Култура
Успешната 2016 година за ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“
Повече чужденци, ученици и студенти. Повече продадени абонаментни карти и изнесени беседи. Такива са резултатите, които постигна екипът на ЕМО „Етър” през 2016 година. И когато говорим за туристите в този музей, „повече” се измерва в хиляди.
През 2016 година 24 442 повече туристи са посетили ЕМО „Етър” в сравнение с 2015-та. 211 442 са преминалите през музея, от които 22 561 с право на безплатно посещение.
Цифрите може да са „сухи”, но по отношение успешната за ЕМО „Етър” 2016-та са ясни:
25 176 чужденци (с 1363 повече от 2015 г.)
41 403 ученици от І до ХІІ клас (с 2754 повече от 2015 г.)
12 862 деца под 7 години (с 5731 повече от 2015 г.)
16 130 студенти (с 2311 повече от 2015 г.)
149 продадени абонаментни карти (с 76 повече от 2015 г.)
302 изнесените беседи (с 74 повече от 2015 г.)
Руските туристи имат най-голям интерес към ЕМО „Етър”. 5864 жители на тази държава са посетили музея през 2016-та. Французите са друга устойчива туристическа група – 2364, както й посетителите от Израел – 1771.
Рекорд по посещаемост е отчетен и по време на ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в началото на септември. 14 534 души видяха панаирното изложение.
На какво се дължи този засилен интерес от страна на публиката към ЕМО „Етър”?
Отвъд видимото за публиката, има творчески подход, труд и стремеж към надграждане. Разбира се, всичко това е възможно да се случи, благодарение на съхранената традиция, но екипът от над 50 души знае, че на „стари лаври не бива да се лежи”. Новаторството, понякога дискретно, друг път набиващо се на очи, е станало част от стила на работа в този неповторим български музей.
Постиженията на екипа на ЕМО „Етър” през 2016 година:
Получена е наградата „Асеневци” на Асоциацията на туроператорите в България.
Рекорден брой посетители – 14 534 души, по време на ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, в който участват майстори от Судан, Холандия, Румъния, Беларус, Украйна, България.
Приета е нова визия на рекламните материали.
Предметите, изработени по време на Майсторската надпревара са представени в изложба на открито.
Реализирани са изложби на най-старите тъкачки и изследователки на тъкачни техники у нас – Стойна Кръстанова и Симеонка Стойчева, двете са над 90-годишни.
ЕМО „Етър” е домакин на Първият национален панаир на музейната книга.
Възстановено е членството в Асоциация на европейските музеи на открито.
Поставено е началото на образователна програма, свързана със старопланинската архитектура.
Създадена е научна група в музея.
Организирана е символична надпревара на демонстратори на домашни занятия.
Музеят е включен в инициативата „Ден на бащата”.
Утвърден е Правилник за устройство и дейността, според Закона за културното наследство.
Въведени са намалени цени за посещения през зимните месеци.
Научната продукция на ЕМО „Етър”:
Представени са 21 научни съобщения на конференции в страната и чужбина.
Отпечатани са 18 научни публикации в сборници и научни списания.
Публикувани са 2 сборника (Народните занаяти – минало, настояще, бъдеще т. XI, 50 години АЕК „Етър”) 1книга (А.Гоев, Магическа защита от зли сили).
Изложби:
Реализирани са 17 в музея и 4 в страната.
Реставрирани недвижими културни ценности:
Части от Валявицата.
Изграден е отново обект „Купа сено”, любима за туристите атракция.
Пребоядисани са фасади на къщи от Чаршията.
Ремонтирани са:
Монолитни стъпала, каменни зидове и плочници.
Часовниковият механизъм на кулата.
Дървените огради и порти.
Дренажната система.
Дървените части на приземните етажи на Чаршията.
Изцяло е подновен Дюкяна.
ЕМО „Етър” е домакин и организатор на над 80 прояви. Сред тях: Европейски дни на художествените занаяти, IV Национална среща, организирана от Министерството на културата за устойчиво развитие на музеите на тема „Визуална култура и музеите”, III Национален фестивал на хумористичната песен, Училище за лазарки.
Данните бяха изнесени по време на годишното събрание на ЕМО „Етър”, което се проведе на 9 февруари. Гост на екипа беше Радост Балевска, представител на отдел Култура в Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 4 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 3 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 5 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 5 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Икономикапреди 6 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията







