Свържи се с нас

Новини

Кирил Добрев: Важно е да следваме каузи и да живеем достойно!

Published

on

16507137_10155008295389776_200107155_n

Г-н Добрев, 4 февруари е денят, в който преди 20 години, Вашият баща Николай Добрев върна мандата за съставяне на правителство на левицата и по този начин спаси страната от кървави сблъсъци. Какви са Вашите спомени от ситуациите около този ден, отпреди 20 години?
– Това беше края на един измъчен, недовършен и провален мандат. Управление, което баща ми не веднъж е критикувал. Ако имам любим абзац от негови изказвания, то това е изказването му на конгреса в края на 1996г., когато казва: Уважаеми другари, хората протестират защото за такова управление никой не ръкопляска. Заедно с онзи прословут доклад „Добрев“, в който описва състоянието на банките, икономиката и как тя се източва. Това е основната причина Жан да подаде оставка. И тук, ако президента Желев беше изпълнил конституционните си задължения, нямаше да има нито 19-ти януари, нито 4-ти февруари. Баща ми беше готов със силен експертен кабинет, с участието на всички политически сили. Но това е история…

4-ти февруари е проваленият български Майдан. Факт е, че в България може да има по онова време политик надраснал времето си, бивш комунист в лицето на Николай Добрев, който да не изповядва максимата че тая власт с кръв са я взели и с кръв ще я дадат..

16558338_10155008296029776_2086361722_nПродължава ли да оказва влияние върху Вас, върху избрания от Вас път, силната фигура на баща Ви?
– Най-интересното е, че аз обещах на баща ми да не се занимавам с политика. Според него политиката ограбва, изстисква те като лимон и те изхвърля когато си употребен. Властта е като дрога. Силен е само този който може да се откаже от нея. Не знам, може би затова през годините винаги съм поддържал професията си на хидрогеолог, въпреки медийните закачки. Аз се занимавам с проектиране и строителство и експлоатация на водни електрически централи и това е моята професия. Никога не съм бил далече от мисълта – с политиката и НС дотук. Всъщност преди 2 години почти го бях направил. Кристина Сидорова и БСП Габрово ме върнаха в играта.

Какво завеща Николай Добрев на своите деца?
– Завеща ни своите приятели. Те с годините пооредяха, но пък останаха истинските. Скоро ще се навършат и 20 години от смъртта му. В началото ми беше много, много трудно. Без тях нямаше да успея. Оценявам го. И мен, и сестра ми ни възпита преди всичко да бъдем хора. Да не се предаваме и плашим от трудности. Да помагаме,ако не можем – поне да не пречим. Да следваме каузи, защото без кауза животът няма смисъл. Да живеем достойно и пазим честта на фамилията.

Опитвал ли сте се да излезете от сянката на своя баща или я считате за неотменимост в живота Ви?
– Няма смисъл. Тя ме преследва на всякъде. Аз съм част от БСП, където той е икона. Преди 20 години ми помагаше, после не ми пречеше, но пък вдига летвата мнооого, мнооого високо. Понякога не мога да изпълня критериите и очакванията, които имат поколението на баща ми от мен. С по младите се справям. Там съм Киро Добрев.

Заради паметта на баща си ли влязохте в политиката?
– Да. Това е най точния въпрос който съм получавал. Именно заради самия него наруших обещанието, което му дадох. Всеки ден с моето присъствие и участие в политическия живот е гаранция, че името и делото му е живо и до днес. Той даде живота си за да спаси България от гражданска война. Той е една от причините БСП да я има още. Да не бъде забранена, разформирована. И само 2 години след смъртта му да спечели отново избори. Всъщност замислете се – ние сме единствената посткомунистическа партия в източна Европа която след 26 години преход все още може да печели избори. Много съм щастлив, че съм част и от последната победа. За това си струваше всичко.

Вече приключи мандата Ви на депутат от 7-ми Габровски многомандатен район, кое е най-важното, с което успяхте да бъдете полезен на своите избиратели?
– Когато за първи път се срещнах с габровци през 2014-та казах, че за мен предизборната кампания не продължава само месец до избирането ми за народен представител, а продължава през целия мандат. Мисля, че през тези две години го доказах и то неведнъж. Помните ли инициативата ми, която въведе определението „габровско лоби“, където събрах всички народни представители от района, независимо от партиите им и задно с хората в областта и специалисти, успяхме да отстоим исканията на габровци във връзка със закриването на важни пътнически линии на БДЖ. Нееднократно поставях въпроса пред МРРБ по повод пътните отсечки Севлиево – Крамолин, Дряново – Царева ливада – Трявна, Севлиево – Дряново, където ремонтите вече са факт. Помня и как се борихме да бъдат се изплатят обещетенията на селскостопанските производители във връзка с болестта „Син език“. Със севлиевци заедно се борим за изграждането на язовир „Мокра бяла“, отделно подкрепих подписката им и съдействах за среща с омбудсмана Мая Манолова във връзка с липсата на вода. Можем да си говорим дълго за това какво постигнахме през тези две години, въпреки, че съм бил в опозиция, но хората ще се запознаят с моя отчет, който вече е готов и ще бъде разпространен. За мен най-важни си останаха срещите с жителите на областта. Вие и Вашите колеги от медиите тук знаете, че винаги съм се старал да идвам поне веднъж месечно на приемни, където хората можеха да ме намерят и да споделят проблеми и препоръки. Тези срещи винаги са ме зареждали и са ми помагали в дейността ми на народен представител. Смело мога да кажа, че хората от региона имаха в мое лице народен представител, който не се скри от тях и им показа своето уважение за гласуваното доверие. Естествено няма как да не благодаря и на колегите от БСП в областта, които много бързо ме накараха да се почувствам на мястото си и продължаваме да сме чудесен екип.

Коя беше най-тежката битка, която сте водил като депутат в защита интересите на Вашите избиратели?
– Колкото и да не Ви се вярва – битката за справедливост. Правото на хората да живеят нормално. Да не плащат за нещо, което не получават, да имат най-елементарните, но заслужени от тях права – да имат вода, да се возят на влак и т.н. Да, определено – битката за справедливост. В национален мащаб можем да говорим, че битката започва да се печели от здравите сили. Пример за това е резултатът от президентските избори. Видяхме една енергия в обществото, която беше позагубена. Радвам се, че с кандидатурата на Румен Радев можахме да събудим тази енергия отново и съм сигурен, че това е първа стъпка към промяната в България към по-добро.

Организации на левицата от региона отново издигнаха Вашата кандидатура за народен представител от Габровска област – като чест, привилегия или като оценка на работата Ви приемате този факт?
– Като чест и привилегия. Не знам, според мен с хората от областта се харесахме. „Луд македонец“, както ми казват, и прагматичен габровец се получи добра симбиоза. Благодаря им от сърце. Да бъдат сигурни, че ще работя за тях все така всеотдайно и ще върна жеста.

Предстои провеждането на конгреса на БСП, но вече започнаха критиките върху предизборната програма на левицата, отстрана на икономисти, социолози, коментатори, като особено силен е акцентът, свързан с реиндустриализацията на страната, фонда за подпомагането на МСП, енергетиката, данъчното облагане, какъв е Вашият коментар?
– Значи на моите десни приятели икономисти не им харесва програмата на БСП, а се захласват по плана Юнкер? Е, мерят с двоен аршин. Атаките срещу програмата на БСП идват от места, където няма идея и визия за правене на политика. Разбирам я тази завист на опонентите ни – свидетели сме на нарастваща подкрепа на БСП, което го изнервя. Предложенията на БСП са ясни и конкретни – всеки млад български предприемач няма да плаща данък, ако до 2 години създаде минимум 5 работни места и направи 150 000 лева годишен оборот. Предвиждаме увеличение на месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от една до две години от 340 на 460 лева. Винаги, когато БСП е управлявала, това обезщетение е било равно на минималната работна заплата. Не мога да не подчертая и идеята ни младите семейства да се освободят от лихви при покупка на жилища до 100 хиляди лева. Колко са хората, които познавате, които са си купили жилище без да стана заложници на банка? Предлагаме и стимули за малките и средни предприятия и др. Реално левицата излиза със самочувствие и реална програма, с която ще спечели изборите през март.

Считате ли, че решенията на конгреса, промяната на партийния Устав ще примирят различните групировки в партията и БСП ще тръгне по-силна и по-сплотена към предсрочните парламентарни избори?
– Не. Не смятам, че ще се помирят, защото спорът е и донякъде поколенчески. Вие с вашите внуци били ли сте някога на един акъл? Едва ли. Но, докато за децата си правим всичко „за тяхно добро“, тук това нежелание за промяна за мен лично остава неразбираемо. Промените, обаче със сигурност ще обезсмислят задкулисните интриги и схеми. Всеки член на БСП ще бъде важен и с право на глас при избор на председател. 12 години в парламента и волю не волю ще трябва да подготвиш човек за своя пост. По този начин ще има обновление и приемственост. Това важи в най-скоро време и за мен самия. За разлика от колегите, аз съм готов не само да го приема, но и с подготвени кадри.

Автор на интервюто: Стефка Бурмова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица