снимка: ЕМО „Етър“

Музеят на открито в унгарския град Сентендре е еталон за развитието на този тип културни институции в Европа. Намира се върху голяма за представите на българите площ и показва характерния бит на населението от всички части на страната.

Връзката между този музей и ЕМО „Етър”, която е прекъсната за период от близо десет години, бе възстановена в средата на септември. Това стана при посещението на директора на единствения у нас етнографски музей на открито доц. д-р Светла Димитрова и Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти”.

Поканата е отправена лично от Миклош Чери, директор на музея в Сентендре, който е и член на Управителния съвет на Организацията на музеите на открито в Европа.

снимка: ЕМО „Етър“

Амбициозен, човек с интересни разбирания, който работи за повишаване интереса на студентите по история и етнология към музеите. Това е впечатлението, което Миклош Чери оставя. Преподавател в няколко университета, той набляга върху популяризирането на музеите на открито.

Сканзен музей – Сентендре – това е името на най-големия музей на открито в Унгария. То идва от наименованието на първия в света музей на открито „Сканзен” в Швеция – от там става синоним на подобните музеи, които започват да добиват популярност в Европа и целия свят.

Музеят в Сентендре има национален статут, който е предпочитан от различните европейски донори. При това положение ползата от такова сътрудничество за ЕМО „Етър” е повече от ясна. От друга страна, въпреки прекъснатите за няколко години контакти, музейни експерти от „Етър”-а са посещавали Сентендре неведнъж, което улеснява двустранните съвместни инициативи.

снимка: ЕМО „Етър“

„Втората посока, в която е полезно това сътрудничество, е свързана с опита на унгарците. Там и сега продължава пренасянето на емблематични сгради, при това строени от унгарци, които живеят извън Унгария”, споделя доц. Светла Димитрова. Преди няколко години е пренесена унгарска емигрантска къща от Аржентина, както и използваната от семейството, живяло в нея посуда.

„Работи се много усилено с унгарската диаспора в чужбина. Унгарецът, отивайки в друга страна си построява къща, която носи белезите и на едната, и на другата култури.

Това, което не може да не впечатли е, че са започнали да представят активно както бита и културата между двете световни войни, така и периода на социалистическото развитие. Имат изложба, посветена на тяхната колективизация на стопанството и как това се е отразило върху живота на хората”, разказва доц. Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“

Експозицията е семпла, но изключително въздействаща върху сетивата на публиката. Показана е, например, оригинална снимка на кръщене от времето на социализма, а зад нея върху стената са изрисувани като сенки хората от фотографията. Внушението е, че това е минало и тях вече ги няма. В изложбата е представен съд за потапяне на младенеца, а текстове дават ясна информация за историята на времето.

Би ли могъл да се пренесе този опит в работата на ЕМО „Етър”?

„Ние трябва да спрем да твърдим, че етнографията свършва с епохата на българското Възраждане. Тя продължава до наши дни. Битът се променя, вярно, но ние трябва да продължим да го документираме. Преобладаващата част от експозицията на ЕМО „Етър” е от ХІХ век, но това не означава, че ние не трябва да събираме експонати от ХХ или ХХІ век. Ние сме етнографски музей, можем да правим временни изложби”, категорична е Светла Димитрова.

Росица Бинева дава за пример помещения на къща в музея в Сентендре, където са представени характерните обзавеждания за период от близо два века. Може да се види и времето на социализма с неговите стандартни секции и телевизори.

снимка: ЕМО „Етър“

Според Димитрова, определено вече е време да се започне събиране на предмети от социалистическия бит.

„Ние не можем да ги покажем в постоянни експозиции, но защо да не бъдат във временни изложби. Още повече, че част от ЕМО „Етър” е училището в квартала, където е естественото място за такъв тип по-нови изложби”.

Контактът с музея в Сентендре дава възможност при следващото издание на Международния есенен панаир на традиционните занаяти да вземат участие унгарски майстори. Вече е намерен и интересен лектор – строителен инженер, който се занимава с пренасянето на къщите в музея на Сентендре. Той ще бъде включен във второто издание на инициативата „В света на Старопланинската архитектура”, която реализират ЕМО „Етър” и сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“.

Музеят в Сентендре е станал център на музеоложката практика в Унгария. Студенти по етнология, история, културология и учители от всички образователни степени се запознават на място как се преподава съдържанието на един учебник в музейна среда. Би могъл да се пренесе опита да се обучават учениците в един музей, за което учителите получават съответното допълнително възнаграждение.

Това посещение в унгарския музей е второ за Росица Бинева. Тя разказва, че обществото не се страхува да представя проблемите си, а политическата история е оставена на по-заден план за сметка на отражението на събитията върху индивида.

В изложба дори е представен сериозен обществен проблем от времето на Втората световна война.

Немци, които са живеели в Унгария е трябвало да я напуснат, но само с 20 кг. багаж. По същото време представители на унгарското малцинство от Румъния са се прибрали в родината, но са имали право да носят със себе си всичко каквото могат. Настаняването им в домовете, построени от поколения германци в Унгария е предизвикало за тях вътрешен конфликт. Самите те не са се чувствали на място и не са искали да променят нищо в тези домове.

Всичко това много добре е представено в изложбата в музея и точно там се работи с деца, на които се дава възможност да преценят кое е най-ценното и как можеш да вместиш живота си в 20 килограма багаж. През съдбите на обикновените хора се разказва историята на унгарското общество.

„Изключително въздействащо е да се представя не политическата история, а историята на реалните хора”, убедена е Росица Бинева, която смята, че този опит е изключително ценен и може да се използва в дейността на ЕМО „Етър” с подрастващите.

По време на посещението в Унгария е изоставена първоначалната идея да се подпише споразумение между двата музея. Отваря се възможността това сътрудничество да бъде включено в документ от по-високо междудържавно ниво – Културната спогодба между Унгария и България.
„Така нашето сътрудничество ще има по-сериозна тежест”, уточнява доц. Светла Димитрова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730