Свържи се с нас

Новини

Заедно за жертвите на престъпления

Published

on

снимка: www.sapibg.org

снимка: www.sapibg.org

Как може да се осигури защитата на жертвите на насилие и престъпления – деца и възрастни – и да се гарантират правата, достъпа до услуги и подкрепата им до възстановяване от преживяното – това беше фокусът на пресконференцията, организирана в Габрово, 5 октомври (сряда) от Институт по социални дейности и практики – ИСДП.

В събитието участваха Иглика Иванова – Събева, зам.-областен управител на област Габрово, Минко Минков, председател на Окръжен съд – Габрово и д-р Надя Стойкова, директор на програма „Деца и правосъдие. Превенция на насилието” към ИСДП.

Никой не е застрахован да се озове в позиция на свидетел или жертва на насилие. Представете си, че вашето дете пострада от насилие. Какво ще се случи след това? Много е вероятно да го заведете в полицията, където то ще разкаже пред непознати за преживяното; да го заведете в Отдел „Закрила на детето”, където то отново ще разкаже и после пак – в социалната услуга, пред адвоката, пред психолога, пред съдията, лице в лице с извършителя… Всеки път ще преживява случката отново, все по-трудно ще му бъде да възпроизведе станалото и все по-малко достоверно ще звучи. Подобен е пътят, извървян от жертвата, когато тя е пълнолетна.

Сегашната практика при тези случаи – всяка от институциите да действа по свои разпоредби и закон – не дава възможност да се събере цялата картина на живота на пострадалия. Смисълът на промените, които Европа изиска от България чрез Директива 2012/29/ЕС е именно в това – да се премахне „разпокъсаната” до сега практика и законът да осигури координирана подкрепа на пострадалите във всеки един момент – от първото съмнение за насилие, през полицейското разследване и съда, до възстановяването им от травмата на преживяното.

На практика, това означава съществуващите услуги да се ориентират около жертвите и да им осигурят психологическа, правна, социална и медицинска помощ.

Страната ни е в процес на транспониране на европейската директива, но промените в законодателството се бавят.

Как обикновените хора могат да защитят от допълнителни травми своите близки – деца и възрастни, ако пострадат от тежко престъпление?

На първо място да си знаят правата: разпитите на жертвата трябва да бъдат сведени до минимум, проведени от подготвен специалист, чиито пол не смущава жертвата, в щадящо помещение – „синя” стая; броят на различните хора, които питат жертвата за едно и също да бъде ограничен чрез записване на разпита и използване на видео записа за целта на производството в различните етапи.

През 2015 г. 1757 са престъпленията против личността, завършили с осъждане у нас. 19% от тях са деца жертви, минали през съдебна процедура и вероятно са изправени в съдебна зала в присъствието на подсъдимия. 29 са приключилите в съдилищата в област Габрово дела за престъпления против личността, сред тях 6 са били на пострадали деца.

Практиката за щадящо изслушване на деца свидетели или пострадали от насилие и/или престъпление в „сини” стаи е от 10 години, но все още не се използва достатъчно, въпреки че у нас вече съществуват 15 такива помещения.

Въпреки предвидените допълнителни 6 „сини” стаи, които ще се открият до 2018 г. по проект на Министерство на правосъдието, има области, които ще останат непокрити.

Как да се гарантира подкрепата на свидетелите и жертвите на тежки престъпления в области, в които „синя” стая няма?

Вече има практика на ползване на стаята в съседни съдебни райони. Най-близката такава за Габрово е във Велико Търново, в ОД на МВР. Друга възможност е да се ползват услугите на мобилния екип за разпит на деца към Института – обучени психолози и социални работници, по заявка на органите, поискали разпитът на дете да се извърши според процедурите за щадящо правосъдие.

По-бавно, но устойчиво решение е включването на услугите за подкрепа на жертвите в местните приоритети и регионалното им планиране в областната или общинската стратегия. Откриването на „синята” стая в действащите на място социални услуги, я прави многофункционална – тя се ползва при граждански дела, в случаите на домашно насилие, тежки бракоразводни дела, осиновяване.

С промените в законодателството „сините” стаи остават само част от ресурса, в подкрепата на жертвите – деца и възрастни. Работата в екип от полицаи, съдии, прокурори, социални работници, психолози и лекари при случаите на деца-жертви се пилотира от Института по социални дейности и практики от почти две години във Видин.

Нещо повече – вече над година се предлага от Института като социална услуга, съвместно с УНИЦЕФ-България и общините Шумен и Монтана в центровете за застъпничество и подкрепа за деца жертви на насилие „Зона заКрила”.

Там към практиката за щадящо изслушване се прибавят психическа и терапевтична подкрепа; медицински грижи; правно консултиране и застъпничество; рехабилитация. Всичко това – „под един покрив”, където специалистите работят заедно в екип, всеки в своята област и роля в интерес на детето.

Споделянето на този опит и превръщането му в национална практика е целта, с която Институт по социални дейности и практики предприема в цялата страна обучения на експертите, които заедно ще провеждат разпитите с пострадали в сини стаи.

В Габрово обучението на полицаи, съдии, лекари, психолози, прокурори, социални работници за съвместна работа в случаите с деца преживели насилие и възрастни, уязвими жертви, се организира в рамките на два дни и включва над 40 професионалисти.

След него, в рамките на 12 месеца, Институт по социални дейности и практики ще предоставя супервизия и методическа подкрепа за екипите в областта. Очакванията са след година тук да бъде сформирана работеща междуинституционална структура за ефективно взаимодействие и координация на областно ниво при случаите на пострадали деца и възрастни от тежки престъпления.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица