Култура
Светла Димитрова по-уверена и смела в мечтите си
Светла Димитрова: „Чувствам подкрепа от ръководството на Габрово и това ме прави по-уверена и по-смела в мечтите”
ЕМО „Етър“ привлича най-много посетители от всички туристически обекти и културни институти в града. Една от причините хората да идват тук отново и отново е не само добре поддържаният музей на открито, приятната обстановка за отдих в прекрасното място, а и многобройните културни събития, които се организират тук. В Етъра непрекъснато се случва нещо интересно – възстановки, изложби, фестивали, конкурси, панаири, базари и т. н. И тази година Културният календар на музея на открито предвижда многобройни и разнообразни събития, сред които всеки може да намери по нещо интересно за себе си. Какво ще се случва в етнографския музей на открито през новата година? По темата разговаряхме с директора на институцията Светла Димитрова.
снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Новата година дойде със сняг и студ. Как се справихте в музея с тежката зимна обстановка?
– Да, за нас годината започна с много сняг и с разчистването на музея, който се намира на една сравнително голяма територия. Справяме се в тази ситуация и много се надявам 2017-та да е успешна година, която да накара много повече хора да ни открият, да ни посетят, за да видят съхранените традиции на България при нас.
И тази година сигурно ще отбележите всички по-значими празници от народния календар. Предвиждате ли към тях да прибавите и нещо ново?
– Културният ни календар беше подготвен още през миналата година. Като печатно издание той е със съвсем нова визия, имаме версии на български и на английски език и сме се постарали отново да отбележим всички важни празници, които показват българския бит и култура, и да направим така, че да ги представим по интересен начин на българските и чуждестранните туристи. Един от тези празници беше Йордановден, който е и храмов празник на църквата в „Етър“. На 6 януари се получи едно много хубаво тържество. Започнахме с възстановка на елементи от обичая „Водици“. Не всички водни съоръжения при нас работят през зимата, но чрез такива възстановки ние можем да покажем нещо различно и по-непознато за онези, които желаят да ни посетят. За следващите прояви през февруари и март, когато музеят все още не е в активния туристически сезон, ние сме предвидили ателиета, в които ще се изработват мартеници. Предвидили сме и национален конкурс за плашила. Тази година сме го озаглавили „Бостанското плашило“. Плашила ще могат да се изработват и при нас, и ще могат да ни ги изпращат. Интересното в този конкурс е, че той е една наша препратка към карнавалните дни, които се организират в Габрово през месец май, и ние ще направим така, че да популяризираме още повече Габрово като столица на хумора и сатирата в България. През активния сезон, който ще започне с въвеждането на лятното часово време от началото на април, предстои да се включим в Европейските дни на художествените занаяти. Тогава обикновено правим интересни събития и възстановки, за да покажем как занаятите от миналото се
вписват в съвременния живот и да търсим приемственост, за да можем да привлечем хора, които да продължат занаятите и да ги доразвиват, а и дори да се препитават от тях. В традиционния ни календар се вписват големите празници като Еньовден, всички църковни празници като Петровден, празника на Свети Прокопий пчелар. Отбелязваме също Голяма Богородица, Димитровден, Андреевден. Наред с тези празници специално внимание през 2017 година ще отделим на включването ни със специална програма на 21 май, когато е следкарнавалният ден на Габрово. Предвидили сме програма, в която да покажем хумора и забавленията през погледа на миналото. И тази година ще отбележим Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. Ще дадем възможност на посетителите да се включат в различни демонстрации и възстановки, които ще направим. Приготвянето на Бял мъж е една традиционна габровска рецепта за Петровден и в музея отново ще има демонстрации. Така ще разкажем малко повече и по по-интересен начин за габровското кулинарно изкуство. Тази година сме предвидили да отделим специално внимание на Саковата къща. Тя е един от важните възстановени обекти в началото на занаятчийската чаршия. Там през юли ще посрещаме гости на бяло сладко, ще разкажем повече за собствениците на тази къща, за експонатите, които са подредени в нея, за особеностите й. Наблюденията, които имаме, са, че тя впечатлява с външния си вид, но не всички туристи влизат да я разгледат. Нейната архитектура е много интересна и в нея се съхраняват много интересни експонати, свързани с градския бит от 30-те години.
През миналата година започнахте една образователна програма, свързана с възрожденската архитектура. Ще я продължите ли?
– Да, през тази година искаме да продължим образователната си програма заедно с неправителствената организация „Мещра – традиционни знания и занаяти“. Началото на образователната програма беше поставено през 2016 година. Тя се нарича „В света на Старопланинската архитектура“. Онези, които присъстваха в двата дни, имаха възможност да слушат лекции за старопланинските къщи, да видят една 3D възстановка на такава къща и да участват в ателие за изработване на сглобки от дърво. Тази година образователната програма ще бъде надградена. Модулите от миналата година ще се запълнят с различни видове плет, който е използван в строежа. Туристите и гостите ще имат възможност сами да участва в плетенето на стени или огради. Образователната програма ще се разраства през годините, защото освен обектите на територията на музея, има такива и в околностите, които не са достатъчно проучени. Имаме намерение да направим и една експедиция заедно с архитектите от „Мещра“ и се надявам все повече да слагаме акцент и върху интересната архитектура, която се съхранява и опазва в музея. Във връзка с Международния ден на музеите и Международния ден за опазване на паметниците на културата също ще имаме интересни инициативи. Тогава ще покажем и интересни изложби за туристите.
През миналата година вие бяхте домакини за първи път на Национален панаир на музейната книга. Ще продължи ли той да се провежда?
– Тази година през юни ще бъде организиран Национален панаир на музейния сувенир. Партньори ще ни бъдат от Националното сдружение на българските музеи и Министерството на културата. Ще бъдат поканени музеи от цялата страна, за да покажат своите сувенири. Ще коментираме какви
трябва да бъдат и какво трябва да ги отличава от другите сувенири, които се предлагат в различните туристически обекти.
Какви нови моменти ще има в Културния ви календар?
– Освен традиционното вече Училище за лазарки, което правим преди Великден, тази година в началото на декември ще стартираме с Училище за коледари и сурвакари. По предварителна заявка ще правим обучение в коледарски песни, в ритуалите, които изпълняват коледарите и сурвакарите. Виждаме, че все повече хора имат желание да облекат народни носии, да познават традициите, да участват в такива прояви, свързани с представяне на културата отпреди няколко века. Така ще имаме едно училище за момичета и едно училище за момчета. Вашите читатели сигурно знаят, че ЕМО „Етър“ организира и различни временни изложби. В края на миналата година ние открихме една такава изложба, посветена на куюмджийския занаят – „Гривни дрънкат под възглаве“. Тази изложба е съвместна с регионалните музеи в Габрово, Шумен и Ловеч и стана доста интересна. Затова се надяваме с нея да гостуваме в различни български музеи, да я представим и на някои от нашите партньори в чужбина – в Унгария, в Словакия, в Чехия. Ще организираме една изложба и за архитектурното богатство на музея, с която искаме да разкажем малко повече за историята по съграждането на музея и пренасянето на архитектурните образци. Също така през септември след Петнадесетия международен панаир на занаятите, за който специално ще кажем някои отлики, искаме да направим Дни на сватбената обредност. В рамките на тези дни ще има различни събития като презентиране на сватбени обичаи, показване на ритуали от сватбената обредност, показване чеиза на булката. Предвидили сме и гостуване на една изложба от Пазарджик за родопска сватба, а също и изложба-базар на текстилни изделия. През миналата година занаятът в Майсторската надпревара беше тъкане на колани на кори. Победителката ще има възможност да направи такава изложба на тазгодишния панаир, а коланите са част от носията на българката и от сватбената премяна. По този начин ще обвържем и тематично тези две изложби с Празниците на сватбената обредност.
Няколко години провеждахте фестивал на сватбените традиции в различните кътчета на България, а и в страните от Балканите. Ще продължите ли да го правите?
– Организирането на фестивал изисква много големи усилия, а две големи събития, провеждани едно след друго – Международният панаир и сватбите, изискват големи усилия. Затова от тази година ще наблягаме и ще показваме сватбената обредност, а през година ще правим Празник на пестила и ще ги редуваме, за да могат различни поколения туристи и различни публики да присъстват на тези събития, които се радват на голям интерес. На Димитровден ще приключи един конкурс – за направа на макети на възрожденски къщи, който сме обявили през 2016 година. В този конкурс сме отправили покана да се включат строителните гимназии от цялата страна като използват автентични материали и направят макети на съществуващи къщи. Надяваме се да има повече участници. Ще бъде направена и изложба, която ще може да бъде разглеждана в музея по-дълго време.
Най-голямата ви проява през годината е Международният панаир на традиционните занаяти. Какво ново ще има в него?
– Това ще бъде петнадесети панаир като международна проява и сме предвидили за първи път да направим майсторско състезание между иконописци. За първи път имаме желание да има и младежка секция на състезанието, в която да участват ученици и студенти от училищата по изкуствата и от университети, в които се изучава тази специалност. От 2015-та се опитваме панаирът да има някакъв акцент. Тогава бяха народните музикални инструменти. През 2016-та акцент бяха редките текстилни техники. А през 2017-та акцентът ще бъде използването на багрите в занаятчийското производство. И в тази насока могат да бъдат издирени и показани интересни техники и занаяти, както и интересни натурални багрила, които се използват в грънчарството, в текстила, защо не и в дърворезбата. Така ще обогатим повече знанията на хората за майсторството на предците ни в багренето при различните занаяти. Още една отлика ще има панаирът – имаме намерение той да бъде не само в рамките на почивните дни в първия уикенд на септември – 2 и 3 септември, а да продължи и през работните дни до следващия празничен ден – 6 септември. Така че панаирът ще бъде с една малко по-голяма продължителност – 2-6 септември. Това естествено е свързано с по-добра организация и по-голямо натоварване, и по-сериозно обмисляне на фолклорната програма, но пък мисля, че така по-спокойно много туристи, които искат да дойдат, ще могат да гледат, да съпреживяват, да участват в малко повече панаирни дни. Освен всичко това, за което говорихме, има и доста други неща, за които не стана дума, но те ще се случват. Това са седмичните демонстрации и възстановки, които ще правим през почивните дни в летния сезон. Ще работят отново и Търговският ни дюкян, и Книгопродавницата. Положили сме доста усилия да направим предлагането и на сувенирите, и на книгите и картините по-атрактивно. Ще довършим също така и ремонта по чаршията, което придава един много по-приветлив вид на музея. Надявам се да успеем отново да реализираме всичко замислено. Аз лично срещам подкрепа от страна на общинското ръководство и общинските съветници и когато човек усеща такава подкрепа, той става по-уверен, по-смел в желанията си и в мечтите си да направи музея едно от най-значимите и важни места, в които се представя етнографското и архитектурното богатство на Старопланинския
регион.
Интервюто на журналиста Надежда Тихова е публикувано във вестник „ 100 вести”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.
Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.
Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.
От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.
До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).
Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.
В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.
На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.
Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.
Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.
Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.
Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
-
Кримипреди един денОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Културапреди един денХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 8 часаСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 9 часаСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 3 часаКметът на Габрово посрещна финландския посланик