Свържи се с нас

Култура

Откриват изложбата „Фабрика за хумор и сатира“

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатира

Изложба „Фабрика за хумор и сатира“ ще бъде открита в четвъртък, 30 март, от 18.00 ч. Тя представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата – разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом“ на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.

В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в града на пионерите-индустриалци – Габрово. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.

Каква е била първоначалната идея на първият директор на Дома, Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата, арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.

Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70те и 80те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.

За младите хора днес ще бъде трудно да си представят, че Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден по времето, когато се появяват за продажба първите персонални компютри с монитор в света. И макар днес Музеят да изглежда като типично галерийно пространство, той е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Така например сцената на вариететния театър има мултимедиен проектор General Electric със задна прожекция, който е позволявал да се правят спектакли с интегрирани видеопрожекции. Използвана е и система от диапроектори с контролери и програматори, които позволяват да се прожектират върху екран или интериорни части плавно анимирани изображения. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.

Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на музея и се посвещава на 45-годишнината от основаването на институция. Проучването е един уникален по своята същност документ –историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително проучване на процесите, участниците и документацията на проект за трансформация на промишлена сграда в културен обект – изследване, което се прави за първи път в България.

В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.

Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица