Култура
Успешната 2016 година за ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“
Повече чужденци, ученици и студенти. Повече продадени абонаментни карти и изнесени беседи. Такива са резултатите, които постигна екипът на ЕМО „Етър” през 2016 година. И когато говорим за туристите в този музей, „повече” се измерва в хиляди.
През 2016 година 24 442 повече туристи са посетили ЕМО „Етър” в сравнение с 2015-та. 211 442 са преминалите през музея, от които 22 561 с право на безплатно посещение.
Цифрите може да са „сухи”, но по отношение успешната за ЕМО „Етър” 2016-та са ясни:
25 176 чужденци (с 1363 повече от 2015 г.)
41 403 ученици от І до ХІІ клас (с 2754 повече от 2015 г.)
12 862 деца под 7 години (с 5731 повече от 2015 г.)
16 130 студенти (с 2311 повече от 2015 г.)
149 продадени абонаментни карти (с 76 повече от 2015 г.)
302 изнесените беседи (с 74 повече от 2015 г.)
Руските туристи имат най-голям интерес към ЕМО „Етър”. 5864 жители на тази държава са посетили музея през 2016-та. Французите са друга устойчива туристическа група – 2364, както й посетителите от Израел – 1771.
Рекорд по посещаемост е отчетен и по време на ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в началото на септември. 14 534 души видяха панаирното изложение.
На какво се дължи този засилен интерес от страна на публиката към ЕМО „Етър”?
Отвъд видимото за публиката, има творчески подход, труд и стремеж към надграждане. Разбира се, всичко това е възможно да се случи, благодарение на съхранената традиция, но екипът от над 50 души знае, че на „стари лаври не бива да се лежи”. Новаторството, понякога дискретно, друг път набиващо се на очи, е станало част от стила на работа в този неповторим български музей.
Постиженията на екипа на ЕМО „Етър” през 2016 година:
Получена е наградата „Асеневци” на Асоциацията на туроператорите в България.
Рекорден брой посетители – 14 534 души, по време на ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, в който участват майстори от Судан, Холандия, Румъния, Беларус, Украйна, България.
Приета е нова визия на рекламните материали.
Предметите, изработени по време на Майсторската надпревара са представени в изложба на открито.
Реализирани са изложби на най-старите тъкачки и изследователки на тъкачни техники у нас – Стойна Кръстанова и Симеонка Стойчева, двете са над 90-годишни.
ЕМО „Етър” е домакин на Първият национален панаир на музейната книга.
Възстановено е членството в Асоциация на европейските музеи на открито.
Поставено е началото на образователна програма, свързана със старопланинската архитектура.
Създадена е научна група в музея.
Организирана е символична надпревара на демонстратори на домашни занятия.
Музеят е включен в инициативата „Ден на бащата”.
Утвърден е Правилник за устройство и дейността, според Закона за културното наследство.
Въведени са намалени цени за посещения през зимните месеци.
Научната продукция на ЕМО „Етър”:
Представени са 21 научни съобщения на конференции в страната и чужбина.
Отпечатани са 18 научни публикации в сборници и научни списания.
Публикувани са 2 сборника (Народните занаяти – минало, настояще, бъдеще т. XI, 50 години АЕК „Етър”) 1книга (А.Гоев, Магическа защита от зли сили).
Изложби:
Реализирани са 17 в музея и 4 в страната.
Реставрирани недвижими културни ценности:
Части от Валявицата.
Изграден е отново обект „Купа сено”, любима за туристите атракция.
Пребоядисани са фасади на къщи от Чаршията.
Ремонтирани са:
Монолитни стъпала, каменни зидове и плочници.
Часовниковият механизъм на кулата.
Дървените огради и порти.
Дренажната система.
Дървените части на приземните етажи на Чаршията.
Изцяло е подновен Дюкяна.
ЕМО „Етър” е домакин и организатор на над 80 прояви. Сред тях: Европейски дни на художествените занаяти, IV Национална среща, организирана от Министерството на културата за устойчиво развитие на музеите на тема „Визуална култура и музеите”, III Национален фестивал на хумористичната песен, Училище за лазарки.
Данните бяха изнесени по време на годишното събрание на ЕМО „Етър”, което се проведе на 9 февруари. Гост на екипа беше Радост Балевска, представител на отдел Култура в Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 7 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Новинипреди 6 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 6 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 3 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 3 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 2 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 2 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 3 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово








