Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

В Музейния център на РЕМО „Етър“ е представена изложбата „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, която може да се види до 15 ноември 2025 г. Тя е част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който ще се състои от 6 до 8 септември 2025 г. с участието на занаятчии от Европа, Азия и Африка.

В свят, в който машините създават почти всичко, ръчното произведение отново привлича вниманието. То носи не само форма, но и история, жест и отношение. Музей „Етър“ вече над 60 години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото културно наследство – материално и нематериално.

В изложбата са показани над 100 произведения на 41 съвременни български занаятчии – бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко произведение носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.

Изложбата показва българските занаятчии в световен контекст. Международен партньор на изложбата е фондация „Микеланджело“ с нейната занаятчийска мрежа Хомо Фабер, в чиито онлайн пътеводител са вписани повечето занаятчии, които са представени в „НОВОТО ЦЕННО“.

Чрез „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“ се показва как традиционните техники и форми могат да бъдат интерпретирани от съвременния творец, превръщайки занаятчийството в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички творби споделят общо послание: ръчното има бъдеще – и то е красиво.

Посетителите са поканени да усетят пулса на съвременното занаятчийство и да видят как традицията се адаптира към съвременната естетика и начин на живот. Изложбата е реализирана от музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева – посланик на Хомо Фабер за България. Съществен елемент от „НОВОТО ЦЕННО“ е дизайна – дело на екипа на арх. Антонина Илиева. Консултант е доц. д-р Красимира Кръстанова. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Официалното откриване ще се състои в първия ден от XIX Международен панаир на традиционните занаяти – 6 септември. През трите дни на това значимо културно събитие – 6, 7 и 8 септември, шест от майсторите, чиито творби са включени в изложбата, ще демонстрират своите умения пред посетителите.

Авторите, включени в изложбата: Адриана Герасимова, Албена Джокова, Александра Георгиева – Sashettu, Александра Камбурова – Tulipa, Ангелина Цветкова, Антоанета Рамджулска – Ramjuly, Атанас Константинов – Artefakti, Боряна Хаджиминчева – БОД, Георги Троянов, Димитър Николаев, Димитър Станков, Евгения Цанкова, Емилиaн Бонев, Жаклина Жекова, Женя Адамова, Константин Златев, Лилиан Щерева, Людмил Йорданов, Нева Балникова, Николай Сърдъмов, Рами Хамуд, Силвия Чанева, Стопàн, Студио tochka & tochka, Христо Тоцев, Цветана Недева- Силвион – Kinderlist, Цветелина Алексиева, сем. Чушкареви, Яна Танковска, Яна Юнакова, Esnaf Toys, Mano de Ana, Maria’s Nature Toys, Mental Syndicate, NO\ON Design Studio, Ornamento, Pottery & Poetry, Rosie Eisor, Tikla, Twisted Mud Studio, &HUE.