Свържи се с нас

Култура

„Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Подковата с чапа е позната само в габровския край. Тук има зимни и летни подкови. Чапата е продълговат до няколко сантиметра шип, който е в предната част и служи на животното да не се пързаля, когато ходи по лед и заснежена повърхност. Другите два шипа са в краищата на подковата.

снимка: ЕМО „Етър“

За разликите в подковите, ползвани в габровския край и по полето, разказва Илия Николов от село Стоевци – единственият останал истински ковач и налбантин в Габровска област.

снимка: ЕМО „Етър“

Докато разгаря огнището и удря с чука по нажеженото желязо, което след това ще оформи в подкова, той споделя увлекателната история на живота си. И всичко се върти около конете, магаретата и подковите.

снимка: ЕМО „Етър“

В Етнографски музей на открито „Етър” налбантинът Илия Николов изтръгва от устата на наблюдаващите го с широко отворени очи деца кратък коментар: „Ехаааа, колко яко!”

снимка: ЕМО „Етър“

Малчуганите притихват в почуда от нетрадиционната за своя начин на живот гледка – гореща жарава, нажежено желязо, което под ударите на чука се огъва в желаната форма.

снимка: ЕМО „Етър“

На 3, 4 и 5 март посетителите на ЕМО „Етър” видяха възстановките на различни обичаи, свързани с Тодоровден. Не е характерно налбантите (хората, които подковават животни) и ковачите да работят на Тодоровден, все пак празник е. Ден след това обаче, кипи усилен труд.

снимка: ЕМО „Етър“

Илия Николов от село Стоевци се учи да прави подкови и да подковава животни още в началото на 70-те години на миналия век. Прави го от любов, а не просто, за да си изкарва прехраната с нещо.

снимка: ЕМО „Етър“

„Преди 1989 година в събота и неделя ковях по десет коня. Сега не е така, в месеца я дойде един кон, я два. Научих се през 1972 година, защото имах коне и ги обичах. Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”, споделя бай Илия.

За направата на подкова се взема желязна шина с дължина около 28-32 см. Слага се в жаравата, за да се нажежи. Вади се и се оформя със силни удари с чук. Докато е нажежена се пробиват дупките, в които при подковаването на коня се набиват клинците (гвоздеите).

Конят трябва да се подковава на около 45 дена, важно е да се постави правилно подковата, за да може да ходи удобно и да не му се създават двигателни проблеми.

По буйните коне и магарета се слагат в станок. Това е съоръжение, което не позволява на животното да мърда. В габровска област има пет станока, които собственици на коне са направили.

Станокът е дълъг метър и седемдесет. Прави се скеле от четири тръби, високи около два метра. Поставят се и две надлъжни. Отпред – също, за да не може да мърда конят. Отзад, когато влезе животното, се слага синджир, обвит с гума. Станоците се ползват и от ветеринарните лекари, най-често да преглеждат кобилите при бременност.

„Занаятът си отива”, констатира Илия Николов и споделя случаи с хора, които сами си подковават животните. Правят го без инструменти, без да знаят как точно да поставят подковата, така че да е удобна при ходене.

Бойкот – това е името на един от любимите коне, които Илия Николов притежава през живота си. От този жребец у нас тръгва породата на шарените коне. Преди да дойде в България играе в италиански цирк. Купува го приятел на бай Илия, а след това става собственост на самия ковач.

Бойкот става истинска атракция на един от панаирите в търновското село Камен. Когато жребецът чува музиката, започва да танцува, събира се публика да го гледа, а той приема бурните аплодисменти с високо вдигната глава. Като истинска звезда. Бойкот оставя дълбок спомен в съзнанието на Илия, който още носи негова снимка в портфейла си.

Спомени за коне, за отминали времена, за огъването на нажежено желязо и как се учи занаят от стари майстори – това разказва Илия Николов, единственият останал в габровска област истински ковач и налбантин, докато удря с чука върху наковалнята в ЕМО „Етър”.

А посетителите гледат, слушат, снимат и разпращат чрез интернет историите на майстора от габровското село Стоевци.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица