11.30 ч в музей Славейкова къща към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна, където ще бъде отворена небезизвестната Любовна ракла.

В 12.00 ч. във винарна „Чукара“ – гр. Трявна символично за българския народен празник ще бъдат зарязани лозите в комплекса от домакините и кмета на Община Трявна. За настроението на всички гости ще се погрижат талантливите дами от Фолклорна формация „Ружица-Дочев“ към Пенсионерски клуб „Ирина Славейкова“ – гр. Трявна и Танцов ансамбъл „Трявна“ към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна. Почерпка с вино и разходка из винарна „Чукара“ с разказ от първо лице за производствения процес ще сложат край на събитието в комплекса.

Като част от отбелязването на Международната Седмица на брака у нас, празничните събития във възрожденския ни град ще продължат от 14.00 ч. в Тържествената зала на местната администрация. Кметът на Трявна Денчо Минев ще бракосъчетае във вечна вярност влюбена двойка, след което ще поздрави дългогодишни такива от Трявна и Плачковци, сключили своя граждански съюз преди 65, 60 и 50 години.

Специални поздравления ще бъдат отправени и към Кольо Дабков, който повече от тридесет години е бил официално длъжностно лице по сключване на граждански бракове в Община Трявна.

Денят на влюбените и празникът на виното ще завършат тематично на старинния площад „Капитан дядо Никола“, където в 19.00 ч сто огнени фенера ще озарят небето над Трявна. Емоцията от преживяното ще бъде споделена с чаша хубаво вино, а всички желаещи – влюбени, семейства, жители и гости на града ще могат да запечатат момента със снимка на нашата голяма пейка-сърце!

Зареди още

Култура

„Изкуството на тамбурата” представя Цветан Радков в БНР с Оркестъра за народна музика

Published

on

Преподавателят Цветан Радков от Школата по китара и тамбура при Народно читалище „Развитие-1870” ще вземе участие в четвъртата част на проекта „Тайните на българските инструменти” – „Изкуството на тамбурата”. Музикално-образователният проект се организира от Оркестъра за народна музика на Българското национално радио, с цел да поддържа жива паметта за традиционните български инструменти и техните изпълнители вчера и днес.

Събитието ще се проведе на 8 февруари, от 19:00 ч., в Първо студио на Българското национално радио. В музикалната програма участие ще вземат още именити солисти като Кирил Трайков, Любомир Владимиров, Сергей Стойнов, Костадин Бураджиев, Илия Ганев, Валери Димчев, Ангел Димитров, Владимир Владимиров и други.

Ще гостуват пет поколения музиканти от различни краища на България, които ще представят както популярен, така и рядко изпълняван репертоар. Цветан Радков ще участва с авторската пиеса „Елизина копаница”, част от серийния сборник „Вълшебства за тамбура”.

Поредицата от девет книжки съдържа едни от най-силно въздействащите авторски композиции за тамбура на преподавателя, превърнали се в любими на цялата музикално-фолклорна гилдия.

За високата им художествена стойност говорят например фактът, че пиесата „Елизина копаница” е част от богатия репертоар на Тамбурашкия оркестър при НУФИ „Филип Кутев” в Котел. Цветан Радков е роден в град Летница, област Ловешка, през 1954 г.

Средното си образование завършва в Средно музикално училище „Филип Кутев” в град Котел, а висшето – в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив с профил „Музикален фолклор”. Работи като учител по тамбура и диригент на Представителен оркестър в училището в Котел, а по-късно става диригент на оркестъра на Детски фолклорен ансамбъл „Габрово”.

Автор е на множество пиеси за тамбура и обработки на пиеси за оркестър и соло инструменти, част от които са в Златния фонд на БНР. От 1992 година Цветан Радков продължава своята педагогическа дейност като преподавател в Школата по китара и тамбура при НЧ „Развитие-1870”.

Той успя да докаже и наложи в практиката своя успешна методика в преподаването на широкоспектърния по своите възможности български фолклорен инструмент тамбура. Школата му е базирана на успешното преплитане на традиция и новаторство в съчетание с изграден авторски почерк на пиесите, не рядко създавани заради развитието на самите ученици.

За изпълнителите, оформили своя стил в школата на Цветан Радков може да се обобщи, че се отличават със специфичното прецизно, меко, плътно звукоизвличане и легат изпълнителски маниер. Многобройните награди и отличия на учениците му от национални конкурси и надсвирвания са още едно значимо свидетелство за успеха и постиженията на неговата методика.

Последната концертна изява на талантливите ученици от Школата по китара и тамбура на Цветан Радков беше виртуозност от традиция и новаторство в навечерието на Коледните празници.

Автор: Десислава Димитрова,
Секретар на НЧ „Развитие – 1870“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица