Свържи се с нас

Култура

„Паметници и покемони“

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Настоящата изложба показва Габрово през екрана на играта Pokemon Go. Ако досега гражданите, местната власт и туристическата индустрия са се занимавали с това как изглежда един град и какво преживяване осигурява на жителите и посетителите, то Pokemon Go предлага напълно нов начин на възприемане и взаимодействие с града. Градът в екрана на смартфоните е отвъд намеренията и възможностите за въздействие както на публичните власти, така и на туристическия бизнес. Той е в ръцете на играещите и по точно – на всеки един поотделно.

С над петстотин милиона изтегляния от старта си през юли тази година играта се превърна за отрицателно време в глобален културен феномен. Макар и мнозина да осъзнаваха огромния потенциал на добавената реалност, преди Pokemon Go никое друго приложение не успя да достигне критичната точка на масово потребление, която да доведе до качествена промяна в начина, по който използваме технологията в ежедневието.

Добавената реалност смесва физическия свят с образи, обекти и герои, които съществуват в устройствата, които носим със себе си. Светът на смартфоните и таблетите е плътно свързан със заобикалящата действителност, видяна през камерата на устройствата и регистрирана от функциите за геолокация и вградения жироскопски сензор. Когато играете Pokemon Go, паметникът на Рачо Ковача се вижда на екрана, a телефонът ви регистрира, че вие се намирате именно там и камерата ви „гледа” към него.

Габрово е известен като града на стоте паметника. В Pokemon Go местата на взаимодействие между играча и града са именно „местата от интерес” – архитектурни забележителности, паметници и изкуство в публично пространство. В играта забележителностите са покемон спирки и тренировъчни центрове, където играчите се снабдяват с покемонски яйца, топки и еликсири, тренират покемоните си или се бият помежду си.

Ако паметниците в един град са поставяни през годините от публичната власт или инициативни комитети, то в играта те са избрани и заложени от потребители (на базата на предходна и далеч по-малко популярна игра, наречена Ingress, чийто рекламен слоган е „Светът наоколо не е това, което изглежда”). В Pokemon Go паметниците не присъстват с официалните си имена, а с названия, изписани на английски, на български с латински букви или на кирилица и въобще – така, както са решили да ги обозначат играчите. Изложбата показва редица примери, сред които най-фрапиращ може би е мемориал на загинал през 1944 година пилот, указан заради изражението на лицето като Monument of Laughter (Паметник на смеха).

Паметниците са средство за комуникация през времето. Чрез тях едно поколение отбелязва кои са важните личности и събития от близката му история, какви са подвизите и ценностите му, накратко – какво иска да завещае на света. Разбира се, това е само намерение, с което приемащата страна на тази комуникация съвсем не е длъжна да се съобразява.

Представянето на изложбата с дискусия по темата ще се състои на 29 септември 2016 г. от 18.00 ч. в зала 6 на Музея „Дом на хумора и сатирата“.

Автор: Маргарита Доровска.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица