Свържи се с нас

Култура

Национален форум обсъжда бъдещето на обществените библиотеки в информационната ера

Published

on

dsc07186Национален форум „Библиотеките днес“ ще бъде проведен в НДК на 29 и 30 ноември. Двудневното събитие с международно участие е първото по своя характер, на което ще бъдат представени новите възможности на библиотеките в информационното общество на XXI век. Ще бъдат обсъдени перспективите за развитие на библиотеките като центрове на местните общности и ролята им в предоставянето на достъп до информация и електронни услуги, образование, култура и учене през целия живот.

Откриването на „Библиотеките днес“ е на 29 ноември, вторник, от 14:00 ч. в зала 3 на НДК.

Участие в националния форум ще вземат 700 представители на регионалните, общински и читалищни библиотеки от цялата страна, оборудвани с компютърна техника за безплатен достъп по програмата „Глобални библиотеки“. Специални гости и участници в сесиите са представители на институциите, местните власти, академичните среди, бизнеса и неправителствени организации, които имат отношение към формирането и прилагането на политики за развитието на библиотеките, информационните технологии и съвременните услуги за гражданите. Сред чуждестранните гости е Яник Мулвад от DOKK1 в Дания, обявена за Обществена библиотека на годината в света за 2016 г.

Форумът е организиран от Фондация „Глобални библиотеки – България“ с подкрепата на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ и е част от цялостна програма за развитие на обществените библиотеки и създаване на условия за равен достъп до информация.

Пленарните сесии на „Библиотеките днес“ са както следва:
29 ноември, зала 3, 14:00-18:30: Откриване. Библиотеките на бъдещето.
30 ноември, 09:30-11:00, паралелни сесии:
зала 7: Учене през целия живот. E-умения, неформално образование, ранно детско развитие.
зала 9: Библиотеката – център на местната общност. Роля на институциите и бизнеса. Дарителство.
зала 8: Технологиите в бъдещето на библиотеките. Достъп до информация и електронни услуги.
Заключителна сесия от 11:30.
Повече на: http://www.glbulgaria.bg/nationalforum2016

Партньори на националния форум са Американската търговска камара в България, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Университетът по библиотекознание и информационни технологии, Столична община, Фондация BCause.
Фондация „Глобални Библиотеки – България“ е приемник на програмата “Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки” в рамките на която обществени библиотеки в цялата страна бяха снабдени с компютърна техника за безплатно ползване. В управлението на организацията влизат Министерството на културата, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националното сдружение на общините в Република България, Българската библиотечно-информационна асоциация, Съюза на народните читалища и Националния дарителски фонд „13 века България”.

В националния форум  ще участват представители на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово, НЧ „Св.Кл.Охридски“  – с.Сенник, общ.Севлиево, Народно читалище „ Пробуда 1907„ – село Ряховците, община Севлиево,НЧ „Алеко Константинов – 1898“ – с. Дамяново , общ. Севлиево; НЧ „Паисий Хилендарски 1908“ – с.Градница общ.Севлиево; НЧ „Христо Ботев-1894“ – с.Гостилица, община Дряново;Народно читалище „Развитие-1869“ – Дряново;НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – Трявна; Народно читалище „Пробуда-1924“ – гр.Плачковци,общ.Трявна; НЧ „Възраждане-1927″ – с.Петко Славейков , община Севлиево; НЧ „Сполука- 1920“, с. Душево, община Севлиево;НЧ „Светлина 1927“, с.Жълтеш,община Габрово;НЧ „Св.св.Кирил и Методий-1928“ кв. Бичкиня, Габрово;НЧ „Просвета“ – с.Новаковци, област Габрово; Градска библиотека град Севлиево НЧ „Васил Левски -1922″с.Яворец, област Габрово.

За контакти и допълнителна информация:
Спаска Тарандова: 02 931 99 17, 0892 219 360, starandova@glbulgaria.net
Ивайло Георгиев: 02 931 99 17, 0892 219 362, i.georgiev@glbulgaria.net

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица