Свържи се с нас

Култура

Селски мол без отпадъци

Published

on

Поредното издание на Селския мол в Габрово на 7 април, от 17.30 часа пред зала „Орловец, подкрепя кампанията на екологичните организации „Грийнпийс“ и „За Земята“ за ограничаване на замърсяването с пластмаси, чийто надслов е „Морето не е за една ваканция”.

Прекомерната употреба на еднократни пластмасови изделия довежда до т.нар. „пластмасов смог“- повсеместно замърсяване на водоемите с пластмаса.

Почистването на плажове, речни дерета и язовири само временно намалява проблема, но трайно решение е в премахването на причините за него. Най-големите „виновници“ за пластмасовото замърсяване са опаковките и другите еднократни изделия.

Екологичната инициатива – базарът „Забравени традиции, живи вкусове“ – Селски мол също може да се счита за „производител“ на този проблем, т.к всеки участник и потребител в него се стреми екологичните продукти, за чиято популярност и потребление допринася, да бъдат чисти, лесно и удобно пакетирани и поднесени. И така вредното въздействие на пластмасовите торбички, чинийки, чашки и вилички се връща като бумеранг обратно при самите биопроизводители.

А в петък вечерта пред Спортната зала ще дойдат повече от 20 производители от малки ферми и домашното стопанство. Те ще донесат мед и пчелни продукти, сирене и кашкавал, мляко и яйца, лапад и коприва, разсад и семена, щирник и баници, домашни курабийки и десерти, пресни яйца, билки, пестил и т.н.

Организаторите – трите читалища от с. Гарван, от кв. Русевци и Падало, желаят чистата храна, която употребяваме, да не бъде в пластмаса, а да се използват биоразградими опаковки или опаковки за многократна употреба.

Селският мол, посветен на Лазаровден и Цветница, не случайно е избрал терен на брега на реката и иска да отхвърли порочната практика на редица фестивали, които оставят след себе си стотици опаковки, и които се превръщат завинаги в опасни отпадъци за природата, а след това и за човека.

Затова се обръща към посетителите:
– Насърчете предлагането на екологични храни насипно или в контейнер на клиента, като донесете от къщи опаковка, съд или пазарска чанта за многократна употреба. Откажете се от предварително опакованите в найлон продукти, търсете стъкло, метал, хартия или плат. Това са модерните решенията, които ви подхождат.
– Донесете единични, непотребни във вашето домакинство стъклени опаковки и ги предложете на селскостопанските производители, те може би ще са им нужни.

И към производителите:
– Посетителите на Селския мол ценят качеството и имат нагласата да инвестират в собственото си здраве. Те са готови да изберат стъкления буркан или стъклената бутилка. Откажете се от пластмасовите кофички.
– Дайте възможност на клиентите да купят малко по-евтино вашия продукт, ако донесат празна стъклена опаковка и я заменят с вашата пълна – „пълно за празно“. Така вашият амбалаж никога няма да свърши.
– Опаковайте храната в естествени материали. Покажете, че сте различни от производителите на индустриални храни и имате отношение към чистата храна и чистата природа.
– Ако все пак не можете да минете без пластмасовите опаковки, предупредете вашите клиенти да ги изхвърлят в жълтия контейнер, където те ще отидат за повторна преработка и ще се превърнат в суровина.
– Опитайте и ще видите, че е лесно вашият щанд се превърне в място, където потребителят може да консумира храни без да образува пластмасов отпадък. Само вие и вашето бутиково производство могат да предложат тази допълнителна стойност на клиента. А това не може да бъде постигнато в големия супермаркет и това е още една причина да се развива местното биопроизводство.

Селският мол и неговите партньори ще насърчат всички, които откликнат на призива и заедно се включим в глобалната инициатива за нулеви отпадъци.

Янтра не е плавателна и няма плажове, но не е за една ваканция, или за един живот!

Базарът „Забравени традиции, живи вкусове“ – Селски мол е съвместна инициатива на габровските читалища и цели да създаде подкрепяща среда за развитието на дребното екологично производство и биофермерство на основата на местните традиции.

И това издание на Селския мол ще се превърне в истински празник с изпълненията самодейците от габровските села, носители на народностната традиция.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица