Новини
Заедно за жертвите на престъпления

снимка: www.sapibg.org
Как може да се осигури защитата на жертвите на насилие и престъпления – деца и възрастни – и да се гарантират правата, достъпа до услуги и подкрепата им до възстановяване от преживяното – това беше фокусът на пресконференцията, организирана в Габрово, 5 октомври (сряда) от Институт по социални дейности и практики – ИСДП.
В събитието участваха Иглика Иванова – Събева, зам.-областен управител на област Габрово, Минко Минков, председател на Окръжен съд – Габрово и д-р Надя Стойкова, директор на програма „Деца и правосъдие. Превенция на насилието” към ИСДП.
Никой не е застрахован да се озове в позиция на свидетел или жертва на насилие. Представете си, че вашето дете пострада от насилие. Какво ще се случи след това? Много е вероятно да го заведете в полицията, където то ще разкаже пред непознати за преживяното; да го заведете в Отдел „Закрила на детето”, където то отново ще разкаже и после пак – в социалната услуга, пред адвоката, пред психолога, пред съдията, лице в лице с извършителя… Всеки път ще преживява случката отново, все по-трудно ще му бъде да възпроизведе станалото и все по-малко достоверно ще звучи. Подобен е пътят, извървян от жертвата, когато тя е пълнолетна.
Сегашната практика при тези случаи – всяка от институциите да действа по свои разпоредби и закон – не дава възможност да се събере цялата картина на живота на пострадалия. Смисълът на промените, които Европа изиска от България чрез Директива 2012/29/ЕС е именно в това – да се премахне „разпокъсаната” до сега практика и законът да осигури координирана подкрепа на пострадалите във всеки един момент – от първото съмнение за насилие, през полицейското разследване и съда, до възстановяването им от травмата на преживяното.
На практика, това означава съществуващите услуги да се ориентират около жертвите и да им осигурят психологическа, правна, социална и медицинска помощ.
Страната ни е в процес на транспониране на европейската директива, но промените в законодателството се бавят.
Как обикновените хора могат да защитят от допълнителни травми своите близки – деца и възрастни, ако пострадат от тежко престъпление?
На първо място да си знаят правата: разпитите на жертвата трябва да бъдат сведени до минимум, проведени от подготвен специалист, чиито пол не смущава жертвата, в щадящо помещение – „синя” стая; броят на различните хора, които питат жертвата за едно и също да бъде ограничен чрез записване на разпита и използване на видео записа за целта на производството в различните етапи.
През 2015 г. 1757 са престъпленията против личността, завършили с осъждане у нас. 19% от тях са деца жертви, минали през съдебна процедура и вероятно са изправени в съдебна зала в присъствието на подсъдимия. 29 са приключилите в съдилищата в област Габрово дела за престъпления против личността, сред тях 6 са били на пострадали деца.
Практиката за щадящо изслушване на деца свидетели или пострадали от насилие и/или престъпление в „сини” стаи е от 10 години, но все още не се използва достатъчно, въпреки че у нас вече съществуват 15 такива помещения.
Въпреки предвидените допълнителни 6 „сини” стаи, които ще се открият до 2018 г. по проект на Министерство на правосъдието, има области, които ще останат непокрити.
Как да се гарантира подкрепата на свидетелите и жертвите на тежки престъпления в области, в които „синя” стая няма?
Вече има практика на ползване на стаята в съседни съдебни райони. Най-близката такава за Габрово е във Велико Търново, в ОД на МВР. Друга възможност е да се ползват услугите на мобилния екип за разпит на деца към Института – обучени психолози и социални работници, по заявка на органите, поискали разпитът на дете да се извърши според процедурите за щадящо правосъдие.
По-бавно, но устойчиво решение е включването на услугите за подкрепа на жертвите в местните приоритети и регионалното им планиране в областната или общинската стратегия. Откриването на „синята” стая в действащите на място социални услуги, я прави многофункционална – тя се ползва при граждански дела, в случаите на домашно насилие, тежки бракоразводни дела, осиновяване.
С промените в законодателството „сините” стаи остават само част от ресурса, в подкрепата на жертвите – деца и възрастни. Работата в екип от полицаи, съдии, прокурори, социални работници, психолози и лекари при случаите на деца-жертви се пилотира от Института по социални дейности и практики от почти две години във Видин.
Нещо повече – вече над година се предлага от Института като социална услуга, съвместно с УНИЦЕФ-България и общините Шумен и Монтана в центровете за застъпничество и подкрепа за деца жертви на насилие „Зона заКрила”.
Там към практиката за щадящо изслушване се прибавят психическа и терапевтична подкрепа; медицински грижи; правно консултиране и застъпничество; рехабилитация. Всичко това – „под един покрив”, където специалистите работят заедно в екип, всеки в своята област и роля в интерес на детето.
Споделянето на този опит и превръщането му в национална практика е целта, с която Институт по социални дейности и практики предприема в цялата страна обучения на експертите, които заедно ще провеждат разпитите с пострадали в сини стаи.
В Габрово обучението на полицаи, съдии, лекари, психолози, прокурори, социални работници за съвместна работа в случаите с деца преживели насилие и възрастни, уязвими жертви, се организира в рамките на два дни и включва над 40 професионалисти.
След него, в рамките на 12 месеца, Институт по социални дейности и практики ще предоставя супервизия и методическа подкрепа за екипите в областта. Очакванията са след година тук да бъде сформирана работеща междуинституционална структура за ефективно взаимодействие и координация на областно ниво при случаите на пострадали деца и възрастни от тежки престъпления.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.
„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.
Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.
Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.
Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.
Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.
„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.
Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

-
Икономикапреди 7 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 7 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 4 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 2 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 2 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?










