Свържи се с нас

Култура

Откриват изложбата „Фабрика за хумор и сатира“

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатира

Изложба „Фабрика за хумор и сатира“ ще бъде открита в четвъртък, 30 март, от 18.00 ч. Тя представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата – разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом“ на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.

В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в града на пионерите-индустриалци – Габрово. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.

Каква е била първоначалната идея на първият директор на Дома, Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата, арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.

Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70те и 80те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.

За младите хора днес ще бъде трудно да си представят, че Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден по времето, когато се появяват за продажба първите персонални компютри с монитор в света. И макар днес Музеят да изглежда като типично галерийно пространство, той е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Така например сцената на вариететния театър има мултимедиен проектор General Electric със задна прожекция, който е позволявал да се правят спектакли с интегрирани видеопрожекции. Използвана е и система от диапроектори с контролери и програматори, които позволяват да се прожектират върху екран или интериорни части плавно анимирани изображения. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.

Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на музея и се посвещава на 45-годишнината от основаването на институция. Проучването е един уникален по своята същност документ –историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително проучване на процесите, участниците и документацията на проект за трансформация на промишлена сграда в културен обект – изследване, което се прави за първи път в България.

В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.

Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица