Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество — 27 декември.

Култът към този светец е голям, почитта към него — също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини

На този ден празнуват всички с имената: Стефан и Стефка и производните им:

Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани, Теки, Теко, Течо, Венко, Венче, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница), Стамен, Стан, Станко,Стайко,Стамена, Стана, Стаматчо, Стаме, Стаменко, Стаменчо, Стамер, Стамин, Стамир, Стамко, Стамно, Стамо, Стамул, Стамчо, Стамян, Станул, Стаминка, Стамира, Стамка, Стамуда, Стамуша, Станачко, Станаш, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.