Свържи се с нас

Култура

Опитът показва, е етнографията не свършва с епохата на Възраждането

Унгарският опит показва, че етнографията не свършва с епохата на Възраждането

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Музеят на открито в унгарския град Сентендре е еталон за развитието на този тип културни институции в Европа. Намира се върху голяма за представите на българите площ и показва характерния бит на населението от всички части на страната.

Връзката между този музей и ЕМО „Етър”, която е прекъсната за период от близо десет години, бе възстановена в средата на септември. Това стана при посещението на директора на единствения у нас етнографски музей на открито доц. д-р Светла Димитрова и Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти”.

Поканата е отправена лично от Миклош Чери, директор на музея в Сентендре, който е и член на Управителния съвет на Организацията на музеите на открито в Европа.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Амбициозен, човек с интересни разбирания, който работи за повишаване интереса на студентите по история и етнология към музеите. Това е впечатлението, което Миклош Чери оставя. Преподавател в няколко университета, той набляга върху популяризирането на музеите на открито.

Сканзен музей – Сентендре – това е името на най-големия музей на открито в Унгария. То идва от наименованието на първия в света музей на открито „Сканзен” в Швеция – от там става синоним на подобните музеи, които започват да добиват популярност в Европа и целия свят.

Музеят в Сентендре има национален статут, който е предпочитан от различните европейски донори. При това положение ползата от такова сътрудничество за ЕМО „Етър” е повече от ясна. От друга страна, въпреки прекъснатите за няколко години контакти, музейни експерти от „Етър”-а са посещавали Сентендре неведнъж, което улеснява двустранните съвместни инициативи.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Втората посока, в която е полезно това сътрудничество, е свързана с опита на унгарците. Там и сега продължава пренасянето на емблематични сгради, при това строени от унгарци, които живеят извън Унгария”, споделя доц. Светла Димитрова. Преди няколко години е пренесена унгарска емигрантска къща от Аржентина, както и използваната от семейството, живяло в нея посуда.

„Работи се много усилено с унгарската диаспора в чужбина. Унгарецът, отивайки в друга страна си построява къща, която носи белезите и на едната, и на другата култури.

Това, което не може да не впечатли е, че са започнали да представят активно както бита и културата между двете световни войни, така и периода на социалистическото развитие. Имат изложба, посветена на тяхната колективизация на стопанството и как това се е отразило върху живота на хората”, разказва доц. Димитрова.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Експозицията е семпла, но изключително въздействаща върху сетивата на публиката. Показана е, например, оригинална снимка на кръщене от времето на социализма, а зад нея върху стената са изрисувани като сенки хората от фотографията. Внушението е, че това е минало и тях вече ги няма. В изложбата е представен съд за потапяне на младенеца, а текстове дават ясна информация за историята на времето.

Би ли могъл да се пренесе този опит в работата на ЕМО „Етър”?

„Ние трябва да спрем да твърдим, че етнографията свършва с епохата на българското Възраждане. Тя продължава до наши дни. Битът се променя, вярно, но ние трябва да продължим да го документираме. Преобладаващата част от експозицията на ЕМО „Етър” е от ХІХ век, но това не означава, че ние не трябва да събираме експонати от ХХ или ХХІ век. Ние сме етнографски музей, можем да правим временни изложби”, категорична е Светла Димитрова.

Росица Бинева дава за пример помещения на къща в музея в Сентендре, където са представени характерните обзавеждания за период от близо два века. Може да се види и времето на социализма с неговите стандартни секции и телевизори.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Според Димитрова, определено вече е време да се започне събиране на предмети от социалистическия бит.

„Ние не можем да ги покажем в постоянни експозиции, но защо да не бъдат във временни изложби. Още повече, че част от ЕМО „Етър” е училището в квартала, където е естественото място за такъв тип по-нови изложби”.

Контактът с музея в Сентендре дава възможност при следващото издание на Международния есенен панаир на традиционните занаяти да вземат участие унгарски майстори. Вече е намерен и интересен лектор – строителен инженер, който се занимава с пренасянето на къщите в музея на Сентендре. Той ще бъде включен във второто издание на инициативата „В света на Старопланинската архитектура”, която реализират ЕМО „Етър” и сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“.

Музеят в Сентендре е станал център на музеоложката практика в Унгария. Студенти по етнология, история, културология и учители от всички образователни степени се запознават на място как се преподава съдържанието на един учебник в музейна среда. Би могъл да се пренесе опита да се обучават учениците в един музей, за което учителите получават съответното допълнително възнаграждение.

Това посещение в унгарския музей е второ за Росица Бинева. Тя разказва, че обществото не се страхува да представя проблемите си, а политическата история е оставена на по-заден план за сметка на отражението на събитията върху индивида.

В изложба дори е представен сериозен обществен проблем от времето на Втората световна война.

Немци, които са живеели в Унгария е трябвало да я напуснат, но само с 20 кг. багаж. По същото време представители на унгарското малцинство от Румъния са се прибрали в родината, но са имали право да носят със себе си всичко каквото могат. Настаняването им в домовете, построени от поколения германци в Унгария е предизвикало за тях вътрешен конфликт. Самите те не са се чувствали на място и не са искали да променят нищо в тези домове.

Всичко това много добре е представено в изложбата в музея и точно там се работи с деца, на които се дава възможност да преценят кое е най-ценното и как можеш да вместиш живота си в 20 килограма багаж. През съдбите на обикновените хора се разказва историята на унгарското общество.

„Изключително въздействащо е да се представя не политическата история, а историята на реалните хора”, убедена е Росица Бинева, която смята, че този опит е изключително ценен и може да се използва в дейността на ЕМО „Етър” с подрастващите.

По време на посещението в Унгария е изоставена първоначалната идея да се подпише споразумение между двата музея. Отваря се възможността това сътрудничество да бъде включено в документ от по-високо междудържавно ниво – Културната спогодба между Унгария и България.
„Така нашето сътрудничество ще има по-сериозна тежест”, уточнява доц. Светла Димитрова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица