Г-н Добрев, 4 февруари е денят, в който преди 20 години, Вашият баща Николай Добрев върна мандата за съставяне на правителство на левицата и по този начин спаси страната от кървави сблъсъци. Какви са Вашите спомени от ситуациите около този ден, отпреди 20 години?
– Това беше края на един измъчен, недовършен и провален мандат. Управление, което баща ми не веднъж е критикувал. Ако имам любим абзац от негови изказвания, то това е изказването му на конгреса в края на 1996г., когато казва: Уважаеми другари, хората протестират защото за такова управление никой не ръкопляска. Заедно с онзи прословут доклад „Добрев“, в който описва състоянието на банките, икономиката и как тя се източва. Това е основната причина Жан да подаде оставка. И тук, ако президента Желев беше изпълнил конституционните си задължения, нямаше да има нито 19-ти януари, нито 4-ти февруари. Баща ми беше готов със силен експертен кабинет, с участието на всички политически сили. Но това е история…

4-ти февруари е проваленият български Майдан. Факт е, че в България може да има по онова време политик надраснал времето си, бивш комунист в лицето на Николай Добрев, който да не изповядва максимата че тая власт с кръв са я взели и с кръв ще я дадат..

Продължава ли да оказва влияние върху Вас, върху избрания от Вас път, силната фигура на баща Ви?
– Най-интересното е, че аз обещах на баща ми да не се занимавам с политика. Според него политиката ограбва, изстисква те като лимон и те изхвърля когато си употребен. Властта е като дрога. Силен е само този който може да се откаже от нея. Не знам, може би затова през годините винаги съм поддържал професията си на хидрогеолог, въпреки медийните закачки. Аз се занимавам с проектиране и строителство и експлоатация на водни електрически централи и това е моята професия. Никога не съм бил далече от мисълта – с политиката и НС дотук. Всъщност преди 2 години почти го бях направил. Кристина Сидорова и БСП Габрово ме върнаха в играта.

Какво завеща Николай Добрев на своите деца?
– Завеща ни своите приятели. Те с годините пооредяха, но пък останаха истинските. Скоро ще се навършат и 20 години от смъртта му. В началото ми беше много, много трудно. Без тях нямаше да успея. Оценявам го. И мен, и сестра ми ни възпита преди всичко да бъдем хора. Да не се предаваме и плашим от трудности. Да помагаме,ако не можем – поне да не пречим. Да следваме каузи, защото без кауза животът няма смисъл. Да живеем достойно и пазим честта на фамилията.

Опитвал ли сте се да излезете от сянката на своя баща или я считате за неотменимост в живота Ви?
– Няма смисъл. Тя ме преследва на всякъде. Аз съм част от БСП, където той е икона. Преди 20 години ми помагаше, после не ми пречеше, но пък вдига летвата мнооого, мнооого високо. Понякога не мога да изпълня критериите и очакванията, които имат поколението на баща ми от мен. С по младите се справям. Там съм Киро Добрев.

Заради паметта на баща си ли влязохте в политиката?
– Да. Това е най точния въпрос който съм получавал. Именно заради самия него наруших обещанието, което му дадох. Всеки ден с моето присъствие и участие в политическия живот е гаранция, че името и делото му е живо и до днес. Той даде живота си за да спаси България от гражданска война. Той е една от причините БСП да я има още. Да не бъде забранена, разформирована. И само 2 години след смъртта му да спечели отново избори. Всъщност замислете се – ние сме единствената посткомунистическа партия в източна Европа която след 26 години преход все още може да печели избори. Много съм щастлив, че съм част и от последната победа. За това си струваше всичко.

Вече приключи мандата Ви на депутат от 7-ми Габровски многомандатен район, кое е най-важното, с което успяхте да бъдете полезен на своите избиратели?
– Когато за първи път се срещнах с габровци през 2014-та казах, че за мен предизборната кампания не продължава само месец до избирането ми за народен представител, а продължава през целия мандат. Мисля, че през тези две години го доказах и то неведнъж. Помните ли инициативата ми, която въведе определението „габровско лоби“, където събрах всички народни представители от района, независимо от партиите им и задно с хората в областта и специалисти, успяхме да отстоим исканията на габровци във връзка със закриването на важни пътнически линии на БДЖ. Нееднократно поставях въпроса пред МРРБ по повод пътните отсечки Севлиево – Крамолин, Дряново – Царева ливада – Трявна, Севлиево – Дряново, където ремонтите вече са факт. Помня и как се борихме да бъдат се изплатят обещетенията на селскостопанските производители във връзка с болестта „Син език“. Със севлиевци заедно се борим за изграждането на язовир „Мокра бяла“, отделно подкрепих подписката им и съдействах за среща с омбудсмана Мая Манолова във връзка с липсата на вода. Можем да си говорим дълго за това какво постигнахме през тези две години, въпреки, че съм бил в опозиция, но хората ще се запознаят с моя отчет, който вече е готов и ще бъде разпространен. За мен най-важни си останаха срещите с жителите на областта. Вие и Вашите колеги от медиите тук знаете, че винаги съм се старал да идвам поне веднъж месечно на приемни, където хората можеха да ме намерят и да споделят проблеми и препоръки. Тези срещи винаги са ме зареждали и са ми помагали в дейността ми на народен представител. Смело мога да кажа, че хората от региона имаха в мое лице народен представител, който не се скри от тях и им показа своето уважение за гласуваното доверие. Естествено няма как да не благодаря и на колегите от БСП в областта, които много бързо ме накараха да се почувствам на мястото си и продължаваме да сме чудесен екип.

Коя беше най-тежката битка, която сте водил като депутат в защита интересите на Вашите избиратели?
– Колкото и да не Ви се вярва – битката за справедливост. Правото на хората да живеят нормално. Да не плащат за нещо, което не получават, да имат най-елементарните, но заслужени от тях права – да имат вода, да се возят на влак и т.н. Да, определено – битката за справедливост. В национален мащаб можем да говорим, че битката започва да се печели от здравите сили. Пример за това е резултатът от президентските избори. Видяхме една енергия в обществото, която беше позагубена. Радвам се, че с кандидатурата на Румен Радев можахме да събудим тази енергия отново и съм сигурен, че това е първа стъпка към промяната в България към по-добро.

Организации на левицата от региона отново издигнаха Вашата кандидатура за народен представител от Габровска област – като чест, привилегия или като оценка на работата Ви приемате този факт?
– Като чест и привилегия. Не знам, според мен с хората от областта се харесахме. „Луд македонец“, както ми казват, и прагматичен габровец се получи добра симбиоза. Благодаря им от сърце. Да бъдат сигурни, че ще работя за тях все така всеотдайно и ще върна жеста.

Предстои провеждането на конгреса на БСП, но вече започнаха критиките върху предизборната програма на левицата, отстрана на икономисти, социолози, коментатори, като особено силен е акцентът, свързан с реиндустриализацията на страната, фонда за подпомагането на МСП, енергетиката, данъчното облагане, какъв е Вашият коментар?
– Значи на моите десни приятели икономисти не им харесва програмата на БСП, а се захласват по плана Юнкер? Е, мерят с двоен аршин. Атаките срещу програмата на БСП идват от места, където няма идея и визия за правене на политика. Разбирам я тази завист на опонентите ни – свидетели сме на нарастваща подкрепа на БСП, което го изнервя. Предложенията на БСП са ясни и конкретни – всеки млад български предприемач няма да плаща данък, ако до 2 години създаде минимум 5 работни места и направи 150 000 лева годишен оборот. Предвиждаме увеличение на месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от една до две години от 340 на 460 лева. Винаги, когато БСП е управлявала, това обезщетение е било равно на минималната работна заплата. Не мога да не подчертая и идеята ни младите семейства да се освободят от лихви при покупка на жилища до 100 хиляди лева. Колко са хората, които познавате, които са си купили жилище без да стана заложници на банка? Предлагаме и стимули за малките и средни предприятия и др. Реално левицата излиза със самочувствие и реална програма, с която ще спечели изборите през март.

Считате ли, че решенията на конгреса, промяната на партийния Устав ще примирят различните групировки в партията и БСП ще тръгне по-силна и по-сплотена към предсрочните парламентарни избори?
– Не. Не смятам, че ще се помирят, защото спорът е и донякъде поколенчески. Вие с вашите внуци били ли сте някога на един акъл? Едва ли. Но, докато за децата си правим всичко „за тяхно добро“, тук това нежелание за промяна за мен лично остава неразбираемо. Промените, обаче със сигурност ще обезсмислят задкулисните интриги и схеми. Всеки член на БСП ще бъде важен и с право на глас при избор на председател. 12 години в парламента и волю не волю ще трябва да подготвиш човек за своя пост. По този начин ще има обновление и приемственост. Това важи в най-скоро време и за мен самия. За разлика от колегите, аз съм готов не само да го приема, но и с подготвени кадри.

Автор на интервюто: Стефка Бурмова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730