Свържи се с нас

Култура

Гривни звънкат под възглаве… Майсторство и изящество в куюмджийския занаят

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Гривни звънкат под възглаве… Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” се реализира от Етнографски музей на открито „Етър” и Регионалните исторически музеи в Шумен, Ловеч и Габрово.

По време на периода представен в изложбата (края на ХVІІІ до първите години на ХХ век) куюмджийството е толкова престижен занаят, че майсторите са почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността.

Със своите близо 400 експоната изложбата „Гривни звънкат под възглаве…Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” представя характерните две направления при художествената обработка на метали. Златарството е изработка на ювелирни предмети от благородни метали (злато и сребро), а дюкмеджийство – създаване на предмети от неблагородни метали.

Изложбата запознава посетителите със съдбата на известни в миналото майстори, с използваните от тях техники, със специфичните инструменти, модели и форми.

Друг важен акцент е изяществото на изделията, изработвани от куюмджиите: накитите, изделията за бита и църковната утвар.

Най-популярните и разнообразни изделия са накитите. Те са белег на материално благополучие, съобразени са с формите на тялото и с носията, която допълват. Куюмджиите изработват накити за глава, за шия и гърди, за ръце и кръст.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата отделя подобаващо място на характерната за Габровско женска сукманена носия със сокайното забраждане и на Преславско-смядовската двупрестилчена носия със сокайно забраждане, носена в някои райони на Шуменско.

Интерес за публиката представляват изделията за бита. В началото на ХХ век в градските среди започват да навлизат различни видове подноси, чаши, зарфове, вилици и лъжици, изработени от български майстори. Много от тези предмети, както и новите модели накити, са подражание на западни образци.

В модула, посветен на църковната утвар, са представени предмети, с които свещениците изпълняват различни служби и тайнства. Изработването на ритуални предмети превръща занаятчията в творец. Освен добро познаване на техниката, се изисква той да прояви майсторство при украсата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Дюкмеджийството е малко познато днес, но в миналото е било важна част от дейността на майсторите. Свързано е с изработка на практични предмети от олово, мед, бронз (мед и калай), дудия (цинк и калай), пиринч/месинг (мед и цинк). Изработваните изделия са предназначени:
– За домашни нужди – дръжки и резета за врати и прозорци, вилици и лъжици, барутници, оловни павурчета за ракия, светилници и др.
– За занаятчийски потреби – модели на куюмджийски изделия, мущи, дивити, пиринчени дръжки за ножове, дюлгерски отвеси, везни за кантари, печати на църкви и учреждения и т.н.
– Накити – пръстени, гривни, чапрази, обеци (основно от мед, бронз, месинг)

Предпоставка за просперитета на златарския занаят в град Шумен е наличието на значителен брой мюсюлмани, които проявяват подчертана склонност към битови вещи и накити от благородни метали. Образци на изработени изделия от българските куюмджии могат да бъдат видени в изложбата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

За по-любознателните посетители, в изложбата е включена любопитна информация за значението и ролята на накитите в народните традиции, за обичаи и вярвания; за историята на занаята; за начина, по който куюмджиите са търгували или рекламирала стоката си.

Специален модул, посветен на децата, им дава възможност да се запознаят със занаята като се забавляват и играят. Видеоматериали представят интересни тематични презентации, като например „Как се гласи сокай” и „Основни техники в производството на изделия”.

За подготовката и реализацията на изложбата са използвани документи и материали, предоставени от Държавен архив-Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”- Габрово, Исторически музей-Севлиево, Музей на художествените занаяти и приложни изкуства-Троян, както и личен архив и разкази на майсторите-куюмджии Тинчо Димитров и Лальо Колев.

Изложбата „Гривни звънкат под възглаве…Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” се открива в ЕМО „Етър” на 12 декември, ден на Свети Спиридон – покровител на куюмджиите, който в едно от чудесата си превърнал змията в злато.

Тя ще бъде представена в изложбената зала на ЕМО „Етър” до края на месец април 2017 година.

Автори на изложбата са: Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, ЕМО „Етър”; Николета Маринова, уредник отдел „Етнография”, РИМ-Габрово; Мариана Стефанова, уредник отдел „Фондове”, РИМ-Шумен; Силвия Вутева, уредник „Етнография” РИМ-Ловеч.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица