Свържи се с нас

Култура

Филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Екип на режисьора Георги Михайлов засне филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”, който се проведе от 22 до 25 септември.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Продукцията е предназначена за голяма телевизия и е част от поредица, посветена на кулинарни теми с отношение към етнографията и културата на местните общности.

От думите на Георги Михайлов става ясно, че напоследък в цяла България има бум на събития, които представят бита на народа в миналото.

„Вече има много кулинарни празници, с основен акцент – продукти по старовремски технологии. Днес ги наричаме „еко” и „био”, но преди десетилетия бяха част от ежедневието на хората”.

Ваня Богданова, репортер от екипа е убедена, че чужденците проявяват интерес към начина на производство на пестил.

„Вие бихте ли гледали как се прави швейцарски шоколад?”, риторично пита тя и допълва: „Най-вероятно на швейцарците ще им е интересно как се прави пестил”.

В миналото жената е въртяло цялото домакинство, така че едва ли някой от посетителите се е учудил, виждайки леля Райна, позната с приготвянето на хляб в пещ, на ястието „Бял мъж” и биенето на масло, край огъня да разбърква сливите за пестила в тавата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

След специалната преработка от това съдържание се получава прочутия габровски шоколад.

Още първите посетители на 22 септември опитаха пестил и установиха колко вкусен и здравословен е този продукт.

„Вече свърши готовия мармалад, а ширата също много се харесва”, споделя впечатленията си леля Райна, докато бърка сместа в тавата, върху пиростията пред Часовниковата кула в ЕМО „Етър”.

Приготвянето на пестил днес е интригуващо занимание, към което повечето хора проявяват интерес и гледат на него като атракция.

В миналото, при това не толкова назад във времето, е било част от дейностите, характерни за домакинствата в габровско.

Как да приготвят пестил дори са били обучавани учениците в някои български училища.

Ръководство по консервиране, написано от М. Ширяев, учител в Средното Лозаро-винарско и градинарско училище в Плевен бе показано на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ако човек се зачете може да разбере, че:
Пестилът е обикновен мармалад, разстлан на тънки пластове от по 1-2 см. и изсушен. Това може да става на слънце или в сушилня, като при втория вариант температурата трябва да е до 80 градуса. След 2-3 часа местата на етажерките в сушилнята се променят, а целия процес продължава около 15 часа.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ястия приготвени със сливи от различни краища на страната бяха представени в дните на Празника на пестила.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Жени от габровското село Гостилица впечатлиха посетителите с домашните сладкиши и сладка. Особено изненадващ за публиката бе качамакът със сини сливи.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От сини стават различни ястия – вкусни, не особен трудни за приготвяне, а често непознати за трапезата на съвременния българин. По време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър” своите рецепти разкриха домакини от село Красен, които предложиха на посетителите характерни за своята общност ястия и продукти.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Сърми със сини сливи, рецепта на Надежда Велинова, село Красен:
„Задушава се лук, слага се ориза и се държи на огъня, за да стане „стъклен”. Прибавя се малко червен пипер и се залива с гореща течност. Колкото е оризът, толкова е водата. Вари се до поемането й. Съдът се отдръпва и на огъня се слага друг, в който са поставени гъби. Задушават се до омекване и след изстиването на ориза са смесват. Прибавят се и счукани орехови ядки. Плънката се слага в зелев лист, прибавя се сушена слива, може и с костилката, и сърмата се навива. Наредените сърми се заливат с вода, към която може да има добавен бульон. В домашни условия често се прави и сос, в който да се сложат сърмите”.

Яхния със сливи, рецепта на Манолка Йосифова, село Красен:
„Нарязват се лук и моркови, задушават с. Прибавят се доматено пюре, препечено брашно и червен пипер. Сместа се залива с вода, за да стане като сос. Прибавя се повече лук и след като заври се слагат измитите сливи. Прибавят се сушените сливи и се овкусяват със сол, черен пипер и канела.”
Тайната на Манолка Йосифова, която тя разкри по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”: сушените сливи се запържват, докато станат като глазирани, след което се прибавят към общата смес за приготвянето на яхнията от сливи с лук.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Александра Бянова от село Красен само сервира храните, които нейната баба и други жени от селото са приготвили. Въпреки че е момиче на 11 години, тя споделя, че не обича купените неща.

„Предпочитам сготвеното в къщи. Особено това, което баба и мама са направили”, казва Александра.

Мъстеница, рецепта на Павлина Русева от село Красен:
Ширата, която се получава от сините сливи или от грозде, се разбърква на огъня докато заври. Размива се нишесте или брашно и се прибавя към ширата, докато се сгъсти.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица