Свържи се с нас

Култура

Филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Екип на режисьора Георги Михайлов засне филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”, който се проведе от 22 до 25 септември.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Продукцията е предназначена за голяма телевизия и е част от поредица, посветена на кулинарни теми с отношение към етнографията и културата на местните общности.

От думите на Георги Михайлов става ясно, че напоследък в цяла България има бум на събития, които представят бита на народа в миналото.

„Вече има много кулинарни празници, с основен акцент – продукти по старовремски технологии. Днес ги наричаме „еко” и „био”, но преди десетилетия бяха част от ежедневието на хората”.

Ваня Богданова, репортер от екипа е убедена, че чужденците проявяват интерес към начина на производство на пестил.

„Вие бихте ли гледали как се прави швейцарски шоколад?”, риторично пита тя и допълва: „Най-вероятно на швейцарците ще им е интересно как се прави пестил”.

В миналото жената е въртяло цялото домакинство, така че едва ли някой от посетителите се е учудил, виждайки леля Райна, позната с приготвянето на хляб в пещ, на ястието „Бял мъж” и биенето на масло, край огъня да разбърква сливите за пестила в тавата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

След специалната преработка от това съдържание се получава прочутия габровски шоколад.

Още първите посетители на 22 септември опитаха пестил и установиха колко вкусен и здравословен е този продукт.

„Вече свърши готовия мармалад, а ширата също много се харесва”, споделя впечатленията си леля Райна, докато бърка сместа в тавата, върху пиростията пред Часовниковата кула в ЕМО „Етър”.

Приготвянето на пестил днес е интригуващо занимание, към което повечето хора проявяват интерес и гледат на него като атракция.

В миналото, при това не толкова назад във времето, е било част от дейностите, характерни за домакинствата в габровско.

Как да приготвят пестил дори са били обучавани учениците в някои български училища.

Ръководство по консервиране, написано от М. Ширяев, учител в Средното Лозаро-винарско и градинарско училище в Плевен бе показано на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ако човек се зачете може да разбере, че:
Пестилът е обикновен мармалад, разстлан на тънки пластове от по 1-2 см. и изсушен. Това може да става на слънце или в сушилня, като при втория вариант температурата трябва да е до 80 градуса. След 2-3 часа местата на етажерките в сушилнята се променят, а целия процес продължава около 15 часа.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ястия приготвени със сливи от различни краища на страната бяха представени в дните на Празника на пестила.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Жени от габровското село Гостилица впечатлиха посетителите с домашните сладкиши и сладка. Особено изненадващ за публиката бе качамакът със сини сливи.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От сини стават различни ястия – вкусни, не особен трудни за приготвяне, а често непознати за трапезата на съвременния българин. По време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър” своите рецепти разкриха домакини от село Красен, които предложиха на посетителите характерни за своята общност ястия и продукти.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Сърми със сини сливи, рецепта на Надежда Велинова, село Красен:
„Задушава се лук, слага се ориза и се държи на огъня, за да стане „стъклен”. Прибавя се малко червен пипер и се залива с гореща течност. Колкото е оризът, толкова е водата. Вари се до поемането й. Съдът се отдръпва и на огъня се слага друг, в който са поставени гъби. Задушават се до омекване и след изстиването на ориза са смесват. Прибавят се и счукани орехови ядки. Плънката се слага в зелев лист, прибавя се сушена слива, може и с костилката, и сърмата се навива. Наредените сърми се заливат с вода, към която може да има добавен бульон. В домашни условия често се прави и сос, в който да се сложат сърмите”.

Яхния със сливи, рецепта на Манолка Йосифова, село Красен:
„Нарязват се лук и моркови, задушават с. Прибавят се доматено пюре, препечено брашно и червен пипер. Сместа се залива с вода, за да стане като сос. Прибавя се повече лук и след като заври се слагат измитите сливи. Прибавят се сушените сливи и се овкусяват със сол, черен пипер и канела.”
Тайната на Манолка Йосифова, която тя разкри по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”: сушените сливи се запържват, докато станат като глазирани, след което се прибавят към общата смес за приготвянето на яхнията от сливи с лук.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Александра Бянова от село Красен само сервира храните, които нейната баба и други жени от селото са приготвили. Въпреки че е момиче на 11 години, тя споделя, че не обича купените неща.

„Предпочитам сготвеното в къщи. Особено това, което баба и мама са направили”, казва Александра.

Мъстеница, рецепта на Павлина Русева от село Красен:
Ширата, която се получава от сините сливи или от грозде, се разбърква на огъня докато заври. Размива се нишесте или брашно и се прибавя към ширата, докато се сгъсти.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица