Култура
Светла Димитрова по-уверена и смела в мечтите си
Светла Димитрова: „Чувствам подкрепа от ръководството на Габрово и това ме прави по-уверена и по-смела в мечтите”
ЕМО „Етър“ привлича най-много посетители от всички туристически обекти и културни институти в града. Една от причините хората да идват тук отново и отново е не само добре поддържаният музей на открито, приятната обстановка за отдих в прекрасното място, а и многобройните културни събития, които се организират тук. В Етъра непрекъснато се случва нещо интересно – възстановки, изложби, фестивали, конкурси, панаири, базари и т. н. И тази година Културният календар на музея на открито предвижда многобройни и разнообразни събития, сред които всеки може да намери по нещо интересно за себе си. Какво ще се случва в етнографския музей на открито през новата година? По темата разговаряхме с директора на институцията Светла Димитрова.
снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Новата година дойде със сняг и студ. Как се справихте в музея с тежката зимна обстановка?
– Да, за нас годината започна с много сняг и с разчистването на музея, който се намира на една сравнително голяма територия. Справяме се в тази ситуация и много се надявам 2017-та да е успешна година, която да накара много повече хора да ни открият, да ни посетят, за да видят съхранените традиции на България при нас.
И тази година сигурно ще отбележите всички по-значими празници от народния календар. Предвиждате ли към тях да прибавите и нещо ново?
– Културният ни календар беше подготвен още през миналата година. Като печатно издание той е със съвсем нова визия, имаме версии на български и на английски език и сме се постарали отново да отбележим всички важни празници, които показват българския бит и култура, и да направим така, че да ги представим по интересен начин на българските и чуждестранните туристи. Един от тези празници беше Йордановден, който е и храмов празник на църквата в „Етър“. На 6 януари се получи едно много хубаво тържество. Започнахме с възстановка на елементи от обичая „Водици“. Не всички водни съоръжения при нас работят през зимата, но чрез такива възстановки ние можем да покажем нещо различно и по-непознато за онези, които желаят да ни посетят. За следващите прояви през февруари и март, когато музеят все още не е в активния туристически сезон, ние сме предвидили ателиета, в които ще се изработват мартеници. Предвидили сме и национален конкурс за плашила. Тази година сме го озаглавили „Бостанското плашило“. Плашила ще могат да се изработват и при нас, и ще могат да ни ги изпращат. Интересното в този конкурс е, че той е една наша препратка към карнавалните дни, които се организират в Габрово през месец май, и ние ще направим така, че да популяризираме още повече Габрово като столица на хумора и сатирата в България. През активния сезон, който ще започне с въвеждането на лятното часово време от началото на април, предстои да се включим в Европейските дни на художествените занаяти. Тогава обикновено правим интересни събития и възстановки, за да покажем как занаятите от миналото се
вписват в съвременния живот и да търсим приемственост, за да можем да привлечем хора, които да продължат занаятите и да ги доразвиват, а и дори да се препитават от тях. В традиционния ни календар се вписват големите празници като Еньовден, всички църковни празници като Петровден, празника на Свети Прокопий пчелар. Отбелязваме също Голяма Богородица, Димитровден, Андреевден. Наред с тези празници специално внимание през 2017 година ще отделим на включването ни със специална програма на 21 май, когато е следкарнавалният ден на Габрово. Предвидили сме програма, в която да покажем хумора и забавленията през погледа на миналото. И тази година ще отбележим Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. Ще дадем възможност на посетителите да се включат в различни демонстрации и възстановки, които ще направим. Приготвянето на Бял мъж е една традиционна габровска рецепта за Петровден и в музея отново ще има демонстрации. Така ще разкажем малко повече и по по-интересен начин за габровското кулинарно изкуство. Тази година сме предвидили да отделим специално внимание на Саковата къща. Тя е един от важните възстановени обекти в началото на занаятчийската чаршия. Там през юли ще посрещаме гости на бяло сладко, ще разкажем повече за собствениците на тази къща, за експонатите, които са подредени в нея, за особеностите й. Наблюденията, които имаме, са, че тя впечатлява с външния си вид, но не всички туристи влизат да я разгледат. Нейната архитектура е много интересна и в нея се съхраняват много интересни експонати, свързани с градския бит от 30-те години.
През миналата година започнахте една образователна програма, свързана с възрожденската архитектура. Ще я продължите ли?
– Да, през тази година искаме да продължим образователната си програма заедно с неправителствената организация „Мещра – традиционни знания и занаяти“. Началото на образователната програма беше поставено през 2016 година. Тя се нарича „В света на Старопланинската архитектура“. Онези, които присъстваха в двата дни, имаха възможност да слушат лекции за старопланинските къщи, да видят една 3D възстановка на такава къща и да участват в ателие за изработване на сглобки от дърво. Тази година образователната програма ще бъде надградена. Модулите от миналата година ще се запълнят с различни видове плет, който е използван в строежа. Туристите и гостите ще имат възможност сами да участва в плетенето на стени или огради. Образователната програма ще се разраства през годините, защото освен обектите на територията на музея, има такива и в околностите, които не са достатъчно проучени. Имаме намерение да направим и една експедиция заедно с архитектите от „Мещра“ и се надявам все повече да слагаме акцент и върху интересната архитектура, която се съхранява и опазва в музея. Във връзка с Международния ден на музеите и Международния ден за опазване на паметниците на културата също ще имаме интересни инициативи. Тогава ще покажем и интересни изложби за туристите.
През миналата година вие бяхте домакини за първи път на Национален панаир на музейната книга. Ще продължи ли той да се провежда?
– Тази година през юни ще бъде организиран Национален панаир на музейния сувенир. Партньори ще ни бъдат от Националното сдружение на българските музеи и Министерството на културата. Ще бъдат поканени музеи от цялата страна, за да покажат своите сувенири. Ще коментираме какви
трябва да бъдат и какво трябва да ги отличава от другите сувенири, които се предлагат в различните туристически обекти.
Какви нови моменти ще има в Културния ви календар?
– Освен традиционното вече Училище за лазарки, което правим преди Великден, тази година в началото на декември ще стартираме с Училище за коледари и сурвакари. По предварителна заявка ще правим обучение в коледарски песни, в ритуалите, които изпълняват коледарите и сурвакарите. Виждаме, че все повече хора имат желание да облекат народни носии, да познават традициите, да участват в такива прояви, свързани с представяне на културата отпреди няколко века. Така ще имаме едно училище за момичета и едно училище за момчета. Вашите читатели сигурно знаят, че ЕМО „Етър“ организира и различни временни изложби. В края на миналата година ние открихме една такава изложба, посветена на куюмджийския занаят – „Гривни дрънкат под възглаве“. Тази изложба е съвместна с регионалните музеи в Габрово, Шумен и Ловеч и стана доста интересна. Затова се надяваме с нея да гостуваме в различни български музеи, да я представим и на някои от нашите партньори в чужбина – в Унгария, в Словакия, в Чехия. Ще организираме една изложба и за архитектурното богатство на музея, с която искаме да разкажем малко повече за историята по съграждането на музея и пренасянето на архитектурните образци. Също така през септември след Петнадесетия международен панаир на занаятите, за който специално ще кажем някои отлики, искаме да направим Дни на сватбената обредност. В рамките на тези дни ще има различни събития като презентиране на сватбени обичаи, показване на ритуали от сватбената обредност, показване чеиза на булката. Предвидили сме и гостуване на една изложба от Пазарджик за родопска сватба, а също и изложба-базар на текстилни изделия. През миналата година занаятът в Майсторската надпревара беше тъкане на колани на кори. Победителката ще има възможност да направи такава изложба на тазгодишния панаир, а коланите са част от носията на българката и от сватбената премяна. По този начин ще обвържем и тематично тези две изложби с Празниците на сватбената обредност.
Няколко години провеждахте фестивал на сватбените традиции в различните кътчета на България, а и в страните от Балканите. Ще продължите ли да го правите?
– Организирането на фестивал изисква много големи усилия, а две големи събития, провеждани едно след друго – Международният панаир и сватбите, изискват големи усилия. Затова от тази година ще наблягаме и ще показваме сватбената обредност, а през година ще правим Празник на пестила и ще ги редуваме, за да могат различни поколения туристи и различни публики да присъстват на тези събития, които се радват на голям интерес. На Димитровден ще приключи един конкурс – за направа на макети на възрожденски къщи, който сме обявили през 2016 година. В този конкурс сме отправили покана да се включат строителните гимназии от цялата страна като използват автентични материали и направят макети на съществуващи къщи. Надяваме се да има повече участници. Ще бъде направена и изложба, която ще може да бъде разглеждана в музея по-дълго време.
Най-голямата ви проява през годината е Международният панаир на традиционните занаяти. Какво ново ще има в него?
– Това ще бъде петнадесети панаир като международна проява и сме предвидили за първи път да направим майсторско състезание между иконописци. За първи път имаме желание да има и младежка секция на състезанието, в която да участват ученици и студенти от училищата по изкуствата и от университети, в които се изучава тази специалност. От 2015-та се опитваме панаирът да има някакъв акцент. Тогава бяха народните музикални инструменти. През 2016-та акцент бяха редките текстилни техники. А през 2017-та акцентът ще бъде използването на багрите в занаятчийското производство. И в тази насока могат да бъдат издирени и показани интересни техники и занаяти, както и интересни натурални багрила, които се използват в грънчарството, в текстила, защо не и в дърворезбата. Така ще обогатим повече знанията на хората за майсторството на предците ни в багренето при различните занаяти. Още една отлика ще има панаирът – имаме намерение той да бъде не само в рамките на почивните дни в първия уикенд на септември – 2 и 3 септември, а да продължи и през работните дни до следващия празничен ден – 6 септември. Така че панаирът ще бъде с една малко по-голяма продължителност – 2-6 септември. Това естествено е свързано с по-добра организация и по-голямо натоварване, и по-сериозно обмисляне на фолклорната програма, но пък мисля, че така по-спокойно много туристи, които искат да дойдат, ще могат да гледат, да съпреживяват, да участват в малко повече панаирни дни. Освен всичко това, за което говорихме, има и доста други неща, за които не стана дума, но те ще се случват. Това са седмичните демонстрации и възстановки, които ще правим през почивните дни в летния сезон. Ще работят отново и Търговският ни дюкян, и Книгопродавницата. Положили сме доста усилия да направим предлагането и на сувенирите, и на книгите и картините по-атрактивно. Ще довършим също така и ремонта по чаршията, което придава един много по-приветлив вид на музея. Надявам се да успеем отново да реализираме всичко замислено. Аз лично срещам подкрепа от страна на общинското ръководство и общинските съветници и когато човек усеща такава подкрепа, той става по-уверен, по-смел в желанията си и в мечтите си да направи музея едно от най-значимите и важни места, в които се представя етнографското и архитектурното богатство на Старопланинския
регион.
Интервюто на журналиста Надежда Тихова е публикувано във вестник „ 100 вести”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
-
Новинипреди 7 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 7 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 6 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 6 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 5 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди 3 дни„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“
-
Новинипреди 3 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени
-
Новинипреди 3 дниРачков и Пашов дебютираха с победи на професионален ММА гала