Свържи се с нас

Култура

Какво е да си доброволец? Да помагаш, но да не чакаш отплата!

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

Доброволците на ЕМО „Етър” получиха сертификати за участието си в различни дейности през 2016 г. Осем от тях – Виктория Колева, Донка Христова, Иван Цвятков, Йоана Нанкова, Никол Иванова, Станимира Алексиева, Тодор Борисов и Христина Христова, са ученици от габровски училища. Доброволецът Тихомир Иванов е студент по музикална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Тихомир попада като доброволец в Етнографския музей на открито „Етър” от активната си работа в читалището на кв. Етъра. Студентът иска да се възстановят традициите от миналото, когато читалищната дейност е била важна част от социалния живот у нас. И смята, че до голяма степен успява да реализира желанието си. Като доброволец в музея на открито, той се научил да бели кората на дърво с рукан и да плете плет. През лятото при една от демонстрациите групата, в която Тихомир участва, така се увлече, че имаше опасност да свърши доставения материал и да няма с какво да се показва на посетителите как се плете плет.

Донка е познато лице за местната общественост. Възпитаник на Национална Априловска гимназия, тя се включи в конкурса за написване на есе по темата за спасяването на българските евреи. Донка акцентира върху ролята на Цар Борис Трети в този процес и печели пътуване до Израел. Времето си, извън училището и писането на исторически есета, момичето запълва с доброволческа дейност в ЕМО „Етър”. „Записах се в училище. Миналата година бях доброволка в музея и реших отново да се включа”.

Донка предпочита да чете книги, а не да сърфира в интернет – една територия, в която много сериозно се изявява Тодор Борисов. Тодор и Донка са в един клас и споделят, че „вървят в комплект” още от началната степен на образование.

Тодор Борисов взема решението си да бъде доброволец в ЕМО „Етър”, тъй като получава отлични отзиви от Донка. „Бях в Детския кът и трябваше да помагам на децата да играят на игрите, с които са се забавлявали техните баби и дядовци”, споделя Тодор, който признава, че все още не се е научи да играе на Челик.

Виктория определя доброволчеството така: „Да правиш добро, но да не очакваш някой да ти върне нещо”. Две години тя е полезна на посетителите в различни обекти на музея, в това число в църквата и школото. Харесва й да е доброволец. Една част от семейството й произхожда от място, за което е характерен бита, представен в ЕМО „Етър” и това я привлича”.

Иван има малко крайно отношение към сегашното състояние на българския народ. Критикува младежите, които предпочитат да прекарват времето си на компютъра и да си правят селфи. Обича книгите, особено мрачните романи на Стивън Кинг, което не му пречи да е приветлив, усмихнат и любезен. Като доброволец в ЕМО „Етър” той е взел участие в много отговорна дейност, свързана с инвентара, съхраняван във фондохранилището на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица