Свържи се с нас

Култура

„Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Подковата с чапа е позната само в габровския край. Тук има зимни и летни подкови. Чапата е продълговат до няколко сантиметра шип, който е в предната част и служи на животното да не се пързаля, когато ходи по лед и заснежена повърхност. Другите два шипа са в краищата на подковата.

снимка: ЕМО „Етър“

За разликите в подковите, ползвани в габровския край и по полето, разказва Илия Николов от село Стоевци – единственият останал истински ковач и налбантин в Габровска област.

снимка: ЕМО „Етър“

Докато разгаря огнището и удря с чука по нажеженото желязо, което след това ще оформи в подкова, той споделя увлекателната история на живота си. И всичко се върти около конете, магаретата и подковите.

снимка: ЕМО „Етър“

В Етнографски музей на открито „Етър” налбантинът Илия Николов изтръгва от устата на наблюдаващите го с широко отворени очи деца кратък коментар: „Ехаааа, колко яко!”

снимка: ЕМО „Етър“

Малчуганите притихват в почуда от нетрадиционната за своя начин на живот гледка – гореща жарава, нажежено желязо, което под ударите на чука се огъва в желаната форма.

снимка: ЕМО „Етър“

На 3, 4 и 5 март посетителите на ЕМО „Етър” видяха възстановките на различни обичаи, свързани с Тодоровден. Не е характерно налбантите (хората, които подковават животни) и ковачите да работят на Тодоровден, все пак празник е. Ден след това обаче, кипи усилен труд.

снимка: ЕМО „Етър“

Илия Николов от село Стоевци се учи да прави подкови и да подковава животни още в началото на 70-те години на миналия век. Прави го от любов, а не просто, за да си изкарва прехраната с нещо.

снимка: ЕМО „Етър“

„Преди 1989 година в събота и неделя ковях по десет коня. Сега не е така, в месеца я дойде един кон, я два. Научих се през 1972 година, защото имах коне и ги обичах. Всичко, за което имаш мерак можеш да го научиш”, споделя бай Илия.

За направата на подкова се взема желязна шина с дължина около 28-32 см. Слага се в жаравата, за да се нажежи. Вади се и се оформя със силни удари с чук. Докато е нажежена се пробиват дупките, в които при подковаването на коня се набиват клинците (гвоздеите).

Конят трябва да се подковава на около 45 дена, важно е да се постави правилно подковата, за да може да ходи удобно и да не му се създават двигателни проблеми.

По буйните коне и магарета се слагат в станок. Това е съоръжение, което не позволява на животното да мърда. В габровска област има пет станока, които собственици на коне са направили.

Станокът е дълъг метър и седемдесет. Прави се скеле от четири тръби, високи около два метра. Поставят се и две надлъжни. Отпред – също, за да не може да мърда конят. Отзад, когато влезе животното, се слага синджир, обвит с гума. Станоците се ползват и от ветеринарните лекари, най-често да преглеждат кобилите при бременност.

„Занаятът си отива”, констатира Илия Николов и споделя случаи с хора, които сами си подковават животните. Правят го без инструменти, без да знаят как точно да поставят подковата, така че да е удобна при ходене.

Бойкот – това е името на един от любимите коне, които Илия Николов притежава през живота си. От този жребец у нас тръгва породата на шарените коне. Преди да дойде в България играе в италиански цирк. Купува го приятел на бай Илия, а след това става собственост на самия ковач.

Бойкот става истинска атракция на един от панаирите в търновското село Камен. Когато жребецът чува музиката, започва да танцува, събира се публика да го гледа, а той приема бурните аплодисменти с високо вдигната глава. Като истинска звезда. Бойкот оставя дълбок спомен в съзнанието на Илия, който още носи негова снимка в портфейла си.

Спомени за коне, за отминали времена, за огъването на нажежено желязо и как се учи занаят от стари майстори – това разказва Илия Николов, единственият останал в габровска област истински ковач и налбантин, докато удря с чука върху наковалнята в ЕМО „Етър”.

А посетителите гледат, слушат, снимат и разпращат чрез интернет историите на майстора от габровското село Стоевци.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Очаква ни запомнящ се финал на Международен куклен фестивал „Рачо и Дешка“

Published

on

На 27 юли, събота, в 17.00 часа Фондация „Арте Вива“, София ще открие програмата на последния фестивален ден от Международния куклен фестивал „Рачо и Дешка“ с представлението „Привет, магьосници, и сбогом“. Място на събитието е площад „Възраждане“.

По забавен и пълен с изненади начин, с много хумор и музика публиката ще разбере, че във всеки от нас се крие по една малка зла магьосница. Тя може да стане голяма и силна. Дали ще ѝ позволим, зависи от нас. Спектакълът разказва как малкият Башир успява да я победи със своята доброта. „Привет, магьосници, и сбогом“ е по мотиви от френски приказки. Постановката е на Ваня Йонкова, сценографията – на Свила Величкова, а музиката е композирана от Методи Иванов. В спектакъла участват Симона Нанова и Елена Грозданова.

В 17.50 традиционната за фестивала работилница ще занимае своите гости с голямата тема за буквите в нашата азбука. Това става възможно благодарение на партньорството на Регионална библиотека „Априлов- Палаузов“, която подкрепи проекта на Фондация „ОТ БГ“.

В 18.30 Театър ВЕСЕЛ – Велико Търново ще покани всички в зала „Възраждане“, за да се потопят заедно в света на една „Русалка“ по „Легенда за Лорелай“. Легендата за Лорелай е вдъхновявала творци от различни епохи. Тя разказва за красивата дъщеря на беден рибар, която пленявала стари и млади със своите омайващи песни. Това е старата и вечна история за свободния дух и за погубената любов.

Спектакълът носи атмосферата на суровия северен пейзаж и въздейства с вълшебството на приказка и с драматизма на антична трагедия. Драматизацията и режисурата са на Тодор Вълов, сценографията и куклите – на Наталия Гочева, а музиката – на Пламен Мирчев – Мирона. С участието на Елка Баланова и Веселин Василев.

Зареди още

Култура

Пет млади пианистки от МК „Весела“ ще свирят във Виена

Published

on

„Виена ни очаква” – под това мото премина концертът на децата от Музикален клуб „Весела” преди отпътуването за австрийската столица на лауреатите Невин Халил – 1 клас, Лорен Николова – 4 клас, Ай Хасегава – 8 клас, Полина Флориду – 9 клас и Адриана Кънева-10 клас. Те ще се представят „на живо” със своите музикални програми във финалите на Международния конкурс „Виенска класика”.

Възпитаничките на клавирния педагог Весела Пенева са сред отличените 65 деца, спечелили необходимия брой точки и получили покани за участие в заключителния тур във Виена, който предстои.

„Това е уникално постижение за нашия клуб“, сподели музикалният педагог Весела Пенева и продължи – „То ни прави безкрайно щастливи от постигнатия невероятен успех, а именно да бъдем забелязани и отличени измежду над 200 деца от 50 държави! Каква огромна чест е това за едни деца, които не се занимават с музика професионално, а свирят на пиано, просто защото им харесва! Във всяка възрастова група са поканени само по 10 участници. И моите момичета са между тях! това е изключително висока оценка, дадена ни от международното жури!“

„Скъпи Неви, Лори, Ай, Поли и Ади – в музикалната столица Виена, вие ще се докоснете до европейската музикална история, ще имате незабравими срещи с изкуството, ще свирите в хубави зали и ще се запознаете с деца-музиканти от различни националности! Вашата най-голяма победа е, че сте участници в една музикална олимпиада, която ще бъде прекрасен спомен за цял живот ! Олимпийския принцип гласи „Най-важно е участието..”, а аз бих добавила – и трудът, който влагаме! Вече съм напълно убедена, че всяко усилие рано или късно се възнаграждава ! Пожелавам ви да свирите с любов, мисъл и вдъхновение! Гордея се с вас, обичам ви и ви вярвам!“, добави още Весела Пенева.

Зареди още

Култура

В очакване на третата фестивална събота на Международния куклен фестивал

Published

on

Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ продължава на 20 юли, събота, от 17.00 часа на площад „Възраждане“. За габровци и гости на града организаторите от Фондация „ОТ БГ“ са поканили Театър „Арт Ленд“, София и Държавен куклен театър Бургас.

„Гон, малката лисица“ е една трогателна приказка, която носи послание за лицето на невидимото добро. Представена е чрез интересна културна ценност на Япония, а именно – уличен театър „камишибай” или „театър в картини”, особено популярен през 30-те години на 20 век.

Актьорите, разказвачи на истории, обикалят с колело, на което има малка сценична кутия с поставена история в картини. Спектакълът представя интересна форма за общуване със съвременната публика.

Постановката и сценографията на „Гон, малката лисица“ са на Мария Банова. Ролите изпълнява Юлия Коларова. Постановката е на Театър „Арт Ленд“, София. Творческата работилничка, която започва в 17.50 часа, този път е за майсторене на изделия от хартия.

В 18.30 часа гостите от Бургас ще представят на публиката „Две пръчки и три съчки“. Не си мислете, че баба Хели е вехтошарка! В своята количка с три колелета тя събира какво ли не и го преобразява в герои, приказки и вълшебства, за да задоволи безкрайните прищевки на своята внучка Лили.

Крои, кове, лепи, сглобява, измисля и твори по пет приказки на ден без почивен ден. Тя е истински феномен! Авторът на текста на „Две пръчки и три съчки“ е Христина Василева. Нейни са и сценографията, и постановката. Музиката е на „Puppetspirit“ – Белгия. В ролята на баба Хели влиза актрисата Румяна Кралева.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица