Култура
Светла Димитрова по-уверена и смела в мечтите си
Светла Димитрова: „Чувствам подкрепа от ръководството на Габрово и това ме прави по-уверена и по-смела в мечтите”
ЕМО „Етър“ привлича най-много посетители от всички туристически обекти и културни институти в града. Една от причините хората да идват тук отново и отново е не само добре поддържаният музей на открито, приятната обстановка за отдих в прекрасното място, а и многобройните културни събития, които се организират тук. В Етъра непрекъснато се случва нещо интересно – възстановки, изложби, фестивали, конкурси, панаири, базари и т. н. И тази година Културният календар на музея на открито предвижда многобройни и разнообразни събития, сред които всеки може да намери по нещо интересно за себе си. Какво ще се случва в етнографския музей на открито през новата година? По темата разговаряхме с директора на институцията Светла Димитрова.
снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Новата година дойде със сняг и студ. Как се справихте в музея с тежката зимна обстановка?
– Да, за нас годината започна с много сняг и с разчистването на музея, който се намира на една сравнително голяма територия. Справяме се в тази ситуация и много се надявам 2017-та да е успешна година, която да накара много повече хора да ни открият, да ни посетят, за да видят съхранените традиции на България при нас.
И тази година сигурно ще отбележите всички по-значими празници от народния календар. Предвиждате ли към тях да прибавите и нещо ново?
– Културният ни календар беше подготвен още през миналата година. Като печатно издание той е със съвсем нова визия, имаме версии на български и на английски език и сме се постарали отново да отбележим всички важни празници, които показват българския бит и култура, и да направим така, че да ги представим по интересен начин на българските и чуждестранните туристи. Един от тези празници беше Йордановден, който е и храмов празник на църквата в „Етър“. На 6 януари се получи едно много хубаво тържество. Започнахме с възстановка на елементи от обичая „Водици“. Не всички водни съоръжения при нас работят през зимата, но чрез такива възстановки ние можем да покажем нещо различно и по-непознато за онези, които желаят да ни посетят. За следващите прояви през февруари и март, когато музеят все още не е в активния туристически сезон, ние сме предвидили ателиета, в които ще се изработват мартеници. Предвидили сме и национален конкурс за плашила. Тази година сме го озаглавили „Бостанското плашило“. Плашила ще могат да се изработват и при нас, и ще могат да ни ги изпращат. Интересното в този конкурс е, че той е една наша препратка към карнавалните дни, които се организират в Габрово през месец май, и ние ще направим така, че да популяризираме още повече Габрово като столица на хумора и сатирата в България. През активния сезон, който ще започне с въвеждането на лятното часово време от началото на април, предстои да се включим в Европейските дни на художествените занаяти. Тогава обикновено правим интересни събития и възстановки, за да покажем как занаятите от миналото се
вписват в съвременния живот и да търсим приемственост, за да можем да привлечем хора, които да продължат занаятите и да ги доразвиват, а и дори да се препитават от тях. В традиционния ни календар се вписват големите празници като Еньовден, всички църковни празници като Петровден, празника на Свети Прокопий пчелар. Отбелязваме също Голяма Богородица, Димитровден, Андреевден. Наред с тези празници специално внимание през 2017 година ще отделим на включването ни със специална програма на 21 май, когато е следкарнавалният ден на Габрово. Предвидили сме програма, в която да покажем хумора и забавленията през погледа на миналото. И тази година ще отбележим Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. Ще дадем възможност на посетителите да се включат в различни демонстрации и възстановки, които ще направим. Приготвянето на Бял мъж е една традиционна габровска рецепта за Петровден и в музея отново ще има демонстрации. Така ще разкажем малко повече и по по-интересен начин за габровското кулинарно изкуство. Тази година сме предвидили да отделим специално внимание на Саковата къща. Тя е един от важните възстановени обекти в началото на занаятчийската чаршия. Там през юли ще посрещаме гости на бяло сладко, ще разкажем повече за собствениците на тази къща, за експонатите, които са подредени в нея, за особеностите й. Наблюденията, които имаме, са, че тя впечатлява с външния си вид, но не всички туристи влизат да я разгледат. Нейната архитектура е много интересна и в нея се съхраняват много интересни експонати, свързани с градския бит от 30-те години.
През миналата година започнахте една образователна програма, свързана с възрожденската архитектура. Ще я продължите ли?
– Да, през тази година искаме да продължим образователната си програма заедно с неправителствената организация „Мещра – традиционни знания и занаяти“. Началото на образователната програма беше поставено през 2016 година. Тя се нарича „В света на Старопланинската архитектура“. Онези, които присъстваха в двата дни, имаха възможност да слушат лекции за старопланинските къщи, да видят една 3D възстановка на такава къща и да участват в ателие за изработване на сглобки от дърво. Тази година образователната програма ще бъде надградена. Модулите от миналата година ще се запълнят с различни видове плет, който е използван в строежа. Туристите и гостите ще имат възможност сами да участва в плетенето на стени или огради. Образователната програма ще се разраства през годините, защото освен обектите на територията на музея, има такива и в околностите, които не са достатъчно проучени. Имаме намерение да направим и една експедиция заедно с архитектите от „Мещра“ и се надявам все повече да слагаме акцент и върху интересната архитектура, която се съхранява и опазва в музея. Във връзка с Международния ден на музеите и Международния ден за опазване на паметниците на културата също ще имаме интересни инициативи. Тогава ще покажем и интересни изложби за туристите.
През миналата година вие бяхте домакини за първи път на Национален панаир на музейната книга. Ще продължи ли той да се провежда?
– Тази година през юни ще бъде организиран Национален панаир на музейния сувенир. Партньори ще ни бъдат от Националното сдружение на българските музеи и Министерството на културата. Ще бъдат поканени музеи от цялата страна, за да покажат своите сувенири. Ще коментираме какви
трябва да бъдат и какво трябва да ги отличава от другите сувенири, които се предлагат в различните туристически обекти.
Какви нови моменти ще има в Културния ви календар?
– Освен традиционното вече Училище за лазарки, което правим преди Великден, тази година в началото на декември ще стартираме с Училище за коледари и сурвакари. По предварителна заявка ще правим обучение в коледарски песни, в ритуалите, които изпълняват коледарите и сурвакарите. Виждаме, че все повече хора имат желание да облекат народни носии, да познават традициите, да участват в такива прояви, свързани с представяне на културата отпреди няколко века. Така ще имаме едно училище за момичета и едно училище за момчета. Вашите читатели сигурно знаят, че ЕМО „Етър“ организира и различни временни изложби. В края на миналата година ние открихме една такава изложба, посветена на куюмджийския занаят – „Гривни дрънкат под възглаве“. Тази изложба е съвместна с регионалните музеи в Габрово, Шумен и Ловеч и стана доста интересна. Затова се надяваме с нея да гостуваме в различни български музеи, да я представим и на някои от нашите партньори в чужбина – в Унгария, в Словакия, в Чехия. Ще организираме една изложба и за архитектурното богатство на музея, с която искаме да разкажем малко повече за историята по съграждането на музея и пренасянето на архитектурните образци. Също така през септември след Петнадесетия международен панаир на занаятите, за който специално ще кажем някои отлики, искаме да направим Дни на сватбената обредност. В рамките на тези дни ще има различни събития като презентиране на сватбени обичаи, показване на ритуали от сватбената обредност, показване чеиза на булката. Предвидили сме и гостуване на една изложба от Пазарджик за родопска сватба, а също и изложба-базар на текстилни изделия. През миналата година занаятът в Майсторската надпревара беше тъкане на колани на кори. Победителката ще има възможност да направи такава изложба на тазгодишния панаир, а коланите са част от носията на българката и от сватбената премяна. По този начин ще обвържем и тематично тези две изложби с Празниците на сватбената обредност.
Няколко години провеждахте фестивал на сватбените традиции в различните кътчета на България, а и в страните от Балканите. Ще продължите ли да го правите?
– Организирането на фестивал изисква много големи усилия, а две големи събития, провеждани едно след друго – Международният панаир и сватбите, изискват големи усилия. Затова от тази година ще наблягаме и ще показваме сватбената обредност, а през година ще правим Празник на пестила и ще ги редуваме, за да могат различни поколения туристи и различни публики да присъстват на тези събития, които се радват на голям интерес. На Димитровден ще приключи един конкурс – за направа на макети на възрожденски къщи, който сме обявили през 2016 година. В този конкурс сме отправили покана да се включат строителните гимназии от цялата страна като използват автентични материали и направят макети на съществуващи къщи. Надяваме се да има повече участници. Ще бъде направена и изложба, която ще може да бъде разглеждана в музея по-дълго време.
Най-голямата ви проява през годината е Международният панаир на традиционните занаяти. Какво ново ще има в него?
– Това ще бъде петнадесети панаир като международна проява и сме предвидили за първи път да направим майсторско състезание между иконописци. За първи път имаме желание да има и младежка секция на състезанието, в която да участват ученици и студенти от училищата по изкуствата и от университети, в които се изучава тази специалност. От 2015-та се опитваме панаирът да има някакъв акцент. Тогава бяха народните музикални инструменти. През 2016-та акцент бяха редките текстилни техники. А през 2017-та акцентът ще бъде използването на багрите в занаятчийското производство. И в тази насока могат да бъдат издирени и показани интересни техники и занаяти, както и интересни натурални багрила, които се използват в грънчарството, в текстила, защо не и в дърворезбата. Така ще обогатим повече знанията на хората за майсторството на предците ни в багренето при различните занаяти. Още една отлика ще има панаирът – имаме намерение той да бъде не само в рамките на почивните дни в първия уикенд на септември – 2 и 3 септември, а да продължи и през работните дни до следващия празничен ден – 6 септември. Така че панаирът ще бъде с една малко по-голяма продължителност – 2-6 септември. Това естествено е свързано с по-добра организация и по-голямо натоварване, и по-сериозно обмисляне на фолклорната програма, но пък мисля, че така по-спокойно много туристи, които искат да дойдат, ще могат да гледат, да съпреживяват, да участват в малко повече панаирни дни. Освен всичко това, за което говорихме, има и доста други неща, за които не стана дума, но те ще се случват. Това са седмичните демонстрации и възстановки, които ще правим през почивните дни в летния сезон. Ще работят отново и Търговският ни дюкян, и Книгопродавницата. Положили сме доста усилия да направим предлагането и на сувенирите, и на книгите и картините по-атрактивно. Ще довършим също така и ремонта по чаршията, което придава един много по-приветлив вид на музея. Надявам се да успеем отново да реализираме всичко замислено. Аз лично срещам подкрепа от страна на общинското ръководство и общинските съветници и когато човек усеща такава подкрепа, той става по-уверен, по-смел в желанията си и в мечтите си да направи музея едно от най-значимите и важни места, в които се представя етнографското и архитектурното богатство на Старопланинския
регион.
Интервюто на журналиста Надежда Тихова е публикувано във вестник „ 100 вести”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.
Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.
Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.
Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.
Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.
Четири дни преди крайния срок за гласуване в Конкурса „Събитие на годината в областта на културата” – Габрово 2025, фаворитът е толкова оспорван, че не могат да се правят никакви прогнози. Четири от номинираните общо 10 събития имат незначителна разлика в броя на събраните по интернет гласове и във всеки от предстоящите дни резултатът може да бъде коренно променен.
Като не е изключено феновете на някое от събитията с най-ниска подкрепа да се активират и да го изведат пред останалите. Освен това, на този етап не се знае как гласуват хората по електронната пощ, със SMS или в нарочните за това кутии.
Едно е категорично ясно – в това издание на конкурса постъпиха по-малко номинации, но всички номинирани събития имат потенциал да бъдат отличени като най-добри в сърцата на своята публика.
През миналата година в Габрово се създадоха много „яки” продукции, в по-голям от обичайния за провинцията мащаб, интелектуален и художествен заряд. Би било любопитно увеличението, или намаляване броя на зрителите и слушателите на габровските сцени, зали и публични места. Но никой не води такава такава статистика.
Със сигурност, обаче, след КОВИД местата в салоните се запълниха в по-голяма степен, отколкото преди него. Влезе много млада публика с далеч по-висока взискателност за ефек, визия и ритъм. И съответно тя промени облика на културния продукт като цяло. Поне според списъка на номинираните в конкурса събития има едно „завръщане” към националната културно-историческа и художествена тема – народното творчество /което без друго не е напускало сцените, особено що се отнася до танцовия фолклор/, материалното културно-историческо наследство и джаза, специално суинга в Габрово.
Габровските творци и институти обърнаха поглед към наследството на творци от национален мащаб в недалечното минало. За нас като организатори е чудно защо извън полезрението на този единствен по рода си преглед на художествената продукция в Габрово остават индивидуалните творения на немалко визуални артисти, които работят и показват тук, но това е въпрос на съответните гилдии и склонноста им да отбелязват общите изяви, а не отделни художествени явления.
Става традиция и Областният управител да отличава по едно събитие във всеки от градовете на областта и обикновено критериите как да бъде избрано то се задават от Общините, като най-големите меценати в културата.
За да активираме участието на повече габровци в гласуването, а чрез него и в оценката за събитията, публикуваме номинациите още веднъж по реда на тяхното постъпване в читалище „Будителите 2017“ – Габрово, а не според подкрепата на този етап.
1. „Да разкършим котките“ – поредица събития от програмата на габровския карнавал. Куратори: Росина Пенчева и Васил Хаджигрудев.
2. Исторически фестивал „Градище“ – посветен на 165 години Габрово град, 105 години разкопки на укрепеното селище и 50 години редовни археологически проучвания. Организатор: Регионален исторически музей – Габрово.
3. „Невидимо дете“ –копродукция на Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Режисьор – Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев. Авторска музика и текст на песните – група P.I.F.
4. Международна седмица на джаза „Swing Dixie Week“ – четири концертни вечери с музиканти от България, Великобритания, Гърция и Норвегия, джаз лектории, концерт за деца, диксиленд шествие и суинг танци. Артистичен директор: д-р Павлина Хинкова. Организатор: НЧ „Будителите 2017“ – Габрово.
5. „Лъжливото овчарче“ – спектакъл на Държавен куклен театър – Габрово. Драматизация и режисура – Венера Нечкова, Краси Кирчев, сценография – Мария Ибришимова, музика и аранжимент – Мирослав Моравски-Моро. Спектакълът е отличен с приз „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“ от IV международна седмица на кукленото изкуство в Китай.
6. „Иглика Килим Фест“ – представи българското килимарско изкуство в неговата автентична среда. Куратор: Якоб ван Бейлен. Организатор: НЧ „Невена Коканова 2011“ – с. Иглика.
7. „Биг Бенд парад“ – с участието на Духов оркестър – Русе, Представителен духов оркестър на Военноморските сили на Република България, гости от град Паневежис и Оркестър „Габрово“. Организатор: Община Габрово.
8. „Нощ в миналото“ – продукция на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“. С участието на Николина Чакърдъкова, Неврокопски танцов ансамбъл и др. Режисьор: Христо Ив. Димитров.
9. „Микрофест: Три за щастие“ – в квартал „Шести участък“, с участието на: Кром Багелски – визуален артист; „Глас и акордеон“ Деси Андонова и Илко Градев; MonoandtheStereos – музикални артисти; Невена Екимова и Вера Георгиева (Ателие Noteit!)–творчески работилници. Куратор и продуцент: CapturingCreativityCollective.
10. Ретроспективна изложба за 100-годишнината от рождението на Борис Димовски – експозиция на Музей „Дом на хумора и сатирата“. Куратор: Красимир Илиев.
Всеки може да гласува от един профил: https://forms.gle/hC4bK1spaa5ryVA69, по ел.поща на: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, във фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ или Клуб на будителите. В кутии в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.
Краен срок за гласуване – 20 февруари 2026 г. Победителят в класацията на публиката и оценките на журито ще получи специалната награда на Клуба на будителите. Призовете ще бъдат връчени на церемония през месец март.
Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.
Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?
Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.
Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.
-
Новинипреди 6 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово
-
Културапреди 6 дниДве „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”
-
Кримипреди 5 дниХванаха двама с фалшиви книжки в Габрово в рамките на час (снимки)
-
Културапреди 4 дниЦариградската Библия в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 4 дниПризнал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок
-
Новинипреди 4 дниЗапочват спешни пътни ремонти на места в Габрово
-
Новинипреди един денСУ „Райчо Каролев“ отбеляза 180 години от рождението на своя патрон
-
Кримипреди 9 часаСпипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово