Култура
Опитът показва, е етнографията не свършва с епохата на Възраждането
Унгарският опит показва, че етнографията не свършва с епохата на Възраждането

снимка: ЕМО „Етър“
Музеят на открито в унгарския град Сентендре е еталон за развитието на този тип културни институции в Европа. Намира се върху голяма за представите на българите площ и показва характерния бит на населението от всички части на страната.
Връзката между този музей и ЕМО „Етър”, която е прекъсната за период от близо десет години, бе възстановена в средата на септември. Това стана при посещението на директора на единствения у нас етнографски музей на открито доц. д-р Светла Димитрова и Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти”.
Поканата е отправена лично от Миклош Чери, директор на музея в Сентендре, който е и член на Управителния съвет на Организацията на музеите на открито в Европа.

снимка: ЕМО „Етър“
Амбициозен, човек с интересни разбирания, който работи за повишаване интереса на студентите по история и етнология към музеите. Това е впечатлението, което Миклош Чери оставя. Преподавател в няколко университета, той набляга върху популяризирането на музеите на открито.
Сканзен музей – Сентендре – това е името на най-големия музей на открито в Унгария. То идва от наименованието на първия в света музей на открито „Сканзен” в Швеция – от там става синоним на подобните музеи, които започват да добиват популярност в Европа и целия свят.
Музеят в Сентендре има национален статут, който е предпочитан от различните европейски донори. При това положение ползата от такова сътрудничество за ЕМО „Етър” е повече от ясна. От друга страна, въпреки прекъснатите за няколко години контакти, музейни експерти от „Етър”-а са посещавали Сентендре неведнъж, което улеснява двустранните съвместни инициативи.

снимка: ЕМО „Етър“
„Втората посока, в която е полезно това сътрудничество, е свързана с опита на унгарците. Там и сега продължава пренасянето на емблематични сгради, при това строени от унгарци, които живеят извън Унгария”, споделя доц. Светла Димитрова. Преди няколко години е пренесена унгарска емигрантска къща от Аржентина, както и използваната от семейството, живяло в нея посуда.
„Работи се много усилено с унгарската диаспора в чужбина. Унгарецът, отивайки в друга страна си построява къща, която носи белезите и на едната, и на другата култури.
Това, което не може да не впечатли е, че са започнали да представят активно както бита и културата между двете световни войни, така и периода на социалистическото развитие. Имат изложба, посветена на тяхната колективизация на стопанството и как това се е отразило върху живота на хората”, разказва доц. Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“
Експозицията е семпла, но изключително въздействаща върху сетивата на публиката. Показана е, например, оригинална снимка на кръщене от времето на социализма, а зад нея върху стената са изрисувани като сенки хората от фотографията. Внушението е, че това е минало и тях вече ги няма. В изложбата е представен съд за потапяне на младенеца, а текстове дават ясна информация за историята на времето.
Би ли могъл да се пренесе този опит в работата на ЕМО „Етър”?
„Ние трябва да спрем да твърдим, че етнографията свършва с епохата на българското Възраждане. Тя продължава до наши дни. Битът се променя, вярно, но ние трябва да продължим да го документираме. Преобладаващата част от експозицията на ЕМО „Етър” е от ХІХ век, но това не означава, че ние не трябва да събираме експонати от ХХ или ХХІ век. Ние сме етнографски музей, можем да правим временни изложби”, категорична е Светла Димитрова.
Росица Бинева дава за пример помещения на къща в музея в Сентендре, където са представени характерните обзавеждания за период от близо два века. Може да се види и времето на социализма с неговите стандартни секции и телевизори.

снимка: ЕМО „Етър“
Според Димитрова, определено вече е време да се започне събиране на предмети от социалистическия бит.
„Ние не можем да ги покажем в постоянни експозиции, но защо да не бъдат във временни изложби. Още повече, че част от ЕМО „Етър” е училището в квартала, където е естественото място за такъв тип по-нови изложби”.
Контактът с музея в Сентендре дава възможност при следващото издание на Международния есенен панаир на традиционните занаяти да вземат участие унгарски майстори. Вече е намерен и интересен лектор – строителен инженер, който се занимава с пренасянето на къщите в музея на Сентендре. Той ще бъде включен във второто издание на инициативата „В света на Старопланинската архитектура”, която реализират ЕМО „Етър” и сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“.
Музеят в Сентендре е станал център на музеоложката практика в Унгария. Студенти по етнология, история, културология и учители от всички образователни степени се запознават на място как се преподава съдържанието на един учебник в музейна среда. Би могъл да се пренесе опита да се обучават учениците в един музей, за което учителите получават съответното допълнително възнаграждение.
Това посещение в унгарския музей е второ за Росица Бинева. Тя разказва, че обществото не се страхува да представя проблемите си, а политическата история е оставена на по-заден план за сметка на отражението на събитията върху индивида.
В изложба дори е представен сериозен обществен проблем от времето на Втората световна война.
Немци, които са живеели в Унгария е трябвало да я напуснат, но само с 20 кг. багаж. По същото време представители на унгарското малцинство от Румъния са се прибрали в родината, но са имали право да носят със себе си всичко каквото могат. Настаняването им в домовете, построени от поколения германци в Унгария е предизвикало за тях вътрешен конфликт. Самите те не са се чувствали на място и не са искали да променят нищо в тези домове.
Всичко това много добре е представено в изложбата в музея и точно там се работи с деца, на които се дава възможност да преценят кое е най-ценното и как можеш да вместиш живота си в 20 килограма багаж. През съдбите на обикновените хора се разказва историята на унгарското общество.
„Изключително въздействащо е да се представя не политическата история, а историята на реалните хора”, убедена е Росица Бинева, която смята, че този опит е изключително ценен и може да се използва в дейността на ЕМО „Етър” с подрастващите.
По време на посещението в Унгария е изоставена първоначалната идея да се подпише споразумение между двата музея. Отваря се възможността това сътрудничество да бъде включено в документ от по-високо междудържавно ниво – Културната спогодба между Унгария и България.
„Така нашето сътрудничество ще има по-сериозна тежест”, уточнява доц. Светла Димитрова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Култура
Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.
Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.
От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.
До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).
Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.
В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 4 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Любопитнопреди 3 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 3 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 17 часаНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово









