Свържи се с нас

Култура

Светла Димитрова по-уверена и смела в мечтите си

Светла Димитрова: „Чувствам подкрепа от ръководството на Габрово и това ме прави по-уверена и по-смела в мечтите”

Published

on

16178403_1517609804945360_3535799948836307641_o

ЕМО „Етър“ привлича най-много посетители от всички туристически обекти и културни институти в града. Една от причините хората да идват тук отново и отново е не само добре поддържаният музей на открито, приятната обстановка за отдих в прекрасното място, а и многобройните културни събития, които се организират тук. В Етъра непрекъснато се случва нещо интересно – възстановки, изложби, фестивали, конкурси, панаири, базари и т. н. И тази година Културният календар на музея на открито предвижда многобройни и разнообразни събития, сред които всеки може да намери по нещо интересно за себе си. Какво ще се случва в етнографския музей на открито през новата година? По темата разговаряхме с директора на институцията Светла Димитрова.

снимка: ЕМО "Етър", Архив

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

Новата година дойде със сняг и студ. Как се справихте в музея с тежката зимна обстановка?
– Да, за нас годината започна с много сняг и с разчистването на музея, който се намира на една сравнително голяма територия. Справяме се в тази ситуация и много се надявам 2017-та да е успешна година, която да накара много повече хора да ни открият, да ни посетят, за да видят съхранените традиции на България при нас.

И тази година сигурно ще отбележите всички по-значими празници от народния календар. Предвиждате ли към тях да прибавите и нещо ново?
– Културният ни календар беше подготвен още през миналата година. Като печатно издание той е със съвсем нова визия, имаме версии на български и на английски език и сме се постарали отново да отбележим всички важни празници, които показват българския бит и култура, и да направим така, че да ги представим по интересен начин на българските и чуждестранните туристи. Един от тези празници беше Йордановден, който е и храмов празник на църквата в „Етър“. На 6 януари се получи едно много хубаво тържество. Започнахме с възстановка на елементи от обичая „Водици“. Не всички водни съоръжения при нас работят през зимата, но чрез такива възстановки ние можем да покажем нещо различно и по-непознато за онези, които желаят да ни посетят. За следващите прояви през февруари и март, когато музеят все още не е в активния туристически сезон, ние сме предвидили ателиета, в които ще се изработват мартеници. Предвидили сме и национален конкурс за плашила. Тази година сме го озаглавили „Бостанското плашило“. Плашила ще могат да се изработват и при нас, и ще могат да ни ги изпращат. Интересното в този конкурс е, че той е една наша препратка към карнавалните дни, които се организират в Габрово през месец май, и ние ще направим така, че да популяризираме още повече Габрово като столица на хумора и сатирата в България. През активния сезон, който ще започне с въвеждането на лятното часово време от началото на април, предстои да се включим в Европейските дни на художествените занаяти. Тогава обикновено правим интересни събития и възстановки, за да покажем как занаятите от миналото се
вписват в съвременния живот и да търсим приемственост, за да можем да привлечем хора, които да продължат занаятите и да ги доразвиват, а и дори да се препитават от тях. В традиционния ни календар се вписват големите празници като Еньовден, всички църковни празници като Петровден, празника на Свети Прокопий пчелар. Отбелязваме също Голяма Богородица, Димитровден, Андреевден. Наред с тези празници специално внимание през 2017 година ще отделим на включването ни със специална програма на 21 май, когато е следкарнавалният ден на Габрово. Предвидили сме програма, в която да покажем хумора и забавленията през погледа на миналото. И тази година ще отбележим Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. Ще дадем възможност на посетителите да се включат в различни демонстрации и възстановки, които ще направим. Приготвянето на Бял мъж е една традиционна габровска рецепта за Петровден и в музея отново ще има демонстрации. Така ще разкажем малко повече и по по-интересен начин за габровското кулинарно изкуство. Тази година сме предвидили да отделим специално внимание на Саковата къща. Тя е един от важните възстановени обекти в началото на занаятчийската чаршия. Там през юли ще посрещаме гости на бяло сладко, ще разкажем повече за собствениците на тази къща, за експонатите, които са подредени в нея, за особеностите й. Наблюденията, които имаме, са, че тя впечатлява с външния си вид, но не всички туристи влизат да я разгледат. Нейната архитектура е много интересна и в нея се съхраняват много интересни експонати, свързани с градския бит от 30-те години.

През миналата година започнахте една образователна програма, свързана с възрожденската архитектура. Ще я продължите ли?
– Да, през тази година искаме да продължим образователната си програма заедно с неправителствената организация „Мещра – традиционни знания и занаяти“. Началото на образователната програма беше поставено през 2016 година. Тя се нарича „В света на Старопланинската архитектура“. Онези, които присъстваха в двата дни, имаха възможност да слушат лекции за старопланинските къщи, да видят една 3D възстановка на такава къща и да участват в ателие за изработване на сглобки от дърво. Тази година образователната програма ще бъде надградена. Модулите от миналата година ще се запълнят с различни видове плет, който е използван в строежа. Туристите и гостите ще имат възможност сами да участва в плетенето на стени или огради. Образователната програма ще се разраства през годините, защото освен обектите на територията на музея, има такива и в околностите, които не са достатъчно проучени. Имаме намерение да направим и една експедиция заедно с архитектите от „Мещра“ и се надявам все повече да слагаме акцент и върху интересната архитектура, която се съхранява и опазва в музея. Във връзка с Международния ден на музеите и Международния ден за опазване на паметниците на културата също ще имаме интересни инициативи. Тогава ще покажем и интересни изложби за туристите.

През миналата година вие бяхте домакини за първи път на Национален панаир на музейната книга. Ще продължи ли той да се провежда?
– Тази година през юни ще бъде организиран Национален панаир на музейния сувенир. Партньори ще ни бъдат от Националното сдружение на българските музеи и Министерството на културата. Ще бъдат поканени музеи от цялата страна, за да покажат своите сувенири. Ще коментираме какви
трябва да бъдат и какво трябва да ги отличава от другите сувенири, които се предлагат в различните туристически обекти.

Какви нови моменти ще има в Културния ви календар?
– Освен традиционното вече Училище за лазарки, което правим преди Великден, тази година в началото на декември ще стартираме с Училище за коледари и сурвакари. По предварителна заявка ще правим обучение в коледарски песни, в ритуалите, които изпълняват коледарите и сурвакарите. Виждаме, че все повече хора имат желание да облекат народни носии, да познават традициите, да участват в такива прояви, свързани с представяне на културата отпреди няколко века. Така ще имаме едно училище за момичета и едно училище за момчета. Вашите читатели сигурно знаят, че ЕМО „Етър“ организира и различни временни изложби. В края на миналата година ние открихме една такава изложба, посветена на куюмджийския занаят – „Гривни дрънкат под възглаве“. Тази изложба е съвместна с регионалните музеи в Габрово, Шумен и Ловеч и стана доста интересна. Затова се надяваме с нея да гостуваме в различни български музеи, да я представим и на някои от нашите партньори в чужбина – в Унгария, в Словакия, в Чехия. Ще организираме една изложба и за архитектурното богатство на музея, с която искаме да разкажем малко повече за историята по съграждането на музея и пренасянето на архитектурните образци. Също така през септември след Петнадесетия международен панаир на занаятите, за който специално ще кажем някои отлики, искаме да направим Дни на сватбената обредност. В рамките на тези дни ще има различни събития като презентиране на сватбени обичаи, показване на ритуали от сватбената обредност, показване чеиза на булката. Предвидили сме и гостуване на една изложба от Пазарджик за родопска сватба, а също и изложба-базар на текстилни изделия. През миналата година занаятът в Майсторската надпревара беше тъкане на колани на кори. Победителката ще има възможност да направи такава изложба на тазгодишния панаир, а коланите са част от носията на българката и от сватбената премяна. По този начин ще обвържем и тематично тези две изложби с Празниците на сватбената обредност.

Няколко години провеждахте фестивал на сватбените традиции в различните кътчета на България, а и в страните от Балканите. Ще продължите ли да го правите?
– Организирането на фестивал изисква много големи усилия, а две големи събития, провеждани едно след друго – Международният панаир и сватбите, изискват големи усилия. Затова от тази година ще наблягаме и ще показваме сватбената обредност, а през година ще правим Празник на пестила и ще ги редуваме, за да могат различни поколения туристи и различни публики да присъстват на тези събития, които се радват на голям интерес. На Димитровден ще приключи един конкурс – за направа на макети на възрожденски къщи, който сме обявили през 2016 година. В този конкурс сме отправили покана да се включат строителните гимназии от цялата страна като използват автентични материали и направят макети на съществуващи къщи. Надяваме се да има повече участници. Ще бъде направена и изложба, която ще може да бъде разглеждана в музея по-дълго време.

Най-голямата ви проява през годината е Международният панаир на традиционните занаяти. Какво ново ще има в него?
– Това ще бъде петнадесети панаир като международна проява и сме предвидили за първи път да направим майсторско състезание между иконописци. За първи път имаме желание да има и младежка секция на състезанието, в която да участват ученици и студенти от училищата по изкуствата и от университети, в които се изучава тази специалност. От 2015-та се опитваме панаирът да има някакъв акцент. Тогава бяха народните музикални инструменти. През 2016-та акцент бяха редките текстилни техники. А през 2017-та акцентът ще бъде използването на багрите в занаятчийското производство. И в тази насока могат да бъдат издирени и показани интересни техники и занаяти, както и интересни натурални багрила, които се използват в грънчарството, в текстила, защо не и в дърворезбата. Така ще обогатим повече знанията на хората за майсторството на предците ни в багренето при различните занаяти. Още една отлика ще има панаирът – имаме намерение той да бъде не само в рамките на почивните дни в първия уикенд на септември – 2 и 3 септември, а да продължи и през работните дни до следващия празничен ден – 6 септември. Така че панаирът ще бъде с една малко по-голяма продължителност – 2-6 септември. Това естествено е свързано с по-добра организация и по-голямо натоварване, и по-сериозно обмисляне на фолклорната програма, но пък мисля, че така по-спокойно много туристи, които искат да дойдат, ще могат да гледат, да съпреживяват, да участват в малко повече панаирни дни. Освен всичко това, за което говорихме, има и доста други неща, за които не стана дума, но те ще се случват. Това са седмичните демонстрации и възстановки, които ще правим през почивните дни в летния сезон. Ще работят отново и Търговският ни дюкян, и Книгопродавницата. Положили сме доста усилия да направим предлагането и на сувенирите, и на книгите и картините по-атрактивно. Ще довършим също така и ремонта по чаршията, което придава един много по-приветлив вид на музея. Надявам се да успеем отново да реализираме всичко замислено. Аз лично срещам подкрепа от страна на общинското ръководство и общинските съветници и когато човек усеща такава подкрепа, той става по-уверен, по-смел в желанията си и в мечтите си да направи музея едно от най-значимите и важни места, в които се представя етнографското и архитектурното богатство на Старопланинския
регион.

Интервюто на журналиста Надежда Тихова е публикувано във вестник „ 100 вести”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

От младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи

Published

on

Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.

Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.

В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.

Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.

„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.

В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.

Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Култура

„На гости на млада булка“ в музей „Етър“ на 28 февруари

Published

on

На 28 февруари Музей „Етър“ кани своите гости на пътуване назад във времето – към един обичай от българската народна традиция, характерен за Габровско и свързан с Тодоровден.

Между 11.00 и 15.30 часа в уютната атмосфера на къщата от село Гачевци ще оживее сцена от празничния ден, посветен на младото семейство. Посетителите ще станат свидетели на колоритен диалог между свекърва, булка и майка – разговор, в който се преплитат наставления, поверия, строги забрани и добронамерени съвети.

Това са онези неписани правила, които някога са съпътствали първите стъпки в семейния живот и са изграждали реда в дома. „По-тънко режи, сватя, филиите“ – нарежда по габровски свекървата и уж на сватята говори, а току към младата булка поглежда. Тя пък със сведен поглед, но очите ѝ вече играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала свой.

Тази година, на 28 февруари, елате в музей „Етър“ да чуете свати как си подмятат пиперливи приказки, да видите булката как се е разхубавила – леле-мале, да попитате защо младоженецът никакъв го няма на този голям празник. Възстановката не е просто театрален етюд, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.

Гостите ще могат да опитат обреден кравай и домашен хайвер – вкус, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специален флайер с традиционна рецепта, за да пренесе частица от преживяното и у дома.

Събитието е подходящо както за семейства, така и за всички любители на традициите и културния туризъм, които търсят автентично преживяване и смислена среща с българското наследство. В края на февруари „Етър“ отново напомня, че традицията не е просто минало – тя е разказ, който продължава да се случва пред очите ни.

Зареди още

Култура

„Известия на Исторически музей – Дряново“ вече са включени в НАЦИД

Published

on

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ официално е включен в референтния списък на научните издания в България и е регистриран в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Това признание е важна стъпка в утвърждаването на изданието като авторитетна платформа за публикуване на научни изследвания в областта на историята, културното наследство, музеологията и свързаните с тях научни направления.

В сборника се публикуват доклади, статии, студии и научни трудове на участници в ежегодната Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново. Всяко издание на конференцията поставя акцент върху значима годишнина или историческа личност, свързана с Дряново и региона, като по този начин допринася за задълбочаването на научния интерес към местната и националната история.

На 1 и 2 октомври 2026 г. в Дряново ще се проведе Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Домакин на форума ще бъде отново Исторически музей – Дряново, който ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна. Те ще представят свои разработки в шест тематични направления: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Научен ръководител на форума ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).

Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в пореден брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е част от референтния списък на НАЦИД. Включването на изданието е признание за усилията на екипа на Исторически музей – Дряново да развива устойчив научен форум и да насърчава изследванията, свързани с историческото и културното наследство на региона и страната.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица