Култура
Откриват изложбата „Фабрика за хумор и сатира“

снимка: Дом на хумора и сатира
Изложба „Фабрика за хумор и сатира“ ще бъде открита в четвъртък, 30 март, от 18.00 ч. Тя представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата – разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом“ на Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.
В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в града на пионерите-индустриалци – Габрово. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.
Каква е била първоначалната идея на първият директор на Дома, Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата, арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.
Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70те и 80те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.
За младите хора днес ще бъде трудно да си представят, че Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден по времето, когато се появяват за продажба първите персонални компютри с монитор в света. И макар днес Музеят да изглежда като типично галерийно пространство, той е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Така например сцената на вариететния театър има мултимедиен проектор General Electric със задна прожекция, който е позволявал да се правят спектакли с интегрирани видеопрожекции. Използвана е и система от диапроектори с контролери и програматори, които позволяват да се прожектират върху екран или интериорни части плавно анимирани изображения. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.
Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на музея и се посвещава на 45-годишнината от основаването на институция. Проучването е един уникален по своята същност документ –историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително проучване на процесите, участниците и документацията на проект за трансформация на промишлена сграда в културен обект – изследване, което се прави за първи път в България.
В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.
Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.
Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.
Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.
В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.
Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.
Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Култура
Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.
Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.
От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.
През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.
През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.
Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.
Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.
По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.
Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.
Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Култура
Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.
От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.
Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.
Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.
За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

-
Кримипреди 7 дниМаскирани полицаи, жандармерия и полиция с масирана акция в региона
-
Културапреди 6 дниДарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото
-
Кримипреди 6 дниЗапочва информационна кампания срещу телефонните измами в региона
-
Любопитнопреди 7 дниРекорден брой участници в спортните турнири на Узана Поляна Фест
-
Любопитнопреди 6 дниВтори ретро парад в Трявна
-
Новинипреди 7 дниРЗИ-Габрово с инициатива по повод Световния ден за борба с хепатита
-
Новинипреди 7 дниШест нови попълнения подсилиха Янтра за новия сезон
-
Новинипреди 6 дниСистемен тормоз от глъчки нарушава тишината нощем до зала Орловец







