Свържи се с нас

Култура

Екипът на ЕМО „Етър“ честити рождения ден на Дома на хумора и сатирата

Екип на „Етър”-а тича след такси, за да спести пари и да отнесе подарък за рождения ден на ДХС

Published

on

Доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър“ и Маргарита Доровска, директор на музей „Дом на хумора и сатирата“ пред карикатура, изобразяваща Стефан Фъртунов, създател на Дома на хумора и сатирата

Директорът на „Дома на хумора и сатирата” Маргарита Доровска получи като подарък плетени на пет куки терлици и торба, изработена от козяк. За някои това може да са красиви предмети с декоративно предназначение, но екипът на ДХС отлично познава практическата им страна.

Терлиците дават възможност да се танцува на фона на севлиевската музика. Не е изключено Доровска да смени кожените дамски чанти с красивата, пъстра торба, която отлично пасва на елегантната й фигура и би могла да събере двойно повече предмети.

Виолета Янева, координатор „Работа с публики“ в ЕМО „Етър“ и Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър“ представят подаръка – торба от козяк с плетени на пет куки чорапи

Плетените терлици и изработената от козяк торба са подарък от екипа на Етнографски музей на открито „Етър” по повод 45 рожден ден на Дома на хумора и сатирата и са съобразени с характерната за жителите на столицата на хумора и сатирата спестовност.

Гостите бяха предупредени, че представянето на подаръка е съпътствано с продуктово позициониране. В поздравителния адрес, прочетен на празник стана ясно, че подаръците са донесени от човек спазил старата габровска традиция да се бяга след такси.

Маргарита Доровска и Светла Димитрова в „битка“ за кадри“

„Главният ни счетоводител направи сериозни изчисления, за да намери начин да спести средства. В крайна сметка взехме единодушното решение посланията ни да достигнат до Вас лично, чрез наш представител. Имате нашите уверения, че не е чакал автобус на градския транспорт, за да тича след него. Така щеше да спести само сумата от един билет. Представителят на ЕМО „Етър” търпеливо изчака покрай музея да мине такси и тича след него, амбициран и вдъхновен от многото километри. Всеки път когато чувстваше, че не му достигат сили мисълта за спестения финансов ресурс му даваше нови криле. И ето – нашите искрени, изпълнени с респект и уважение поздрави са при Вас. Към тях прибавяме и чифт традиционни терлици, плетени на пет куки. Обувайте ги когато се забавлявате, слушайки севлиевската музика.”

На 45 рожден ден на Дома на хумора и сатирата присъстваха кметът Таня Христова, областният управител Иванка Баева, зам.-областният управител Ивелина Петрова, както и представители на всички важни за Габрово институции, интелектуалци и приятели на хумора.

Маргарита Доровска, директор на ДХС с подаръка от ЕМО „Етър“

На 1 април пред всички тях Маргарита Доровска, директор на музея „Дом на хумора и сатирата”, обяви:

„26-ма обявиха автономия в Габрово. Очаква се стотици да се присъединят към тях в следващите часове.

Държавата е малка по размер, но вече беше намерена на картата.

Щабът на управление е ул. Брянска 68, Габрово.

Идеологът на държавата се издирва. Инициалите му са Г. Т. Знае се, че е живял в кв. Младост в София.

Идеите му, разбунили духовете на 26-тимата отцепници са случайно открити в архива на Музей „Дом на хумора и сатирата,” при проучване с цел подготовка на изложба.

Територията с претенция за държава се нарича Смеево,а девизът на отцепниците е „Смей!”

Очаква се автономната област да обяви своето правителство, герб и конституция в следващите часове. Знамето е котешка опашка.”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица