Свържи се с нас

Култура

Откриха изложбата „Временен баланс – непрестанни трусове”

Published

on

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Една от целите, които екипът на Художествена галерия „Христо Цокев” си постави през последните години, е да отвори залите си за съвременно изкуство, да даде сцена на млади български автори и да разчупи общоприетите представи за изложба.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

В отговор на това, провокирахме интереса на творци чрез темата за БАЛАНСЪТ, както във визуалните изкуства, така и в живота като неделими елементи. Идеята на поканата бе чрез творческата свобода на артистите, да проследим реакцията на публиката.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

От 15 ноември до 10 декември ХГ „Христо Цокев” е домакин на събитие, от национален мащаб и с нестандартен характер. За първи път габровска публика има възможност за пряк контакт с подобно авангардно изкуство.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Изложбата „Временен баланс – непрестанни трусове”, представяща двадесет и пет български творци, балансиращи между вътрешната си творческа потребност и догматичното, бе открита на 15 ноември в Галерията.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Непрестанните трусове в заобикалящата ни среда (било то локална или глобална) провокират авторите в много различни посоки от неконвенционален характер – инсталация, видеоарт, съвременна скулптура и живопис.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Заложената концепция в отворената покана, даде възможност на екипа на галерията да се запознае с иновативните решения на над четиридесет творци от национален мащаб.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Необходимостта да бъде създаден цялостен облик на изложбата, както и провокирането на интерес към следващо издание, наложи предварителна селекция, уточнила окончателния брой на участниците.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Художествена галерия „Христо Цокев” представя на вашето внимание: Ана Пирева, Атанас Тотляков, Вероника Янкова, Веселка Николова, Весислава Желева, Владимир Иванов, Гергана Йовчева, Деница Милушева, Деян Боев, Йоана Калудова, Кирил Георгиев, Константин Бурдиняшки, Красимир Методиев, Красимир Русев, Мартин Митев, Мартина Караиванова, Михаил Желязков, Николай Добрев, Николай Цветанов, Петко Дурмана, Петко Недялков, Пресияна Шишева, Румен Гашаров, Христо Христов, Яница Фендулова и обектите от акция „Антиконформизъм и изкуство” с издания във Велико Търново и Пловдив.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Експозицията представя разнообразни творчески похвати: електронна книга и текст, подложена на фонетична транслитерация, инсталация, свързана с изследването на границата видимо-невидимо, ролята на изкуството в съвременното общество и най-вече ролята на технологиите и новите медии, тактилна инсталация, съвременна живопис, абстрактна пластика и други.

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Екипът, реализирал изложбата, си постави за цел да скъси дистанцията творец – публика. „Това е визуално изкуство, което по-скоро се съзерцава. Подбрахме произведения, които въвличат зрителя и го правят част от творбата“, сподели Нели Недева експерт „Връзки с обществеността“ в ХГ Христо Цокев“ и добави: „Претеглихме /в прекия смисъл на думата/ обществено мнение, задавайки въпроса „Съвременно изкуство в България – ДА или НЕ?“, поставяйки везна, в която зрителят пуска камъче. Категоричното „ДА“, което натежа, оставя вратата на ХГ „Христо Цокев“ отворена за подобни проекти.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Published

on

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.

Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.

Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.

В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.

Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Зареди още

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица