Култура
За габровската фамилия Попминкови дарителството е традиция

снимка: РИМ – Габрово
Регионален исторически музей получи голямо дарение, свързано с известната габровска фамилия Попминкови. То е предадено от инж. Георги Попминков и включва лични вещи на семейството – свидетелства за завършване на училище, кръщелни свидетелства, фотографии, рецепти, нотариални актове, ученически карти, студентски и ученически книжки за самоличност, уведомителни писма, различни удостоверения, значки и др. Всички предадени вещи и документи са в отлично състояние.

снимка: РИМ – Габрово
Сред най-ценните са: няколко портретни фотографии на Георги Николов Попминков, свидетелства за награждаване с възпоменателен медал на Лазар Николов Попминков и брат му Георги Николов Попминков, свидетелства за награждаване на Георги Н. Попминков с орден „За гражданска заслуга“ и военен орден „За храброст“, Свидетелство на Лазар Н. Попминков за награждаване с орден „Св. Александър“, печат на гайтанджийско анонимно дружество „Успех“ (попаднал в Лазар Попминков по всяка вероятност покрай познанството му с Пенчо Семов) и лична тетрадка с рецепти от различни габровки принадлежала на Кина Попминкова (баба на Георги Лазаров Попминков).

снимка: РИМ – Габрово
Личността на Лазар Николов Попминков (1882-1955 г.) е известна на габровската общественост. Роден е през 1882 г. в Габрово. Учи в Априловска гимназия. От 1900 г. е писар в Севлиевското окръжно управление, 1902 г. работи в Търновското околийско управление. От 1911 г. започва самостоятелна търговска дейност. В началото на 1912 г. регистрира собствена фирма „Търговско посредническо бюро Лазар Попминков“.
През есента 1912 г. той е мобилизиран и работи като санитар в Габровската етапна болница. Последователно Лазар Попминков става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил“ – Варна, а по-късно е член на Управителния съвет. От 1916 г. е назначен за директор на милитаризираната фабрика. В периода 1925 – 1933 г. той е акционер и член на УС на Българското параходно дружество.
През своя житейски път Лазар Попминков е председател на Габровската търговска камара и дългогодишен председател на д-во „Юнак“ – Габрово, дългогодишен общински съветник, подпредседател на Популярната банка , на читалище Априлов – Палаузов, член на УС на БНБ.
Георги Николов Попминков (1887-1954 г.). Учи за кратко в Априловска гимназия. Участва във войните Балканските и Първата световна война.
След завръщането си в Габрово се занимава с търговия. Първоначално започва с доставка и разпродажба на стоки и фирми сдружения на брат си Лазар. През 1920 г. започва вече самостоятелна дейност като купува първите коли с газгенераторни двигатели.
Освен това става акционер в дружеството на брат си Лазар. С него създават и магазин за ютени изделия. През 1937 г. Георги Попминков разширява д-во „Сокол“ и то прераства в АД „Съединение“.
Фамилията Попминкови е известна със своето меценатство.

снимка: РИМ – Габрово
През активните години от своя живот Лазар и Георги Попминкови са крупни дарители. От 1835 г. Лазар ежегодно подпомага училищната трапезария, библиотека и читалня на училище „Неофит Рилски“ в Габрово.
Георги Н. Попминков отделя средства за построяване на почивен дом на Соколския манастир. Прави дарение също и за църквата „Св. Богородица“
В памет на брат им ген. Димитър Николов Попминков Лазар и Георги даряват на Априловска гимназия 30 хил. лв за създаване на личен фонд от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици.

снимка: РИМ – Габрово
Чрез това дарение историческия музей в Габрово ще обогати своя фонд „Нова и Най-нова история“ и ще се допринесе за проучването и популяризирането на габровската фамилия Попминкови.

снимка: РИМ – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 5 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 5 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 4 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 4 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 4 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 4 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 5 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година








