Свържи се с нас

Култура

Опитът показва, е етнографията не свършва с епохата на Възраждането

Унгарският опит показва, че етнографията не свършва с епохата на Възраждането

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Музеят на открито в унгарския град Сентендре е еталон за развитието на този тип културни институции в Европа. Намира се върху голяма за представите на българите площ и показва характерния бит на населението от всички части на страната.

Връзката между този музей и ЕМО „Етър”, която е прекъсната за период от близо десет години, бе възстановена в средата на септември. Това стана при посещението на директора на единствения у нас етнографски музей на открито доц. д-р Светла Димитрова и Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти”.

Поканата е отправена лично от Миклош Чери, директор на музея в Сентендре, който е и член на Управителния съвет на Организацията на музеите на открито в Европа.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Амбициозен, човек с интересни разбирания, който работи за повишаване интереса на студентите по история и етнология към музеите. Това е впечатлението, което Миклош Чери оставя. Преподавател в няколко университета, той набляга върху популяризирането на музеите на открито.

Сканзен музей – Сентендре – това е името на най-големия музей на открито в Унгария. То идва от наименованието на първия в света музей на открито „Сканзен” в Швеция – от там става синоним на подобните музеи, които започват да добиват популярност в Европа и целия свят.

Музеят в Сентендре има национален статут, който е предпочитан от различните европейски донори. При това положение ползата от такова сътрудничество за ЕМО „Етър” е повече от ясна. От друга страна, въпреки прекъснатите за няколко години контакти, музейни експерти от „Етър”-а са посещавали Сентендре неведнъж, което улеснява двустранните съвместни инициативи.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Втората посока, в която е полезно това сътрудничество, е свързана с опита на унгарците. Там и сега продължава пренасянето на емблематични сгради, при това строени от унгарци, които живеят извън Унгария”, споделя доц. Светла Димитрова. Преди няколко години е пренесена унгарска емигрантска къща от Аржентина, както и използваната от семейството, живяло в нея посуда.

„Работи се много усилено с унгарската диаспора в чужбина. Унгарецът, отивайки в друга страна си построява къща, която носи белезите и на едната, и на другата култури.

Това, което не може да не впечатли е, че са започнали да представят активно както бита и културата между двете световни войни, така и периода на социалистическото развитие. Имат изложба, посветена на тяхната колективизация на стопанството и как това се е отразило върху живота на хората”, разказва доц. Димитрова.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Експозицията е семпла, но изключително въздействаща върху сетивата на публиката. Показана е, например, оригинална снимка на кръщене от времето на социализма, а зад нея върху стената са изрисувани като сенки хората от фотографията. Внушението е, че това е минало и тях вече ги няма. В изложбата е представен съд за потапяне на младенеца, а текстове дават ясна информация за историята на времето.

Би ли могъл да се пренесе този опит в работата на ЕМО „Етър”?

„Ние трябва да спрем да твърдим, че етнографията свършва с епохата на българското Възраждане. Тя продължава до наши дни. Битът се променя, вярно, но ние трябва да продължим да го документираме. Преобладаващата част от експозицията на ЕМО „Етър” е от ХІХ век, но това не означава, че ние не трябва да събираме експонати от ХХ или ХХІ век. Ние сме етнографски музей, можем да правим временни изложби”, категорична е Светла Димитрова.

Росица Бинева дава за пример помещения на къща в музея в Сентендре, където са представени характерните обзавеждания за период от близо два века. Може да се види и времето на социализма с неговите стандартни секции и телевизори.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Според Димитрова, определено вече е време да се започне събиране на предмети от социалистическия бит.

„Ние не можем да ги покажем в постоянни експозиции, но защо да не бъдат във временни изложби. Още повече, че част от ЕМО „Етър” е училището в квартала, където е естественото място за такъв тип по-нови изложби”.

Контактът с музея в Сентендре дава възможност при следващото издание на Международния есенен панаир на традиционните занаяти да вземат участие унгарски майстори. Вече е намерен и интересен лектор – строителен инженер, който се занимава с пренасянето на къщите в музея на Сентендре. Той ще бъде включен във второто издание на инициативата „В света на Старопланинската архитектура”, която реализират ЕМО „Етър” и сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“.

Музеят в Сентендре е станал център на музеоложката практика в Унгария. Студенти по етнология, история, културология и учители от всички образователни степени се запознават на място как се преподава съдържанието на един учебник в музейна среда. Би могъл да се пренесе опита да се обучават учениците в един музей, за което учителите получават съответното допълнително възнаграждение.

Това посещение в унгарския музей е второ за Росица Бинева. Тя разказва, че обществото не се страхува да представя проблемите си, а политическата история е оставена на по-заден план за сметка на отражението на събитията върху индивида.

В изложба дори е представен сериозен обществен проблем от времето на Втората световна война.

Немци, които са живеели в Унгария е трябвало да я напуснат, но само с 20 кг. багаж. По същото време представители на унгарското малцинство от Румъния са се прибрали в родината, но са имали право да носят със себе си всичко каквото могат. Настаняването им в домовете, построени от поколения германци в Унгария е предизвикало за тях вътрешен конфликт. Самите те не са се чувствали на място и не са искали да променят нищо в тези домове.

Всичко това много добре е представено в изложбата в музея и точно там се работи с деца, на които се дава възможност да преценят кое е най-ценното и как можеш да вместиш живота си в 20 килограма багаж. През съдбите на обикновените хора се разказва историята на унгарското общество.

„Изключително въздействащо е да се представя не политическата история, а историята на реалните хора”, убедена е Росица Бинева, която смята, че този опит е изключително ценен и може да се използва в дейността на ЕМО „Етър” с подрастващите.

По време на посещението в Унгария е изоставена първоначалната идея да се подпише споразумение между двата музея. Отваря се възможността това сътрудничество да бъде включено в документ от по-високо междудържавно ниво – Културната спогодба между Унгария и България.
„Така нашето сътрудничество ще има по-сериозна тежест”, уточнява доц. Светла Димитрова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

Published

on

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.

В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.

Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.

Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.

„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.

Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица