Свържи се с нас

Новини

Богоявление на Етъра (в снимки)

Published

on

20170106_113605

20170106_113857

20170106_111814

20170106_112117

20170106_113445

15902908_10154915316584776_373413972_o

20170106_121956

На Йордановден в ЕМО “Етър”се разбра, че годината ще е плодородна, че Бог много е дал и все тъй ще дава.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Такъв Йордановден рядко се преживява. Днес знаем, че православен свещеник хвърля светия кръст в течаща вода и който го хване ще е здрав цяла година. На Богоявленските ритуали в страната се събират доста хора, но още повече не успяват да присъстват или предпочитат да гледат в новинарските емисии на телевизиите какво се е случило и кой е успял да вземе кръста от ледените води.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

В Етнографски музей на открито “Етър” преживяването на Богоявление беше различно. А каква е разликата? Неговата естественост. Зрители в този ритуал няма, тъй като всеки го съпреживява. Затова и здравето тази година ще споходи всички посетили музея.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Нито преспите сняг, нито стелещата се от небето бяла пелерина, нито брулещия вятър имаха значение. Както не са имали значение за хората в миналите векове, чиито бит пресъздава ЕМО “Етър”. Колкото по-студено, толкова по-добре. Колкото повече сняг се изсипва, толкова по-здрава ще е годината.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

В ЕМО “Етър” бе пресъздаден един Богоявленски ден на българско семейство в миналото. Носена бе мълчана вода, наречено бе тайно желание, изхвърлена бе старата китка и заменена с нова, а менците за вода бяха окачени на специално място и покрити с кърпа.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

По време на това семейно преживяване стана ясно, че годината ще е плодородна. Така вярват хората, когато китката, с която ръси попът, замръзва. Не стане ли това, меко ли е времето – ще има болести. На Богоявление в ЕМО “Етър” температурите бяха такива, че болестите избягаха надалеч.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От ритуала в ЕМО “Етър” стана ясно, че докато жените в къщата палят пещта, за да пекат питите и наклаждат огън за гозбите, мъжете отиват да извадят кръста, хвърлен в течаща вода. Който успее да го хване, здраве и берекет носи у дома.

На Йордановден е хубаво да се кръстят малките бебета. Едната питка се слага на софрата през деня, втората се прибира за вечерта, а третата се поставя на прага с менче вино, та който мине да опита.

На софрата се слага “каквото Бог дал”: прясна пита, сарми със зеле, чушки пълнени, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино. Бог много е дал и все тъй да дава.

Ритуалът, който бе преживян от екипа и гостите на ЕМО “Етър”, бе предшестван от тържествена литургия. Храмът в музея, наречен “Свето Богоявление”, отбеляза своя празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Published

on

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.

Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.

Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Зареди още

Новини

Отбелязваме 118 години от Независимостта на България!

Published

on

Навършват се 117 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.

Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.

Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Честит празник на Независимостта, българи!

Зареди още

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица