Свържи се с нас

Култура

Гривни звънкат под възглаве… Майсторство и изящество в куюмджийския занаят

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Гривни звънкат под възглаве… Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” се реализира от Етнографски музей на открито „Етър” и Регионалните исторически музеи в Шумен, Ловеч и Габрово.

По време на периода представен в изложбата (края на ХVІІІ до първите години на ХХ век) куюмджийството е толкова престижен занаят, че майсторите са почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността.

Със своите близо 400 експоната изложбата „Гривни звънкат под възглаве…Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” представя характерните две направления при художествената обработка на метали. Златарството е изработка на ювелирни предмети от благородни метали (злато и сребро), а дюкмеджийство – създаване на предмети от неблагородни метали.

Изложбата запознава посетителите със съдбата на известни в миналото майстори, с използваните от тях техники, със специфичните инструменти, модели и форми.

Друг важен акцент е изяществото на изделията, изработвани от куюмджиите: накитите, изделията за бита и църковната утвар.

Най-популярните и разнообразни изделия са накитите. Те са белег на материално благополучие, съобразени са с формите на тялото и с носията, която допълват. Куюмджиите изработват накити за глава, за шия и гърди, за ръце и кръст.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата отделя подобаващо място на характерната за Габровско женска сукманена носия със сокайното забраждане и на Преславско-смядовската двупрестилчена носия със сокайно забраждане, носена в някои райони на Шуменско.

Интерес за публиката представляват изделията за бита. В началото на ХХ век в градските среди започват да навлизат различни видове подноси, чаши, зарфове, вилици и лъжици, изработени от български майстори. Много от тези предмети, както и новите модели накити, са подражание на западни образци.

В модула, посветен на църковната утвар, са представени предмети, с които свещениците изпълняват различни служби и тайнства. Изработването на ритуални предмети превръща занаятчията в творец. Освен добро познаване на техниката, се изисква той да прояви майсторство при украсата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Дюкмеджийството е малко познато днес, но в миналото е било важна част от дейността на майсторите. Свързано е с изработка на практични предмети от олово, мед, бронз (мед и калай), дудия (цинк и калай), пиринч/месинг (мед и цинк). Изработваните изделия са предназначени:
– За домашни нужди – дръжки и резета за врати и прозорци, вилици и лъжици, барутници, оловни павурчета за ракия, светилници и др.
– За занаятчийски потреби – модели на куюмджийски изделия, мущи, дивити, пиринчени дръжки за ножове, дюлгерски отвеси, везни за кантари, печати на църкви и учреждения и т.н.
– Накити – пръстени, гривни, чапрази, обеци (основно от мед, бронз, месинг)

Предпоставка за просперитета на златарския занаят в град Шумен е наличието на значителен брой мюсюлмани, които проявяват подчертана склонност към битови вещи и накити от благородни метали. Образци на изработени изделия от българските куюмджии могат да бъдат видени в изложбата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

За по-любознателните посетители, в изложбата е включена любопитна информация за значението и ролята на накитите в народните традиции, за обичаи и вярвания; за историята на занаята; за начина, по който куюмджиите са търгували или рекламирала стоката си.

Специален модул, посветен на децата, им дава възможност да се запознаят със занаята като се забавляват и играят. Видеоматериали представят интересни тематични презентации, като например „Как се гласи сокай” и „Основни техники в производството на изделия”.

За подготовката и реализацията на изложбата са използвани документи и материали, предоставени от Държавен архив-Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”- Габрово, Исторически музей-Севлиево, Музей на художествените занаяти и приложни изкуства-Троян, както и личен архив и разкази на майсторите-куюмджии Тинчо Димитров и Лальо Колев.

Изложбата „Гривни звънкат под възглаве…Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” се открива в ЕМО „Етър” на 12 декември, ден на Свети Спиридон – покровител на куюмджиите, който в едно от чудесата си превърнал змията в злато.

Тя ще бъде представена в изложбената зала на ЕМО „Етър” до края на месец април 2017 година.

Автори на изложбата са: Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, ЕМО „Етър”; Николета Маринова, уредник отдел „Етнография”, РИМ-Габрово; Мариана Стефанова, уредник отдел „Фондове”, РИМ-Шумен; Силвия Вутева, уредник „Етнография” РИМ-Ловеч.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица