Култура
Тодоровден в ЕМО „Етър“ (снимки)
„На Тодоровден с вино и ракия се черпи. Вашите са много хубави, догодина пак да донесете”

снимка: ЕМО „Етър“
На Тодоровден в габровския край най-характерно е да си ходи на гости на млада булка. Там посреща цялото семейство и разбира се важна роля има свекървата.

снимка: ЕМО „Етър“
„Булката не може да пие, тя е…”, казва с известна деликатност в гласа свекървата и прави жест с ръка на корема. Намекът е повече от ясен. Булката очаква дете. Но свекървата затова е свекърва, за да нарежда и пояснява. Очевидно всички жени, които са на празника на младата булка са наясно за какво става въпрос. За мъжете обаче се налага пояснение, иначе биха си помислили, че става въпрос за „женски им работи”.

снимка: ЕМО „Етър“
Затова след жеста, с който показва нарастващ корем, свекървата отсича:
„Булката не може да пие, трудна е”.

снимка: ЕМО „Етър“
Обичаят „На гости на млада булка” бе представен в ЕМО „Етър” на Тодоровден преди обед. Следобед, от 13:30 часа, посетителите в музея отново ще могат да видят възстановката на този толкова тачен в габровско обичай, който много изненадва гостите на музея, които са от други краища на страната.

снимка: ЕМО „Етър“
На Тодоровден в габровско се черпи с питка и хайвер.

снимка: ЕМО „Етър“
Иванка Петкова не е габровка, но познава обичаите и характерните за региона места по-добре от много кореняци. През 1980 година съпругът й я довежда тук и тя се влюбва в мястото, където и е отредено да живее. Тази сутрин, преди да дойде с мъжа Иван Петков си в ЕМО „Етър” Иванка е приготвила хайвер.

снимка: ЕМО „Етър“
„Хайде сега да видим дали този, с който черпите в музея е по-вкусен от моя”, казва с усмивка тя. И споделя рецептата си. Казва, че е габровска, но признава, че досега не се е запитвала защо на Тодоровден в габровско се черпи с хайвер, при условие, че този район не е познат с рибарски традиции.

снимка: ЕМО „Етър“
„Хайверът се вади от бурканчето, където се съхранява, измива се с вода, слага се в съд и се разбива с миксер. Прибавя се олио, аз не слагам лук, на някои домакини го правят”.

снимка: ЕМО „Етър“
Иванка Петкова знае много и за самия обичай „На гости на млада булка”. „Нарича се „малката сватба”, защото на самата сватба не се носят дарове. Даровете се дават на Тодоровден от всички хора, които са били на сватбата. Младото семейство ги посреща с кравай и разбит хайвер”.

снимка: ЕМО „Етър“
Когато Иванка идва да живее в Габрово, приема обичая с отворено сърце. „В Габрово има толкова много неща да се видят, дори за един ден да дойде човек, има какво да научи”, категорична е тя.
В София не се ходи на гости на млада булка. Софиянци отиват в Банкя и гледат кушията. Пеят се песни и е весело. Разказва го Юлия Георгиева, която на Тодоровден е сред посетителите в ЕМО „Етър”.
„Харесват ми носиите. Тези са по-градски, представят по-напреднал стадий от Българското Възраждане”, добавя Юлия, наблюдавайки облеклото на участничките във възстановката в ЕМО „Етър”.
Изненадани са и две жени от Добрич – Венелина Йорданова и Сийка Христова. В техния роден край, както в софийско, се правят кушии, но не се ходи при млада булка. Затова смятат, че е изключително интересно да се види как са отбелязвали Тодоровден габровци. Изказват съжаление, че традициите вече не са толкова важна част от живота. И отчитат ролята на институции като ЕМО „Етър”, които ги съхраняват.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







