Култура
Опитът показва, е етнографията не свършва с епохата на Възраждането
Унгарският опит показва, че етнографията не свършва с епохата на Възраждането

снимка: ЕМО „Етър“
Музеят на открито в унгарския град Сентендре е еталон за развитието на този тип културни институции в Европа. Намира се върху голяма за представите на българите площ и показва характерния бит на населението от всички части на страната.
Връзката между този музей и ЕМО „Етър”, която е прекъсната за период от близо десет години, бе възстановена в средата на септември. Това стана при посещението на директора на единствения у нас етнографски музей на открито доц. д-р Светла Димитрова и Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти”.
Поканата е отправена лично от Миклош Чери, директор на музея в Сентендре, който е и член на Управителния съвет на Организацията на музеите на открито в Европа.

снимка: ЕМО „Етър“
Амбициозен, човек с интересни разбирания, който работи за повишаване интереса на студентите по история и етнология към музеите. Това е впечатлението, което Миклош Чери оставя. Преподавател в няколко университета, той набляга върху популяризирането на музеите на открито.
Сканзен музей – Сентендре – това е името на най-големия музей на открито в Унгария. То идва от наименованието на първия в света музей на открито „Сканзен” в Швеция – от там става синоним на подобните музеи, които започват да добиват популярност в Европа и целия свят.
Музеят в Сентендре има национален статут, който е предпочитан от различните европейски донори. При това положение ползата от такова сътрудничество за ЕМО „Етър” е повече от ясна. От друга страна, въпреки прекъснатите за няколко години контакти, музейни експерти от „Етър”-а са посещавали Сентендре неведнъж, което улеснява двустранните съвместни инициативи.

снимка: ЕМО „Етър“
„Втората посока, в която е полезно това сътрудничество, е свързана с опита на унгарците. Там и сега продължава пренасянето на емблематични сгради, при това строени от унгарци, които живеят извън Унгария”, споделя доц. Светла Димитрова. Преди няколко години е пренесена унгарска емигрантска къща от Аржентина, както и използваната от семейството, живяло в нея посуда.
„Работи се много усилено с унгарската диаспора в чужбина. Унгарецът, отивайки в друга страна си построява къща, която носи белезите и на едната, и на другата култури.
Това, което не може да не впечатли е, че са започнали да представят активно както бита и културата между двете световни войни, така и периода на социалистическото развитие. Имат изложба, посветена на тяхната колективизация на стопанството и как това се е отразило върху живота на хората”, разказва доц. Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“
Експозицията е семпла, но изключително въздействаща върху сетивата на публиката. Показана е, например, оригинална снимка на кръщене от времето на социализма, а зад нея върху стената са изрисувани като сенки хората от фотографията. Внушението е, че това е минало и тях вече ги няма. В изложбата е представен съд за потапяне на младенеца, а текстове дават ясна информация за историята на времето.
Би ли могъл да се пренесе този опит в работата на ЕМО „Етър”?
„Ние трябва да спрем да твърдим, че етнографията свършва с епохата на българското Възраждане. Тя продължава до наши дни. Битът се променя, вярно, но ние трябва да продължим да го документираме. Преобладаващата част от експозицията на ЕМО „Етър” е от ХІХ век, но това не означава, че ние не трябва да събираме експонати от ХХ или ХХІ век. Ние сме етнографски музей, можем да правим временни изложби”, категорична е Светла Димитрова.
Росица Бинева дава за пример помещения на къща в музея в Сентендре, където са представени характерните обзавеждания за период от близо два века. Може да се види и времето на социализма с неговите стандартни секции и телевизори.

снимка: ЕМО „Етър“
Според Димитрова, определено вече е време да се започне събиране на предмети от социалистическия бит.
„Ние не можем да ги покажем в постоянни експозиции, но защо да не бъдат във временни изложби. Още повече, че част от ЕМО „Етър” е училището в квартала, където е естественото място за такъв тип по-нови изложби”.
Контактът с музея в Сентендре дава възможност при следващото издание на Международния есенен панаир на традиционните занаяти да вземат участие унгарски майстори. Вече е намерен и интересен лектор – строителен инженер, който се занимава с пренасянето на къщите в музея на Сентендре. Той ще бъде включен във второто издание на инициативата „В света на Старопланинската архитектура”, която реализират ЕМО „Етър” и сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“.
Музеят в Сентендре е станал център на музеоложката практика в Унгария. Студенти по етнология, история, културология и учители от всички образователни степени се запознават на място как се преподава съдържанието на един учебник в музейна среда. Би могъл да се пренесе опита да се обучават учениците в един музей, за което учителите получават съответното допълнително възнаграждение.
Това посещение в унгарския музей е второ за Росица Бинева. Тя разказва, че обществото не се страхува да представя проблемите си, а политическата история е оставена на по-заден план за сметка на отражението на събитията върху индивида.
В изложба дори е представен сериозен обществен проблем от времето на Втората световна война.
Немци, които са живеели в Унгария е трябвало да я напуснат, но само с 20 кг. багаж. По същото време представители на унгарското малцинство от Румъния са се прибрали в родината, но са имали право да носят със себе си всичко каквото могат. Настаняването им в домовете, построени от поколения германци в Унгария е предизвикало за тях вътрешен конфликт. Самите те не са се чувствали на място и не са искали да променят нищо в тези домове.
Всичко това много добре е представено в изложбата в музея и точно там се работи с деца, на които се дава възможност да преценят кое е най-ценното и как можеш да вместиш живота си в 20 килограма багаж. През съдбите на обикновените хора се разказва историята на унгарското общество.
„Изключително въздействащо е да се представя не политическата история, а историята на реалните хора”, убедена е Росица Бинева, която смята, че този опит е изключително ценен и може да се използва в дейността на ЕМО „Етър” с подрастващите.
По време на посещението в Унгария е изоставена първоначалната идея да се подпише споразумение между двата музея. Отваря се възможността това сътрудничество да бъде включено в документ от по-високо междудържавно ниво – Културната спогодба между Унгария и България.
„Така нашето сътрудничество ще има по-сериозна тежест”, уточнява доц. Светла Димитрова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пет художници ще потърсят духа на Дряново в пленер по живопис

От 1 до 5 юли 2026 г. Дряново отново ще се превърне в творческа сцена под открито небе. Историческият музей – Дряново и Община Дряново за пети пореден път организират Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.
В тазгодишното издание ще участват петима художници, избрани по регламент – живописци с различен творчески почерк, академична подготовка и богато изложбено присъствие. В продължение на пет дни те ще работят сред пейзажите, архитектурата и неповторима атмосферата на Дряново, превръщайки града в извор на художествено вдъхновение.
Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост. На участниците се предоставя пълна свобода да реализират творческите си идеи и пластични търсения. Именно тази откритост го прави поле за автентично и непосредствено художествено изследване.
Събитието носи конкурсен характер. Всяка година се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. Церемонията по обявяването на носителя за тази година ще се състои на 5 юли от 17.00 часа в Икономовата къща. Отличеният художник ще получи привилегията – право да представи своето творчество самостоятелно през 2027 г.
Участниците в петото издание са пет, с интересна и богата биография. Ивелина Петрова Иванова е родена в Шумен и е завършила специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а магистърска степен по „Графика и графични комуникации“ придобива в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Зад гърба й стоят редица самостоятелни изложби, участия в национални и международни пленери и значими отличия, сред които наградата „Тракийски конник“ на Есенен салон – Стара Загора (2008), награда на Съюза на българските художници от националната изложба „Лудогорие“, както и награда на Община Шумен за изкуство и култура (2020). Тя е член на Дружеството на шуменските художници и асистент в Шуменския университет.
Д-р Весела Николова е художник стенописец и педагог, завършила магистърска и докторска степен по Изящни изкуства — Стенопис и Педагогика на обучението по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода 2012–2013 г. специализира Графичен дизайн и илюстрация в университета „Монтфорт“ в Лестър, Великобритания, а по време на следването си участва в програми „Еразъм“ в Сърбия, Италия, Румъния, Германия, Холандия и другаде. Понастоящем преподава в Американски колеж „АРКУС“.
Нели Гашарова е завършила The Art Institute of Pittsburgh, специалност „Интериорен дизайн“, и се изявява активно и в областта на живописта. Платната й пресъздават екзотични географии, свързани с нейните продължителни пътувания, с акцент върху градския пейзаж, огледан в морската вода. Работата ѝ се отличава с експресивна въздейственост, полихромен и динамичен колорит, изграден с прецизна чувственост. Освен живописец, тя е и продуцент на анимационния филм „Денят на кървавите венци“, носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци, награда „Best Animated“ от кинофестивала Hollywood Weekly (2014), специална диплома от фестивала „Златен Ритон“ – Пловдив (2014), отличие от iPhone Film Festival и награди за видеоарт от VIDEOHOLICA и Delete TV.
Силвана Илиева е родена през 1989 г. в София и работи с широк спектър от медии – съвременен текстил, живопис, фотография, рисунка и видео. Завършила е живопис в Националното училище за изящни изкуства и сценография в НАТФИЗ, изучавала е дигитални изкуства и се е дипломирала като магистър по „Текстилно изкуство“ в Националната художествена академия в София. Творец с динамично и богато присъствие в художествения живот у нас и в чужбина.
Мария Алексиева е родена на 3 юли 1976 г. и е завършила специалност „Иконография“ – магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. работи като уредник, фонд живопис, в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред отличията ѝ са награда на журито от Биенале на рисунката в Македония (2016), награда за живопис от БХГ „Петко Задгорски“ (2016), наградата „Млад художник“ на името на Руси Стоянов (2015) и редица номинации от национални изложби.
Националният пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ е не само художествено събитие. Той е жест на принадлежност към едно място с изключително богато историческо и архитектурно наследство, носещо завинаги името на емблемата на българското възрожденско строителство.

Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



-
Кримипреди 6 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 5 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Новинипреди 5 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Кримипреди 5 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 4 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници
-
Новинипреди 6 дниУчители от ПГТ „Пенчо Семов“ обмениха добри практики в Латвия по „Еразъм+“
-
Новинипреди 7 дниНов STEM център в ПГТМ – с. Градница









