Свържи се с нас

Култура

Откриха изложбата „Временен баланс – непрестанни трусове”

Published

on

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Една от целите, които екипът на Художествена галерия „Христо Цокев” си постави през последните години, е да отвори залите си за съвременно изкуство, да даде сцена на млади български автори и да разчупи общоприетите представи за изложба.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

В отговор на това, провокирахме интереса на творци чрез темата за БАЛАНСЪТ, както във визуалните изкуства, така и в живота като неделими елементи. Идеята на поканата бе чрез творческата свобода на артистите, да проследим реакцията на публиката.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

От 15 ноември до 10 декември ХГ „Христо Цокев” е домакин на събитие, от национален мащаб и с нестандартен характер. За първи път габровска публика има възможност за пряк контакт с подобно авангардно изкуство.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Изложбата „Временен баланс – непрестанни трусове”, представяща двадесет и пет български творци, балансиращи между вътрешната си творческа потребност и догматичното, бе открита на 15 ноември в Галерията.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Непрестанните трусове в заобикалящата ни среда (било то локална или глобална) провокират авторите в много различни посоки от неконвенционален характер – инсталация, видеоарт, съвременна скулптура и живопис.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Заложената концепция в отворената покана, даде възможност на екипа на галерията да се запознае с иновативните решения на над четиридесет творци от национален мащаб.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Необходимостта да бъде създаден цялостен облик на изложбата, както и провокирането на интерес към следващо издание, наложи предварителна селекция, уточнила окончателния брой на участниците.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Художествена галерия „Христо Цокев” представя на вашето внимание: Ана Пирева, Атанас Тотляков, Вероника Янкова, Веселка Николова, Весислава Желева, Владимир Иванов, Гергана Йовчева, Деница Милушева, Деян Боев, Йоана Калудова, Кирил Георгиев, Константин Бурдиняшки, Красимир Методиев, Красимир Русев, Мартин Митев, Мартина Караиванова, Михаил Желязков, Николай Добрев, Николай Цветанов, Петко Дурмана, Петко Недялков, Пресияна Шишева, Румен Гашаров, Христо Христов, Яница Фендулова и обектите от акция „Антиконформизъм и изкуство” с издания във Велико Търново и Пловдив.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Експозицията представя разнообразни творчески похвати: електронна книга и текст, подложена на фонетична транслитерация, инсталация, свързана с изследването на границата видимо-невидимо, ролята на изкуството в съвременното общество и най-вече ролята на технологиите и новите медии, тактилна инсталация, съвременна живопис, абстрактна пластика и други.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Екипът, реализирал изложбата, си постави за цел да скъси дистанцията творец – публика. „Това е визуално изкуство, което по-скоро се съзерцава. Подбрахме произведения, които въвличат зрителя и го правят част от творбата“, сподели Нели Недева експерт „Връзки с обществеността“ в ХГ Христо Цокев“ и добави: „Претеглихме /в прекия смисъл на думата/ обществено мнение, задавайки въпроса „Съвременно изкуство в България – ДА или НЕ?“, поставяйки везна, в която зрителят пуска камъче. Категоричното „ДА“, което натежа, оставя вратата на ХГ „Христо Цокев“ отворена за подобни проекти.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна

Published

on

По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.

Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.

Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.

Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

На 23 април 1963 започва изграждането на музей „Етър“

Published

on

Теренът около река Сивек с изграждането на табаханата.

На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.

Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.

Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.

Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Култура

Спомен за габровското вариете

Published

on

Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.

Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица