Култура
История, разказана със снимки, картички и изпълнени с любов текстове

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Едно дарение, направено от проф. Владимир Божилов на Регионален исторически музей-Габрово, тепърва ще предизвиква интереса на широката общественост. 99 копия на фотографии, 28 пощенски картички с лични текстове и послания, изпращани от различни градове на България и 9 документа се съдържат в това дарение.
Родът Божилови очевидно е бил с традиции по отношение на името Владимир. Освен дарителят, който е д-р на медицинските науки, Владимир се казват баща му и неговия дядо.
Роден през 1933 година, дарителят Владимир Божилов е представител на българската професионална емиграция в Полша през първите години на комунистическата власт.
Пред историка Даниела Цонева, която обработва дарението му, той разказва, че има ясен спомен от влизането на немските танкове в Габрово по време на Втората световна война, а по-късно и от слизането на партизаните от Балкана. Каквото и да се говори след падането на комунистическия режим за спорната масовост на партизанското движение, в спомените на малкото момче партизаните са изглеждали многобройни.
Домът на семейството е бил разположен в района на гарата в Габрово, а част от старите фотографии показват мястото, такова каквото малко наши съвременници го помнят – слабо населено, незастроено и без познатите днес улици.
Родът на Владимир Божилов е със забележително присъствие в габровското общество от ХІХ и началото на ХХ век. Това става ясно от разказа на Даниела Цонева.
Баба му Надежда, родена през 1881 година, по бащина линия е Мацкова, а по майчина – Сирманова. Разбира се, първата ни асоциация е с днешния квартал Сирмани.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Сирманови е много известен габровски род. Христо, Сава и Йеротей Сирманови – четник на Цанко Дюстабанов, учител и военен. Тримата братя са заемали с достойнство обществените поприща, на които са се оказали в своя живот.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Родът Мацкови също е свързан с освободителното движение в габровско от 70-те години на ХІХ век. Бащата на Надежда – Христо Мацков, е един от последните четници, видели войводата Цанко Дюстабанов жив.
Поборници, опълченци и доброволци в Сръбско-българската война от 1885 година –такива са членовете на двете семейства.
Най-старата снимка, която може да се види в Дарението на проф. Владимир Божилов е от 1895 година. На нея са Йеротей и съпругата му Анастасия.
Най-късната фотография представя времето, когато е открит монумента на връх Шипка. Годината е 1934-та, а месецът – август. Лична снимка, чрез която семейството е запаметило отиването си на Шипка.
Пощенските картички, които присъстват в дарението съдържат много лични данни. Може да се види гимназиалната улица, позната днес като Априловска, общ изглед от Габрово, картички от Трън, Русе, Стара Загора, Велико Търново и други български градове.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Интересна е и снимката, която показва квартал Падало (около сегашното общежитие на гарата в Габрово). Адресът на семейната им къща е „Кенали” 26. Историкът Даниела Цонева все още не може да уточни, дали става въпрос за сегашната улица „Станционна” или „Заменхоф”. Тя е проучила, че Кенали е село около Битоля, където се водят сражения през Първата световна война.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
„Има вероятност името да е свързано с този епизод от историята, тъй като в битки на завоя край река Черна има загинали габровци”, коментира Даниела Цонева, която има намерение да проучи задълбочено тезата си.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 4 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 3 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 5 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 5 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Икономикапреди 6 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията







