Култура
Откриват изложбата „Фабрика за хумор и сатира“

снимка: Дом на хумора и сатира
Изложба „Фабрика за хумор и сатира“ ще бъде открита в четвъртък, 30 март, от 18.00 ч. Тя представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата – разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом“ на Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.
В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в града на пионерите-индустриалци – Габрово. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.
Каква е била първоначалната идея на първият директор на Дома, Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата, арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.
Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70те и 80те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.
За младите хора днес ще бъде трудно да си представят, че Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден по времето, когато се появяват за продажба първите персонални компютри с монитор в света. И макар днес Музеят да изглежда като типично галерийно пространство, той е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Така например сцената на вариететния театър има мултимедиен проектор General Electric със задна прожекция, който е позволявал да се правят спектакли с интегрирани видеопрожекции. Използвана е и система от диапроектори с контролери и програматори, които позволяват да се прожектират върху екран или интериорни части плавно анимирани изображения. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.
Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на музея и се посвещава на 45-годишнината от основаването на институция. Проучването е един уникален по своята същност документ –историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително проучване на процесите, участниците и документацията на проект за трансформация на промишлена сграда в културен обект – изследване, което се прави за първи път в България.
В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.
Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







