

Култура
Сирни Заговезни в ЕМО „Етър” (снимки)
Сирни Заговезни в ЕМО „Етър”: С огруглици се гонят злите сили, с бутурници се разпалва любовта

снимка: ЕМО „Етър“
На Сирни Заговезни в севлиевското село Сенник хората се събират на високо място, наклаждат голям огън, запалват топки, завързани с връв и ги въртят, за да могат да разгонят злите сили. Обичаят е стар, още от времето на турското робство. Поробителите разбират къде са се събрали християни от дима, който се издига високо към небето.

снимка: ЕМО „Етър“
Старият обичай бе представен пред посетителите на ЕМО „Етър” на Сирница. Интересът на публиката към възстановката на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1899”, село Сенник бе толкова голям, че се наложи да се играе втори път.

снимка: ЕМО „Етър“
Гена Дочева е съхранила спомените, които се предават между поколенията в нейното семейство.
„Когато турците си правят конаци в нашето село, българите започват да се събират на една височина. Това се прави, за да се запазят традициите на християнското население. Пали се огън и се въртят топки, завързани на връв, за да се прогонят злите сили. Но така и турците разбират, къде се събират българите. Топките се наричат огруглици, а народът изговаря думата малко по-различно – руглици”.
Дори в съвременността, макар й не всяка година, в село Сенник се прави голямата клада, около която се събира населението, за да прогони злите сили.

снимка: ЕМО „Етър“
Секретарят на читалището Христина Христова допълва разказа за традициите, които трупата представя в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“
„На този ден се събира цялото семейство. Роднини идват от близо и далеч, за да си дадат прошка. Прави се баница със сирене, на масата се слагат сирене, варени яйца и халва. Халвата се връзва на конец и което дете успее да я захапе, ще е здраво през цялата година. Този обичай се практикува и с яйце, ако няма халва”.

снимка: ЕМО „Етър“
Интересната възстановка на представителите на читалището от село Сенник предизвиква положителни реакции от страна публиката. Сред аплодиращите са Иванка Баева, областен управител на Габрово и Ивелина Петрова, зам.-областен управител. Иванка Баева поиска традиционната прошка от жителите на областта по време на посещението си в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“
Меденки с изобразени традиционни български шевици, грис халва, тиквеник, баници, кексове, прясно сирене. За човек е трудно да реши какво да си вземе от представителките на Селския мол в ЕМО „Етър”. Затова се купува от всичко. Каквото и да опиташ, се оказва вкусно. Няма как да кажеш кое е „най”. Хапваш малко, а си заситен. Чувстваш се леко и приятно. Истинска храна. Когато някоя жена споделя рецепта с посетител, не й се налага да изрежда колко „Е”-та има в продукта. Както вече е широко известно, това са стабилизатори, оцветители и овкусители в промишлено произведените храни.
Любовта на мъжа минава през стомаха. Това е стара истина, на която майките учат дъщерите си. Но как един младеж да завърти главата на харесаната от него девойка?

снимка: ЕМО „Етър“
„С бутурница”, отговаря Жерко от село Кортен. На един от чардаците в ЕМО „Етър” той изработва традиционните за това населено място дървени стрели, които се закрепят за тънка пръчка, запалват се на огън и като се ударят излитат, горят и се въртят. Където падне бутурницата, там ще се ожени момчето.
Обичаят в селото е много стар. Жерко разказва, че се е научил да прави бутурници от дядо си.

снимка: ЕМО „Етър“
„Гледа се посоката, в която ще падне стрелата и там ергенът си търси момата. Едно време може да се е получавало, но сега е различно. Бутурниците се правят от различно дърво, но най-характерно е да е от дрян”.
Жерко предизвиква интереса на туристите в музея с красивите си непознати изделия. Работи бързо, с добре премерени движения, но с усмивка признава, че любовта между него и съпругата му не е пламнала, благодарение на изстреляна от него бутурница.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 5 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Сребро за Иван Екимов от „Морско конче“
-
Любопитнопреди 6 дни
Царева Ливада ще празнува с музика и настроение на 30 август
-
Новинипреди 6 дни
Спират транзитния трафик през Шипка заради тържествата
-
Новинипреди 6 дни
Технически университет – Габрово откри академичната 2025/2026 година
-
Кримипреди 6 дни
Заловиха бракониер в язовир „Александър Стамболийски“
-
Културапреди 5 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 4 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка