Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“.  Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на  апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя   изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.

Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.

Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.

„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.

На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.

„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.

Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.

Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.

Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Велико Търново и Габрово ще кандидатстват заедно за европейска столица на културата през 2032 г., информира областният всекидневник Борба.

Новината първо беше съобщена от Галин Попов – артистичен директор на фестивала „48 часа Варуша юг”, преди началото на концерта на хор „Ваня Монева” на площада пред Царевец.

„Фестивалът „48 часа Варуша юг” е едно от доказателствата, че когато хората обединят усилията си, резултатите не закъсняват. Велико Търново и Габрово трябва да намерят начин да кандидатстват заедно! Аз виждам тази кандидатура с двоен потенциал, а фестивалът ни показва именно такива резултати“, каза Галин Попов.

После той покани на сцената кмета Даниел Панов, който официално я потвърди и обеща на великотърновци и габровци да работи за общата кауза.

Мотото „Съединението прави силата” за първи път в България е написано на читалище „Надежда” във Велико Търново.

Аз знам, че заедно и обединени нещата се случват, както показваме с фестивала „48 часа Варуша юг”. Нищо не може да се случи без хората на изкуството и културата. Днес подавам ръка към Габрово, за да се осъществи една дългогодишна мечта на творците – Велико Търново и Габрово да кандидатстват за столица на европейската култура през 2032 година и тя да се превърне в печелившата кандидатура на България. Великотърновци и габровци го заслужават!”, заяви Даниел Панов.

В подкрепа на идеята за обща кандидатура се изказа и заместник-министърът на туризма Павлин Петров.

„Поздравявам ви за кавалерския жест, който Велико Търново отправи към Община Габрово. Северна България се нуждае от това! Тук ясно виждаме, че културата, историята и изкуството са силно свързани и надграждат туристическия продукт на страната”, обърна се към творците Павлин Петров.

Габрово вече обяви официално кандидатурата си за европейска столица на културата през 2032 г. и дори беше първо. Градът работи за каузата още от миналата година, а в края на февруари 2025 г. Общинският съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата.

Габрово е доста напред в подготовката – вече регистрира необходимата общинска фондация, Община Габрово е наела екип от трима независими културни експерти с над 23 години опит, като техни клиенти са били 11 от последните 13 града, носители на титлата, пише още изданието.

Цялата статия на журналиста Ана Райковска можете да прочетете оттук.